Преди време, работейки върху коментар по демарша на прокуратурата спрямо мината в Челопеч, попаднах на данни за доходите от заплати в областите и общините, където работят Дънди прешъс металс (ДПМ), Асарел Медет (АМ) и Аурубис. Тогава поводът не позволи съществени коментари по темата. Но порталът на Института за пазарна икономика (ИПИ) за стопанството на общините в България, неотдавнашният анализ на стопанския живот в областите от Южна България и данните на НСИ за развитие на доходите дават много поводи за интересни обобщения.

„Трънски курс“

Дори в една добра за икономиката година, според общинските обобщения на ИПИ, в Лъки и Панагюрище (като моноиндустриални и свързани с добива на цветни метали) средните месечни заплати са над средната за страната стойност и близки до тази заплата в София (1 554 лв.). А в Челопеч и Пирдоп тя е значително над софийската, съответно 2 178 и 1 796 лв.

Нищо чудно, че преди година Лъки протестира срещу дори временното затваряне на мината по подозрение за умишлено и опасно изхвърляне на цианиди в реките Юговска и Чепеларска.

Средната месечна брутна заплата в общините, където се намира КЦМ през 2018 г. е по-висока от тази в Пловдив (1 043 лв.).

Противоположно е положението в град Трън.

През 2018 г., когато по силата на референдум от 2016 г бе изгонен инвеститор в добива на злато, заплатата на месец е 529 лева. Референдумът бе, меко казано, казуистичен. А местните хора не повярваха на собствената си памет – В Трън е открито първото в България предприятие за добив на злато по минен способ през 1937 г. Това е Англо-българско минно дружество, съвместно с American Smelting and Refining Co. (като американската компания е 100-процентен собственик на дружеството).[i]

Пропуснатите преки ползи за икономиката са около 0.5 млрд. лв., а за общината – приблизително 0.5 млн. лв. годишно (концесионни и други такси), за потенциално заетите – 6 млн. лв. на година, за другите хора на място – поне един милион на година.

Обществени дейности

Очевидно е, че добрата печалба в цветната металургия позволява на споменатите и други предприятия от този отрасъл да развиват дарителски и социални програми.

От 2013 г. Аурубис България АД и ДПМ са най-големите донори в страната според Българския дарителски форум. Асарел Медет е обявен за „Най-прозрачен български дарител“. ДПМ има две награди като „най-голям дарител във финансово отношение“ и като „най-голям дарител за местни общности“.

Не знам защо в обсега на форума не попада КЦМ Груп. Като водещо, печелившо и високотехнологично предприятие в производството на ценни метали те също са много голям дарител в района на Асеновград и Пловдив. Според изследване на „Капитал“ програмата им за дарения само през 2020 г. е над 2 млн. лв.

КЦМ и ДПМ (по-точно мината в Челопеч) са фалирали предприятия. Едното през 1991-1992 г., другото – поради несъстоятелност на концесионера, през 2003 г.

КЦМ получава реална автономия през 1991 г., правителството просто събира данък печалба, а не изземва ресурса за инвестиции и опазване на околната среда. През 1995 г. Световната банка – предприятието остава държавно до 2001 г. – публикува специален анализ на КЦМ като пример за добро управление и инвестиции в изчистване на околната среда.

Подобна е и историята в Челопеч. През 2003 г. ДПМ придоби мината (продадена на търг от Дойче Банк като кредитор на предишния концесионер) и новата инвестиция доведе до следните положителни развития: възобновяване на дейността, печалба, възстановени плащания към работници и доставчици (като кредитори също от висок ранг), технологично надграждане , възстановени плащания на концесионни такси, данъци и социални вноски, преструктурирано управление, запазени и новосъздадени работни места и решения за безброй наследени екологични проблеми.

След 2003 г. ДПМ имат общо 19 награди за финансиране на обществени мероприятия.

Заплати и положителни външни въздействия

През 2020 г. средната месечна работна заплата в областите София, Пловдив и Пазарджик нараства спрямо споменатата 2018 г. съответно 1 201 на 1 443 лв. в Софийска област, Пловдивска – от 1 121 на 1 282 чл., а в Пазарджишка – от 913 на 1 172 лв..

Подизпълнителите на предприятията от цветната металургия също се радват на положителни странични въздействия върху дохода на работещите в тях. През 2019 г. заплатите на работещите в тях са около 800 лв., т.е. 70-80% от брутната средна месечна заплата за съответната област.

Особен случай са община Крумовград и област Кърджали. За областта най-значителната инвестиция е тази на ДПМ в Крумовград.

Тук също има дългогодишна сага. Едно дело на министъра на околната среда от 2008 г. и съответното решение забавят инвестицията. Общата загуба за икономиката за периода на забавяне до 2019 г., която изчислявахме с колеги на друго място, е над 2 млрд. лв. Сега положението търпи промени в положителна посока.

През 2019 г. ДПМ Крумовград получи от агенция „Инвест България“ титлата „Инвеститор на годината“, заради „инвестиране на 400 млн. лв. и създаване на 3000 нови работни места“. (Общата планирана инвестиция е 2 млрд. лв.)

През 2020 г. Крумовград е вече най-богата община в страната по показател средна брутна месечна заплата. А средната месечна заплата в предприятието (без възнагражденията на управителите) е 3 240 лв., значително над средната заплата в София град – 2 075 лв. През 2019 г. средната месечна заплата на доставчиците на „Крумовград Голд“ е над 90% от тази залата за областта. Тази инвестиция е основната причина за ръста на средните брутни възнаграждения за цялата област – през 2020 тя е 1 201 лв. докато през 2018 г. е 883 лв.

През 2019 г. Крумовград привлича 12% повече нови граждани. Това е повече от традиционния водач в тази статистика – София град. Въпреки отрицателните въздействия на пандемията върху заетостта, през 2020 г. област Кърджали има най-ниската безработица в страната – 3.8%.

[i] Максималният добив на злато от това дружество е от 272 кг. през 1940 г. и 1942 г. Дружеството е национализирано. След 1953 от Трънското находище („Западни мини”) никога (с изключение на 1955 г.) не са добивани подобни количества злато. До спирането на експлоатацията му през 1974 г., средният добив за целия период е три пъти по-нисък от пиковия през 1942 г. (поради двойно намаляване на съдържанието на метала в рудата вследствие на остарели технологии и липса на инвестиции – цялата печалба вероятно в крайна сметка е била насочвана към изплащане на външни дългове).

Материалът Металургия на заплатите: какво се случва около добива на цветни метали е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Актуализираният план е приет от Координационния съвет по концесиите по предложение на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика и министър на транспорта за промени относно морски плажове, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за включване на проекти за концесии в областта на транспорта и на министъра на младежта и спорта за включване на проект за концесия за спортен обект.

С оглед публичност и прозрачност на държавната политика в областта на концесиите одобреният от Министерския съвет Актуализиран план за действие е публикуван в информационния раздел на Националния концесионен регистър на адрес.

От него се вижда, че в плана за настоящата година са концесиите на 26 плажа (общо 37 плажа до 2027 година) и на 2 обекта за добив на минерална вода.

В „Специфична цел „Транспорт“ за 2022 година се предвижда отдаването на концесия на Интермодален терминал Драгоман – публична държавна собственост, с прилежащата железопътна инфраструктура и паркинги, за срок от 35 година.

Материалът Кабинетът одобри плана за държавните концесии до 2027 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие и се предлага срокът на всяка от двете концесии да е 20 години.

Минималното годишно концесионно възнаграждение за морския плаж „Офицерски – изток“ е 18 001,73 лева без ДДС, а за „Сахара 2“ – 32 431,26 лева без ДДС.

Размерът е определен съгласно приетата от МС Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Двата морски плажа ще имат водни спасители, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане.

Материалът Дават на концесия за 20 г. варненските плажове „Офицерски – изток“ и „Сахара 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Еднократна добавка към пенсиите от по 50 лева в течение на три месеца ще получат над 2.1 млн. български пенсионери – обеща на извънредна пресконференция Бойко Борисов. Тази антикризисна мярка е на стойност 318 млн. лв., като българският министър-председател уточни, че „ако пандемията продължи и като гледаме приходите в бюджета, след три месеца ще говориме пак“.

Няма съмнение, че този щедър премиерски подарък решително ще облекчи живота на изстрадалия български пенсионер. Пенсионерът ще може да погълне по половин хляб и едно кисело мляко повече – и така всеки ден, пък макар и за едно тримесечие (засега).

Черният хумор настрана, за много хора 50 лева на месец действително са сума, с която ще си купят нужните лекарства, храна или ще си платят просрочените сметки. Въпросът е друг: че с няколко радикални, но не и революционни стъпки, които от години чакат своя държавник, на българските пенсионери можеха да се изплащат (не „дават“) доста повече от 50 допълнителни лева: не като временна мярка, а постоянно.

По мои консервативни изчисления, пенсионерите в България още днес можеха да получат с поне 200 лева по-високи пенсии, без да се застрашава бюджетната стабилност и т.н. За да се случи това „чудо“, има само едно условие: публичните активи да се върнат под публичен контрол. Сега ще обясня какво имам предвид.

Понякога наричат пенсионната ни реформа от началото на XXI век „неолиберална“ – но в нея няма нищо либерално, защото тя задължи всички родени след 1960 г. да внасят 5% от дохода си в частни пенсионни фондове. Частното пенсионно осигуряване е разумен избор за хора с порядъчни доходи, но на нас беше натрапено нещо, граничещо с крепостничество: задължителни отчисления от заплатата в частен пенсионен фонд.

Този юридически абсурд беше поправен преди няколко години, но само наужким: хората вече имат правото да прехвърлят „втората пенсия“ в НОИ, но масово не го знаят и за целта трябва да предприемат конкретни действия. Само че през 2015 г. беше връчена Нобелова награда на учен, доказващ, че хората масово избират онези пенсионни схеми, които са им дадени по подразбиране. Парите на работещите българи продължават да отиват по подразбиране в универсалните пенсионни фондове (УПФ).

През 2019 г. към УПФ са отклонени 1.45 млрд. лв., които иначе трябваше да отидат в НОИ. Това са наши, публични пари – дадени за управление на институции със спорна компетентност. И тъй като тези пари не отиват в НОИ, необходими са ежегодни бюджетни трансфери от милиарди, за да се запълва дупката в пенсионната система.   

В тази връзка ще цитирам финансиста Любомир Христов: „Пенсионните фондове в България са неизгоден пенсионен продукт, тъй като демонстрират доходност под пазарната срещу такси над пазарните… УПФ са и негоден пенсионен продукт, който не може да осигури допълнителна пенсия и вместо това намалява пенсионните доходи на мнозинството от осигурените“.

Действително: през 2019 г. приходите от такси, които УПФ усърдно си удържат – нищо че доходността им е отрицателна – доближават 150 млн. лв. Да, 150 милиона лева от парите, удържани уж за пенсии от заплатите на работещите хора в България, отиват за лъскави офиси и възнаграждения на мастити мениджъри. Това се равнява на 50 процента от щедрия жест на Борисов. А ако в страната ни имаше държавник, мислещ в перспектива, закриването на УПФ можеше да увеличи всички пенсии с близо 60 лева, всеки месец.

Подчертавам, че това не касае доброволното допълнително пенсионно осигуряване, а яловия хибрид УПФ: който иска и може, нека спестява за допълнителна пенсия във фонд по свой избор, но автоматичните отчисления от заплатата да отиват в НОИ, моля.

Източниците, от които може да се осигурят по-високи пенсии, далеч не се изчерпват с този ярък пример. Да вземем пазара на електричество: според международни данни, всяка година брутният износ на ток от България надхвърля 500 млн. долара, а нетният (след приспадане на вноса) е от порядъка на 500 млн. лв. Голяма част от изнасяната електроенергия е произведена от държавната АЕЦ. Тя не стига до вътрешния пазар, защото хората трябва да купуват скъпия ток по сключените от държавата неизгодни дългосрочни договори.

Междувременно „държавният ток“ се изнася от големи енергийни барони с добри политически връзки, които също отхапват парче от тортата. С тази абсурдна схема, „медът“ в енергетиката е приватизиран, а „жилото“ социализирано – например, държавата плаща квотите за емисии на централите от Маришкия басейн, частни и държавна. Не се наемам да гадая с колко точно е ощетен българинът от игрите в държавната енергетика, но сумата е поне деветцифрена – всяка година.

Ето как петдесетчаката на Борисов изведнъж се превръща в стотачка – всеки месец. Но това не е всичко. По-горе стана дума за мед. Отчетите в Търговския регистър показват, че трите големи мини за мед и злато в България – „Елаците“, „Челопеч“ и „Асарел“, през 2018 г. са осигурили чиста печалба от 364 млн. лв. Който е запознат как работят у нас големите предприятия с много свързани доставчици и посредници, знае, че „печалба“ е термин от теорията на относителността. А имаме и други мини за благородни и цветни метали. Общо секторът печели поне половин милиард лева.

Според българската конституция, подземните богатства са изключителна държавна собственост (чл. 18 ал. 1), което означава, че правителството трябва да се разпорежда с тях в обществен интерес. Какъв е общественият интерес от това, че подземните богатства на страната се експлоатират от подбрани частни компании? Най-ниският корпоративен данък в Европа? Концесионно възнаграждение, което типично не надхвърля 2% от нетните приходи от продажби? Няколко хиляди работни места?

Отново, тук не призовавам за „национализация“ на нещо частно, а за управление в обществен интерес на това, което по закон и здрав разум е публична собственост. В момента в България огромни части от икономиката, които по право са публични, се намират в частни ръце. Ако тези активи и доходите от тях се върнат в публично владение, пенсиите ще бъдат значително по-високи. Необходимо е възстановяване на нашите права върху неправомерно отчуждената публична собственост.

Ресурсите на държавните гори, които заемат една четвърт от територията на страната, също се стопанисват от частни фирми. Само официалният износ на дървесина надхвърля 400 млн. лв. годишно. Плажовете – по конституция държавна собственост, склоновете на ски пистите в националните паркове, ефирът, парите, мините, електроенергията, скоро и пътищата…

Ползването на повечето публични блага в България е приватизирано. А нашите фирми, както е известно, не обичат да плащат данъци и осигуровки. Затова в НОИ винаги няма пари – и това позволява на българските лидери в напечени моменти да се опитват да купят възрастния електорат с по 40-50 кофички кисело мляко.

Материалът 30 сребърника на пенсионер е публикуван за пръв път на Икономически живот.

 „Ендевър Лозенец Фест“ се задължава за целия срок на договора за концесия от 20 г. да предоставя цена за чадър и шезлонг до 10 лева с ДДС за всеки в зоната за платени плажни принадлежности на морския плаж.

Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока е 5710,51 лв. с ДДС.

 „Валто-Трейд“ за целия срок на концесията от 20 г. ще предоставя също чадър и шезлонг до 10 лв. с ДДС за всеки.

Първата година ще плати за концесията 33 388,73 лв. с ДДС.

 „САМЪР М“ за следващите 20 години ще чадър срещу 8 лв. с ДДС, на същата цена ще е и шезлонгът.

Годишното възнаграждение за първата година от срока на концесията е 175 712,06 лв. е ДДС. Предвидени са инвестиции за спортно-развлекателни дейности от 348 840 лв. с ДДС.

Удължава се договорът за концесия за морски плаж „Бутамята“, община Царево, област Бургас, сключен на 07.07.2000 г., реши още Министерският съвет.

Промени в Закона за здравето позволиха на концесионерите да предложат удължаване на срока на концесията заради ограниченията на дейността им, настъпили вследствие на световната пандемия от COVID-19.

Срокът на договора за морски плаж „Бутамята“ изтича в средата на летен сезон 2020 г. и съществува опасност плажът, привличащ много туристи, да остане без охрана.

Това може да създаде риск за посетителите, или да доведе до допълнителни разходи от държавния и общински бюджет, за да се осигурят в кратки срокове задължителните дейности по водно спасяване и санитарно хигиенно поддържане.

Намалява се концесионното възнаграждение, за да може стопаните на плажа, въпреки изключително сложната обстановка, да се справят със задължението, са част от мотивите.

Материалът Нови концесии за морски плажове одобри кабинетът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Луксор пром“ ЕООД се задължава за срок от 20 години за плажа „Дяволска река 1“ да предоставя цена за 1 чадър до 7 лв. с ДДС и за 1 шезлонг до 7 лв. с ДДС в платената зона.

За първата година от договора концесионерът ще плати 19 537 лв. без ДДС. За всяка година таксата ще се определя по специална методика и предложения от концесионера размер на роялти от 4 на сто без ДДС.

За „Варна – централен“ концесионерът „Лазурен брюг 91“ ЕООД се задължава за целия срок на договора от 20 г. да предлага 1 чадър и 1 шезлонг за максимум 10 лв. поотделно в зоната за платени плажни принадлежности.

За всяка години ще се плаща такса съгласно приетата от МС методика и предложения от концесионера роялти от 3,30 на сто без ДДС. Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока е 137 322 лв. без ДДС.

Инвестициите за организация на целогодишното поддържане на морския плаж са определени в размер на 49 296 лв. с ДДС.

Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Силистар“ и „Бутамята“, община Царево.

Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е по 20 години за всеки от двата плажа.

Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за „Силистар“ е 6 116 лв. без ДДС, а за „Бутамята“ – 13 892,43 лева без ДДС.

Двата плажа ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по закона – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно поддържане, както и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Материалът Дадоха плажовете „Дяволска река 1“ и „Варна – централен“ на концесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е един от седемте договора за добив на подземни богатства, които правителството прекратява.

Също поради неизпълнение на основни задължения от концесионера, приключва и договорът за добив на строителни материали – кварцови пясъци от находище „Добри дол“.

Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми – кварцови пясъци, от находище „Корията“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на община Суворово, област Варна. През октомври 2008 г. за него е сключен договор с „Девня цимент“ АД.

По взаимно съгласие се спира и договорът за добив на пясък и чакъли от находище „Долни Богров“, участък „Сметището“, който се намира на територията на Столична община. Концесионният договор е сключен през юли 2001 г. с „Агростроймат“ ООД, а през октомври 2003 г. наименованието на фирмата е променено на „Камъни и пясък“ ООД, гр. София.

И концесионният договор за добив на варовици от находище „Кошарите“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие.

Находището се намира на територията на общините Сливница и Костинброд, Софийска област. През декември 2009 г. за него е сключен договор за концесия с дружеството „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД – София.

Концесионният договор за добив на строителни материали от „Илиина могила“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на Столична община, а през ноември 2011 г. е сключен концесионен договор с „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, гр. София.

По взаимно съгласие спира и договорът за добив на кварцови пясъци от находище „Чеирите“ на територията на община Аврен, област Варна. Концесионният договор е сключен през октомври 2010 г. с „Девня цимент“ АД.

Материалът Кабинетът прекратява 7 концесиии за подземни богатства е публикуван за пръв път на Икономически живот.