fbpx

За първи път от 2020-та цените на петрола завършват годината със спад

Очаква се цените на петрола да завършат 2023 г. с около 10% по-ниски, което е първи годишен спад от две години, след като геополитическите опасения, съкращенията на производството и глобалните мерки за ограничаване на инфлацията предизвикаха бурни колебания в цените, обобщава Ройтерс.

Тази сутрин фючърсите на суровия петрол Brent се повишиха с 33 цента, или 0,4%, до 77,48 долара за барел, в последния ден за търговия на 2023 г., докато фючърсите на американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) се търгуваха с 20 цента, или 0,3% по-високо, на $71,97.

В петък цените на петрола се стабилизираха след спад от 3% предишния ден, след като повече корабни фирми се подготвиха да върнат в Червено море. Големите фирми бяха спрели да използват маршрутите в Червено море, след като йеменската бунтовна групировка Хути започна да атакува кораби.

Все пак, изтъква Ройтерс, и двата бенчмарка са напът да затворят на най-ниските нива в края на годината от 2020 г., когато пандемията разби търсенето и накара цените да скочат рязко.

Намаляването на производството от страна на ОПЕК+ се оказа недостатъчно за поддържане на цените, като показателите се понижиха с близо 20% от най-високото си ниво тази година.

Слабото представяне на петрола в края на годината контрастира с глобалните акции, които са на път да завършат 2023 г. с повишение.

Индексът на капитала MSCI, който проследява акциите в 47 страни, е нараснал с около 20% от началото на годината, тъй като инвеститорите увеличават залозите за бързо намаляване на лихвите от Федералния резерв на САЩ през следващата година.

На валутния пазар доларът се насочва към спад от 2% тази година след две години на силни печалби.

Очакваните намаления на лихвените проценти, които биха могли да намалят разходите за заеми на потребителите в основните потребителски региони, и по-слабият долар, който прави петрола по-евтин за чуждестранните купувачи, може да повишат търсенето през 2024 г., коментират представители на индустрията.

Проучване на Ройтерс сред 30 икономисти и анализатори прогнозира, че петролът Brent ще струва средно 84,43 долара за барел през 2024 г., в сравнение със средно около 80 долара за барел тази година и върховете от над 100 долара през 2022 г. след инвазията на Русия в Украйна.

Междувременно прогнози, цитирани от Ройтерс, сочат, че ОПЕК е изправена пред отслабване на търсенето на своя суров петрол през първата половина на 2024 г., точно когато нейният глобален пазарен дял спада до най-ниското си ниво от пандемията Covid-19 на фона на съкращенията на добива и напускането на Ангола.

Тези тенденции означават, че групата ще се бори да облекчи намаляването на производството, освен ако глобалното търсене на петрол не се ускори или ОПЕК не е готова да приеме по-ниски цени на петрола.

Напускането на Ангола ще остави групата с 12 члена и ще сведе производството й до под 27 милиона барела на ден (bpd) – по-малко от 27% от общото глобално предлагане от 102 милиона bpd.

Последният път, когато пазарният дял на ОПЕК спадна до 27%, беше по време на пандемията през 2020 г., когато глобалното търсене спадна с 15-20%. Оттогава глобалното търсене се възстанови до рекордни нива, което означава, че ОПЕК губи пазарен дял в полза на конкурентите.

Групата е произвеждала около половината от световния суров петрол през 70-те години на миналия век, преди появата на източници на доставки извън ОПЕК като Северно море. В по-късните десетилетия делът на ОПЕК е между 30% и 40%, но рекордният ръст на производството от съперници като Съединените щати стабилно изяде този дял през последните години.

Към ноември 2023 г. производството на суров петрол на ОПЕК представлява 27,4% от общия пазар, спад от 32-33% през 2017-2018 г., според данни от месечните отчети на групата, цитирани от Ройтерс.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"