Избраният президент планира да подпише десетки заповеди и да изпрати обширни законопроекти до Конгреса през първите си дни на поста, с цел да отмени някои от политиките на Доналд Тръмп за имиграцията и изменението на климата, като същевременно предприеме действия за засилване на реакцията на правителството срещу коронавирусната криза.

Климат
Връщане на  САЩ в Парижкото споразумение за климата.( Тръмп обеща през 2016 г. да изтегли Съединените щати от споразумението, изпълнявайки това обещание през ноември 2020 г.)

Повторно въвеждане на ограничения за замърсяване с метан за нови и съществуващи нефтени и газови операции, отменени от Тръмп.

Използването на федералната правителствена система за обществени поръчки – която харчи 500 милиарда долара всяка година – за съоръженията по-зависими от чиста енергия и закупуване на превозни средства с нулеви емисии.

Забрана на нови разрешителни за петрол и газ върху обществени земи и води, включително Арктическия национален резерват за диви животни.

Отмяна на разрешителното за тръбопровода Keystone XL, който ще транспортира петрол от Канада до САЩ.

COVID-19
1,9 трилиона долара, насочени към ускоряване разпространението на коронавирусните ваксини, като същевременно се предоставя икономическо облекчение на милиони американци, пострадали от пандемията.

Изискване за носене на маска за всички федерални имоти, самолети и автобуси.

Удължаване облекчението при плащанията на федерални студентски заеми.

Заповед, която ще помогне на училищата и бизнеса да отворят безопасно, разширява тестовете за коронавирус и установява по-ясни стандарти за обществено здраве.

Федералните агенции да предприемат незабавни действия за осигуряване на икономическо облекчаване на работещите семейства, носещи тежестта на кризата.

Връщане на САЩ в Световната здравна организация. (Тръмп оттегли страната от агенцията, като заяви, че не е успяла да контролира правилно пандемията COVID-19).

Имиграция
Отмяна на забраната за пътувания от някои държави с мюсюлманско население.

Внасяне в Конгреса на обширен имиграционен законопроект, който да легализира милиони имигранти, живеещи незаконно в САЩ.

Възстановяване на програмата, която позволява на „Мечтателите“ – хора, доведени незаконно в САЩ като деца, да останат в страната.

Преобръщане политиката на Тръмп, която разделя родителите имигранти от децата им на границата, включително прекратяване на съдебното преследване на родителите за леки нарушения на имиграцията. Приоритет за обхващане на всички деца, които все още са разделени от семействата си.

Промяна на ограничителните политики за убежище на Тръмп, като например допълнителните ограничения на всеки, който пътува през Мексико или Гватемала и се опитва да попречи на жертвите на бандите и домашно насилие да получат убежище.

Прекратяване националната декларация за извънредни ситуации на Тръмп, която му позволи да прехвърли федерални средства от Министерството на отбраната, за да изгради стена по границата на САЩ с Мексико.

Незабавен преглед на временния защитен статут (TPS) за уязвими групи от населението, които не могат да намерят безопасност в своите страни, разкъсвани от насилие или бедствия.

Материалът Прогноза за първите управленски инициативи на Джо Байдън е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причината е щурмът на Капитолия от привърженици на Доналд Тръмп на 6 януари

„Ню Йорк не прави бизнес с метежници. Предприемаме стъпки за ПРЕКРАТЯВАНЕ на споразумения с Trump Organization за експлоатация на въртележките в Сентръл Парк (Central Park Carousel), на зимните пързалки Wollman и Lasker и на голф игрището Ferry Point“, пише нюйоркският кмет.

Договорите на Trump Organization за управление на въртележките и пързалките в Сентръл парк трябваше да изтекат в края на 2021 г. Междувременно договорът за голф игрище в Бронкс трябваше да изтече през април 2032 г.

Trump Organization е група от около 500 стопански субекта, чийто единствен или основен собственик е Доналд Тръмп. Около 250 от тези субекти използват името Тръмп.

Припомняме, вчера Дойче банк – най-големият кредитор на Тръмп с около 340 милиона долара заеми, отпуснати на Trump Organization, обяви, че прекратява отношенията си с бизнес групата.

Заемите на Доналд Тръмп от Дойче банк са за голф игрище в Маями и хотели във Вашингтон и Чикаго.

Материалът Ню Йорк спира да прави бизнес с Trump Organization е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Забраната влиза в сила на 11 януари, съобщи Ройтерс , позовавайки се на публикуваното постановление.

Отбелязва се, че ще бъдат засегнати акциите на „комунистически военни китайски компании“, облигации и други ценни книжа. Списъкът ще бъде публикуван скоро.

„КНР все повече експлоатира американския капитал, за да намери ресурси и да помогне за развитието и модернизирането на своите въоръжени сили, разузнаване и разузнавателен апарат“, се казва в документа.

Според президента, финансирането на тези фирми застрашава сигурността на Съединените щати, тъй като китайските военни използват събраните средства за разработване на оръжия за масово унищожение и кибератаки срещу Вашингтон.

По-рано съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Робърт О’Брайън заплаши Китай със санкции за открито нарушение на международните задължения на Хонконг.

Материалът Тръм забрани на американски инвеститори да купуват акции на определени китайски компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Въпросителните относно функционирането на американската демокрация съпровождаха цялото управление на Тръмп. Като се започне с широко практикувания от него подход за управление с президентски укази, заобикалящи Конгреса и се премине през опитите да се сложи контрол върху върховната съдебна власт. За да се стигне до избухването на масовите расови вълнения и протести, които продемонстрираха наличието на „ендемичен расизъм“ в САЩ (определението е на върховния комисар по правата на човека Мишел Бачелет), широко разпространен в обществените нагласи под повърхността на политически коректното говорене.

Но основните притеснения дойдоха от предизборното поведение на Тръмп: предварителната дискредитация на утвърдени правила и механизми на гласуване (в конкретния случай – гласуването по пощата), всяване на съмнение в безпристрастността на институциите, отговорни за изборния процес и най-вече – в отбягване на категорично заявление, че резултатите от изборите ще бъдат признати (половинчатият ангажимент, поет в тази посока, беше обвързан с толкова условности, че звучеше като „ще ги призная, ако аз победя“).

Всичко това предизвика широка реакция не само в САЩ, но и в Европа, като опасенията се свързваха не просто с възможното дестабилизиране на САЩ, но преди всичко с отражението, което това може да даде по целия свят. Не случайно бившият германски външен министър предупреди, че евентуалното непризнаване на резултатите от изборите от страна на Тръмп би подкопало самите устои и идеята за демокрация и би създало опасен прецедент, който да позволи на други авторитарни и популистки лидери по света да се възползват от този пример.

Частично този риск бе минимизиран от сериозната разлика в броя на електорите, която Байдън успя да постигне. Това до голяма степен отне от енергията както в редовете на Републиканската партия, така и сред привържениците на Тръмп в страната, за агресивно оспорване победата на Байдън. То силно лимитира и едно от възможните полета за прехвърляне на следизборната борба – това на електорите. Тъй като тези 538 електора, които трябва на 14 декември да изберат новия американски президент не във всички щати са обвързани със задължението да гласуват за победителя в съответния щат, при по-малка разлика се спекулираше с възможността да се появят т.нар. „нелоялни електори“, които да обърнат изборните резултати. Това би било скандално и с оглед резултатите – практически неработещо. Същевременно Тръмп очевидно ще се опита да пренесе борбата от урните в други две полета – в съдебните зали и по площадите. Макар и хаотично, със завеждането на разнопосочни дела в различните щати, но процесът на съдебно оспорване на резултатите вече тече. Като евентуално на места ще има повторно преброяване (вече такова тече в Джорджия), ще се препятства вместването на процеса в законовите срокове, за да се търсят юридически основания за оспорване и т.н. – т.е. вероятно ще се стигне до оспорване във Върховния съд, където с последните назначения Тръмп си осигури необходимото мнозинство. И въпреки, че всичко това изглежда по-скоро като реакция за защита на собственото его, отколкото като реална борба за втори мандат, този подход носи несигурност – с всички произтичащи от това негативни последици.

Сериозната подкрепа, която Тръмп получи на изборите въпреки загубата (намерила отражение и във факта, че републиканците спечелиха допълнителни места и съкратиха разликата с демократите в Камарата на представителите, най-вероятно ще запазят мнозинството си в Сената и увеличиха броя на щатските си губернатори) поставя и друг сериозен въпрос: дали Тръмп е следствие или причина за популистката вълна. Очевидно става дума за по-дълбоки процеси, свързани с процесите на глобализация на капитализма, появилите се сериозни дефицити на сигурност (персонална и най-вече – социална), справедливост (при рязко нарастващи неравенства и потъване на средната класа) и доверие (в управляващите като цяло). В този смисъл Тръмп е по-скоро резултат от, но и катализатор на обективни процеси, като същевременно доведе до тяхното екстремизиране. Всичко това имаше като резултат едно дълбоко разделено, партизирано общество, където почти не останаха мостове за диалог и дори ежедневието бе доминирано от партийните пристрастия (превръщайки носенето или не-носенето на маска срещу Ковид-19 в демонстрация на партийна лоялност).

Парадоксален елемент от тази конфронтация стана и основната съдържателна битка по време на кампанията – избирателите бяха изправени пред избора „хляб или здраве“. Тръмп залагаше на успехите в сферата на икономиката през първите три години на мандата си, докато Байдън критикуваше администрацията за провала в борбата с пандемията, довела до близо 250 хиляди жертви в САЩ. Като кампанията в крайна сметка не даде еднозначен отговор на този въпрос.

Външната политика на САЩ след изборите беше въпросът, който най-много вълнуваше света – и който изцяло отсъстваше по време на кампанията. Победата на Байдън естествено предизвиква очаквания за сериозни промени. Следва обаче да се има предвид, че по своите цели американската външна политика винаги е следвала една и съща линия – независимо от смяната на президентите, а именно: световно лидерство, разбирано често като хегемония. За сметка на това очевидно ще се променят инструментите, подходите и механизмите за осъществяването на тази цел.

Първата и най-очаквана промяна, която вероятно ще настъпи, е в отношението към международните институции, на първо място ООН. Тръмп ерозира следвоенния световен ред, отказвайки се от мултилатерализма (т.е. многостранната дипломация и международните споразумения) за сметка на двустранните отношения. А това е поле, на което нито една държава в света няма предимство спрямо САЩ. Това, естествено, подкрепено с инструментите на директен натиск (несъобразяване с международните правила, отказ от съществуващи споразумения, санкции и т.н.) в повечето случаи носеше успех. Но и обединяваше – за противодействие срещу тази политика. Байдън направи заявката, че ще се стреми към възвръщане на американското лидерство заедно и с помощта на партньорите на САЩ – преди всичко от Европа. Един променен американски подход към международните организации вероятно ще включва връщане на САЩ в Световната здравна организация, деблокиране дейността на арбитража на Световната търговска организация, повторно присъединяване към Парижкото споразумение за климата.

Със сигурност може да се прогнозира, че ще настъпи затопляне на трансатлантическото партньорство и активно, дори показно активизиране на сътрудничеството. Големият въпрос тук не е каква част от загубеното доверие и партньорство е възстановимо в периода пост-Тръмп, а до каква степен настъпилото охлаждане се дължи на обективно разминаване на интересите. Твърде вероятно е да се направи нов опит за договаряне в сферата на търговските отношения (след провала на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции), но проблемите с разминаването в стандартите и съдебната юрисдикция остават, а към тях следва да се добави и амбицията на ЕС да наложи единно таксуване върху транснационалните корпорации и дигиталните платформа (което пряко удря американските интереси). Всичко това, при условие, че се постигне договаряне за отказ от вече наложени санкции и заплахата с такива – а това не е никак лесно изпълнимо, като се има предвид политиката на САЩ срещу енергийните проекти в Европа с Русия или сътрудничеството на европейски фирми с Иран. Едва ли може да се говори за пълно възстановяване и на сътрудничеството в сферата на сигурността на ниво „до-Тръмп“. Взаимодействието в рамките на НАТО ще стане много по-безпроблемно, но Европа вече направи редица стъпки за изграждане на собствена система за сигурност, особено в сферата на научните изследвания и военното производство. Не на последно място ЕС ще трябва да формулира в новите условия стратегията си за постигане на стратегическа автономия, което наред с всичко друго означава и политическа еманципация от САЩ (наред с търговско-икономическата такава от Китай и ресурсната от Русия). Като еманципация не означава конфронтация, а сътрудничество, но без едностранни зависимости.

Съперничеството с Китай ще остане водеща тенденция – и във външната политика на САЩ, и като световен процес. Защото става дума за глобалното лидерство. Пандемията рязко ескалира противопоставянето, като то вече не е само в сферата на икономиката, търговията и инвестициите, но стана всеобхватно: и в политиката, и в международните организации, и в сферата на сигурността. И тази изострена конфронтация е дългосрочна и до голяма степен ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия.

Едва ли може да се очаква някакво затопляне и на отношенията с Русия. За демократите антируската политика се превърна в ключов вътрешнополитически инструмент в борбата срещу Тръмп и Байдън не би могъл да си позволи рязък завой. Евентуално завръщане към диалога може да се очаква единствено в сферата на контрола върху въоръжаването, като вече има индикации, че може да бъде постигнато съгласие за продължаване с още пет години действието на изтичащия през следващата година договор за стратегическите ядрени оръжия „Нов СТАРТ“.

Вероятно ще има динамика и по отношение на договорката за развитието на ядрените технологии от Иран, въпреки че едва ли може да се очаква директно завръщане на САЩ към договора, който те напуснаха при Тръмп. Първо, защото САЩ формулираха редица искания, от които едва ли ще се откажат, и второ, поради силния натиск от страна на Израел и неговото лоби в американската администрация. По-скоро ще се търсят поемане на допълнителни ангажименти и гаранции от страна на Иран по някои конкретни въпроси, като тук е вероятно Байдън да си осигури и европейска подкрепа.

Не може да се очаква съществена промяна и на американската политика на Балканите. Както и досега, интересите на САЩ тук съсредоточени в сферата на сигурността с акцент върху възпиране влиянието на другите глобални играчи, основно Русия (политическо, а и като енергийни проекти), като към нея постепенно ще се добавят Китай и евентуално Турция. Двустранните българо-американски отношения ще запазят своя позитивен характер, като обаче ще се ситуират в новия глобален контекст.

***
Авторът е Директор на Института за икономика и международни отношения

Материалът Светът при Америка на Байдън: какво ще се промени? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кота 270 бе мината, след като Байдън спечели ключовия щат Пенсилвания, като води убедително и в Аризона, Невада и Джорджия.

Безпрецедентно дългото броене на бюлетини се наложи заради многото подадени по пощата заради ковид епидемята.

За момента е ясно, че до официалното предаване на президентския пост, което трябва да стане през януари 2021 година, настоящият президент Тръмп ще обжалва в съдилищата част от резултатите в няколко щата. Републиканецът твърди – без да има доказателства, че манипулации при броенето са му отнели победата. Той в момента е с едва 214 електорални гласа и 4 млн. по-малко гласоподаватели.

Следващите четири години, през които Байдън ще е домакин на Белия дом, негов вицепрезидент ще бъде Камала Харис – първата цветнокожа жена на този пост в американската история.

CNN напомня, че Доналд Тръмп е 10-ият президент в историята, който не успява да спечели втори мандат, губейки изборите. Последните двама са Джими Картър и Джордж Буш – баща.

Материалът Джо Байдън влиза в Белия дом е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящият президент заяви в обръщение от Белия дом, че ще поиска от Върховния съд да спре продължаващото гласуване, тъй като изборният ден е приключил. Агенциите коментират, че Тръмп няма доказателства за твърденията си и всъщност продължава броенето на гласове, пристигнали от предварителното гласуване по пощата.

В момента се обработват бюлетините в трите ключови щата – Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания, от които в най-голяма степен зависи кой ще еновият американски президент.

След изявлението на Тръмп фючърсите на индекса DJIA се понижиха с близо 400 пункта (спад с 1,4%), а на широкия индекс S&P 500 – с 0,78%, след като в по-рано тази сутрин те отбелязаха повишения с над 1%.

Фючърсите на технологичния индекс Nasdaq100 пък вече нараства с едва 0,7%, след като малко по-рано днес те отбелязаха много здрав растеж от 4 на сто, съобщава БНР.

Негативно влияние върху текущото поведение на американските фондови фючърси оказва и все по-малката вероятност да се сбъднат пазарните очаквания, че вчерашните избори в САЩ ще доведат до т.нар. „синя вълна“ – победа на демократа Байдън и мнозинство на Демократическата партия както в Камарата на представителите, така и в Сената.

Оспорваната надпревара и все още неясният изход от вота в САЩ водят до бягство на инвеститорите към американските държавни цени книжа, което предизвика силен спад на тяхната доходност. Така например доходността на 10-годишните облигации на САЩ падна рязко с 12 базисни пункта до дъно от 0,768% по време на изявлението на Тръмп.

Материалът Изявление на Тръмп „срути“ фондовите фючърси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Microsoft вече е получил официален отказ за сделка. „Източниците също така казаха, че ByteDance няма да продаде американския си сегмент от TikTok на Oracle“, твърди медията.

ByteDance не възнамерява да прехвърля кода на приложението на никоя американска компания.

В неделя Reuters, цитирайки свои собствени източници, съобщи, че ByteDance е избрал Oracle като купувач за американския сегмент на TikTok. Както отбелязва агенцията, тази сделка ще изисква разрешение от правителствата на САЩ и КНР.

Същия ден South China Morning Post, позовавайки се на източници, съобщи, че ByteDance е уведомил американските власти и потенциалните купувачи за решението си да не продава алгоритъма на приложението TikTok на никоя американска компания.

Американският президент Доналд Тръмп обяви на 31 юли, че планира да забрани TikTok в САЩ, примня ТАСС. По-късно Тръмп заяви, че Microsoft или друга американска компания трябва да сключи сделка за придобиване на социалната мрежа до 15 септември, в противен случай работата на социалната мрежа ще бъде забранена в страната.

Притесненията на администрацията на САЩ относно TikTok произтичат от твърденията, че нейното ръководство се занимава с пропаганда и предава потребителски данни на китайските власти.

На 14 август Тръмп подписа изпълнителна заповед, задължаваща ByteDance да продаде всички активи на социалните медии на американска земя.

Представители на американското подразделение на TikTok заведоха дело срещу администрацията на САЩ във Федералния съд на Калифорния на 24 август. Те настояват да се отмени решението за евентуална забрана за работата на TikTok в страната.

Материалът ByteDance отказва да продава TikTok на американски компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според вносителите на иска решението е повод за разпалване на антикитайски настроения преди президентските избори.

TikTok и неговият китайски собственик Bytedance отхвърлиха позицията на Белия дом, че приложението представлява заплаха за националната сигурност. Те добавиха, че са предприели „извънредни мерки за защита на поверителността и сигурността на потребителските данни на TikTok в САЩ“.

Те също така заявиха, че заповедта на Тръмп да забрани TikTok е средство за продължаване на предполагаемата му „по-широка кампания за антикитайска реторика“ преди президентските избори на 3 ноември в САЩ.

„Ние не приемаме леко решението да съдим правителството на САЩ“, казват от TikTok в изявление в блога на компанията.

„Но тъй като изпълнителната заповед заплашва да забрани американските ни операции … ние просто нямаме избор.“

Патрик Райън, мениджърът на техническата програма на TikTok, също е подал иск срещу администрацията на президента заради опасения, че той и 1500 негови колеги ще загубят работата си следващия месец, ако заповедите на Тръмп бъдат изпълнени.

TikTok и ByteDance са се обърнали към съда за разпореждане, за да предотвратят изпълнението на заповедта на Тръмп. Те твърдят, че администрацията на президента нарушава конституционното им право на „надлежен процес“.

Тръмп обяви на 6 август, че ще забрани американските сделки с ByteDance, собственика на TikTok и Tencent.

Материалът TikTok заведе дело срещу администрацията на президента Тръмп е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това каза пред журналисти във вторник шефът на кабинета на президента на САЩ Марк Медоуз, цитиран от Ройтерс.

По-рано по време на посещение в Юма, Аризона президентът Доналд Тръмп съобщи, че е отложил среща, насрочена за 15 август, за да оцени прилагането на търговското споразумение, подписано с Китай през януари. Тръмп обясни, че е недоволен от начина, по който Пекин е реагирал на пандемията.

„Отложих преговори с Китай. Знаеш ли защо? Не искам сега да се занимавам с тях “, заяви Тръмп по време на брифинг относно изграждането на граничната стена с Мексико.

„Това, което Китай направи на света, беше напълно немислимо. Те биха могли да спрат вируса“, допълни американският президент.

Материалът Не се планират нови търговски преговори между САЩ и Китай е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви немският външен министър Хайко Маас в интервю за Rheinische Post, публикувано в понеделник.

Миналия месец Тръмп повдигна въпроси относно перспективите за разширяването на Г-7, за да се включи Русия. Страната беше изключена от Г-8 след анексирането на Крим през 2014 г.

Но Маас заяви, че не вижда възможност Русия да се върне към Г-7, докато не бъде постигнат значителен напредък в решаването на въпроса за Крим и конфликта в източна Украйна.

Самата Русия може да даде най-голям принос за това отново да стане част от Г-7 като допринесе за мирно разрешаване на украинския конфликт, заяви Маас.

Русия остава част от по-широката група на Г-20, която включва и други нововъзникващи икономики.

„Г-7 и Г-20 са два интелигентно координирани формата. Вече не ни трябват нито Г-11, нито Г-12 “, каза Маас, като се позова на предложението на Тръмп да покани не само Русия, но и други страни на срещите на Г-7.

Маас определи отношенията с Русия като „понастоящем трудни“ в много области.

„Но също така знаем, че се нуждаем от Русия за разрешаване на конфликти като тези в Сирия, Либия и Украйна. Това няма да работи срещу Русия, а само заедно с Русия“, смята германският министър.

Материалът Германия отхвърля предложеинето на Тръмп да покани Русия в Г-7 е публикуван за пръв път на Икономически живот.