Публикувани днес данни сочат, че нидерландската столица е привлякъл и значителна част от бизнеса с дериватни инструменти.

Агенцията сочи, че фондовите борси в Амстердам търгуваха 9,2 милиарда евро (11,15 милиарда долара) на ден през януари, в сравнение с 8,6 милиарда в Лондон, според борсата Cboe, която работи и в двата града.

Това се сравнява със средно 17,5 милиарда евро, търгувани ежедневно в Лондон през 2020 г., когато Франкфурт е втори с 5,9 милиарда, а Амстердам шести с 2,6 милиарда, сочат още данните на Cboe.

Лондонското Сити отдавна предупреждава за последиците от напускането на единния пазар на ЕС без адекватни разпоредби за търговия с услуги и по-специално финансиране, което представлява повече от 10% от данъчните приходи на Обединеното кралство преди Брекзит.

Представители на борсата коментират, че преминаването от Лондон към Амстердам вероятно ще бъде постоянно, тъй като ЕС не е показал признак за промяна на позицията си, че деноминираните в евро акции трябва да се търгуват в ЕС – чийто вътрешен пазар Великобритания напусна на 1 януари.

Разликата обаче може да се намали, тъй като търговията с швейцарски акции бе подновена във Великобритания този месец. Обемът е средно 250 милиона евро и се очаква да нарасне към над милиард евро на ден – нивото, достигнато преди търговията с швейцарски акции в Лондон да спре през юни 2019 г.

Отделни данни, публикувани в днес, показват как от януари части от търговия с деноминирани в евро лихвени суапове са се изместили от Лондон – най-големият център за търговия със суапове в света, към платформи в ЕС и Ню Йорк.

Платформите в Амстердам и в много по-малка степен Париж представляват една четвърт от суаповия пазар на евро през януари, спрямо само 10% през юли миналата година, според данни на IHS Markit.

За същия период делът на Лондон е спаднал от около 40% на малко над 10%, докато американските платформи удвояват обема си до 20% от общия пазар на суапове в евро.

Материалът Амстердам измести Лондон като лидер на търговията с акции в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-популярната цифрова валута в света падна до $ 36 618,36 на борсата Bitstamp, от рекордното си ниво 40 402,46 долара в предишната сесия.

Другата популярна криптовалута ethereum изгуби повече от 10% до 1064,89 долара.

Биткойнът регистрира повече от 700% ръст от нивото през март. Той достигна $ 30 000 за първи път на 2 януари, след като надмина $ 20 000 на 16 декември.

Участниците на пазара са били предупредени за корекция, след като криптовалутата достигна 40 000 долара.

Повишеното търсене от институционални, корпоративни и напоследък инвеститори на дребно засили биткойн скока, привлечен от перспективата за бързи печалби в света на свръхниски доходи и отрицателни лихвени проценти, коментират от Ройтерс.

Те припомнят прогнозата на анализаторите на JPMorgan, които 5 януари обявиха, че цифровата валута се е превърнала в съперник на златото и може да се търгува до 146 000 долара, ако се утвърди като актив в сигурно убежище.

Материалът Биткойнът падна с 5% от рекордните $40 хил. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп в неделя одобри решението на FDA да разреши лечението на коронавирус с плазма от възстановени пациенти.

Паневропейският индекс STOXX 600 се повиши с 1.34% преди обяд днес, съобщи Ройтерс.

Акциите в технологичния, добивния и химическия сектор поскъпнаха над 1,5%.

Ценните книжа на AstraZeneca Plc нараснаха с 2,1%, след като Financial Times съобщи, че администрацията на Тръмп обмисля да използва експериментална ваксина COVID-19, която корпорацията разработва в САЩ.

Акциите на британската телекомуникационна компания BT Group скочиха с 6,1% на фона на съобщенията за намерението на ръководството да се съпротивлява на придобиванията.

Британският борсов индекс FTSE 100 добави 1,59%.

Огромното рали на технологичните акции може да продължи, твърдят анализатори от инвестиционната банка J.P. Морган, които препоръчват да се запазят инвестициите в сектора поради потенциала му за растеж.

Акциите на компании производители на хардуерно и програмно оборудване показват динамика през тази година, защото кризата с COVID-19 увеличи зависимостта на бизнеса от интернет.

Настоящото рали е подкрепено и от висока производителност на компаниите, се казва в анализа на J.P. Морган.

В допълнение към устойчивия ръст на финансовите резултати, технологичният сектор има здрав баланс и силни парични потоци.

Глобалният индекс на информационните технологии MSCI е нараснал с 27% тази година в сравнение с 1.5% ръст на световните акции.

Материалът Акциите на технологичните компании продължават нагоре е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Този ход говори за частичното възстановяване на туристическата индустрия, която беше тежко засегната от пандемията на коронавирус.

През юли Airbnb Inc съобщи, че потребителите са резервирали над 1 милион нощувки за един ден, за първи път от 3 март.

Фирмите могат конфиденциално да подават заявления за IPO в Комисията за ценни книжа и борси в САЩ. То ще бъде публикувано, когато наближи моментът на листването, ако Airbnb продължи с реализирането на плана.

Броят на предлаганите акции и оценката на компанията все още не са определени, се казва в изявление на Airbnb.

Компанията не даде срок за приключване на първоначалното публично предлагане.

Ще припомним, че в резултат от кризата, настъпила след пандемията, Airbnb съкрати около 25% от служителите си.

През април пък бяха събрани около 2 милиарда долара от инвеститори, които оцениха компанията на 18 милиарда долара. Това е доста под вътрешната оценка на Airbnb от 26 милиарда долара в началото на март.

Morgan Stanley и Goldman Sachs Group Inc са водещи консултанти по новото IPO.

Материалът Airbnb направи официална заявка за IPO е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Крахът на компанията – доставчик на платежни идва по-малко от две години, след като се превърна в сензация на престижния борсов индекс DAX. Оценявана на 28 милиарда долара в своя пик, Wirecard е първата компания в DAX, която е принудена да се оттегли.

Това става, след като акциите на Wirecard паднаха с 80% до най-ниското си ниво от януари 2006 г., принудило компанията да подаде молба за несъстоятелност.

„Внезапната смърт“ на Wirecard е на фона на списък с кредитори за 3,5 милиарда евро, цитира Ройтерс източник, близък до разговорите с кредиторите. От тази сума 1,75 милиарда евро са от 15 банки и 500 милиона евро от облигационни инвеститори.

„Парите ги няма. Може да възстановим известна сума за няколко години, но сега ще отпишем заема“, било заявено на конкретен кредитор

Акциите бяха спрени за 60 минути от Франкфуртската фондова борса преди обявяването. Те вече бяха загубили 98%, откакто дългогодишният й одитор Earnst & Young отказа да завери отчета й, показвайки, че банковите депозити в доверителни сметки из цяла Азия са доказано фалшифицирани.

Wirecard заяви в кратко изявление, че новото му ръководство е решило да иска несъстоятелност в мюнхенски съд „поради предстояща несъстоятелност и свръхзадлъжнялост“.

Източникът, цитиран от агенцията, заявява, че около две трети от продажбите на компанията са били фалшифицирани в нейните сметки.

Мюнхенската прокуратура, която вече разследва дългогодишния изпълнителен директор Маркус Браун по редица подозрения, сред които фалшифициране на данни и пазарни манипулации, заяви: „Сега ще разгледаме всички възможни престъпления.“

Браун е освободен под гаранция от 5 милиона евро и остава заподозрян. Бившият главен оперативен директор Ян Марсалек също е сред заподозрените, като се смята, че е във Филипините.

Дейността на компанията бе да гарантира плащания на онлайн трансакции, като удържа премия за риск. Независимо дали потребителите плащат чрез смартфон, дебитна карта или през сметка в PayPal, Wirecard гарантира трансакцията, за да могат търговците да са сигурни, че за стоката им ще бъде заплатено.

Материалът Рухването на Wirecard е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Капитализирането на ПИБ е и последният неизпълнен ангажимент за приемане на страната ни в механизма ERM II.

Последният шанс бе днешния аукцион, на чийто финал бяха продадени всичките 110 млн. книжа, които дават право за участие в процедурата по набиране на 200 млн. лв.

Те са прехвърлени в две сделки, като с една от тях е придобита почти цялата емисия – 108 млн. права, съобщава „Капитал“, цитиран от „Сега“.

Последният етап е плащането и ако до 25 юни неизвестният купувач плати емисионната им цена, която е над 196 млн. лева, то той ще се сдобие с 26.18 % от капитала на банката.

Коментира се, че няма формално изискване да се разкрива кой е инвеститорът, но името му със сигурност ще стане известно след евентуалното записване на акциите, тъй като ще притежава над 5% в публична компания.

Още преди днешния аукцион се спекулираше, че държавата в краен случай може да се намеси, най-вероятно чрез ББР. Но при този сценарии ще трябва добре да се обоснове защо влиза в инвестиция при условия, които практически не се харесват на нито един частен инвеститор.

„Капитал“ припомня, че причината за липсата на интерес от пазара бе цената на новите акции – 5 лв., която е около два пъти над борсовата.

Отбелязва се, че новият инвеститор ще има малко над 26%. Ако това е държавата или нейно дружество, би трябвало да се получи и одобрение за държавна помощ от Европейската комисия.

Няколко часа по-късно министърът на икономиката Караниколов призна, че държавата е е участвала в увеличението на капитала на ПИБ.

Пред бТВ, цитирана от „Дневник“, министърът подчерта, че стъпката е предприета само, за да бъде изпълнено последното условие за присъединяване на страната към чакалнята на еврозоната.

По думите му държавата е изчаквала и е запазвала конфиденциалност, за да даде възможност на частния сектор да участва, но добави, че ситуацията в бизнеса е трудна заради пандемията на коронавируса, няма много инвеститори, а „сроковете ни притискат“.

В петък ще стане известно какъв е делът на държавата в банката, каза министърът и добави, че е имало и частен инвеститор.

Материалът „Конфиденциално“ държавата спаси капитализацията на ПИБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За влизане в сила законът трябва да бъде одобрен от Камарата на представителите и подписан от президента Доналд Тръмп.

Законът за отчитане на чуждестранни компании забранява да се регистрира ценни книжа на която и да е компания, на която и да е американска фондова борса, ако за три последователни години тя не е преминала одитите за надзор на счетоводството на публичните дружества.

Тази мярка също ще изисква публичните компании да оповестяват дали те са собственост или контролират от чуждо правителство.

Законопроектът е приложим за всички чуждестранни компании, но е насочен към Китай и следва острата критика на Тръмп към Пекин.

„Прекалено дълго време китайските компании пренебрегват американските стандарти за отчитане, заблуждавайки нашите инвеститори“, каза сенаторът Ван Холен, един от вносителите на проекта.

Материалът Законопроект в САЩ ограничава китайските компании на борсата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от интервю на еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер за Financial Times, цитирано от Econоmic.bg.

„За нас няма проблем, ако държавите решат да се намесят като пазарни участници, ако е необходимо, ако придобият акции в дадена компания, ако искат да предотвратят подобно поглъщане“, изтъква Вестагер и предупреждава, че съществува реален риск бизнесът, който е уязвим, да бъде обект на поглъщане“.

От думите и се разбира, че Комисията работи интензивно, тъй като ситуацията изисква необходимостта от мерки в тази посока.

FT коментира, че европейските компании отдавна са в полезрението на китайските конкуренти, но резкият икономически спад, причинен от избухването на коронавируса и последвалото рязко падане на цените на акциите на целия континент, увеличи потенциала за задгранични оферти

Припомня се и натискът от страна на Германия и Франция регулаторите да осигурят равнопоставеност между европейските и китайските конкуренти.

Материалът Държавите да купуват акции в компании – реакция на ЕК срещу китайски поглъщания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Борсата е с адрес www.bia-bg.com/offer.

За периода на извънредното положение, на тези служители може да им бъдат предложени допълнителни трудови договори при друг работодател, без това да е свързано с финансови ангажименти на самите работници или на основния им работодател.

За да противодействат на потенциално некоректни действия (регистриране на фалшиви обяви, спам и др.), администраторите на БСК ще одобряват всяка обява, като преди това ще правят проверка на регистрирания по ЕИК.

Затова се налага събирането на лични данни от фирмите (ЕИК, лице за контакт, електронна поща и телефон), които ще се ползват единствено за целите на администрирането на базата при спазване на изискванията на GDPR.

Материалът БСК отвори „Е-борса за взаимопомощ“ за продукти и работници е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са най-големите загуби за лицата, включени в рейтинга от момента, в който агенцията започна да провежда подобни наблюдения през октомври 2016 г., съобщава ТАСС.

Бернар Арно, изпълнителен директор на френската група компании LVMH (Louis Vuitton Moet Hennessy), и изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос загубиха най-много – по 4,8 милиарда долара всеки.

Безос все още е най-богатият човек в света, а Арно е трети по този показател.

Щастието на собственика на испанската търговска верига Zara, Амансио Ортега, намаля с 4 милиарда долара, на шефа на Facebook Марк Зъкърбърг – с 3,48 милиарда долара. А един от основателите на Google Лари Пейдж – е на минус с 2,7 милиарда долара.

Президентът на „Лукойл Вагит“ Алекперов е загубил най-много сред руските милиардери през последните 24 часа. Богатството му намаля с 1,21 млрд. долара.

На второ място е главата на „Новатек“ Леонид Михелсон (минус 692 млн. долара), на трето е вицепрезидентът на Лукойл Леонид Федун (минус 508 млн. долара). Търговията с акции в САЩ в понеделник завърши със спад на котировките заради опасенията, че разпространението на новия коронавирус може да навреди на глобалната икономика.

Материалът Коронавирусът „изяде“ 139 милиарда долара за един ден е публикуван за пръв път на Икономически живот.