През 2035 година да са готови два ядрени блока в АЕЦ „Белене“, а през 2045 г. 7-ми и 8-ми в АЕЦ „Козлодуй“. Такив план разкри служебният зам.-министър на енергетиката Еленко Божков, цитиран от БТА.
От думите му става ясно, че предстои окончателното подписване на инженерингов договор за изграждането на два блока по технология AP 1000 с американската ядрена компания „Уестингхаус“ на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
Същият инженерингов договор предстои да бъде разработен и подписан с френската енергийна компания „Електрисите дьо Франс“ (EDF) за изграждане на два блока от по 1000 мегавата, като се използва съществуващото на площадката в Белене руско оборудване за ВВЕР-1000. Предстои доизграждането им с френска конвенционална технология. Това ще бъде предмет на инженеринговия договор с „Електрисите дьо Франс“. По същия начин, както със САЩ, ще бъде подписано междуправителствено споразумение между България и Франция за изграждането на тези два ядрени блока на площадката в Белене.
Според Божков основните цели на договора с Уестингхауз са максималното участие на българската индустрия в изграждането на двата блока, максимално използване на съществуващата инфраструктура, както и добра цена на целия контракт.
Заместник министърът е посочил, че изпълнителният директор за нови мощности на „Електрисите дьо Франс“ предстои да пристигне в София на 4 април, за да се срещне със служебния министър на енергетиката Росен Христов. На 18 април в Белене ще бъдат на посещение и оглед френски специалисти от EDF, които ще разгледат доставеното оборудване, съхранението му, както и съществуващата инфраструктура на проекта.
Все още е рано да се говори какви са прогнозните цени на инвестициите. Рано е и да се каже какво ще е участието на държавата и на частните инвеститори. Към този момент интересите на „Електрисите дьо Франс“ и „Уестингхаус“ са да участват с преобладаващо финансиране в изграждането на двата проекта, съобщава още БТА.
Междувременно от енергийното ведомство разпространиха уточнение по молба на Божков, в което се изтъква, че договорите, за които зам. министърът говори по-рано днес, касаят единствено и само предпроектно инженерингово проучване, а не строителство. Както е известно, изтъкват от министерството, решенията за строителство на такъв тип стратегически обекти могат да бъдат взети само от Народното събрание.
Целта на предпроектните инженерингови проучвания и анализи е да се установят всички технически и икономически параметри на евентуалните проекти за нови ядрени мощности, включително и какви са опциите за използване на съществуващото оборудване чрез интегриране в съвременна цялостна система. Всички тези данни ще бъдат предоставени на следващото редовно правителство и на парламента, където реално ще се вземе окончателното решение за развитие на проектите, базирано на реални технико-икономически показатели, а не на политически пристрастия. Тези проекти са от стратегическо значение за енергийната и националната сигурност и е редно преди окончателно решение, да се оценят детайлно всички възможности.
Припомняме, преди дни Центърът за изследване на демокрацията представи анализ, който проследява три сценария за декарбонизация на българската икономика. Отчита се, че страната ни все още не е дефинирала ясна и последователна стратегия за енергетика и климат до 2030 и 2050 г.
Един от коментарите в анализа бе, че България трябва да инвестира в модернизация и разширение на електропреносната и електроразпределителната мрежа, така че тя да може да поеме годишно нови мощности от 1 до 2 ГВт капацитет за производство на електроенергия от възобновяема енергия.
Нови атомни електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България би трябвало да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ „Козлодуй“, за да се осигурят нови базови мощности за електроенергийната система, подчертават от ЦИД.
