Делегации от четиридесет и девет африкански страни, но с присъствието само на около двадесет държавни глави, участваха във втората среща на върха Русия-Африка, която се проведе в Санкт Петербург В края на миналата седмица. Четири години след първата среща в Сочи се поставя въпросът успя ли Русия да засили икономическите си отношения с континента, както обеща Владимир Путин? Какво е мястото ѝ спрямо Китай, коментира RFI.
Руският президент си беше поставил за цел удвояването на стокообмена в рамките на следващите пет години. Търговията между Русия и Африка достигна връхна точка от 20 милиарда долара през 2020 г., но след това претърпя срив поради Ковид-19. Оттогава стокообменът се покачва, но границата от 20 милиарда все още не е достигната.
Така че Русия въобще не можа да изпълни обещанията си. Нейният дял в търговията на Африка остава изключително скромен в сравнение с този на Китай – 254 милиарда долара и на Европа, най-големият търговски партньор на континента – 295 милиарда долара.
Търговията с Африка носи полза преди всичко на Русия
Русия изнася много повече, отколкото внася от континента. Нейната роля е от съществено значение в стратегически сектори като зърнените култури, като осигурява половината от нуждите на Африка от пшеница. Това е основното перо от руския износ за континента. На второ място са оръжията, като 40% от внесените на континента, идват от Русия, която е водещ доставчик на африканските страни с голяма преднина пред останалите конкуренти. И накрая идва петролът. През декември обемът на руските въглеводороди, изнесени в Африка, се е утроил в сравнение с 2021 година.
Не е сигурно, че това подобрение ще се запази, защото, със засилването на западните санкции, вносът на руски стоки става много по-сложен. Освен това търговията е свръх концентрирана в района на Северна Африка, тъй като засилването на влиянието в Средиземно море е дипломатическият приоритет на Кремъл. Две трети от стокообмена с континента е с четири държави: Египет, Алжир, Мароко и Южна Африка.
Що се отнася до инвестициите на континента, Русия е в категория „перо“
На Русия се пада само 1% от преките чуждестранни инвестиции. Сред руските компании, активни на континента, са „Русал“, една от най-големите компании за добив на алуминий, която има предприятие в Гвинея поради находищата ѝ от боксит, „Алроса“, която разработва диамантените мини в Ангола и Зимбабве и „Росатом“ в Египет за изграждане на атомна електроцентрала. „Росатом“ има подобни проекти в около двадесет други африкански страни, но шансовете за успех са много ниски.
Изграждането на инфраструктура с руско финансиране стана много рисковано след анексирането на Крим през 2014 г. Офертите от руската банка ВТБ редовно се отхвърлят от африканските държави, често под натиска на Запада. Що се отнася до големите въглеводородни проекти, руските компании рядко конкретизират ангажиментите си, сякаш Русия, отбелязва един коментатор, не бърза да види появата на ново производство, което да може да се конкурира с нейното.
Перспективите пред Кремъл са твърде малки
Особено след като имаме предвид, че за Владимир Путин икономиката е средство за укрепване на приятелството с африканските лидери, но не и стратегическа цел за страната му. Структурите на руската и африканската икономика, рентиерски икономики, базирани на експлоатацията на суровини, са твърде близки, за да се допълват.
Китай, който е много голям потребител на суровини, започна да ги търси и експлоатира в Африка. Но това не е случаят на Русия, която има големи находища на минерали и въглеводороди. Русия, с нейния БВП, сравним с този на Бразилия или Испания, не разполага с индустриалната мощ на Китай или Европа, така че всъщност не търси място за реализация на своите продукти.
