В Изборния кодекс е записано: Система при избор на народни представители Чл. 5. (2) В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.

Именно записаното 4 на сто, а не 4.000 на сто, ме подтикна за този коментар с подкрепа в полза на тази партия. Държа да отбележа, че това е единствено в полза на честното отразяване на изборните резултати. Лично на мен не ми допада тази партия, тъй като смятам, че лидерът й е с бизнес, ръководен по-скоро като секта и чиято структура наподобява едновремешните „пирамиди“. Но не това е важното. Въпросът е за честността на изборите. Колкото и институционалисти да пращат по телевизионните студиа, които да разказват, че първично било стойността на числото, определящо границата, а не обратното, то техните твърдения бяха по-скоро като разяснения от сорта „кое е дошло първо – яйцето или кокошката“. Математиците на България, които също бяха поканени по студиата, запазиха неутралитет за правотата на казуса и кой е прав, тъй като по професионални съображения не бяха съвсем съгласни с доводите на „конституциалистите“.

От своя страна, за да си няма главоболия, ЦИК (с членове с изключително политическа украса), реши да постъпи монополистично и с лека ръка да отсъди, че партия Величие няма как да е преминала бариерата от определената стойност от 97458.24 гласа – 4% от броя на действителните гласове подадени за партии, коалиции и независими кандидати – 2 436 456. Ставаше въпрос за някакви си 20-30 гласа. Без да направи всичко възможно да провери дали подадените й от РИК числа са верни и дали действителните гласове наистина са толкова. Типично по български, тя заяви, че не е в нейните задължения да проверява резултатите, а само да ги обобщава. И това бе груба грешка, която всъщност накара обществото в лицето на ощетената партия, журналисти, както и мнозинството от останалите партии да се заровят много по-дълбоко в дебрите на избирателния процес.

При корупционната среда, в която се провеждат изборите ни, бе повече от лесно да бъдат открити за нула време дори повече от необходимите гласове за партия Величие. Чест прави, че освен заинтересованите, в разкриване на истинността се включиха и журналисти, визирам тези на обществената телевизия, които разкриха манипулациите в доста от секционните избирателни комисии, като показаха само малка част от истинската манипулация, състояща се в разликата между данните от видеонаблюдението и наличните в протоколите резултати. Съвсем нелепи бяха твърденията на ЦИК, че това не било доказателство и те нямали право да се намесват или да предприемат каквито и да е действия.

А нима видеонаблюдението не бе въведено в изборния процес, за да се намалят злоупотребите с вота на избирателя?

Трябваха няколко години, десетки милиони изхарчени пари за създаването, внедряването и най-вече поддържането на системата за видеонаблюдение, за която все още се плаща. И отново ЦИК започна да шикалкави и да твърди, че от нея „нищо не зависи“ и че „черното не е черно“ и „бялото не е бяло“. Защо тогава се учудваме, че хванатата да попълва бюлетини член на СИК нагло обясняваше по телевизиите, че това което се вижда на камерите, не е това което е. Лъснаха и още видове манипулации от сорта на „бързи ръчички“ „бате Краси“, „случайна грешка на съседен ред“, „неслучайна грешка насочена към статуткова партия“, „унищожаване на действителни гласове“, „направата на недействителни гласове“, „чисто технологично пращане на действителни гласове към (не подкрепям никого)“ и т.н. и т.н., показвайки единствено високата степен на манипулация на изборите. Зад всичко това се крие чувството за безнаказаност у членовете на секционните избирателни комисии. Всеизвестно е, че наказанията за членове на СИК е между 20 и 200 лв., дори по-малко от парите които получава всеки един член на СИК. Не на последно място от тези причинно-следствени връзки е отношението на ЦИК. До момента тя не е издала нито един акт на административно нарушение, въпреки безбройните доказателства.

Личното ми мнение е, че обобщаването на данните и тяхната истинност зависи от ЦИК. И трябва да бъде нейно основно задължение.

Когато приемаш и обобщаваш данни, то трябва да се съобразяваш с принципите, които сам си заложил в протоколите на самите СИК-ове. Нали точно от обобщаването на данните зависи стойността на онази прословута числова граница, която пък определя 4%-ната бариера за влизане в Парламента. Трябва да приемеш данните от всички РИК-ове, да събереш стойностите им, да обявиш резултатите, които най-малкото трябва да са математически издържани, а не с просто решение да обезсмислиш вота на 97 438 гласоподавателя. И тук именно се състоя титаничния резил на ЦИК, показвайки, фрапиращата (поне математически) неграмотност на служителите му и всички свързани с процеса на „обобщаване“ на резултатите от РИК-овете.

Като краен резултат, на сайта си ЦИК изтипоса две таблици, които трябваше да съдържат истинските данни от изборите за народни представители на тези последни за сега парламентарни избори. Освен да ги изтипоса обаче, ЦИК е трябвало да се увери, че те са математически верни, след като се налага да определя числова граница за влизане в парламента.

Да, но в обобщението на данните на ЦИК няма нито едно вярно число. Ама нито едно. Грешките са в цялата (Таблица 2), където се съдържат основните изходни данни, от която пък се определят данните за Таблица 1.

Ето фрапиращите видими грешки, или спорни моменти в обобщените данни на ЦИК (Таблица 2)

Първото правило е, че броят на подписите в избирателните списъци трябва да е равен на броя на хартиените и машинни бюлетини. Какво виждаме обаче в обобщените данни:

• Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини 1 599 279
• Т11. Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини от машинно гласуване 971 411

Така общо хартиени и машинни бюлетини са 2 570 690 броя.

В точка 3. „Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници (под чертата)“ е записано числото 2 570 629 броя. Опаа, още при тази контрола обобщените данни на ЦИК се оказват неверни – намерените в избирателните кутии бюлетини са с 61 повече от положените подписи. За тази грешка има две хипотези:

Първата хипотеза: че 61 души не са се разписали след даването на своя вот. Процедурата по гласуване е, че след даване на вота, избирателят отива да положи своя подпис и едва тогава му се връща личната карта. Говорейки от личен опит, картата дори служи за показване на реда и мястото, на който избирателя трябва да се разпише, така че това е малко вероятно.

Втора хипотеза: Подписите да са точен брой, а в избирателните кутии по мистериозен начин са се появили 61 бюлетини в повече.

Второ логично правило: Броят на дадените всички хартиени бюлетини в (А.) трябва да се равнява на сумата от „неизползваните бюлетини“ + „броя на недействителните бюлетини в (4б.)“ + намерените в избирателни кутии хартиени бюлетини. И така от едната страна имаме

(А.)= 6 094 769

От друга страна (Т4а. + Т4б. + Т5.) = 4 478 356 + 17 580 + 1 599 279 = 6 095 215

И тук отново сгитаме до познатото „опаа“, след като сборът (4а. + 4б. + 5.) е по-голям от напечатените бюлетини с цели 445 бройки (за запознатите, това са 4 кочана и половина бюлетини).

Тук вероятностите за грешка са три, като най-малко вероятните са унищожените и недействителни бюлетини, които са една или две, ако въобще ги има, да са по-малко, както и неизползваните бюлетини да са по-малко, тъй като те са с поредни номера в кочаните и бройката им трудно би могла да бъде сгрешена. Остава най-голямата вероятност „Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини“ да са станали с 446 повече, отколкото трябва да са.

Но да продължим по-натам, към следващите основни контроли, отнасящи се до действителните гласове:

1. относно хартиените бюлетини:

Т9.= Т5. – Т6. – Т7. Или – Броят на действителните гласове за партии и коалиции се получава, като от намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини извадим „недействителните гласове“ и гласовете „не подкрепям никого„. Така имаме 1 599 279 – 51 523 – 37 549 = 1 510 207

От друга страна в Т.9 на обобщените данни на ЦИК е записано числото 1 510 222. Хайде отново е време за „опаа“, тъй като ЦИК отчита с 15 гласа повече в записаните в Т9. общо брой действителни гласове за партии и коалиции.

2. Относно бюлетините от машинното гласуване:

Т14.= Т11. – Т.12, тук логично се приема, че няма как да има недействителни гласове.

Така, броят на действителните гласове за партии и коалиции при това гласуване трябва да се получи като от намерените в избирателни кутии бюлетини от машинното гласуване извадим бюлетините „не подкрепям никого„, или =  971 411 –  45 070 =  926 341.

От друга страна в обобщените данни на ЦИК в Т14. е записано числото  926 256. „Опаа“ – имаме разлика от 85 гласа, този път в полза на разликата между намерените в урните бюлетини и тези „не подкрепям никого“.

В обобщението до тук, относно действителните гласове, като причинно-следствени връзки могат да се съставят безброй хипотези и затова, лично аз не се наемам да посоча истинската причина, а логично наричам данните до тук неверни, а цялото преброяване абсолютна измама. Едва в последните 4 реда от обобщените данни – редове с точки от 16-19, от ЦИК показват единствените верни сборове.

• Т16=Т5.+Т11 – верен сбор
• Т17.=Т6 – вярно
• Т18.= Т7.+ Т17 – верен сбор

Остава да се обяви крайният резултат на действителните гласове за партии и коалиции в Т20. Човек би си казал повече няма как да има грешни „сборове/разлики“ с участието на трите единствени верни, преди малко показани сбора.

Е, „ДА“, ама „НЕ“. Оказва се, че при ЦИК всичко е възможно!

Числото в Т20.=Т16. – Т17 – Т18. В края на Таблица 2 ЦИК е записала в Т20. числото 2 436 456, което се равнява на Общата сума на действителните гласове, отразена в Таблица 1, а именно 2 436 456 гласа.

Хайде сега да видим какво се получава, използвайки данните в Таблица 2:

Т20. = Т16. – Т17. – Т18. Това са онези „верни сборове“, или = 2 570 690 –  51 523 –  82 619 = 2 436 548 гласа.

И тъй като 2 436 456 НЕ Е РАВНО на 2 436 548, а единствените верни сборове на ЦИК, всъщност не са верни, тъй като са с 92 гласа по-малко от записаното в Т20., с едно финално „ОПАА“ завесата на този пошъл театър – „Обобщаване на данните от ЦИК“ пада.

Следват „аплодисменти“ и осветлението в залата за „честни избори“ угасва.

Материалът Опаа… нито едно вярно число в обобщените данни на ЦИК за парламентарните избори е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според официалните данни на Министерски съвет, публикувани в Държавен вестник под решение № 40, план-сметката на тези избори е определена на 65.251 млн. лева. В две решения с последваща дата МС дава допълнително 2.947 млн. лева за „предпазни маски, ръкавици и дезинфектанти“ за Районните и секционните избирателни комисии и 1.21 млн. лева по необходимост за обезпечаване на изборния процес на база образуваните 465 избирателни секции извън страната. Така сумата нараства до 69.408 млн. лева. Ако прибавим към тях и дадените за закупуването на 6 300 броя машини 43.2 млн. лв. то тези избори струват на българския данъкоплатец 112.608 млн. лева, което наистина ги прави най-скъпите избори в българската история.

На фона на тези законно обявени цифри, изявлението на премиерът Бойко Борисов около деня на вота, че изборите струват на бюджета над 150 млн. лева изглеждаше най-малкото смущаващо, за да не кажа фрапиращо. Стойността е с над 33% по-висока от обявените до момента суми.

Истина или лъжа?

Съвсем скоро този въпрос ще излезе на дневен ред, предвид факта, че вероятността от скорошни избори е твърде голяма. За текущия вот пригласящите на премиера медии повториха и потретиха казаната от него цифра, без нито една от тях да даде насока за какво са били похарчени тези пари. Всички цитираха само сумата на основната план-сметка и тази за покупка на изборните машини. На никого дори не му хрумна идеята да попита премиера, или въобще някого от правителството (тъй като Борисов от месеци не иска да общува с медии) къде са потънали тези над 40 млн. лв. разлика. А думите му бяха повторени и от Любен Дилов-син още в първата така наречена пресконференция, дадена в нощта на изборите пред централата на ГЕРБ. Вярно е, че темата за цената на изборите и до момента не попада във фокуса на задаваните въпроси, гравитиращи предимно около резултата на вота, бъдещето на парламента, съставянето на кабинет и пр. Едва ли е обаче маловажно да кажеш на 6 635 654 избиратели – „Всеки от вас е дал по още 6 лв. за изборите, неясно за какво„.

Допълнената с тези незнайно къде отишли над 40 млн. лв. цифра се оказа и много удобна за управляващите. Всеки започна да смята тези 150 млн. лв. по веднъж, дваж, че и повече пъти, колкото биха се натрупали оставащите до края на годината избори. И колко скъпо ще излязат на данъкоплатците последващите избори. Естествено по същество това е пълна глупост, тъй като най-малкото 43.2 млн. от сметката за следващите избори отпадат, защото едва ли ще бъдат закупени още 6 300 бр. машини. Ако излезе, че и добавката на мистериозните 40 млн. лв. е най-обикновен „политически лапсус“, ще се върнем на стойността на текущата план-сметка от малко над 65 млн. лв. Според мен дори тази сума би трябвало да подлежи на ревизия.

За какво все пак бяха похарчени тези пари?

Най-основните пера:

• – 28 млн. лв. – За възнаграждения, включително осигурителни вноски, на членовете на районните и на секционните избирателни комисии.
• – 15.226 млн. лв. – За логистично осигуряване на изборния процес от администрацията на Министерския съвет, областните и общинските администрации.
• – 8.05 млн. лв. – За охраната на изборите от МВР.
• – 6.6 млн. лв. За материално-техническо осигуряване на изборния процес, включително за отпечатване на хартиените бюлетини за гласуване, за компютърна обработка на данните от гласуването и за издаване на бюлетин с резултатите от изборите, за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.
• – 2.85 млн. лв. – За организацията и обезпечението на изборите в чужбина.
• – 1.387 млн. лв. – За разходи по бюджета на МРРБ – Главна дирекция ГРАО
• – 0.8 млн. лв. – Разходи за медийни пакети, които се заплащат от ЦИК на партиите, коалициите и инициативните комитети.
• – Останалите малко над 2.34 млн. лв. отиват за възнаграждения, включително осигурителни вноски на заетите по трудови и граждански договори, обучение на членовете на ОИК и СИК/ПСИК, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, МОН, МИ, БНР, БНТ, БТА, Сметната палата, СЕМ, както и всички знайни и незнайни институции и организации имащи пряко отношение към изборния процес.

Специално за тези избори членовете на секционните избирателни комисии бяха повече от добре възнаградени. Възнагражденията им варираха от 150 до 250 лв., в зависимост от дейностите и длъжността на всеки.

Да не забравяме и 43.2 млн. лв. за закупуването и обслужването на 6 300 бр. машини за гласуване. Тези безценни машини, които безспорно съкращават времето на самия изборен процес, но които поради неадекватните текстове в Изборния кодекс, бяха използвани като най-обикновен преносим касов апарат. Безгрешен, но много, много скъп касов апарат.

В действителност част от парите, които са използвани за заплащане на съставите на СИК, РИК и т.н. ще се върнат отново в държавата под формата на данъци и осигуровки. Друга част пък под формата на данъци от сорта на ДДС. По принцип в по-голямата си част парите се дават или на населението, или на държавни учреждения, срещу свършена работа. Много малко от тях отиват в частни ръце.

Така че плашенето на хората с изявления от типа – то всеки избори ще ни струват едни милиони и трябва да се направи всичко възможно те да не бъдат дадени, защото ще се появи дефицит, са най-малкото несъстоятелни. Още повече, че се засяга основен въпрос като този – кой ще ни управлява. Въпрос, свързан с основното право на всеки български гражданин – правото на избор.

Материалът Настина ли 150 млн. лева потънаха в изборите? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Досегашният коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО, остава под 4-процентната бариера с 3.64% и извън парламента.

Ясна е и избирателната активност – 50.61%, или гласували 3 334 283 български граждани. С това окончателно се опровергават някои предварителни прогнози за голям срив на активността.

Цифрите показват, че трите нови партии в парламента, които вероятно ще имат шанс да предложат нов кабинет – „Има такъв народ“, Демократична България и „Изправи се! Мутри вън! – , събират общо 92 народни представители, т.е. не им достиган 29, за да имат мнозинство от 121 депутати.

От данните на ЦИК става ясно, че машинно са гласували 789 923 избиратели. 86 527 пък са недействителните хартиени бюлетини, намерени в избирателните кутии.

Материалът ЦИК обяви окончателните резултати, новите партии с 92 депутати е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според окончателни резултати на ЦИК, при преброени 100 от протоколите, ГЕРБ запазва първото си място с 26.18% от гласовете. Втора твърдо е партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ със 17.66%, следва БСП – 15.01, заелите в последния момент четвъртото място ДПС с 10.49%, пред Демократична България – 9.45 на сто, като двете партии ги разделят 33 хиляди гласа. Шеста е формацията на Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън!“ с 4.72%.

ВМРО, които се явиха самостоятелно, събират 3.64%, но са под бариерата и няма да намерят място в следващия парламент. Амбициозната нова коалиция Марешки – Симеонов е с още по-слаб резултат – 2.37%, изпреварени и от партия „Възраждане“, и от Васил Божков. Атака са много надолу с едва 0.49%.

Последната партия, която минава бариерата от 1 процент, което дава право на субсидия е „Републиканци за България“ на бившия гербер Цветан Цветанов.

Прави впечатление, че всички партии от предишния парламент, с изключение на ДПС, губят сериозен брой гласове. ГЕРБ са с 300 хиляди гласа надолу, БСП се срутва с 500 хиляди гласа. Единствено ДПС добавя гласове, макар и не много, около 12 хиляди гласа.

Ако съберем гласовете, спечелени преди четири години общо от ВМРО, Атака, НФСБ и Воля на Марешки, ще видим и тук сериозно движение надолу.

През 2017 година резултатът им е над 460 хиляди гласа. Сега сборът сочи 240 хиляди гласа по-малко.

ЦИК обещават до четвъртък за обявят официалните окончателни резултати и депутатските мандати на отделните партии. Следва указ на държавния глава за свикване на 45-тия парламент и се предполага – в спешен порядък – консултации и връчване на мандат за сформиране на правителство от първата сила – ГЕРБ.

Почти всички анализатори са скептични обаче, че този парламент ще може да излъчи стабилно правителство. ГЕРБ са изолирани, а новите три формации заявяват, че не биха търсили за коалиция ГЕРБ, БСП и ДПС, като в този случай остават далеч под необходимото минимално мнозинство от 121 гласа.

Ако тези прогнози се потвърдят, ще има предсрочни избори през юли или август и служебен кабинет на президента Радев.

Материалът Шест партии влизат в новото НС, ВМРО и другите патриоти отпадат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първи са ГЕРБ с 24.88%, следва партията на Слави с 18.74%, БСП пада още спрямо снощните прогнози на социолозите – 14.91, Демократична България изпреварва ДПС, събирайки 10.53%, пети са ДПС с 8.99% и шестата партия, която минава бариерата е „Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова с 4.98%.

ВМРО остава под ръба с 3.55%, на много малко пред формацията на Васил Божков, която събира 3.14% и проруската „Възраждане“ с 2.79 процента, които изпреварват Марешки – Симеонов, събрали едва 2.44 на сто.

При вота от чужбина лидер е „Има такъв народ“, следват Демократична България, ДПС и ГЕРБ сочи резултатът на ЦИК при 86.8% от обработените протоколи. За „Има такъв народ“ са гласували 29.8 %, втора е „Демократична България“ с 16.8%, ДПС има 14.6%. ГЕРБ е с 8.7%, а БСП – 6.5%.

Ако резултатите се запазят така, ГЕРБ ще бъдат изолирани в парламента и ще е много трудно да намерят партньори за съставяне на кабинет, тъй като и хората на Слави, и Христо Иванов и Мая Манолова изключват партниране с Борисов.

Очакват се окончателните резултати от ЦИК по-късно тази седмица, след което държавният глава ще насрочи дата за свикване на 45-тия парламент и се очаква бързо да връчи мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила – ГЕРБ.

Няма официална окончателна избирателна активност, остават данните на ЦИК към 17 часа – 40.18%.

Материалът Вотът от чужбина е за партията на Слави, „пъзелът“ в парламента – трудно разрешим е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според данните на Алфа Рисърч първи са ГЕРБ с 25.2% (69 мандата), втори „Има такъв народ“ със 17.1% (47 мандата), следва БСП – 15.7 на сто (43 мандата), ДПС са четвърти с 10.7% (30 мандата), Демократична България е с 9.9% (27 мандата), „Изправи се. Мутри вън!“ на Мая Манолова – 4.6% (13 мандата) и голямата въпросителна ВМРО, които са на ръба с 4.0% (11), но според социолозите това може да се промени лесно и войводите да останат под бариерата, затова те ще чакат окончателните резултати от ЦИК.

Резултатите на Галъп са сходни: ГЕРБ – 25,2 (72), „Има такъв народ“ – 17,5 (50), БСП – 15.2 (43), ДПС 11 (31), Демократична България – 10.4 (30), Мая Манолова – 4.9 (14) и ВМРО 4 процента, като за момента не получава мандати.

Коалицията Воля-НФСБ е около 2 процента, колкото и партия „Възраждане“, „Републиканци за България“ на Цветанов е около 1 процент.

Все още няма официална окончателна изборна активност, но по данни на ЦИК към 17 часа са гласували 40.18% от избирателите, което е малко под графика от 2017 година, когато при урните отидоха 54.07 на сто от имащите право на глас.

Материалът „Има такъв народ“ на Слави бие БСП и е втора сила в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Освен, че е смущаващо актуална и за днешните времена, с малко усет за метафора, символ и алегория, можем да я разчетем и като послание и съвет към бъдещите властимащи – депутати, министри, държавни чиновници. Особено в частта й за катинара.

Материалът Предизборно послание от 73-та – „кантар + кантар = катинар“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С наближаването на датата на изборите за парламент, които ще се проведат на 4 април тази година, все повече се заговори за сложността на изборните книжа и по-точно за протоколите на секционните избирателни комисии /СИК/. Това са всъщност най-важните протоколи, тъй като те са първичният документ, отразяващ вота на избирателите. На базата на данните на тези протоколи и последващото им окрупняване, накрая ЦИК ще обяви кои ще са новите 240 представители в 45-тото Народно събрание.

Какви са притесненията на основните участници?

Под основни участници се разбира членовете на СИК, върху които пада отговорността да извършат преброяването на бюлетините и съставянето на протокола от изборните резултати във всяка секция. И то така, че той да бъде верен. Да няма грешки, драсканици, които биха могли след това да дадат повод на която и да е политическа формация да предявява претенции за недостоверност на изборните резултати.

Първото от основателните притеснения на СИК е, че това ще бъдат първите избори, провеждани в условията на пандемия. В следствие на това, поради необходимостта от спазване на пандемичните мерки, всичко ще става много по-бавно. Опашките пред секциите ще бъдат големи заради спазване на дистанция, самото гласуване ще отнема повече време, поради дезинфекция след може би всеки гласоподавател, самите членове на СИК също ще трябва да спазват пандемичните мерки, освен спрямо гласоподавателите, така и един спрямо друг. Това задължително ще увеличи времето за гласуване на всеки един избирател. Същото ще се случи и след края на изборният ден. След съставяне на протоколите, представителите от СИК, които ще ги носят в РИК ги чакат доста неприятни изненади. Личното ми наблюдение от практиката в последните 7-8 години показва, че извозването на представителите от СИК в Районните избирателни комисии ще бъде един муден и бавен процес. Визирайки столицата, където микробусите и автобусите се тъпчеха с хора и чували като „индийски влак“, тази година това няма да се случи заради вземането на пандемични мерки. Столичната зала Арена Армеец вече няма да може да побира голямото струпване и не случайно тази година в помощ на изборния процес допълнително е наета и зала Фестивална.

Второто основание, поне на „щатните“ представители на СИК е, че ще бъдат принудени по една или друга причина да работят с необучени хора. А хора за попълване на състава на секционните комисии ще липсват, въпреки твърденията на всички партии и правителството.

Третото и може би най-важно притеснение на членовете на СИК е самият протокол. Изборите за парламент са вторите по трудност в България. Тази година, за разлика от предходните, имаме както повече партии – тридесет, така и повече представители на партиите в изборните бюлетини във всеки МИР. Максималният брой, особено в столицата, достига 32-ма. Върху цялото това натоварване се добавя и фактът, че за първи път в изборния процес ще навлезе в голяма степен машинното гласуване. До момента машините в изборните секции бяха около 3 000, докато на сегашните избори те ще са около 9300. Това увеличава трудността по съставянето на протокола двойно, защото съставения в момента протокол съдържа в себе си данни както от преброяването на хартиените бюлетини, така и преписване на данните от машинното гласуване. В допълнение трябва ръчно да се обработват и данните от машинното гласуване. Тоест, писането на протокола изцяло отново ще зависи от човешкия фактор. И кашата при броене, сравняване, сумиране и въвеждане ще е пълна.

Не че искам да се заяждам, но на никой ли не му прави впечатлението, че това е основният фактор за неверните данни, грешки, драсканици в протоколите. Тоест, имаме основен проблем, който никой не иска да реши. На никой ли не му хрумна идеята, че най-лесното решение на проблема е протоколът да се въвежда на машините, вместо обратното – на хартиен носител.

Обобщените данни от машината ще са си в самата машина, а данните от хартиените бюлетини могат спокойно да се добавят към тях. В този случай контролите с грешки, ако разбира се има такива, ще се виждат веднага и ще е ясно, че грешката ще е само в данните от преброяването на хартиените бюлетини. Единственото, което трябва да се направи след въвеждането на протокола в случая е да бъде разпечатан, след което подписан и подпечатан от членовете на СИК. За какво са ни тези машини, които са си компютри, ако не използваме напълно потенциала им. В момента те не са нищо повече от едни касови апарати. При това скъпи касови апарати. Дори данните от касовите апарати на търговските обекти се приемат от НАП и не ти искат да им описваш и носиш данните от касовите бележки.

Първите 3 хил. машини за гласуване, които правителството купи бяха по мой спомен от порядъка на 3000-3500 лв., докато сега закупените 6300 бр. машини струват над 7000 лв. всяка. За толкова пари всеки компютър може да пее, танцува … и незнайно още какво друго, а не само необходимите аритметики от 3-ти клас, за което се използват сегашните машини. В края на краищата, машините са за това – да елиминират човешките грешки.

В последните 1-2 седмици в публичното пространство започнаха да циркулират намеци за отлагане и удължаване на времето на резултатите от изборния ден. Това още повече нагнети и без това напрегнатата обстановка около изборите. Естествено съобщението бе спуснато „отгоре“ и остана единствено „Альоша“ Константинов да „закрие амбразурата“ с тялото си. В оправданието се разлетяха едни 10, 14, 15 милиона числа, сякаш ще се пишат от един човек. От цялото празноговорене не ми стана ясно как и защо ще се удължи времето, след като ръчното въвеждане на данните приключва след въвеждането в компютрите на съответните РИК след края на изборния ден. Всичко оттам насетне се извършва от компютри. В допълнение, за да бъдат уплашени хората, се обясняваше, как всеки трябвало да попълни по над 400 числа. Дали?

Направих си труда да разгледам сегашния вариант на протоколите на СИК с машинно гласуване. В основния протокол числата са 30. Толкова са и числата, които трябва да се напишат като действителни за партиите. В частта за преференциите имаме 30 задължителни числа „без преференции“. До тук имаме 120 твърди числа. Остават числата за самия преференциален вот за всяка партия. Проверих разнопосочно една извадка от 30 протокола от предходните парламентарни избори. Преференциите се движеха между 15 и 25 бр. на протокол. Та тези 150 числа могат да се приемат като нещо нормално. Всички останали числа, задължителни или не, са просто „нули“, които могат да се впишат според обичайната практика от всеки един от членовете на СИК. Така че моите уважения, но това е реалността. Всъщност, най-големия проблем в протоколите си остава човешкият фактор, който незнайно защо властващите не искат да елиминират. Или поне да създадат условия за лесното му елиминиране. Вместо това, те правят всичко възможно на членовете на СИК да им е колкото се може по-трудно.

А всичко би могло да е лесно с помощта на компютрите. Ето един мой електронен вариант на протокол, по образец на протокола на ЦИК, в който данните могат да бъдат въвеждани още по време на преброяването им. Контролите са зададени и предпазват от грешки. Не ми е известна пречка, той да не бъде използван от представителите на СИК в изборния ден. Целта му е предпазването от грешки, така че всеки желаещ може да го използва, а след това да пренесе данните от него на хартиения протокол. Естествено файлът може да послужи и просто за „упражнение“ преди самите избори. Всъщност, протоколите не са сложни, стига да не се бърза – основно правило, което повечето нарушават.

На участващите в секционните избирателни комисии пожелавам успех в изборите.

*Изображението е от платформата pixabay.com с източник https://www.woodenearth.com

Материалът Кой мъти водата с изборните книжа и плаши неоснователно хората е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В натрупаната история на изборния процес в България силно се открояват поне два вида нередности, които се различават по своята същност.

Първият вид това са нормативните – тоест такива, които са причинени от Изборния кодекс и съответните нормативни актове. Те зависят изцяло от правоимащите да променят законите.

Вторият вид грешки са причинени от самите участници в изборите. От представителите на СИК, РИК, ОИК… и всичко, свършващо в ЦИК. Като пряк участник в СИК в последните години наблюдавам един основен проблем и той е в сгрешените протоколи на секционните избирателни комисии /СИК/. Проблемът се задълбочи лавинообразно в последните години. Той дава повод за нападки както за наличието на манипулации в тези протоколи, така и за легитимността на самите избори. За никой от участниците не е тайна, че в последните години протоколите не само не се попълват изцяло – визирам, че не се попълват всички преференции, а само на основните играчи, ами и не се довършват в самата секционна избирателна комисия. Всеки присъствал на предаването на протоколите в Районните избирателни комисии е виждал как на място там те се дописват.

За да се очертае по-добре проблемът, ще изложа с „думи прости“ технологията на процеса след приключване на изборния ден. След като настъпи 20:00ч., започва самото преброяване на бюлетините. Практиката показва, че се цели това да стане по-скоро бързо, отколкото точно, тъй като повечето от редовните участници са преживявали катаклизми по нощното висене на опашките в РИК и на всеки „държи влага“ случаят в „Арена Армеец“. Суматохата е голяма и бързото приключване на процеса зависи единствено от организацията. Всяка СИК определя сама начина и последователността по разделяне и преброяване на бюлетините. Тук измами и машинации поне в големите градове не могат да се получат, тъй като всичко става пред очите на всички. Данните от самото преброяване се нанасят на отделен лист хартия, след което секретарят трябва да състави и напише протокола. Негова (или поне така би трябвало да бъде) е последната дума за завършването на този етап от процеса, в който бюлетините се опаковат и прибират. Това на практика би трябвало да се случи, само и единствено ако са излезли контролите от протокола. Ето защо секретарят или съставящият протокола трябва задължително да бъде математически грамотен. Това е и първото основно място, на което може да се допусне умишлена или неволна техническа грашка. Всичко зависи от уменията на секретаря.

Когато секретарят обяви, че контролите са излезли и всичко е наред, започва самото написване на протокола. Това е муден процес, който отново изисква концентрация и доста голямо внимание. Тук е второто основно място, на което могат да се допуснат грешки, които в последствие да се нуждаят от така наречените корекции, придружени с подписите на поне трима от представителите на секционните комисии.

В момента се съставят два протокола за резултатите от изборния процес – чернова и оригинал. Дори да са попълнени без „драсканици“ и корекции до момента, то това не означава, че са задължително верни. Ако се случи, че това е така – при проверката им в РИК-а настава пълен хаос и се налага коригирането им там. В този момент, ако той е с неизлизащи контроли, то се поправя на база на черновата и спомените на тримата членове на СИК, само те установяват и извършват корекцията, с помощта на членовете на РИК. Да, обаче тук вече са изключени мненията на всички останали членове, застъпници, наблюдатели, а истинността на сгрешения протокол се основава единствено на „думата“ на тримата членове на СИК, които най-често са представители на водещите партии. В над 99% от случаите с установени в РИК грешки, протоколите биват нагаждани. Естествено в полза на партиите, чийто представители са на място в РИК. Единици са случаите, когато в РИК се извършва ново преброяване на бюлетините. Така отново изпъква проблемът с верността на протоколите.

Какво обаче трябва да е решението за елиминирането на този проблем?

Ясно е, че той в случая е възникнал още в самата секционна комисия по вина на един или няколко от членовете на комисията. Обикновено протоколът се пише от един от членовете, докато друг му диктува. За по-бързото приключване на процеса, на помощ най-често се включват и останалите членове на комисията, които попълват безсмислените празни места или уточняващите текстове. Тоест винаги съществува вероятността от техническа, чисто човешка грешка. А отговорността е на всички членове на СИК. За дейността си те получават пари, необлагаеми с данъци. При това добри пари в последните години.

Решението според мен е да се елиминира факторът човешка грешка. Най-лесният вариант е да се използва компютър и елементарен софтуер или дори създаден с готов продукт на Офис-пакет. В създадената програмка или дори по време на събирането на данните могат да бъдат въвеждани цифри. Програмката без проблем ще показва дали има грешка в контролите, тоест, че „нещо куца“ в преброяването. При наличието на грешка, още на място ще бъдат въведени корекции за елиминирането й чрез ново преброяване на „купчините“ бюлетини. И това ще се извършва с участието на всички членове на СИК и контролирано от наблюдатели, застъпници и ще е дело и със съгласието на всички участници. След като самата програма потвърди липсата на каквито и да е грешки – протоколът се разпечатва, преглежда и подписва от всички членове на СИК. Така проблемът с истинността на протоколите вече е решен и в РИК ще бъдат предадени верни по своята същност данни. Този протокол може да бъде размножен колкото пъти е необходимо. Така няма да бъдат засегнати ничии интереси. Копие от протокола може да получи всеки представител на участниците в политическата надпревара.

Ще се опитам да оборя предварително явните противници на този вариант:

– Този софтуер е сложен, пък трябва и да е защитен, пък може и да не е съвместим с офис-продуктите. Ако някой ми го твърди, значи е компютърно неграмотен. Едва ли ще се намери програмист, или човек със средно ниво на познания на офис-пакетите, който открито да заложи името си с подобни твърдения.

– Няма достатъчно компютри. Това също са глупости. Във всяко едно училище или учреждение, в което се провеждат изборите има поне толкова компютъра, колкото са секциите. Принтери и сега са осигурени във всички секции.

– Не е задължение на никой от членовете на СИК да е компютърно грамотен. С това също няма да се съглася. Всеки, който може да пише на лист хартия, би трябвало да може да въведе и необходимия брой цифри на компютър.

– Никой от членовете на СИК или останалите присъстващи не може да работи с компютър. Ами тогава да пише на хартиен вариант на протокола. Лично на мен ми е безкрайно любопитно, колко са тези секции.

– Ама то не може така компютри с чужда информация да се ползват за избори. Може естествено. Винаги може ползването на компютъра да се ограничи до конкретен „юзер“ с ограничени, само до необходимостта права.

– Манипулации по софтуера също е нерелевантен довод. В случая протоколът ще бъде наличен в достатъчен брой копия на хартиен носител с подписи и печати, носещи основните атрибути на секцията индивидуални номера. Протоколът ще бъде качен и на свободен достъп в сайта на ЦИК. Така че, всякакви машинации и промени в него след излизането му от секцията ще бъдат безсмислени.

– Ще бъде загубено много време. И това няма да бъде вярно, тъй като написването на протокола – чернова и оригинал, отнема повече време. Но най-важното е, че той ще бъде без корекции и грешки.

Ето и предимствата на идеята на този етап от процеса.

1. На първо място – очевидният. Няма да има протоколи с корекции и грешки!

2. Според личното ми мнение ще се спести време за изчисления, пресмятания и писане на протоколи, тъй като ще бъде необходимо въвеждането на определен брой цифри.

3. Ще бъдат спестени пари и време. И то страшно много пари и време защото:

• След съставяне на протокола, данните евентуално могат да бъдат изпращани по интернет директно в ЦИК (РИК) в електронен вариант, а след това чисто компютърно обработвани.
• Ще отпадне ходенето на цели тумби от членове на СИК, натоварени като магарета с чували с бюлетини и материали.
• От конкретното място (училище, сграда или място на провеждане) ще излезе представител на държавата или упълномощено лице от общината, или от някой от СИК, със запечатан плик с протокола на една или няколко секционни комисии със задължението да предаде протокола или протоколите в РИК.
• Ще се опрости организацията по транспорта на представителите на СИК до РИК.
• Ще се опрости транспортната задача за преместването на чувалите със самите бюлетини и материали за връщане на определените за това места, без да се налага да се носят в РИК и оттам да се пренасят. В България към момента има около 12 500 секции. За пренасянето на книжата до РИК се плаща на 3-ма представителя по 30 лв. на човек. Само оттук се пести над 1 млн. лв.
• Ще се редуцират и транспортните разходи по осигуряването на микробуси и автобуси за превоза на членовете на СИК до РИК и обратно в близост до домовете им.
• Ще станат излишни осигуряването на едно безумно количество храна и напитки, наемането на огромни зали и техника за обслужването на тази част от изборния ден.
• Ще станат излишни огромното количество персонал, полиция, организатори, техника, които да обслужват цялото това стълпотворение по предаване на книжата в РИК. Големият брой програмисти и компютърни специалисти, осигурени за въвеждането и прегледа на цялата документация.
  Накратко, в РИК ще отива оригиналът на протокола на хартиен и магнитен носител, запечатан в плик с подписите на членовете на секциите и подпечатан с печата на секцията. По същество това е най-важното. Каквито и да е манипулации и промени, след това са невъзможни или елементарно установявани, тъй като броят на копията на тези протоколи ще са налични на хартиен носител поне на 5-10 места.
• И не на последно място ще се спести времето на хората, задължени да доставят книжата в РИК.

Така с помощта на протокол, създаден на компютър, разпечатан и подписан за достоверност от всички в секционните комисии и с достатъчно копия, се елиминират всякакви възможности за манипулации на изборните книжа след преброяването им.

Да, за това е необходимо да бъдат извършени законови промени, промени в наредби и правилници, евентуалното осигуряване на малко според мен техника за оптимизирането на изборния процес. Във време, когато говорим за дигитализация, електронно правителство, висока компютърна грамотност – подобна оптимизация на изборният процес е просто задължителна!

Материалът Време е да сложим край на „драсканиците“ в изборните протоколи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Шефът на синдиката Пламен Димитров дори го е представил като „финансовия министър“, пишат „Дневник“ и „Сега“. Коментира се и отсъствието от събитието на действащия министър на финансите Ананиев, който освен това е и водач на листата на ГЕРБ в Перник. Още повече, че акцент по време на срещата са били политиките на доходите, на данъците, фискални приоритети и пр.

Припомняме, Горанов и вътрешният министър Младен Маринов миналата година бяха освободени от кабинета, като премиерът Борисов аргументира смените им с това, че били „министри на ДПС“. Сега Маринов води листа на ГЕРБ, а Горанов представя програмата на партията.

Преди време бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов посочи, че Владислав Горанов е сред тези, които „редят“ листите на управляващите за парламентарните избори.

Иначе стана ясно, че ГЕРБ скоро ще публикуват своята предизборна програма. За момента те са единствените от водещите партии, които не са го сторили.

Материалът Владислав Горанов „реабилитиран“, ГЕРБ го включи в предизборни събития е публикуван за пръв път на Икономически живот.