Бюджетът за 2023 г. трябва експлицитно да включва мерки за овладяване на инфлацията, сред които дисциплиниране на разходите, което да ограничи потреблението. Това заявява, цитиран от „Дневник“ управителят на централната банка Димитър Радев в свое изказване на провеждащата се в София международната конференция „България по пътя към еврото“.
Тя е организирана от Министерството на финансите и е с участието на Валдис Домбровскис, заместник изпълнителен председател ан Европейската комисия, който е на двудневно посещение у нас. Именно Домбровскис в свои коментари тези дни посочи ясно, че страната ни не може да влезе в еврозоната преди 1 януари 2025 година, като основна причина за това е, че не можем да изпълним показателите за ниво на инфлацията.
Според Радев е налице разхлабване на традиционно силната фискална позиция на България, което увеличава инфлацията, а фискалната експанзия все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионалната тенденция на затягане на паричната политика.
Управителят на националната ни банка е убеден, че подобрение на настоящия резултат не може да е устойчиво без приемането на редовен бюджет с дефицит, който отговаря на критериите от Маастрихт – под 3% от БВП, но също и устойчивост на този показател за следващите години.
Радев уверява, че ръководената от него БНБ не се бави с нито един от сроковете за приемане на еврото, по които работи самата институция и че до края на март ще е готова с новия закон за БНБ, който включва вече приетите изменения през декември от Народното събрание в настоящия закон, както и нови текстове, които регламентират всички останали въпроси, свързани с работата на БНБ след влизане в еврозоната.
От думите му се разбира, че се налага и БНБ, и търговските банки да „калибрират“ плановете и заделените средства за подготовка за влизане в еврозоната, първоначално планирано за 1 януари 2024 г.
По думите му текущите проблеми по пътя на България към еврозоната може да се решат по пътя на политическите и фискалните мерки, а политическите проблеми може да се решат, ако се състави устойчиво правителството след изборите на 2 април с ясни приоритети, които се ползват с широка подкрепа и включват работа по приемане на еврото. Фискалният контрол би бил логично следствие от политическата консолидация, допълва гуверньорът на БНБ.
Той е убеден още, че неизпълнението от България законодателни критерии за приемане в еврозоната не са непреодолима пречка, а „генезисът на цялото забавяне е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза през последните 2 г.„.
