Той не е съгласен с отделни разпоредби за концесиите за добив на подземни богатства, с разширяване на правата на концесионерите, удължаване на срока на концесията и създаване на рискове за околната среда и здравето на хората.

Подземните богатства са изключителна държавна собственост, посочени на първо място в изброяването на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за тези обекти, се уреждат със закон. По този начин конституционният законодател е възложил на Народното събрание отговорността за съдържанието на правната уредба, която трябва да съответства на правовия и социален характер на държавата, пише в мотивите на държавния глава.

Подземните богатства са ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда, както повелява чл. 15 от Конституцията. С този ресурс трябва да се осигуряват инвестиции в страната, които да бъдат в интерес на гражданите и обществото, припомня президентът.

Според него концесиите с прекалено дълъг срок биха могли да доведат до затваряне на пазара и по този начин да възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване.

Материалът Президентът върна Закона за подземните богатства в парламента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новосъздаденото ведомство ще е специализиран държавен орган към Министерския съвет.

Народното събрание отхвърли предложените от Валери Симеонов и депутати от „Обединени патриоти“ промени, които  предвиждаха хазартните игри в казина и игрални зали да могат да се организират само в хотели с категория пет звезди, в националните курортни комплекси и населени места, съгласно приложение към закона.

Предлага се разширяване на обхвата на хазартните игри, които могат да бъдат организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Срещу това се обявиха и от левицата, и Патриотите.

Тотото ще може да организира, освен традиционните игри, и залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, и игри онлайн в игрално казино.

Проектът предвижда правомощия за осъществяване на контролна дейност да има и Националната агенция за приходите.

Предвижда се да отпадне разпоредба, според която в бюджета на Министерството на културата ежегодно се превежда целева субсидия за Национален фонд „Култура“ от 10 на сто от внесената през предходната година държавна такса, регламентирана в закона.

Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов обясни, че между първо и второ четене текстовете, свързани с десетте процента, ще се прецизират, така че реално парите да влизат във фонда, и призова към консенсус по този въпрос.

Несполучлив опит да бъде подведен българският парламент, така коментира проектът на ГЕРБ Румен Гечев от БСП. Той опроверга мотива на вносителите да предложат едноличен, вместо колективен орган за хазартната регулация като подчерта, че няма нито една страна в ЕС, в която да има назначен някакъв „цар, който еднолично да управлява хазарта“.

Материалът Държавната агенция по хазарта към МС мина на първо четене е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За нормалните хора, горното изречение звучи по-неразбираемо и от санскритския език. Пиша „по-неразбираемо”, защото когато преди повече от век, Рабиндранат Тагор посетил София, той е успял да разговаря на санскритски с представители на някои ромски кланове…

Естествено, става дума за някои недообмислени и би могло с чиста съвест да се каже – опасни текстове в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързани с мерките в областта на икономиката, които станаха факт с гласуването му на 20 март 2020 година.

Тук трябва да се подчертае, че негативната реакция на АИКБ не се дължи на желанието да руши националното единство, за което се твърди, че се било появило през последните дни. Нито пък някой иска да конфронтира Президента на Републиката и Министър-председателя. Всеки си дава сметка, че точно в този момент и на двамата никак не им е лесно и приятно.

Не става дума за частни икономически интереси
По принцип АИКБ подкрепи взетия комплекс от мерки и денонощно информира членовете си за всичко, което би могло да бъде дори и от най-мъничка полза в сегашната ситуация. Естествено, като национално представителна работодателска организация, АИКБ апелира и за пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса.

За да спестя тежкия физически труд на щатните тролове и хейтъри в Интернет, още от сега пояснявам и даже натъртвам, че не става дума за „глезотии и капризи” на „алчните капиталисти”, а за съвсем резонно и основателно безпокойство, за това, че нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава повече от сериозно икономиката на страната ни. То може да доведе (и ако не внимаваме – ще доведе) до трайна загуба на пазарни дялове, което пък автоматически ще се отрази под възможно най-неприятна форма в дългосрочна загуба на икономически растеж.

Тук се налага да повикам на помощ и мнението на Европейската комисия. Едва ли има институция на света, която да е по-враждебна към неразрешените държавни помощи, но точно Комисията разреши в настоящата ситуация да НЕ се спазват правилата за държавни помощи, когато се формулират и приемат мерки в подкрепа на икономиката.

Текстове, които не просто плашат, а заплашват
Точно за това, не може да не предизвикват огромно безпокойство конкретни текстове от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Можем да започнем със записа в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона:

„всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“.

На практика, такова решение представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула. Той за съжаление ще доведе не до по-ниски цени, а до дефицити на стоки и услуги и черна борса. Естествено, това е прекрасна хранителна среда за избуяване на корупцията и за развихряне на спекулата. Изобщо, създават се предпоставки за неща, пред които увеличаването на сивия сектор и спадът на приходите в държавния бюджет ще ни се видят песен.

Но за сметка на това, точно сега приходите в държавния бюджет са крайно нужни и в никакъв случай не трябва сами да вкарваме вълка в кошарата. Нека не звучи като някаква идеологическа мантра, но само свободната конкуренция може да гарантира приемливи цени. Друг начин не е открит.

Има и по-разумни начини за борба със спекулата
Никой не отрича необходимостта от борба със спекулата с определени продукти и стоки от първа необходимост, най-малко пък АИКБ. В този списък безспорно на първо място са предпазните средства и дезинфектантите. Работата обаче е там, че вместо да се взимат волунтаристки мерки, трябва да станем свидетели на премерени и умни интервенции от страна на държавата.

Такива мерки могат да бъдат: осигуряването на определени количества дефицитни стоки от държавния резерв (кога да го използваме, ако не точно сега?), възлагане на целеви производства (такава мярка вече беше предприета със защитните облекла), а също и проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение. Несъмнено могат да бъдат предложени и други разумни мерки.

Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно. То със сигурност ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби. От медиите разбираме, че и Министърът на финансите бил против тези мерки. Ами прав е министърът, ужасно е прав в конкретния случай.

Как можем да провалим свършена работа и да пуснем духа на инфлацията от бутилката
Големи неприятности ни очакват и в сферата на енергетиката, ако визирания текст стане действащ закон. Той просто ще … забрани  намаляването на цените. Първият удар ще получим с природният газ, който няма да може да поевтинее от 1 април с 41%. Съответно ще се сбогуваме и с лелеяното от всички намаление на цената на парното с 25% така, както е планирано в момента. Новият закон просто забранява тези действия и … задържа цените същите, каквито са били последните три месеца.

Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева ако се следва законът във вида в който е приет.

Странно, смешно, невероятно, но същото ще стане и със зеленчуците от новата реколта. Зеленчуците са пролетни, те трябва сезонно да поевтинеят – но срещу това стои законова забрана и по парадоксален начин те ще трябва да запазят високите си цени.

Заплахите, които създава този текст са чутовни, при това с гарантирано изпълнение на всички очаквани неблагополучия. Това е естествено следствие от нормалните сезонни вариации, от флуктуациите и колебанията в цените на различни стоки и продукти. Замразяването на цените няма да помогне на потребителите.  Напротив, то ще им навреди, защото просто няма да има доставки на редица търсени от тях стоки.

Добре е всеки законотворец внимателно да прочете следното ясно съждение от възраженията на АИКБ:

„По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините”.

На кого е необходимо всичко това?
Наблюдавайки ситуацията, човек започва да мисли, че на някой му се иска да отвърже инфлацията в България. В момента инфлацията е ниска. Очаква се, при това с основание, инфлацията да намалее през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на електроенергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до спадане на цената на горивата на пазара на дребно.

Не трябва да се подминава обстоятелството, че спадът на потреблението, предизвикан от ограничителните мерки също води към рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката. И тук вече възниква въпросът, кой има интерес от изпускане на инфлацията и от възникване на стокови дефицити. Едва ли това са управляващото мнозинство и правителството …

Подкрепете ветото над опасните текстове!
Изложените до тук аргументи бяха достатъчно основание за АИКБ, за да поиска от Президента на Републикта да наложи частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание текст.

Доколкото става ясно в динамично променящата се ситуация (събитията настъпват в рамките на часове и минути), това искане е срещнало разбиране. Сега е важно, народните представители да подкрепят ветото върху текста, който с или без да иска ще създаде стокови дефицити, черна борса и ще даде „божествено ускорение” на инфлацията.

Народните представители имат възможността да направят нещо, което да оправдае присъствието им в Парламента поне за последния им мандат. Те трябва да подкрепят ветото върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и да пресекат заплахата от връщане към Лукановата зима, Виденовата зима и други подобни икономически и политически зими, независимо, че идва пролетта.

***
Авторът на текста поема изцяло отговорността за него, както и за всички оценки и предложения направени в анализа, независимо от формалната му принадлежност към Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Материалът Да спрем връщането към икономически и политически зими, които вече сме преживявали е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обобщението е на колегите от „Дневник“:

При извънредно положение работодателят има право да възлага на служителите надомна работа без тяхно съгласие. В същата ситуация работодателят може да затвори част или цялото предприятие, като без съгласие на служителите може да ги разпусне в платен отпуск, който е половината от годишния. Същото важи, ако държавен орган преустанови работата на предприятието.

По искане на служител работодателят е длъжен да го пусне в платен или неплатен отпуск, ако служителят е бременна жена, майка на дете до 12 г., работник с трайно намалена работоспособност или боледуващ.

В срок от три месеца по време на извънредното положение Националният осигурителен институт ще изплаща на осигурителя 60 на сто от възнагражденията на служителите му. От тази възможност обаче ще могат да се възползват само работодатели, определени от Министерския съвет.

Плащанията на авансови вноски по коорпоративния данък ще се правят по прогнози за 2020 г., а не по печалба за 2018, както се предлагаше. За целта прогнозната печалба трябва да се декларира до 15 април.

Срокът за подаване на данъчните декларации на физическите лица се удължава до 30 юни, а отстъпката ще се ползва до 31 май. В момента той е 30 април. Със същия срок се удължава и отстъпката от 5 на сто за плащане на данъци върху недвижими имоти. Удължават се и сроковете за подаване на декларации за юридически лица по Закона на коорпоративното подоходно облагане.

По време на извънредното положение спират публични продани и запори на физически лица и лечебни заведения. Нотариусите ще могат да работят в ограничен режим, т.е. само при неотложност, и при спазване на строгите изисквания, каквито предвиждат разпоредбите.

Междувременно здравният министър издаде нова заповед, с която се увеличават рестриктивните мерки спрямо гражданите и тяхното придвижване.

Мерките касаят влизането и излизането от областните центрове, което ще се регулира от КПП. Тази които се придвижват с цел трудови задължения, ще трябва да представят пред органите на реда служебни бележки, издадени от работодателите, указващи къде работи конкретният служител и какво е работното му време.

Материалът Най-важното за бизнеса в Закона за извънредното положение е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя изпрати писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова с препоръка за промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

 „Макар че законът установи някои добри практики, съществуват все още редица проблеми в отношенията между собствениците в сгради в режим на етажна собственост, както и между собствениците и органите на централната и местната власт“, пише доц. Ковачева.

Тя посочва, че препоръките са провокирани от множеството жалби и сигнали, които постъпват в институцията.

Сред препоръките на омбудсмана за промени в закона е увеличаване на правото на местните власти да упражняват контрол по прилагането на закона.

„В своята работа непрекъснато се сблъсквам с проблеми на гражданите, при които основният принцип на закона – „саморегулацията“ не е изпълним. В много случаи собствениците не могат да стигнат до еднозначно решение и да управляват правилно етажната собственост. Това води до засилено напрежение сред живеещите в сгради в режим на етажна собственост. В тези случаи те имат нужда от местните власти, които да служат за арбитър по възникналите проблеми между тях“.

Друго предложение на омбудсмана е да се прецизира уредбата на вноските за управление и поддръжка на сградата за собственици, които не обитават жилищата си. Според сега действащия закон, те могат да не плащат, което води до несправедливо разпределение на разходите.

„В този смисъл е добре да се обмисли възможността при разпределянето на разходите за поддръжка на общите части същите да се дължат от собствениците без оглед обитаемостта на самостоятелните им обекти предвид разходите за абонаменти и услуги в сградата, които се плащат непрекъснато“, пише още омбудсманът.

Облекчаване на кворумите за провеждане и вземане на решения на общото събрание на собствениците, е друга от препоръките. Това е необходимо с оглед на нарастващия брой необитаеми жилища в сградите и на незаинтересовани собственици, които не присъстват на общите събрания в сгради в режим на етажна собственост.

Писмото на омбудсмана е свързано и с инициативата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на проект за изменение на ЗУЕС. Срокът за предоставяне на идеи за промяна беше до 15 април т.г., но и до момента няма публикуван проект за обществено обсъждане.

Материалът Омбудсманът предлага мерки срещу съседските войни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В обхвата на закона попадат и лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато сделката възлиза или надвишава 10 хиляди евро или тяхната равностойност в друга валута. В това число влизат и художествени галерии и аукционни къщи.

Законът визира и тези, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, предлагащи попечителски услуги.

Освен това се регламентира създаването на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, който дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС предоставя на Европейската комисия.

Материалът Забраниха анонимните банкови сейфове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда нов Закон за земеделските земи, изготвен от Министерския съвет и публикуван за обществено обсъждане.

В него е предвидено да отпадне ограничението за чужденци да притежават земеделски имоти у нас. В момента чужди физически и юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години, нямат право да купуват земя. В законопроекта са предвидени ограничения за придобиването на поземлени имоти от лица в офшорни зони.

Включена е и уредба на земеползването. Става дума за административните процедури за създаване на масиви за ползване, без да се засяга правото на собственост, за доброволната комасация с промяна на правото на собственост, за разпореждането с държавния и общинския поземлен фонд.

Уедряването на земеделски имоти по собственост е предвидено да става въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земите и план за уедряване, одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Планът за уедряване може да включва изграждане на съоръжения за напояване или предпазване от вредното въздействие на водите, за борба с ерозията на почвите.

Ограничена е продължителността на договорите за ползване – предвижда се тя да не превишава десет години, съответно тридесет години – за трайни насаждения. Целта е да се избягва дългосрочна обвързаност с неизгодни договори.

Изискването за минимален 5-годишен срок на арендните договори и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината, се запазва.

За договорите за наем и за съвместно обработване не е въведено правило за минимален срок – те могат да се сключват от съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто от собствеността върху земята.

Предвидено е т. нар. „имоти – бели петна“ да се разпределят само между животновъдите – собственици и ползватели с животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната система на БАБХ

Има и раздел, в който за първи път е регламентиран редът за изплащане на сумите за ползване на „имотите – бели петна“ на техните собственици.                     

Материалът Предназначението на земята няма да се сменя 7 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.