Днес предприятията в целия свят се сблъскват с липсата на суровини и детайли, за да отговорят на търсенето.
Не само цените на газа и електроенергията скочиха през последните няколко месеца. Нагоре тръгват и цените на многобройни суровини, материали и готови детайли, които осигуряват функционирането на производствените вериги на заводите в целия свят, като по този начин се забавя производството и доставката на стоките. Дефицит, който се нуждае от анализ, предложен в публикация на Le Monde.
Какво разбираме под дефицит?
За дефицит говорим, когато се наблюдава пълна или частична липса на определени суровини или стоки в рамките на една територия или кръг от хора. От икономическа гледна точка дефицитът показва момента, в който търсенето на една стока е по-голямо от предлагането ѝ.
Той може да е резултат от различни причини: климатични (слаба реколта), политически (война, блокада), икономически (недостатъчно производство) или чисто спекулативни: страхът от появата на дефицит води до паническо засилване на търсенето на един или повече продукти.
В началото на кризата, породена от пандемията Ковид-19, опасността от налагането на ограничителни мерки предизвика масово презапасяване с някои стоки като макаронени изделия или тоалетна хартия. То се подсили от показването на празните рафтове, което от своя страна създаде дефицит в супермаркетите.
Причини за дефицита в световната търговия
- Възстановяване на търсенето значително по-бързо от предвиденото.
След общия спад на националните икономики по време на ограничителните марки, предприети през 2020 и 2021 г., търсенето на суровини и готови продукти започна много бързо да се възстановява, което доведе до силен дисбаланс с предлагането.
Графиката по-долу показва ясно дефицита в доставките, който се наблюдава от 2020 г. Най-ниското си равнище индексът достига по време на първите ограничителни мерки. След това сроковете на доставка леко се скъсяват през лятото на 2020 г. преди да започне трайна тенденция на увеличаването им, която продължава до наши дни.
Предлагането не може да отговори на световното търсене
Световен индекс на сроковете на доставка в производствения сектор. Индекс над 50 означава по-бързи доставки:
Източник: IHS Markit
Разбити по видове продукти, тези индекси показват, че дефицитът засяга почти всички индустрии и широка гама от произведените стоки. Микрочиповете в момента са най-търсените и закъсненията в сроковета на доставките при тях са най-големи, но те съвсем не са единствени.
Най-засегнати са микрочиповете и промишлените продукти
Световен индес за сроковете на доставка по типове продукция през септември 2021 г. (всички продукти са под индекс 50, в зоната на удължаване на сроковете)
- Микрочипове – 28.8
- Промишлени продукти – 32.1
- Автомобили и резервни части – 35.4
- Дървен материал и хартия- 35.5
- Химически продукти – 35.7
- Продукти на преработвателната промишленост – 36.1
- Строителни материали – 37
- Хранителни стоки – 38.3
- Суровини – 39.3
2. Поскъпване на морския транспорт
Един от главните фактори, който обяснява трудностите в снабдяването през последните месеци, е повишаването на цените на морския превоз, който осигурява транспорта на 90% от стоките на планетата.
Повишаването на общото търсене води до недостиг на контейнери, с които да се превозят стоките от местата на тяхното производство до големите центрове на потребление, най-вече Северна Америка и Европа.
В резултат цената за превозването на контейнерите значително се повиши през последните месеци, което доведе до оскъпяването на вноса. Например, индексът на цените на контейне,р идващ от провинция Шанхай се увеличи 6,5 пъти през последните две години, за да достигне рекордни нива в момента.
„Превозването на стока от Китай в 40-футов контейнер (около 12х2,5х2,5, м) преди Ковид-19 струваше 3 000 долара, докато сега достига 19 000 долара“, обяснява Жулиен Ваханян, директор на Wilson Jeux.
Транспортни разходи: взрив на цената за превозна един контейнер
Цена на 20-футов контейнер в долари от Шанхай според Shanghai Containerized Freight Index, индекс, който е средно претеглен за 15-те основни морски пътища:
Изправени пред такъв взрив на цените, някои корабособственици като френския CMA CGM или германския Hapag-Lloyd, решиха временно да замразят цените в някои от договорите си с цел да не наказват клиентите си.
3. Задръстването в големите пристанища
Към липсата на свободни контейнери се прибавят и логистичните затруднения в големите пристанища, които също увеличават сроковете на доставка. Търсенето е толкова голямо, че има дефицит на работна ръка. Няма достатъчно докери, които да могат бързо да натоварят и разтоварят стоките. Пандемията Ковид-19 още повече влоши нещата, защото в най-големите пристанища една част от работниците не бяха на разположение. Например, пристанище Янтиан, едно от най-големите в област Гуандун, Китай, беше затворено за две седмици през май 2021 г.
Тези 14 дни имаха по-тежки последици за световната икономика, отколкото блокирането на Суецкия канал от Ever-Given два месеца по-рано. Според някои анализатори, повече от 300 карго превози е трябвало да бъдат анулирани или да променят дестинацията си, което е довело до временното блокиране на повече от 350 000 20-футови контейнери.
В САЩ пристанищата в Лос Анжелис и Лонг Бийч в Калифорния са нагледен пример за размера на тези задръствания. На 11 октомври 2021 г. в тези две пристанища, през които преминава 40% от американския внос с контейнери, имаше 62 кораба на кей и още 81 в изчакане в открити води. На 13 октомври администрацията на Джо Байдън обяви, че пристанището в Лос Анжелис ще работи 24 часа в денонощието и 7 дена в седмицата с надеждата да бъдат отпушени тези жизненоважни за американската икономика инфраструктурни съоръжения.
4. Затрудненията в производство, най-вече в Азия, от пандемията
Пандемията Ковид-19 силно засегна производството на стоки за потребление в юго-източна Азия. От пролетта на 2020 г. Виетнам, Малайзия, Тайланд и Китай наложиха и продължават да налагат стриктни санитарни ограничения, които доведоха до затварянето на множество предприятия.
В Китай антиепидемичните мерки доведоха до затварянето на редица предприятия, като например заводите на Тойота и Хонда, които временно преустановиха работа през август 2021 г.
Във Виетнам влошената епидемична обстановка принуди властите да наложат нови ограничителни мерки. В началото на август, според Виетнамската текстилна и шивашка асоциация, 30-35% от текстилните предприятия са спрели работа, което предизвика затруднения в дейността на много западни фирми, като Nike например. Без да имат възможност да доставят достатъчно продукция на западните пазари, голяма част от текстилните производители във Виетнам претърпяха тежки загуби поради анулиране на поръчки или искове за компенсация.
5. Увеличаване на цените на суровините
Цените на суровините (дървен материал, пластмаси, метали и др.), които са в основата на производството на стоките за потребление, засягат пряко печалбите на производителите и бюджета на крайните потребители.
През последния месец цените на голяма част от тях рязко се покачиха. Преди пандемията стоманата, например, се продаваше за малко под 500 евро за тон. От няколко месеца тя вече струва 1900 евро. Медта от 4 600 евро през март 2020 г. скочи на 9 600 евро. Цената на алуминия се увеличи в по-малка степен – от 1 700 на 2 600 долара за тон.
Напрежението засегна и пазара на дървен материал. Цената на куб.м на обработено иглолистно дърво достигна 600 долара през май 2021 г., но сега се наблюдава известна тенденция към връщането ѝ към обичайните нива.
Покачването на цените засегна множество суровини според индекса „CRB-BLS US Spot Raw Industrial“, създаден в САЩ през 1934 г. Той следи движението на цените на 13-те най-използвани суровини по онова време (между тях памук, кожи, тъкани, каучук, метали, калай, цинк и др.) Макар че използването на някои от тези суровини е намаляло съществено, за икономистите този индекс е много полезен, защото отразява както движението на цените на различните пазари, така и темпа на инфлацията. И така, на 14 октомври индексът CRB-BLS достигна рекордно ниво.
6. Засилването на уязвимостта на логистиката и съвременните производствени вериги
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) смята, че около 70% от световната търговия са свързани с международни производствени вериги, т.е. с набор от услуги, суровини, възли и детайли, които пресичат многократно държавните граници. Те се свързват една с друга, за да се изработи крайният продукт, който стига до потребителите в целия свят. Например един смартфон, сглобен в Китай може да включва дизайн от САЩ, софтуер, изработен във Франция, микрочипове произведени в Сингапур и ценни метали, добити в Боливия.
В материал, публикуван през април от Съвета за икономически анализи (СИА) икономистите Изабел Межан и Ксавие Жаравел разкриват уязвимостта на световната икономика от различни рискове, пандемии и др. Създаването на глобални международни производствени вериги доведе до съсредоточаването на производството на определени елементи и детайли в отделни части на света. Достатъчно е само една от тези стратегически брънки да бъде засегната, за да предизвика ефекта на доминото върху всички останали части по веригата.
Съсредоточаването на 63% от световното производство на полупроводници в Тайван е една от причините за трудностите, пред които се изправят редица производства като автомобилната индустрия, която е силно зависима от използването на микрочипове. Френският производител Рено временно затвори половината от заводите си във Франция, въпреки че списъкът с поръчки за нови автомобили е препълнен.
Стратегията за съсредоточаване на производството на едно място позволи реализирането на големи икономии. Поставянето обаче на всички яйца в една кошница засили уязвимоста пред различни производствени инциденти, която пандемията подчерта особено ясно.
***
Превод Георги Саулов
