Това е сред акцентите на приоритетните политики, които ще бъдат провеждани от АИКБ през следващите четири години.

Документът, който е обсъден от Националния съвет на работодателската организация, коментира относно този приоритет:

„Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическия растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс“.

От макроикономическите приоритети на бизнеса става ясно още, че АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност, заявяват от организацията.

АИКБ неизменно остава и на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект.

Подкрепя се още и запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване размерите на осигурителните вноски за обществено-осигурителните фондове и запазване размера на здравноосигурителните вноски.

Бизнесът обръща специално внимание и на ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика.

От АИКБ заявяват готовност за участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период.

Работодателите традиционно са активни и по отношение образованието и квалификацията на персонала.

Затова сред изискванията им е публичният ресурс да бъде насочван за професионалното образование и обучение към предприятията, вместо към центровете за професионално обучение, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища.

АИКБ ще работи и за приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации. Подчертава се важността на обучението на технически специалности в системите на средно и висше образование.

Работодателите са убедени в необходимостта от намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване приема по професии необходими на фирмите.

Материалът Валутният борд е без алтернатива в момента, категоричен бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Началото на втората половина на 90-те години на миналия век беше драматична за българската икономика. Нерешаваните и лошо решавани проблеми на българската икономика рефлектираха в динамиката на комплексен макроикономически показател, какъвто е валутният курс – на местната валута (BGL, по това време) спрямо валутата на САЩ (USD). В началото на 1996 г. валутният курс бе около 71 BGL/USD, в средата на октомври 1996 г. прескочи 215 BGL/USD, а четири месеца по-късно вече бе близо до 3000 BGL/USD. След достигнатото политическо решение валутният курс се оскъпи до 1700 BGL/USD (средата на лятото на 1997 г.). Към този момент бе въведен паричният съвет и българският лев беше фиксиран към германската марка в съотношение 1000 BGN/DEM.

При въвеждането на паричния съвет годишната (12-месечна) обезценка на българската валута бе примерно около 700%.

Паричен съвет бе въведен и в Балтийските републики, но той не беше предшестван от такава катастрофална обезценка на местните валути.

Този силно и рязко обезценен български лев оставя отпечатък върху развитието на българската икономика вече почти четвърт век.

В началото на новия век бе въведена общата европейска валута EUR. В съответствие с действащия Закон за БНБ фиксингът на българския лев (тогава вече BGN) бе прехвърлен към EUR при съхраняване на фиксираните съотношения.

2. Неравновесен валутен курс
В рамките на почти четвърт век след въвеждането на паричен съвет у нас местната валута не е подложена на пазарен тест. Косвена оценка за възможно пазарно неравновесие е динамиката на брутните валутни резерви (БВР). Към средата на първото десетилетие на ХХI век БВР покриват около пет месеца внос на стоки и услуги, докато 15 години по-късно относителното им равнище е примерно два пъти по-високо. В икономическата и финансова теория се доказва, че за поддържане на приемлива валутна устойчивост е достатъчно БВР да покриват около три месеца внос на стоки и услуги.

Една от причините за значимия относителен прираст на БВР е поддържаният неравновесен валутен курс. Азбучна истина на финансовата теория е, че неравновесният валутен курс води до промяна на БВР – те нарастват, когато местната валута е подценена и намаляват, когато местната валута е надценена.

Поддържането на високо относително равнище на БВР означава замразяване на национален капитал, който иначе би могъл да се използва за инвестиционни цели, т.е. за стимулиране на икономическия растеж.

Неравновесният валутен курс в конкретния случай има ефект на преразпределение на богатството в рамките на европейския монетарен съюз. Относително подценената местна валута спрямо EUR води до замразяване на реални парични запаси във вид на свръх БВР, които се изнасят и се инвестират в богатите Западноевропейски държави. Така се формира българският капиталов парадокс – най-бедната в ЕС държава финансира de facto богатите държави в ЕС. А ефектът от позитивното въздействие на подценения валутен курс за икономическото развитие се преразпределя вътрешно, вкл. чрез корумпираната политическа прослойка, и подсилва социалното разслоение и социалното напрежение.

3. Междустранова съпоставка
На Фигура 1 е представена динамиката на номиналните валутни курсове на пет страни от Източна Европа в дерогация (по данни на БНБ), които са членки на ЕС.

Всички посочени на Фигура 1 страни (без България) поддържат регулирано плаващи валутни режими без обявена специфична цел. Валутните курсове на тези страни се определят основно в съответствие с търсенето и предлагането на вътрешните валутни пазари. Централните банки на страните следят развитието на всички основни показатели на своите собствени икономики, преценяват и проектират краткосрочната и дългосрочна перспектива и се намесват на вътрешния валутен пазар като купувачи или продавачи на валута тогава, когато решат че националните им икономики имат нужда от контролирана промяна на валутния курс, както и когато разполагаемите валутни ресурси позволяват конкретна и определен вид пазарна валутна интервенция.

Позитивният тренд на кривите на Фигура 1 означава оскъпяване на съответните валути спрямо EUR, а негативният тренд – обезценяване на местните валути.

На Фигура 1 може да се проследи оскъпяването на валутите на четирите Източноевропейски страни за периода преди финансово-икономическата криза от 2008 г. и обща тенденция на стабилизация или плавно обезценяване след 2008 г.

По-ярко се проявява тенденцията за оскъпяване на съответните валути за 2004-2008 г. За периода от началото на 2004 г. до към средата на 2008 г. полската злота се оскъпява с 46%, чешката крона – с 41%, унгарският форинт – с 15%, румънската лея – с 15%. Присъединяването към ЕС за тези страни е време за адаптация на реалните валутни съотношения към европейските реалности.

Финансово-икономическата криза от 2008 г. променя ситуацията. Страните се стремят да намерят възможно по-точно валутно съотношение в интерес на собствените си икономики. При тези страни се наблюдава обезценяване на местните валути в рамките на около половин година средно с близо една четвърт. Конкретният акт на валутно обезценяване съдейства за адаптация на националните икономики към променените условия, както и за стимулиране на икономическия растеж.  

От началото на второто десетилетие на XXI в. валутният пазар се успокоява, като в Чехия и Полша се поддържа относителна номинална валутна устойчивост, докато в Унгария и Румъния се наблюдава лек тренд на обезценяване.

При шока с Covid-19 през пролетта на 2020 г. и в четирите страни се наблюдава обезценяване на местните валути в търсене на подкрепа за националните икономики. Наблюдават се различия по отделни страни, които видимо са свързани със икономически структурни особености, както и с възможността на националните икономики сами да абсорбират неблагоприятните екзогенни шокови въздействия.

На Фигура 1 може ясно да се проследи стремежът на четирите европейски страни да използват валутния курс като инструмент за икономическо подпомагане и стимулиране. Паричният съвет в България допуска и предполага директното прехвърляне на всички външни екзогенни въздействия върху местните производители без смекчаващото посредничество на валутната политика. Към всичко това трябва да се добави фиксирането и преносът на валутните особености в България от драматичната за икономиката втора половина на 90-те години на миналия век директно към първата четвърт на текущия век.

4. Заключение
Още от времето на Хегел битува максимата, че единствена социална константа е промяната. Тя е вечна. Днес е различно от вчера, утре ще бъде различно от днес. Всичко се променя, няма вечно печеливш финансов актив, не съществува философски камък. Глупаво е да носиш ямурлук през лятото, само защото през отминалата зима той ти е спасил живота от бушуващия студ. Неразумно е да се придържаш към управленски похвати, възникнали при други условия и при друга социално-икономическа конфигурация, независимо от това, че някога и някъде те са дали добър резултат.

Паричният съвет спаси българската икономика от катастрофата през 90-те години на миналия век, но е пречка за развитието на икономиката четвърт век по-късно.

Паричният съвет бе въведен поради невъзможността на макроикономическото управление да контролира, овладее и ограничи развихрилите се мащабни корупционни практики в първата половина на 90-те години на миналия век у нас. И сега, винаги, когато се постави въпрос за възможна отмяна на паричния съвет, първосигналната реакция на преобладаващото множество българи е: „Ще се върне хаосът и грабежът от онова време“.

Опасенията за вероятна нова кражбена вакханалия като масов психологически феномен остават свежи и неизживени. Широко се шири и се подхранва недоверието на българското население във възприемането на европейски управленски ценности от местните управници, т.е. в загърбването на доминиращия кражбен манталитет. Фактите, които съпътстват съвременното ни социално-икономическо развитие, подклаждат този вид обществено недоверие.

Истинският проблем е в избора, който съвкупният български народ самостоятелно извършва. Действителността демонстрира, че българският народ като цяло не е дорасъл да извършва избор на честни, добре образовани и кадърни управници, на които да поверява съдбините си. Репликата „Всички са маскари“ неявно лансира разбирането, че целият български народ е съставен от принципно поддаващи се и потенциално корумпирани лица, което е трудно да се приеме безрезервно. Тогава изниква въпросът защо на повърхността изплуват предимно нечистоплътни политици. Отговорът опира до незадоволителното общо образователно равнище на средностатистическия българин, неговото неосъзнато и изкривено разбиране за същността на обществено-икономическите процеси, последвано от некачествено личностно промотиране.

И когато изразяваме неудовлетворение от твърдата опашкарска позиция, която заемаме в ЕС, трябва да сме наясно, че българският народ е този, който сам избира пътя на своето собствено опашкарство.

Безусловна вина за съществуващия дефицит на образование, знание и адекватна социално-икономико-политическа преценка на преобладаващата част от българското население, респективно за твърдото ни опашкарство в ЕС, носи пасивната и индиферентна позиция на българската интелигенция в цялост, която е загрижена много повече за своето собствено преуспяване и не се свени да го показва и да го доказва.

Материалът Валутен курс наш славен, непробиваем е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според няколко банки на Уолстрийт, независимо кой кандидат спечели, ще има нов пакет стимули, но той ще е по-голям, ако демократите поемат контрола над Сената.

Анкета на Ройтерс тази седмица постави демократа Байдън малко по-напред от републиканския президент Доналд Тръмп в пет щата – Уисконсин, Пенсилвания, Мичиган, Флорида и Аризона – те ще играят критична роля при определянето на победителя.

Нарастващите очаквания за победата на Байдън засилиха апетита за валути, които бяха засегнати от търговската война между Вашингтон и Пекин.

Доларът се понижи с 0,1% спрямо кошница с валути и е на минус 0,4% тази седмицата. През миналата щатската валута загуби 0,8%.

В същото време китайският юан отчита най-големия си ежедневен ръст от повече от четири години, въпреки че печалбите отчасти се изравняват след дълга пауза.

Появяват се сигнали, че политиците в Китай нямат нищо против възхода му.

„Анкетите показват, че Байдън поема водещата роля. Това означава, че рисковете от възобновяване на нова търговска война стават все по-малки“, коментира Кен Ченг, главен азиатски валутен стратег в Mizuho Bank в Хонг Конг.

Чувствителният към риск австралийски долар се повиши с 0,2% до 0,7186 долара.

Еврото е нараснало с 0,1% до 1,1776 долара. Британската лира се придвижи с 0,2% нагоре до $1,2961 и се задържа на това ниво през седмицата, тъй като перспективите за сделка за Брекзит изглежда се подобриха.

Материалът Доларът се насочи отново надолу, юанът отчита четиригодишен ръст е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обезценяването на турската национална валута се свързва със страховете, че Анкара може да бъде въвлечена в конфликта между Азербайджан и Армения.

Турската страна има близки отношения с Азербайджан, президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган заяви подкрепата си за Баку.

Ситуацията в Нагорни Карабах ескалира на 27 септември, на спорната територия се водят военни действия. В Азербайджан и Армения беше въведено военно положение, обявена е мобилизация. Съобщава се за убити и ранени.

Материалът Турската лира регистрира нов спад е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Доверието в американската валута се влоши допълнително, след като президентът Доналд Тръмп повдигна въпроса за възможно отлагане на президентските избори в страната, планирани за 3 ноември тази година.

Спрямо кошница от валути доларът тази сутрин намаля с 0.2% до 92.6, а този месец вече е спаднал с 4.9%.

„В основата на слабостта на долара стои фактът, както наскоро подчерта председателят на Фед Джером Пауъл, че случаите с коронавирус в САЩ започнаха да се увеличават в средата на юни, задържайки потреблението и влошавайки икономиката“, заяви Дайсуке Уно от Sumitomo Mitsui Bank, цитиран от Ройтерс.

През второто тримесечие на 2020 г. БВП на САЩ се срина с 32,9%, съобщи в четвъртък Министерството на търговията, позовавайки се на предварителни данни.

Броят на молбите за обезщетения при безработица в Съединените щати през последната седмица нарасна до 1,43 милиона, докато анализаторите прогнозират увеличение до 1,45 милиона.

Нагласите на инвеститорите също се влошиха, след като преговорите в Конгреса на САЩ за плана за икономическа помощ, попаднаха в задънена улица.

Еврото се повишава, след като лидерите на Европейския съюз се съгласиха да създадат фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро за подкрепа на коронавирусните икономики.

Еврото поскъпна с 0,36% до 1,1889 долара, след като достигна двугодишен връх от 1,1905 долара, като през юли натрупа 5,8%, което е най-голямата печалба от десетилетие.

Срещу йената доларът спадна с 0,43% до Y104,27, като загуби 3,3% този месец.

Британският паунд нарасна с 0,28% до 1,3130 долара, след като достигна 4,5-месечен връх от 1,33143 долара.

Материалът Юли се оказва най-лошият месец за долара от 10 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите на ЕС постигнаха напредък в понеделник след тридневен дебат относно плана за възстановяване на икономиките, засегнати от пандемията COVID-19.

„Ако те постигнат споразумение, трябва да видим по-нататъшно настъпване на еврото“, каза Юджиро Гото от Nomura Securities, цитиран от Ройтерс.

Но много от участниците на пазара също вярват, че еврото ще продължи да получава подкрепа, докато перспективата за сключване на стимулираща сделка остава, дори този път тя да не бъде постигната.

Доларът загуби спрямо кошница от шест основни валути 0,08% и се понижи до 95,865 пункта.

Японската йена падна с 0,21% спрямо долара до 107,22 йени. Данните за търговията в Япония показват, че износът през юни се сви с 26% на година, по-силно от очакваното.

Материалът Еврото достигна четиримесечен максимум спрямо долара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви в понеделник членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, цитиран от Ройтерс.

Реформите, предприети от двете държави, няма да оправят всички дисбаланси и уязвимости, пред които са изправени, като е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите, посочи Панета.

Двете държави бяха приети в петък във Валутния механизъм ERM II, известен като чакалня за влизане в еврозоната и могат да се присъединят към единния валутен съюз най-рано през 2023 година, припомня агенцията.

Междувременно на сайта на ЕЦБ бешу публикувана информация, че от 13 юли 2020 г. се установяват курсове на задължителна интервенция за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм ERM II.

Курсовете на задължителна интервенция са договорени между ЕЦБ и националните централни банки.

Материалът България и Хърватия имат още работа до еврото, смятат в ЕЦБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В становището се цитират приетите от бюджетната комисия на второ четене промени, с които се синхронизират текстовете с европейските нормативни изисквания, свързани с валутния курс на страните във валутния механизъм ERM II.

Европейската централна банка буквално посочва, че приветства новата разпоредба на член 29, алинея 3 от Закона за Българската народна банка, която съответства на процедурите съгласно Резолюцията за ERM II и Споразумението между централните банки относно ERM II.

Вчера парламентът прие решение, че министърът на финансите и управителят на БНБ се задължават да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс от 1,95583 лева за едно евро, толкова колкото е в момента при влизане в чакалнята на еврозоната.

Материалът ЕЦБ приветства решението за промяна в Закона за БНБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България не участва в Механизма на обменните курсове /Еxchange Rate Mechanism II/ при централен курс между еврото и лева, различен от 1,95583 лв. за едно евро, записаха в решението депутатите, което беше прието със 140 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 66 „въздържал се“.

С това даваме ясен сигнал и на нашите европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в еврозоната, но не на всяка цена, коментира Йордан Цонев от ДПС, който е и съвносител на решението. Той подчерта, че втората част от решението категорично казва, че ако някоя от страните членки на еврозоната плюс Дания предложи друг курс, България прекъсва пътя си към еврото.

Решението на парламента се наложи заради напрежението, което възникна преди няколко дена, когато стана ясно, че шефката на Бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла промени в Закона за БНБ.

Те дават теоретична възможност фиксираният курс на лева към еврото да бъде променян, докато сме в механизма ERM II. Някои анализатори видяха в това условия за излизане от валутния борд.

По-рано днес финансовият министър Владислав Горанов обясни , че с подготвеното решение се дава допълнителна гаранция за валутния курс докато страната ни е в чакалнята на еврозоната.

Материалът С курс 1,95583 лева за евро влизаме в чакалнята на еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще е курсът, с който България ще е в процеса на престой в механизма ERM-2.

Решението ще бъде прието от Народното събрание. Проектът вече е депозиран в деловодството на парламета.

Това обяви финансовият министър Владислав Горанов, който обясни , че с подготвеното вчера проекторешение се дава допълнителна гаранция за валутния курс докато страната ни е в чакалнята на еврозоната.

Предложеното решение от управляващите дава всички политически гаранции, че курсът на еврото спрямо лева няма да бъде променен, каза управителят на БНБ Димитър Радев по време на брифинг в Народното събрание след консултации с парламентарните групи.

„Излизаме от тези разговори с отделните парламентарни групи с оптимизъм. Той идва по две линии. Първо пълната подкрепа, а именно, че България ще влезе и във валутния механизъм, и когато времето дойде в Еврозоната с курса, който имаме в момента. Курсът е 1.95583. Този курс няма да бъде променян.
Решението, което е предложено, дава всички политически гаранции, че това няма как да се случи, независимо от това кои ще представляват България в тези преговори“, допълни Димитър Радев, цитиран от Фокус.

Напрежението възникна преди няколко дена, когато стана ясно, че шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла без дебатиране промени в Закона за БНБ, но чрез допълнителните и заключителни разпоредби на Валутния закон, който се гледа на второ четене. Тези промени дават теоретична възможност фиксираният курс на лева към еврото да бъде променян, докато сме в механизма ERM II. Някои анализатори видяха в това условия за излизане от валутния борд.

Материалът Парламентът ще гарантира, че влизаме в еврозоната при сегашния курс на лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.