Мед, кобалт, литий… тези стратегически суровини никога не са били толкова търсени от компаниите, ангажирани пряко в енергийния преход (ветрогенератори, слънчева енергия, електрически батерии и др.). Но според доклад на консултантската фирма PwC, до 2050 г. голяма част от тяхното производство ще бъде застрашено от екстремно високите температури и по-интензивните засушавания. Това е едно изключително тревожно явление за екологичния преход, изтъква репортаж на latribune.fr.
Съществува опасност изменението на климата да подкопае усилията, които се правят за осъществяване на екологичния преход. Това е един от основните изводи от неотдавнашно изследване, публикувано от международната консултантска фирма PricewaterhouseCoopers (PwC), цитирано от изданието.
В този доклад PwC изследва въздействието на изменението на климата върху девет продукта, жизненоважни за функционирането на нашето общество: основните зърнени култури (пшеница, царевица и ориз), прости метали (цинк, желязо, алуминий), стратегически минерали (мед, литий и кобалт), абсолютно необходими за осъществяването на световния енергиен преход (производство на вятърни турбини и слънчеви панели, батерии за електрическите автомобили и др.).
Застрашени са 70% от производството на стретигическите минерали
И трябва да признаем, че по отношение на стратегическите минерали прогнозите са доста обезпокоителни: според проучването, до 2050 г. повече от 70% от производството на мед, кобалт и литий може да бъде сериозно застрашено от „екстремно високите температури“ и „продължителните засушавания“, които допълнително се задълбочават от климатичните промени. Причината е проста: мините, в които се добиват тези минерали, се намират в райони, силно засегнати от посочените климатични явления. Освен това, водата е ключов елемент в работата на мините, които я използват за филтриране на извлечената земна маса.
Освен липсата на водни ресурси, консултантската фирма отбелязва още един рисков фактор за производителността на компаниите в минната промишленост: застрашени са техните работници, които ще бъдат изложени на екстремни външни температури в продължение на часове наред. Ако добавим и повишената атмосферна влажност (която пречи на човешкото тяло да се охлажда), опасността за тези работници е още по-голяма.
Някои райони са по застрашени от други
Сред районите, които са най-застрашени от недостиг на вода, е Африка. Това е един от континентите, които в най-голяма степен за засегнати от сушата, а същевременно в него се намират една пета от световните запаси на металите от съществено значение за енергийния преход. Тук на първо място трябва да споменем Демократична република Конго, която е най-големият производител на кобалт в света.
Югоизточна Америка също е изложена на риск, по-специално Мексико, който е в топ 3 на световните производители на мед, както и Чили, който осигурява почти една трета от производството на литий на планетата. Докладът също така посочва Австралия, която за няколко години се превърна в един от водещите доставчици на това бяло злато, което е в основата на електрическите батерии.
Неразрешимо уравнение: да се отговори на стремително нарасналото търсене и същевременно да се устои на климатичните промени
Констатациите на PwC са още по-тревожни, като се има предвид, че предлагането на стратегически минерали в света вече е до голяма степен недостатъчно. И е малко вероятно тенденцията да се подобри, тъй като търсенето от страна на производителите на възобновяема енергия, автомобили и електронната инфраструктура, за които те са жизнено важни, ще нарасне стремглаво.
Това се казва и в друг доклад, публикуван в края на април от Организацията на ООН за търговия и развитие. Според него, търсенето на литий може да се увеличи с повече от 1500% до 2050 г., като почти подобна тенденция ще се наблюдава при никела, кобалта и медта. „Световните инвестиции в минералите, които са от съществено значение за енергийния преход, не са в крак с главозамайващото нарастване на търсенето“, отбелязва агенцията на ООН. Поради това, добавя тя: „Сегашните нива на производство не отговарят на нуждите за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, в съответствие с Парижкото споразумение.“
В своето проучване Организацията на ООН за търговия и развитие констатира, към днешна дата, наличието на 110 нови рудодобивни проекта в света на стойност 39 милиарда долара, от които 22 милиарда долара, инвестирани в 60 проекта в развиващите се страни. Но за да се постигнат целите за нетни нулеви емисии през 2030 г., индустрията има нужда от около 80 нови медни мини, 70 литиеви и никелови и 30 кобалтови. И за да се финансира всичко до 2030 г., необходимите инвестиции се оценяват на между 360 и 450 милиарда долара.
Намаляването на емисиите на СО2 не е достатъчно
Има ли някаква надежда ситуацията със стратегическите минерали да се подобри, ако емисиите на CO2, основната причина за глобалното затопляне, бъдат намалени? Не съвсем, обяснява Оливие Мюлер, партньор за устойчиво развитие в PwC Франция и Магреб: „Всъщност, дори ако драстично намалим емисиите на CO2 до 2050 г., температурите ще продължат да се повишават и засушаванията да се задълбочават. Това е като кораб, който вече е отнесен от течението“.
Как да се преодолее тази непреодолима стена? Докладът на PwC дава отговор – адаптацията, като се позовава на едно от своите проучвания направено сред голяма група изпълнителни директори. Според него, 47% от тях вече са предприели „проактивни мерки“, за да защитят своя персонал и материални активи пред лицето на климатичните изменения.
„За производителите на стратегическите минерали могат да се търсят решения за използване на по-малко вода или дори, когато е възможно, да се черпят не подпочвени води, а от друго място. Например в Чили има проекти за обезсоляване на морска вода и използването й в литиевите мини. Но истината е, че това не е възможно навсякъде“, обяснява Оливие Мюлер.
При производителите на автомобили вече се работи върху рециклирането на металите от използвани електрически батерии. Освен това закон, приет през юни от Европейския парламент, поставя целта за възстановяване на до 73% на материалите от батериите през 2030 г., като литият трябва да бъде рециклиран на 80%, кобалтът, медта, никелът и оловото – на 95%. Така че до 2035 г. някои проучвания изчисляват, че между 12 и 14% от европейските нужди от критични метали ще бъдат бъдат задоволяване чрез рециклиране.
