Брутният външен дълг в края на октомври 2023 г. възлиза на 42 409.7 млн. евро (44.4% от БВП), което е с 1626.1 млн. евро (3.7%) по-малко в сравнение с края на октомври 2022 г. (44 035.8 млн. евро, 51.3% от БВП), съобщава БНБ. Наблюдава се и резкият му спад спрямо БВП.
В края на октомври 2023 г. краткосрочните задължения са 7150.2 млн. евро (16.9% от брутния дълг, 7.5% от БВП) и се понижават с 1633.2 млн. евро (18.6%) спрямо октомври 2022 г. (8783.5 млн. евро, 19.9% от дълга, 10.2% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 35 259.5 млн. евро (83.1% от брутния дълг, 36.9% от БВП), като се повишават със 7.1 млн. евро (0.02%) спрямо края на октомври 2022 г. (35 252.4 млн. евро, 80.1% от дълга, 41.1% от БВП).
Към края на октомври 2023 г. 25 930.6 млн. евро (61.1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78.9% от брутните външни задължения, при 79.6% година по-рано.
Най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.8% към края на октомври 2023 г., при 32.4% година по-рано, има вътрешнофирменото кредитиране. То е в размер на 14 354.7 млн. евро (15% от БВП) в края на октомври 2023 г., което е със 108.9 млн. евро (0.8%) повече спрямо края на октомври 2022 г. (14 245.8 млн. евро, 16.6% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на октомври 2023 г. е 8941.3 млн. евро (9.4% от БВП). Спрямо края на октомври 2022 г. (8350 млн. евро, 9.7% от БВП) той нараства с 591.3 млн. евро (7.1%).
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са 5630.8 млн. евро (5.9% от БВП). Те намаляват с 697.9 млн. евро (11%) спрямо края на октомври 2022 г. (6328.7 млн. евро, 7.4% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 11 410.8 млн. евро (11.9% от БВП), като намаляват с 1551.3 млн. евро (12%) спрямо същия месец на миналата година (12 962.1 млн. евро, 15.1% от БВП).
