Ще бъде създаден малък екип, който да определи програмата на Европейската централна банка по теми, свързани с климата, и да ръководи усилията й за подпомагане на прехода към по-екологична икономика в еврозоната.

Изданието припомня, че откакто е поела управлението на ЕЦБ преди малко повече от година, Лагард превърна опазването на околната среда в приоритет в политиката на банката.

Въпреки твърденията на нейни критици, че защитата на климата ще бъде за “отвличане на вниманието” от мандата на ЕЦБ,  който трябва да осигури ценова стабилност, Лагард заявява, че изменението на климата е в правомощията на банката, защото може да повлияе на инфлацията и да възпрепятства притока на кредити към икономиката.

“Изменението на климата засяга всички области на нашата политика. Новото звено ще осигури структурата, която ни е необходима за справяне с проблема, с неотложността и решителността, които заслужава“, обяснява Лагард.

Банката ще инвестира и във фонда за зелени облигации на Банката за международни разплащания, който инвестира в производство на енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и други екологични проекти.

“Изменението на климата може да създаде краткосрочна променливост в производството и инфлацията чрез екстремни метеорологични явления и ако не бъде адресирано, може да има дълготрайни ефекти върху растежа и инфлацията“, изтъква още президентът на ЕЦБ.

Става ясно още, че банката ще инвестира част от собствените си средства, които са на обща стойност 20,8 милиарда евро и включват капитал, платен от държавите от еврозоната и резерви, във фонд за зелени облигации, управляван от Банката за международни разплащания.

Материалът ЕЦБ поема курс към „по-екологична“ парична политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индикаторите от проучването сочат ново свиване на дейността, засягащо предимно сектора на услугите, както и спад на БВП.

Според ЕЦБ статистиката на ваксинациите подкрепя очакванията за бързо възстановяване, но ще „отнеме време“, преди да се постигне широко разпространен имунитет и икономиката да се нормализира.

Бюлетинът, публикуван и от БНБ, посочва, че след рязко свиване през първата половина на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбелязва силно възстановяване и се повишава с 12,5% през третото тримесечие спрямо предходното, макар да остана доста под равнищата от преди пандемията.

Втората вълна на пандемията и свързаното с това засилване на мерките за нейното овладяване, наблюдавани от средата на октомври насам, се очаква да доведат до ново значително понижаване на активността през четвъртото тримесечие, макар и в доста по-малка степен от наблюдаваното през второто тримесечие на годината.

Икономическата динамика остава неравномерна в различните сектори, като активността в услугите е по-неблагоприятно засегната от новите ограничения върху социалния живот и придвижването, отколкото в сектора на промишленото производство.

Въпреки че мерките в сферата на бюджетната политика подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейните последици за заетостта и доходите. Освен това по-слабите баланси на предприятията и несигурността относно икономическите перспективи възпират бизнес инвестициите.

Бюлетинът на ЕЦБ отразява и макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на Евросистемата от декември 2020 г. В тези прогнози се предвижда годишен растеж на БВП в реално изражение от -7,3% през 2020 г., 3,9% през 2021 г., 4,2% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. перспективата за икономическата активност е ревизирана надолу в краткосрочен план, но в средносрочен хоризонт се очаква в общи линии да се възстанови до равнището, предвидено в базисния сценарий на септемврийските прогнози.

Отбелязва се, че в резултат на икономическия спад и фискалното подпомагане бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната се предвижда значително да се увеличи – до 8,0% през 2020 г. от 0,6% през 2019 г., според прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2020 г.

Впоследствие дефицитът се очаква да се понижи до 6,1% от БВП през 2021 г., 3,9% през 2022 г. и 3,0% през 2023 г. Подобряването се очаква да бъде предхождано от постепенната отмяна на извънредните ограничителни мерки, докато цикличният компонент ще се подобри значително едва от 2022.г.

Според макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2020 г. реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) ще се свие с 3,0% през тази година и ще се увеличи с 5,8% през 2021 г., преди да нарасне с 3,9% и 3,6% през 2022 г. и 2023 г. съответно. Световната търговия (изключвайки еврозоната) се е свила по-рязко в сравнение с реалния БВП през 2020 г., но се очаква да се възстанови по-силно през 2021 г.

С оглед на неблагоприятните икономически последици от втората вълна на пандемията и причинената от тях продължителна ниска инфлация Управителният съвет на ЕЦБ внесе на 10 декември 2020 г. отново промени в инструментите на паричната си политика, за да запази благоприятните условия за финансиране през периода на пандемията, главно подкрепяйки икономическата активност и устойчивото доближаване на инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен план.

1. Управителният съвет реши да запази непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очаква се те да останат на сегашното си или на по-ниско равнище, докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията устойчиво се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния период е достатъчно близо до, но под 2%, и това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация.

2. Увеличамане размера на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро. Освен това удължи срока за нетните покупки по PEPP поне до края на март 2022 г. Във всеки случай Евросистемата ще извършва нетни покупки на активи, докато Управителният съвет не прецени, че е приключил етапът на кризата, свързана с коронавируса.

3. Рекалибриране допълнително условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO-III). По-конкретно, той реши да се удължи с дванайсет месеца – до юни 2022 г., срока, в който ще се прилагат значително по-благоприятни условия. Освен това между юни и декември 2021 г. Управителният съвет ще проведе три допълнителни операции. В допълнение Управителният съвет реши също да увеличи общия размер на средствата, които контрагентите имат право да вземат в заем в операциите от TLTRO-III, от 50% на 55% от наличностите им на допустими кредити. За да се насърчат банките да поддържат текущото равнище на банково кредитиране, променените условия за заемане на средства по TLTRO-III ще бъдат предоставени само на банки, които постигнат ново целево равнище на кредитиране.

4. Удължаване до юни 2022 г. приложението на набора от мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, които той прие на 7 и 22 април 2020 г. Удължаването на срока на тези мерки ще продължи да гарантира, че банките могат да се възползват в пълна степен от операциите на Евросистемата за предоставяне на ликвидност, най-вече от рекалибрираните TLTRO. Управителният съвет ще подложи на преоценка мерките за облекчаване на изискванията към обезпеченията преди юни 2022 г., за да гарантира, че участието на контрагентите на Евросистемата в операциите от TLTRO-III няма да бъде неблагоприятно засегнато.

5. Управителният съвет предлага през 2021 г. четири допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTRO), които ще продължат да осигуряват ефикасен предпазен механизъм по отношение на ликвидността.

6. Нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Управителният съвет все така очаква месечните нетни покупки по APP да продължат толкова време, колкото е необходимо за засилване на стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да бъдат прекратени малко преди Управителният съвет да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ. Освен това Управителният съвет възнамерява да продължи реинвестирането на постъпленията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в пълен обем за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и във всички случаи докогато е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране.

7. Действието на репо инструмента на Евросистемата за централни банки (EUREP) и всички временни суап линии и репо линии с централни банки извън еврозоната ще бъде удължено до март 2022 г.8.   И накрая, Управителният съвет реши да продължи да провежда редовните си кредитни операции като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение при съществуващите условия, докогато е необходимо.

Материалът Ново свиване на икономиката в края на 2020-та, отчете ЕЦБ и обяви нов пакет от мерки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основното заключение на статията е – „че за да се възползват напълно от предимствата на паричната интеграция и да осигурят собственото си гладко участие в механизма, страните се нуждаят от стабилни политики, управление и институции, които им позволяват да се справят с рисковете с подходящи макроикономически, макропруденциални, надзорни и структурни мерки“.

Заявено е и че българските власти са поели ангажимент за прилагане на допълнителни мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката по несъстоятелност и борбата с изпирането на пари. Освен това България от се очаква да продължи да провежда обширни реформи в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Публикацията припомня, че присъединяването към ERM II е необходима стъпка към приемането на еврото и съгласно Договора всички други държави-членки на ЕС с изключение на Дания се очаква да въведат еврото, след като бъдат изпълнени необходимите изисквания.

ЕЦБ предупреждава в същото време, че от политическа гледна точка приемането на еврото е възможност, макар и не гаранция, за държавите-членки да извлекат значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута като законно платежно средство насърчава паричната стабилност, което от своя страна се проявява в стабилна и ниска реална лихва. Тази полза обаче може също да изложи една страна на уязвимост, ако тя разглежда паричната стабилност като заместител на дисциплинираните и устойчиви икономически политики.

Публикацията подчертава:

„Член 140 от ДФЕС гласи недвусмислено, че дадена държава трябва да постигне „висока степен на устойчиво сближаване“ с еврозоната, преди да въведе еврото. Това означава, че приемането на еврото трябва да бъде устойчиво в дългосрочен план. Фактори като устойчиви икономически структури, финансовата стабилност, качеството на институциите и управлението и прогресивното подобряване на архитектурата на ЕС също играят много важна роля.
Следователно процесът на конвергенция не е автоматичен и на ниво държава трябва да се разглежда по-скоро като страничен продукт от неумолими политически усилия преди и след приемането на еврото, т.е. последователни. Поради тези причини в прессъобщенията на ЕЦБ от 10 юли 2020 г. относно включването на българския лев и хърватската куна в ERM II също се подчертава „твърд ангажимент“ от страна на съответните власти „за провеждане на стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчиво икономическо сближаване“.

Материалът ЕЦБ ни напомни поетите ангажименти при влизането ни в ERM II е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заявява в понеделник президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

В интервю за френското издание Le Monde, цитирано от БНР, централният банкер посочва, че всички стимули трябва да бъдат добре насочени и да бъдат предоставяни бързо, така че членовете на ЕС да не „пропуснат историческата възможност“.

Лагард отново подчертава, че ЕЦБ ще предприеме и допълнителни мерки, ако това е необходимо. Според нея икономическото възстановяване е започнало да губи възходящия импулс на фона на въвежданите нови противоепидемични рестриктивни мерки.

На въпрос дали цифровото евро е политически отговор на дигитализацията на китайския юан, Лагард казва, че то е просто по-ефективно, по-евтино, защитава неприкосновеността на личния живот, осигурява проследимост и е по-екологично.

Този ход също така може да помогне за укрепване на еврото в международен план и да намали разходите за парични преводи между държавите.

„Когато видим колко бързо се разпространяват цифровите плащания, особено сред младите хора, е важно да отговорим на това търсене“, заявява Лагард.

Материалът Икономиката на еврозоната може да се влоши още, смята Кристин Лагард е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За ускоряване на процеса роля изигра коронавирусната пандемия, която затрудни плащанията с пари в брой, изтъкват от Euractiv.com и AFP, цитирани от Euractiv.bg. За пример се дава Германия, където тази година се очаква потребителите да похарчат повече пари за електронни разплащания, отколкото в брой. Това се случва за първи път според доклад на Euromonitor International.

Цифрово евро би представлявало електронна форма на централнобанкови пари, достъпни за всички граждани и предприятия – също като банкнотите, но в цифрова форма, така че те да могат да извършват текущите си плащания бързо, лесно и сигурно. То би допълнило, а не заместило парите в брой, като във всички случаи Евросистемата ще продължи да емитира пари в брой.

Електронната форма би позволила за първи път на гражданите да имат депозити директно в ЕЦБ. Това може да бъде по-безопасно, отколкото при търговските банки, които могат да пропаднат, или от държането на пари, които могат да бъдат откраднати или загубени. И като пари в брой, парите могат да се съхраняват извън банковата система, например в „цифров портфейл“.

Предполага се, че издаването и прехвърлянето на дигитални евро ще се извърши с помощта на технологията известна като блокчейн, на която разчитат криптовалути като биткойн.

Като защитна мярка, в същото време, се обмисля ЕЦБ да предложи ограничаване броя на цифровите евро, които всеки гражданин може да притежава или обменя.

Това ще е насочено срещу риска потребителите да започнат да избягват традиционните сметки в банки в полза на цифровите разплащания, което би отслабило по-малките банки в еврозоната.

Също така, по време на криза вложителите могат да се изкушат да избягат на безопасно място чрез “цифровото евро“ и да се стигне до масов отлив от традиционните банки.

Материалът ЕЦБ с първа стъпка към създаване на „цифрово евро“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Постъпващата информация показва значително, макар и непълно възстановяване на икономическата активност, като цяло в съответствие с предишните очаквания, въпреки че степента на активност остава много под равнищата, съществуващи преди пандемията от COVID-19.

Докато в преработващата промишленост активността продължи да се подобрява, инерцията в сектора на услугите бележи напоследък известен спад. Устойчивостта на възстановяването се характеризира със значителна несигурност, тъй като продължава в голяма степен да зависи от бъдещото развитие на пандемията и от успешното прилагане на ограничителни мерки.

Вътрешното търсене в еврозоната бележи значително възстановяване спрямо ниските си нива, въпреки че засилената несигурност относно икономическите перспективи продължава да затруднява потребителските разходи и бизнес инвестициите. Общата инфлация остана вяла поради ниските цени на енергията и слабия натиск върху цените в условията на слабо търсене и сериозен застой на пазара на труда. В тази обстановка се запазва необходимостта от значително парично стимулиране с цел да се подпомогне икономическото възстановяване и да се запази средносрочната ценова стабилност. Поради това Управителният съвет на ЕЦБ реши да препотвърди своята нерестриктивна позиция по паричната политика.

Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. предвиждат, че в реално изражение световният БВП (без еврозоната) ще се свие през тази година с 3,7% и ще се увеличи с 6,2% и с 3,8% съответно през 2021 г. и 2022 г. Свиването на световната търговия ще бъде по-сериозно както поради нейната силна процикличност, особено по време на икономически спад, така и поради особения характер на кризата, предизвикана от коронавируса и довела до нарушения в световните производствени вериги, а също и до увеличение на търговските разходи поради приложените ограничителни мерки.

Рисковете по отношение на световните прогнози остават изместени към надценяване поради продължителната несигурност, свързана с развитието на пандемията, което може да доведе до дълготрайни последици върху световната икономика. Други рискове от надценяване са свързани с резултатите от преговорите за Брекзит, с риска от засилване на търговския протекционизъм, както и с по-дълготрайни негативни ефекти върху световните вериги на предлагането.

Реалният БВП на еврозоната се сви с 11,8% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Постъпващите данни и резултатите от наблюденията показват продължително възстановяване на икономиката в еврозоната и скок на БВП през третото тримесечие, макар и оставащ под предкризисните равнища. Успоредно със значителното оживление в промишленото производство и услугите, се наблюдават признаци на отчетливо възстановяване и при потреблението. Наскоро инерцията в сектора на услугите се забави в сравнение с тази в сектора на преработващата промишленост, което се вижда и в резултатите от августовското наблюдение.

Макар че несигурността, свързана с развитието на пандемията, вероятно ще подкопае възстановяването на пазара на труда, на потреблението и на инвестициите, икономиката в еврозоната трябва да бъде подпомогната с благоприятни условия за финансиране, с експанзионистична бюджетна позиция и със засилване на икономическата активност и търсенето в световен мащаб.

Макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември предвижда -8,0% годишен темп на растеж на реалния БВП през 2020 г., 5,0% през 2021 г. и 3,2% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г. прогнозата за растежа на реалния БВП е ревизирана нагоре за 2020 г. и като цяло остава без промяна за 2021 г. и 2022 г.

Според моментната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се понижи до -0,2% през август от 0,4% през юли. Въз основа на сегашните цени на петрола и на цените на петролните фючърси и като се има предвид временното намаляване на ставката на ДДС в Германия, съществува вероятност през следващите месеци общата инфлация да остане отрицателна, преди отново да стане положителна в началото на 2021 г.

Пандемията от коронавирус продължава да оказва извънредно силно въздействие върху публичните финанси в еврозоната. Бюджетните разходи за ограничителните мерки бяха твърде съществени във всички държави от еврозоната, въпреки че както тяхната тежест, така и способността за реакция са различни в различните държави. Като резултат от икономическия спад и сериозната фискална помощ бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната се очаква значително да се увеличи до 8,8% от БВП през 2020 г. в сравнение с 0,6% през 2019 г. Съотношението на дефицита се очаква да се понижи до 4,9% и 3,6% от БВП съответно през 2021 г. и 2022 г.

Широкообхватните фискални мерки през 2020 г. доведоха до съответно влошаване на циклично изгладеното първично бюджетно салдо в допълнение към отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическата ситуация. Всяко следващо подобряване се очаква да бъде предхождано от отмяна на извънредните мерки и от по-благоприятни циклични условия.

Амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение предвид рязкото свиване на икономиката в еврозоната, въпреки че мерките следва да бъдат целеви и временни. В това отношение горещо са приветствани както финансовият пакет от 540 млрд. евро за трите мрежи за сигурност, приет от Европейския съвет, така и пакетът на Европейската комисия „Следващо поколение ЕС“ за 750 млрд. евро, който има потенциал съществено да подпомогне най-силно засегнатите от пандемията региони и сектори.

В обобщение, когато резултатите от икономическия анализ се съпоставят със сигналите по линия на паричния анализ, се потвърждава необходимостта да се поддържа голяма степен на нерестриктивност на паричната политика с цел доближаване на инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. В тази обстановка Управителният съвет препотвърди пакета от мерки за прилагане на нерестриктивна парична политика.

1. Управителният съвет реши да запази непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очаква се те да останат на сегашното си или на по-ниско равнище докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния хоризонт е достатъчно близо до, но под 2% и това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация.

2. Управителният съвет взе решение да продължи с покупките по Временната програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), с общ размер 1350 млрд. евро. Тези покупки ще допринесат за смекчаване на общата позиция по паричната политика, помагайки с това да се компенсира понижаващият ефект на пандемията върху прогнозната траектория на инфлацията. Покупките ще продължат да се изпълняват гъвкаво във времето по класове активи и по отделни юрисдикции. Това позволява на Управителния съвет ефикасно да предотвратява рискове за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. По линия на PEPPнетни покупки на активи ще се извършват поне до края на юни 2021 г., или при всички случаи докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. В допълнение, постъпления по главници на ценните книжа с настъпил падеж, закупени по PEPP, ще се реинвестират най-малкото до края на 2022 г. При всички случаи бъдещото намаляване на портфейла на PEPP ще се управлява така, че да се предотврати намеса в целесъобразната позиция по паричната политика.

3. Нетните покупки по APP ще продължат да се осъществяват с месечен темп от 20 млрд. евро заедно с покупките по допълнителния временен пакет от 120 млрд. евро до края на годината. Управителният съвет все така очаква месечните нетни покупки по APP да продължат толкова време, колкото е необходимо за засилване на стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да бъдат прекратени малко преди Управителният съвет да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ.

В допълнение, Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и достатъчна степен на парично стимулиране.

Материалът ЕЦБ остава на позицията си за нерестриктивна парична политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитирана от Франс прес.

„Продължаваме да следим отблизо входящата информация, включително движенията на обменните курсове, и сме готови да действаме, ако получената информация не отговаря на целта на нашите спешни мерки за преодоляване на инфлационната разлика, причинена от пандемията“, каза Шнабел в сряда.

Целта на ЕЦБ е инфлация малко под 2%. През август, според предварителните данни, потребителските цени в еврозоната са спаднали с 0,2% на годишна база.

Материалът ЕЦБ готова да коригира политиката си, ако инфлацията не помръдне е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Благодаря най-сърдечно за възможността да присъствам на откриването на новата учебна година в УНСС. Тази учебна година съвпада със забележителния 100-годишен юбилей на нашия университет. Това е добър повод още веднъж да изразим нашата признателност към поколенията преподаватели, студенти, администратори, към всички онези, които превърнаха УНСС в това, което е днес – най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.

Настоящата година е уникална и по не толкова положителни причини, включително здравната криза, прераснала в икономическа, и сложната политическа ситуация. Тези развития ни поставят пред много трудни предизвикателства, истинският отговор на които трябва да бъде институционален. В този смисъл днешната ситуация е тест за институциите. Когато говоря за институции, имам предвид целия спектър – от политиката, здравния и образователния сектор и икономиката до публичните финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкова по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в състояние да дадем адекватен институционален отговор, ефектите могат да бъдат разрушителни.

Ще се спра на това, което става в банковия сектор в отговор на кризата, а също така и в по-широк стратегически план.

Банките влязоха в настоящата криза добре подготвени поради направеното през последните години. Ще посоча само безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете, проведени от БНБ и Европейската централна банка. Една от техните основни цели беше да се подготвят банките за най-лоши макроикономически сценарии, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато вече сме в тези „невъзможни“ сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция.

Тази добра подготовка помогна още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки с цел засилване на капиталовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9.3 млрд. лв.

Пакетът от мерки не беше насочен самоцелно и единствено към банките. По-скоро неговата цел беше да се създадат условия в банковия сектор така, че той да може да предприеме стъпки за облекчаване последствията от кризата за бизнеса и населението. Основният инструмент, който беше използван за тази цел и който все още е в сила, е т.нар. „частен мораториум“ върху плащанията по кредити. До момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хил. предприятия и над 93 хил. домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата.

Кризата постави по-актуално на дневен ред и въпроса с условията за външно финансиране. Знаете, че в резултат на кризата започна акумулирането на дефицити, които трябва да се финансират, а също така и да се поддържат необходимите финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от допълнителен знак за пазарите и за инвеститорите, че България стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка и беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Искам да посоча нещо много важно – констатацията за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока.

Всички предприети дотук стъпки по отношение на банковия сектор, които смятам, че бяха успешни и навременни, по никакъв начин не намаляват нашата загриженост за това, което става и което предстои да стане в следващите месеци. Съществува голяма неяснота по отношение на това как ще се развие здравната криза, свързаната с това икономическа криза, и как ще се развие политическата ситуация.

Поради тази причина Българската народна банка остава, както вероятно сте видели от наскоро публикуваните от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия растеж, при това с твърде широк диапазон на допусканията. В момента работим по нова, актуализирана оценка за ситуацията за тази година и за това, което очакваме през следващата година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври. Следим също внимателно развитията на икономическата ситуация и в еврозоната, която има решаващо значение, основно по линия на външното търсене, но не само, за това как и колко бързо ще се възстанови нашата икономика. Споделяме оценката на Европейската централна банка, представена само преди няколко дни. Тя най-накратко е следната: има ясни признаци на икономическо възстановяване, но несигурността по отношение на пандемията и на начина, по който тя ще бъде овладяна, е все още голяма. В зависимост от развитията както в страната, така и в еврозоната, ние в БНБ сме готови при необходимост да активираме допълнителни мерки.

Извън контекста на конкретните мерки, свързани с кризата, през настоящата година постигнахме и развитие с огромно стратегическо значение, което все по-силно ще се оценява в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединяване на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към пълното интегриране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение далече надхвърля границите на банковия и финансовия сектор.

След броени дни, на 1 октомври, Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната – Единният надзорен механизъм. Това, наред с другото, е забележителен пример на институционално развитие. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери. Това ще даде възможност да се справим не само с предизвикателствата на днешния, а и на утрешния ден.

Позволете ми да спра дотук, да Ви благодаря най-сърдечно за привилегията да бъда на този ден с Вас и да Ви пожелая успешна учебна година.

Материалът Тестовите „невъзможни“ сценарии за банките ни вече са реалност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В списъка са УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК АД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД и Райфайзенбанк (България) ЕАД, съобщи БНБ.

В графата „Коментари“ към приложения списък с банки от България, Австрия, Хърватия и Словения е посочено, че Уникредит е „най-голямата банка в България“, а Банка ДСК и ОББ, съответно – втората и третата най-големи банки в България.

От 1 октомври т.г. с решение на УС на БНБ Радослав Миленков, подуправител, ръководещ „Банков надзор“, ще бъде представителят на Българската народна банка в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

За целите на директния надзор върху системните банки БНБ определя подкоординатори, както и свои представители в съвместните надзорни екипи за значимите институции.

ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица.

Наблюдението над по-малко значимите банки ще включва контрол по прилагането на общите надзорни стандарти на Единния надзорен механизъм.
ЕЦБ обаче ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции.

За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която БНБ ще участва.

Материалът От 1 октомври пет български банки са под директен надзор на ЕЦБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лихвата по депозитите остава на минус 0,50%, основият лихвен процент за рефинансиране, който определя цената на кредитирането в икономиката – 0,0%, а на спешните заеми за банки – 0,25%.

Регулаторът също не е променил обема на програмата за спешни покупки на активи (PEPP), оставяйки я на ниво 1,35 трилиона евро.

Съветът на гуверньорите ще извършва нетни покупки на активи в рамките на PEPP поне до края на юни 2021 г. и във всеки случай, докато прецени, че фазата на коронавирусната криза е приключила, се казва в изявление на регулатора.

 ЕЦБ повтори, че очаква ключовите лихвени проценти да останат на текущи и на по-ниски равнища, докато „види стабилно сближаване на прогнозата за инфлацията до ниво, достатъчно близко до, но под 2% в рамките на прогнозния хоризонт.

ЕЦБ очаква спад на БВП на еврозоната с 8% през 2020 г. спрямо 2019 г. През юни банката прогнозира спад с 8,7 на сто. През следващата година се очаква икономически растеж от 5% предишната прогноза беше за 5,2% ръст.

Материалът ЕЦБ остави ключовите лихвени проценти без промяна е публикуван за пръв път на Икономически живот.