fbpx

Войната в Украйна и опасността от глад и световна рецесия

Икономическите и финансовите последиции от войната между Русия и Украйна ни карат да се опасяваме от най-лошото. Скокът на цените на суровините може да предизвика рязко спадане на покупателната способност, рецесия и глад. Авторът на Сapital.fr Марк Туати, президент на ACDEFI, споделя мрачните си прогнози за Франция, Европа и света.

За съжаление, и противно на нашите очаквания от предната седмица, войната между Русия и Украйна се ужесточи през последните няколко дни, като предизвиква все по-драматична хуманитарна криза. В същото време се задълбочиват финансовите и икономическите последствия не само за тези две страни, но и за света като цяло и по-специално за Европа.

В действителност цените на суровините продължиха да растят скокообразно като достигнаха неадекватни равнища. Те имат тежки последствия за инфлацията, покупателната способност и очаквания икономически растеж. Само няколко примера са достатъчни, за да ни побият студени тръпки. За 10 дена цената на суровия петрол Брент се увеличи с 24% като дори надмина, макар и временно 115 долара (коментарът е от кря на миналат седмица, днес петролът надмина $128, б.р.) и достигна най-високата си точка от юни 2014 г. От април 2020 г., когато беше регистрирана най-ниската цена, нарастването е 505%.

Скокът на цената на природния газ в Европа е още по впечтляващ: +145% за 10 дена и +4 788% в сравнение с най-ниската си стойност от май 2020 г. Макар и не в такава степан като предишните два примера, силно се увеличи и цената на алуминия – +13,5% за 10 дена и +149% в сравнение с май 2020 г. Тя достигна исторически връх като надмина със 7% предишния рекорд от юли 2008 г.

Но има и нещо още по-лошо. Цените на суровините за енергетиката и промишлеността са важни, но в крайна сметка не оказват пряко въздействие върху изхранването в света. Не това обаче е случаят с житото. Цената му скочи с 67% за 10 дни и със 172% от юни 2020 г. като надхвърли с 14% предишния исторически рекорд от март 2008 г.

Макар че в голяма степен този ръст на цените има спекулативен характер, напрежението върху тях се обяснява най-вече с факта, че светът остава твърде зависим от доставките на суровини от Русия. Страната е вторият най-голям производител на природен газ (18% от световното производство) и петрол (12,4%), третият – на алуминий, четвъртият – на електроенергия, шестият – на въглища.

Наред с това Русия е най-големият износител на природен газ с 22,6% от нетния световен износ, от 2016 г. е най-големият износител на пшеница с 10% от световното производство и 20% от световния износ. Тя се нарежда на второ място по износ на суров петрол (13,2%) и на трето – по износ на въглища – (15,5%).

Иначе казано, ако руският износ на суровини бъде преустановен напълно, очевидно е, че цените им ще продължат да растят. Ако цената на петрола се увеличи с 10%, това ще отнеме 0,4% от световния ръст. Т.е., ако цената на нефта остане над 110 долара до края на 2022 г.,  това ще свие световния икономически ръст до 1%. Ако тя скочи и се задържи продължително време над 150 долара, световната икономика неизбежно ще изпадне в рецесия.

Още по-тежко става положението, ако цените на хранителните продукти продължат да растят. Тогава ще се появи недохранване и даже глад в много развиващи се страни. Това ще предизвика социални бунтове, които много трудно могат да бъдат контролирани и на свой ред ще задълбочат световната рецесия.

Развитите страни също няма да бъдат пощадени от скока на цените на суровините. Първо това ще увеличи инфлацията, която вече и без друго е голяма, след това ще засегне покупателната способност на домакинствата, ще намали потреблението, после и инвестициите на предприятията и в крайна сметка ще засегне заетостта.

Драмата тук е, че изправени пред тази нова стагфлация, правителствата и централните банки остават безсилни, тъй като те вече изстреляха патроните си по време на пандемията: основните лихвени проценти вече достигнаха 0%, бяха раздадени големи помощи, което доведе до раздуване на държавните дългове до неразумни размери. Всичко това засили инфлационния натиск дори още преди началото на руско-украинската война. Така те се оказаха хванати в собствения си капан.

Не трябва да забравяме, че специфичното за нашата „скъпа Франция“ е, че повече от 500 френски компании присъстват в Русия, където са наели над 160 000 работници. Между тях 35 са от 40-те компании, които формират френския CAC 40 (референтният индекс на френския фондов пазар). Можем само да цитираме групата Auchan (255 магазина Auchan, 61 Decathlon, 112 Leroy-Merlin), TotalEnergies (който експлоатира газовото находище Yamal LNG в Сибир), Renault (който контролира Автоваз, производител на марката Лада), Stellantis (ex Peugeot-Citroën), Engie, la Société Générale (която притежава Россбанк), Accor, Safran, Sanofi, Air Liquide, Saint-Gobain, EDF, Danone, Lactalis, Bonduelle, Pernod-Ricard…

Освен това Русия е обетована земя за износа на френски продукти, който достигна 6,5 млрд евро през 2021 година.

Както признава президентът Макрон, трябва да си дадем ясна сметка, че продължителна война между Русия и Украйна ще струва особено скъпо на френската икономика и дори може да я хвърли в рецесия, с което ще повлече и цялата еврозона.

Това означава, че е абсолютно необходимо да се спре тази война не само заради населението на Украйна, но и на Русия, на Европейския съюз, на Франция и на цялата планета. Както казва Пол Валери, френски поет и есеист от първата половина на миналия век, „по време на война хора, които не се познават се избиват помежду си, в полза на хора, които се познават, но не се избиват“.

Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"