Пресцентърът на БНБ разпространи изказването на управителя на БНБ Димитър Радев при откриването на юбилейната учебна година в УНСС

Благодаря най-сърдечно за възможността да присъствам на откриването на новата учебна година в УНСС. Тази учебна година съвпада със забележителния 100-годишен юбилей на нашия университет. Това е добър повод още веднъж да изразим нашата признателност към поколенията преподаватели, студенти, администратори, към всички онези, които превърнаха УНСС в това, което е днес – най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.

Настоящата година е уникална и по не толкова положителни причини, включително здравната криза, прераснала в икономическа, и сложната политическа ситуация. Тези развития ни поставят пред много трудни предизвикателства, истинският отговор на които трябва да бъде институционален. В този смисъл днешната ситуация е тест за институциите. Когато говоря за институции, имам предвид целия спектър – от политиката, здравния и образователния сектор и икономиката до публичните финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкова по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в състояние да дадем адекватен институционален отговор, ефектите могат да бъдат разрушителни.

Ще се спра на това, което става в банковия сектор в отговор на кризата, а също така и в по-широк стратегически план.

Банките влязоха в настоящата криза добре подготвени поради направеното през последните години. Ще посоча само безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете, проведени от БНБ и Европейската централна банка. Една от техните основни цели беше да се подготвят банките за най-лоши макроикономически сценарии, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато вече сме в тези „невъзможни“ сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция.

Тази добра подготовка помогна още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки с цел засилване на капиталовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9.3 млрд. лв.

Пакетът от мерки не беше насочен самоцелно и единствено към банките. По-скоро неговата цел беше да се създадат условия в банковия сектор така, че той да може да предприеме стъпки за облекчаване последствията от кризата за бизнеса и населението. Основният инструмент, който беше използван за тази цел и който все още е в сила, е т.нар. „частен мораториум“ върху плащанията по кредити. До момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хил. предприятия и над 93 хил. домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата.

Кризата постави по-актуално на дневен ред и въпроса с условията за външно финансиране. Знаете, че в резултат на кризата започна акумулирането на дефицити, които трябва да се финансират, а също така и да се поддържат необходимите финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от допълнителен знак за пазарите и за инвеститорите, че България стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка и беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Искам да посоча нещо много важно – констатацията за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока.

Всички предприети дотук стъпки по отношение на банковия сектор, които смятам, че бяха успешни и навременни, по никакъв начин не намаляват нашата загриженост за това, което става и което предстои да стане в следващите месеци. Съществува голяма неяснота по отношение на това как ще се развие здравната криза, свързаната с това икономическа криза, и как ще се развие политическата ситуация.

Поради тази причина Българската народна банка остава, както вероятно сте видели от наскоро публикуваните от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия растеж, при това с твърде широк диапазон на допусканията. В момента работим по нова, актуализирана оценка за ситуацията за тази година и за това, което очакваме през следващата година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври. Следим също внимателно развитията на икономическата ситуация и в еврозоната, която има решаващо значение, основно по линия на външното търсене, но не само, за това как и колко бързо ще се възстанови нашата икономика. Споделяме оценката на Европейската централна банка, представена само преди няколко дни. Тя най-накратко е следната: има ясни признаци на икономическо възстановяване, но несигурността по отношение на пандемията и на начина, по който тя ще бъде овладяна, е все още голяма. В зависимост от развитията както в страната, така и в еврозоната, ние в БНБ сме готови при необходимост да активираме допълнителни мерки.

Извън контекста на конкретните мерки, свързани с кризата, през настоящата година постигнахме и развитие с огромно стратегическо значение, което все по-силно ще се оценява в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединяване на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към пълното интегриране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение далече надхвърля границите на банковия и финансовия сектор.

След броени дни, на 1 октомври, Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната – Единният надзорен механизъм. Това, наред с другото, е забележителен пример на институционално развитие. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери. Това ще даде възможност да се справим не само с предизвикателствата на днешния, а и на утрешния ден.

Позволете ми да спра дотук, да Ви благодаря най-сърдечно за привилегията да бъда на този ден с Вас и да Ви пожелая успешна учебна година.