На спот-пазара цената на тон въглерод преди седмицахза кратко падна под 60 евро, като намалението е с повече от 35% в сравнение предходните дни. Тази тенденция е свързана с търсенето и предлагането, анализират от rfi.fr.
Тези квоти работят на принципа „замърсителят плаща“. Засегнатите сектори – по-специално тежката промишленост и енергетиката – трябва да притежават разрешителни за емисии на CO2. Всяка година ограничен брой квоти се пускат на пазара на търг или се разпределят на съответните компании и в този случай тези, които не ги използват изцяло, могат да ги препродадат на тези, на които не им стигат. Колкото повече емисии на СО2 има, толкова по-голямо е търсенето на тези разрешителни. Трябва да платите повече, за да се сдобиете с тях.
Нарастване на възобновяемите енергии
Например „има много силно намаляване на търсенето на квоти от страна на Германия, което се дължи на бързото развитие на възобновяемите енергийни източници“, казва Кристиан дьо Пертюи, автор на „Fossil Carbon, Living Carbon. Към нова жизнена икономика“. През миналата година електроенергийният сектор в Германия намали емисиите си с повече от 15%. Това доведе до спад в търсенето на квоти от страна на Германия, която е най-големият им потребител. Към това се добавя „силното намаляване на активността в отраслите на тежката промишленост, които, особено стоманодобивната, са най-големите потребители на квоти“.
Цената на газа, която достигна най-високите си равнища по време на енергийната криза, също оказва влияние на цената на въглерода на европейския пазар. След това обаче доставките на природен газ вече не са повод за безпокойство в Европа. Цената му падна, а с това и необходимостта от използването на въглища. При изгарянето на въглища се отделя повече СО2, отколкото при изгарянето на природен газ. „Така фактът, че цената на газа в Европа пада, води до намаляване на цените на разрешителните за въглеродните емисии“, обяснява Кристиан Голие, професор в училището по икономика в Тулуза.
Още един, макар и „не толкова значим“, фактор играе роля за намаляването на търсенето. „В рамките на европейската политика, част от резервните квоти се връщат на пазара за финансиране на изследователска работа“, добавя Кристиан дьо Пертюи.
Не може да се изключи ефектът на очакванията на пазара, както и на всички други пазари. „Има съмнение по въпроса доколко реално се осъществяват европейските амбиции за климатичния преход“, отбелязва Кристиан Голие. Ако европейските амбиции намалеят, тези, които отделят най-големи емисии на СО2 ще си кажат, че имат по-малко нужда да инвестират в трансформиране на производствената си система, за да отделят по-малко CO2.
Колкото по-висока е цената на въглерода, толкова повече това насърчава предприятията да инвестират в декарбонизиране на своята дейност. Миналата година средната цена на квотата за CO2 беше малко под 85 евро на тон. „При тази цена ние не правим едни и същи инвестиционни избори, ние дори правим различни избори при използването на индустриални инструменти“, подчертава Кристиан дьо Пертюи. Това ни насърчава да преминем „по-бързо към инструменти, които отделят по-малко CO2, защото губим пари, ако отделяме CO2“.
Въздействие върху енергийния преход?
Въпреки че не всички икономисти са единни относно сумата, след която може да се осъществи пълната промяна, оценките са за по-високи от сегашните 60 евро. Но този спад в цената на въглерода е по-скоро положителен в очите на специалистите. Това е знак за по-бързо от очакваното намаляване на емисиите в секторите, които са обект на този регламент. Във всеки случай предлагането бележи тенденция на намаляване с постепенния спад на тавана за броя на квотите в обращение.
