933 лв. става минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. В момента тя е 780 лв. С този ръст от почти 20%, съчетан с други мерки, „ние ще изпълним един от ангажиментите си за намаляване на неравенството в България, което е твърде високо за европейските стандарти.“
Това заявява премиерът акад. Николай Денков преди заседанието на правителството, на което днес ще бъде определен новият размер на най-ниското възнаграждение за страната, съобщава правителствената пресслужба.
По думите на Денков България продължава да бъде държавата с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз. „Ние поетапно трябва да излезем от ситуацията на икономика, която привлича инвеститори главно с ниските си възнаграждения“, изтъква още той..
Акад. Денков подчертава стремежа на кабинета страната ни да предлага производства с високо качество, висока добавена стойност и добре подготвена работна ръка. Той отбеляза усилията на министрите в тази посока.
От МС отбелязват, че от 2024 г. минималната работна заплата ще се увеличи със 153 лв., което повишение ще подобри жизнения стандарт на повече от 500 000 работещи, които в момента получават възнаграждения от 780 до 933 лв. То значително надхвърля инфлацията през последната година – през август 2023 г. спрямо август 2022 г. тя е 7.7%.
Правителството определя новия размер на най-ниското възнаграждение според изискванията на Кодекса на труда. Законът гласи, че минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Новата най-ниска заплата не може да е по-ниска от определената за предходната година.
В тази връзка припомняме, че всички големи работодателски организации са категорично против подобен подход към МРЗ и нейното автоматично увеличаване.
Преди дни АИКБ публикуваха пространен анализ и предложения относно МРЗ. В становището се подчертава, че с въвеждането на автоматично определяне на МРЗ по формула, която гарантира постоянното увеличаване на минималната работна заплата, законодателите създават мощен инструмент за ДЕмотивация на нискоквалифицираните работници. Докато досега имаше известна мотивация за повишаване на професионалната квалификация или пък за придобиване на някаква професионална квалификация на мястото на пълната липса на такава, сега вече на всички неквалифицирани участници на пазара на труда се заявява официално, че няма смисъл да се натоварват допълнително с учене и практически занятия. Минималната работна заплата расте скокообразно и ще продължава да расте. Всъщност, обективно погледнато, нито МРЗ, нито СРЗ са спрели да растат през тези години, в това число и по време на финансовата криза през 2009 – 2013 година, изтъкват от АИКБ.
Асоциацията призовава да се направи добросъвестно проучване, което официално да установи, кои параметри в България (не само в социалната политика) са пряка функция на МРЗ. При сегашния стремителен ръст на МРЗ е крайно време подобни корелации да бъдат ликвидирани.
Призовава се също така да се покаже официално по какъв начин се отразява растежът на средния осигурителен доход за сметка на увеличаването на МРЗ върху индивидуалните коефициенти на бъдещите пенсионери, по-точно – върху индивидуалните коефициенти на хората с по-голям принос към осигурителната система, с осигурителен доход около и над средния? Ясно е, че те са функция на средния осигурителен доход и имат лошото качество да намаляват при нарастване на СРЗ. Ясно е и че няма как СРЗ да спре да расте, но няма нужда средната работна заплата да бъде „помпана“ изкуствено с непрекъснатото повишаване на МРЗ.
