Украйна, две години по-късно: Въвлечен във война на изтощение, Киев е по-зависим от всякога от помощта на Запада, чиято инерция губи сила. Годината обещава да бъде толкова трудна на военния фронт, колкото и сложна на индустриалния и дипломатическия фронт, изтъква Од Мартен в анализ за alternatives-economiques.fr*…
Дори Володимир Зеленски признава, че страната се намира в „безизходица“. Две години след началото на войната и въпреки украинската контраофанзива от лятото на 2023 г., армията не успя да си върне контрола върху източните територии, завладени от руснаците. Но и те не успяват да преместят трайно фронтовата линия на запад.
Украйна успя да освободи 50 km2 през октомври, според сайта War Mapper, който картографира конфликта. Но Русия си върна 32 km2 през декември. Общо през 2023 г. нито една страна не постигна значителен териториален напредък. Към началото на януари 17% от украинската територия остава под руски контрол. Този процент не се е променял от повече от година.
Тази патова ситуация показва, че войната в Украйна се е превърнала във война на изтощение, в която победеният ще се окаже този, който пръв изчерпи силите и резервите си. За Украйна способността да издържи на тази война на изтощение продължително време зависи от степента на западната подкрепа, независимо дали е американска, или европейска. В действителност тя е финансово зависима от нея, тъй като Русия успя да насочи основните си удари срещу най-важните източници на доходи за Киев, а именно износа на електроенергия и селскостопански продукти. Стоманодобивните заводи, които са съсредоточени в източната част на страната, също бяха силно засегнати от войната и намалиха износа си с повече от 60% между 2021 г. и 2022 г.
На чисто военно ниво Украйна също е зависима от доставките на военно оборудване (муниции, танкове и др.) от Запада.
Боеприпасите са на привършване
Тъй като никоя от страните не разполага с достатъчно въздушна мощ, руската и украинската армия „разчитат на непряк огън, чрез минохвъргачки, артилерия и системи за многократно изстрелване на ракети, за да се защитават срещу настъплението на врага и да подкрепят собствените си офанзивни действия“, обяснява Густав Гресел, изследовател в Европейския съвет за международни отношения (ECFR), специалист по въпросите на отбраната.
Следователно и от двете страни способността за натрупване на достатъчен запас от боеприпаси е определящ фактор за продължаването на конфликта. Русия, която успя частично да заобиколи западните санкции и да ограничи въздействието им върху икономиката си, е в състояние да произвежда 2,5 милиона боеприпаси годишно, а е използвала 7 милиона през 2023 г.
„Руските военни усилия са устойчиви в дългосрочен план, защото руският военно-промишлен комплекс укрепна, но гражданският сектор все още не е започнал да произвежда военно оборудване“, смята Татяна Кастуева-Жан, директор на центъра Русия/Евразия на Френския институт за международни отношения (Ifri). Русия все още не е навлязла във военна икономика.
От своя страна Украйна, която изстрелва 2-3 пъти по-малко боеприпаси от Москва, внася 85% от тях. В същото време „мащабът на подкрепата за Украйна се сви“, казват от германския Kiel Institute. Помощта, предоставена между август и ноември 2023 г., е с 90% по-малка от отпуснатата през същия период на 2022 г.
Тази констатация е валидна и за двете страни на Атлантика. От американска страна последният план за помощ за Украйна, който в момента се обсъжда, предизвиква съпротивата на републиканците в Конгреса, които обвързват утвърждаването му със затягане на американската миграционна политика.
Най-накрая от европейска страна в края на януари беше представен нов план за финансова помощ от 50 милиарда евро (33 милиарда заеми и 17 милиарда дарения, разпределени до 2027 г.), но тези свежи пари не са достатъчни, за да отговорят на оперативните нужди на Киев в условията на отдръпването на американците. Рискът от него ще се увеличи в случай, че Доналд Тръмп се завърне в Белия дом в края на годината.
„От началото на войната американците предоставят основно военна помощ на Украйна, а европейците – предимно финансова, поради по-малките им запаси от военно оборудване“, уточнява Жулиен Мализар, заместник-ръководител на катедрата по икономика на отбраната в Института за изследвания на националната отбрана.
Някои европейски държави бръкнаха по-дълбоко в запасите си от други. Балтийските държави или Германия, например, все още разполагаха със съветско оборудване, което предоставиха на Украйна.
„За да отговарят на стандартите на НАТО, Дания и Холандия ускориха процеса на подмяна на бойните си самолети F-16 с американски F-35. Намерението им е по този начин също да помогнат на Украйна“, казва Мализар.
Противоречивият мащаб на френската помощ
Франция, от своя страна, се движи по-скоро в дъното на колоната, според класацията на института Кил. Пряката ѝ военна подкрепа за Украйна между февруари 2022 г. и октомври 2023 г. се оценява на 570 милиона евро в сравнение с 18 милиарда евро на Германия и малко над 2 милиарда на Швейцария и Нидерландия.
Тази класация въобще не се хареса на френския министър на въоръжените сили Себастиен Лекорню: „Данните на Кил не са нито надеждни, нито истински“, възмути се той в средата на януари. Причините за това изказване се посочват в парламентарен доклад, публикуван през ноември. В него основно се набляга на качеството на даренията: френската подкрепа се отличава с „всеобхватния си характер, който включва обучение, поддръжка в работен режим, гориво и резервни части“, „неща, които високо се оценяват от украинците“.
Друг аргумент, който се извежда на преден план: когато дадена държава-членка дава оборудване на Украйна, то тя се възмездява от Европейския фонд за мир, който Брюксел използва, за да стимулира страните членки да предоставят военно оборудване.
Тъй като вноските на всяка страна в този фонд се определят въз основа на техния национален доход, „Париж допринася с 18% за това овъзмездяване“, обяснява докладът. Така някои държави изглеждат донори, въпреки че в крайна сметка Франция е платила част от оборудването. Но заложените милиарди евро не са достатъчни, за да запълним разликата с нашите европейски съседи.
Като се вземе предвид този механизъм, както и разходите за обучението, предоставено от френските военни на украинците, френската помощ ще възлезе общо на 3,2 милиарда евро.
„Тази цифра е получена чрез счетоводен трик. Например доставеното оборудване се записва по покупната стойност на неговия еквивалент към днешна дата, а не по първоначалната му цена на придобиване. Това е все едно едно Twingo от 1998 г. да се смята по днешната цена на Tesla, която купувате като негов заместител. Няма много смисъл в това“, казва с ирония Лео Периа-Пенье, изследовател в Ifri, обвинявайки Франция, че заема „двусмислена стратегическа позиция от началото на войната“.
Европа има трудности с производството на снаряди
На европейско ниво „запасите, които осигуриха време за започване на промишлено производство, вече са изчерпани. Но неговият темп все още не е достатъчен. Това означава, че навлизаме в нова, по-трудна фаза“, обяснява Лео Периа-Пенье. Държавите, които желаят да продължат да помагат на Украйна, трябва да го направят именно сега, и то бързо.
Подкрепата за Украйна се превръща в индустриален въпрос. Европейската отбранителна промишленост беше значително отслабена след края на Студената война. Поради това, почти 80% от европейските поръчки за оръжия през 2022 и 2023 г. са направени в страни извън Европейския съюз.
Най-големият доставчик остават САЩ, но „делът на Южна Корея в европейския отбранителен пазар се увеличава бързо“, подчертава Жан-Пиер Молни, специалист по отбранителни въпроси във Френския институт за международни и стратегически отношения. Основен купувач е Полша, която поръча на Сеул 170 танка. Намаляването на инвестициите е особено видно при боеприпасите.
„Мислехме, че това е оръжие от миналото!“, обяснява Жулиен Мализард. „След Студената война държавите заложиха най-вече на виокотехнологичното оборудване“.
В резултат на това, Съюзът няма да спази ангажимента си да доставя един милион снаряда годишно на Украйна от пролетта. Според ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, ще бъдат доставени 530 000 снаряда, или „малко над 52% от поставената цел“.
Вече стана ясно, че европейците са в състояние да доставят за една година това, което украинците изразходват за няколко седмици. Френският производител на оръжие Nexter обяви, че ще удвои производствения си капацитет през 2025 г., но това остава далеч от необходимото за конфликт с такава интензивност.
Дали само проблемите с доставките са виновни? Например, във Франция вече не се произвежда барут. Компанията Eurenco обяви откриването на завод в Бержерак, но той няма да заработи преди 2025 г.
Освен това, „разнообразието на оборудването, произвеждано в рамките на Европейския съюз, затруднява постигането на мащабни икономии, което би осигурило ускоряване на производството и намаляване на разходите. Това затруднява и военното управление в Украйна, където едновременно се използва както оборудване, съвместимо със стандартите на НАТО, така и съветско въоръжение“, обяснява Жулиен Мализар.
Последното изисква снаряди 152 милиметра (срещу 155 за стандартите на НАТО), които вече не се произвеждат в големи количества в Европа, освен например в България.
Пренасочване на износа?
Във Франция „Министерството на въоръжените изисква от производителите да увеличат темпа на производство. Но държавата не дава достатъчно поръчки, за да ги насърчи да произвеждат. Това обаче е от съществено значение в този сектор, който не може да произвежда по-големи количества, тъй като държавата е единственият купувач на оборудването“, отбелязва Лео Периа-Пенье.
Ограниченията обаче не са само промишлени, посочва Жосеп Борел: „Най-бързият, най-евтиният и най-ефективният начин да увеличим доставките си на боеприпаси за Украйна е да спрем износа за трети страни“, настоява той като изтъква, че това е нещо, което могат да направят само държавите-членки.
„В момента подкрепата на държавите за Украйна е на доброволна основа, защото не сме в условията на военна мобилизация. Във Франция държавата не е наложила на производителите доставките им за Украйна да са с приоитет“, казва Рено Беле, директор на отдела по отбраната към фондация Жан-Жорес.
Като се абстрахираме от войната в Украйна, това превъоръжаване повдига въпроса за разпространението на оръжия в световен мащаб. „Увеличеният производствен капацитет ще изисква повече пазари и облекчаване на условията за износ на оръжие, което допълнително ще подхранва войната и насилието“, отбелязват от Европейската мрежа срещу търговията с оръжие.
Този риск е още по-обоснован за френската отбранителна индустрия, чийто износ се насърчава десетилетия наред, за да се компенсира слабото вътрешно търсене.
След като вижда реално, че западната подкрепа намалява, Украйна се опитва да развие своя собствена индустрия. Но това е съпроводено със значителни трудности.
„Напоследък руските стратегически бомбардировки започнаха да се съсредоточават върху градове в Западна Украйна, където се намират новите заводи на възродената украинска отбранителна индустрия. 2024 г. ще бъде най-трудният период за Украйна след първата два месеца на пълномащабното руско настъпление“.
Смяната в началото на февруари на началника на украинските армии Валери Залужни с Олександър Сирски свидетелства за необходимостта Украйна да успее да вдъхне нови сили в тази война.
*Превод Георги Саулов
