Изследването на ЕС е с повишен интерес във вътрешен план както за съпоставка с разпространяваните официални национални оценки, така и в сравнителен план, спрямо състоянието в други страни на ЕС. Възможен и допустим е спекулативен и манипулативен сравнителен анализ при условие, че се съпоставят и сравняват несъизмерими (по различни обективни обстоятелства и причини) страни. Конкретно в случая (както е ставало въпрос и по-рано) меродавни са сравнителните оценки и съпоставки между относително близки по съдба и развитие страни, по-специално между бившите страни-членки на СИВ до края на 80-те години на миналия век, които са понастоящем членки на ЕС. Те са 9 страни (изброени в азбучен ред): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. За изброените страни по-долу е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.

От ЗИП могат да се извлекат някои основни закономерности. Те не бива да се абсолютизират и да се възприемат като твърди функционални зависимости – такива не съществуват в области, в които човекът е основен действащ субект. Фигурират, както навсякъде в икономикса, някои принципни взаимодействия, които се изпълняват с определена степен на вероятност. По-долу се дискутират две от тях.

1. По-голяма рецесия през 2020 г. – по-бързо възстановяване през 2021 г.

На Фигура 1 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на свиване на БВП през 2020 г., от една страна, и предвидения темп на прираст на БВП през 2021 г., от друга.

Очертава се своеобразен тренд: Колкото по-голяма е рецесията през 2020 г., толкова по-висок е позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. Отделните страни са разположени около тренда с различна степен на отклонение.

Подобна особеност на случващото се в икономиките през 2020-2021 г. е обяснимо и логически оправдано. Пандемията повлия по различен начин върху отделните икономики, но възстановяването на предкризисните равнища не би било редно да се проточва във времето. Особено и най-вече при преодоляване на здравословните затруднения на населението предимно чрез ваксинация.

На Фигура 1 е представено и обобщаващото състояние в ЕС като цяло. Разположението на ЕС на Фигура 1 дава представа за скоростта на процеса на възстановяване на предкризисното икономическо равнище във всички страни на ЕС. Тя се вписва в изказаната по-горе логическа взаимовръзка.

Смущаващо е състоянието на България на Фигура 1. България е страната с най-голямо отдалечение от очертания тренд – спадът на БВП през 2020 г. се оценява от ЕС на -4,9%, а позитивният темп на прираст на БВП за 2021 г. се очаква да е 2,7%. Ако се пресметне равнището на БВП за двете години (2020-2021 г.), България е на втора позиция сред 9-те страни по най-голям спад на БВП (-2,3%), след Чехия (-2,7%), докато средният спад на БВП за 2020-2021 г. за 9-те страни е -1%. Чехия има БВП на човек от населението през 2019 г. (по последни данни на Eurostat) 21 хил. EUR, докато в България същият показател е 8,8 хил. EUR.

Според ЕС България ще отбележи немалък спад на БВП през 2020 г. (-4,9%), но проблемът е в очаквания нисък темп на възстановяване на икономиката през текущата 2021 г. В средносрочната прогноза на Министерството на финансите (МФ) от края на м. октомври 2020 г. се предвижда спадът на икономиката през 2020 г. да е -3%, а позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. да е 2,5%. Оценките на МФ са в съответствие с логиката на икономическите процеси, очертана на Фигура 1, но тези на ЕС за България са съществено различни. Предвижданията на МФ са подчинени на конюнктурни и превантивни вътрешни особености и съображения, докато тези на ЕС следват обективния ход на процесите.

2. Ниската икономическа база предполага по-висока икономическа динамика

На Фигура 2 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на прираст на БВП през 2021 г. (по ЗИП), от една страна, и равнището на БВП за човек от населението, от друга. Последният показател е за 2019 г., тъй като това е последната публикувана от Eurostat информация. Тя предоставя адекватна представа за равнището на икономическия стандарт в съответните страни.

Разположението на точките на Фигура 2 показва, че е очертан своеобразен тренд за разглежданата група страни. По-специално, очаква се по-бедните страни да реализират относително по-високи темпове на прираст на БВП за текущата 2021 г.

Както и при Фигура 1, икономическата логика на очертания на Фигура 2 тренд е приемлива. Резервите в по-бедните страни са по-големи и е въпрос на мобилизация на съществуващите възможности за постигане на по-високи темпове на развитие.

И на Фигура 2 обаче България се отклонява от очертания тренд, при това – съществено. България е най-бедната страна в ЕС и би било редно да се възстановява от преживяната пандемия с по-високи темпове, както и да поддържа по-високи темпове на икономически растеж. Прогнозата на ЕС (както и прогнозата на МФ) предвиждат значително по-мудно възстановяване. Презумцията за догонване на европейско равнище остава загърбена и изоставена.

Универсален антидот е ускоряването на инвестициите. Масираните инвестиции изискват коренно различен модел на управление на икономиката. Той предполага чувствителна редукция на широко ширещи се корупционни практики, които настоящето управление показва и доказва, че не е в състояние да овладее. Изискват се също целенасочени макроикономически решения, като утвърждаване на върховенството на закона, устойчиво и предвидимо законодателство, т.е. всичко това, което създава благоприятен инвестиционен климат.

Активизирането на инвестиционния процес в страната предполага и инвестирането в целенасочени дългосрочни публични инвестиционни проекти.

Всичко това остава неосмислено и загърбено от т.нар. макроикономически елит у нас.

3. Заключение

Следвайки изводите на видния икономист Х. Мински (а и не само неговите) трябва да се съгласим, че кризите съпътстват неизменно капиталистическата икономика. Въпросът опира не толкова до избягването им, колкото до възможностите за извличане на поуки, адаптацията към променените реалности и бързото преодоляване на пораженията.

Палиативни макроикономически похвати не са в състояние да дръпнат чувствително напред българската икономика. Необходима е цялостна промяна на системата за управление. Настоящата система за управление на икономиката е насочена доминиращо към задоволяване на лични и групови интереси.

Наивно е да си мисли, че промяната на отделни параметри на управление (като например величината на корпоративния данък) ще бъде в състояние да върне инвеститорите в страната. Нерядко се чуват гласове на авторитетни „икономисти“, че ниският корпоративен данък, както и ниското заплащане на труда у нас са съществени сравнителни преимущества. Ако действително е така, защо местни и чуждестранни инвеститори не желаят да инвестират у нас, а се насочват към страни със значително по-висок корпоративен данък и много по-високо заплащане на труда?

Елементарно и политически удобно е инвеститорите да се възприемат като бездушни калкулатори, които непрекъснато пресмятат възможностите за текущи печалби и хукват да инвестират там, където печалбите към деня се оценяват най-високо. Съвременният инвеститор е активно мислещ индивид, който оценява цялостно и в перспектива производствените и финансови възможности и инвестира там, където предвижда комплексната изгода минимум в средносрочен план да е приемлива величина. Цялата гама от очаквани бъдещи събития (не само финансови приходи и разходи, но и околичествени макроикономически решения) се дисконтира към момента на вземане на решение при определянето на печелившия инвестиционен вариант. В този контекст има основания да се оцени, че очакванията на инвеститорите са много повече рационални, отколкото адаптивни.

Конвергенцията към средноевропейско равнище не е и не може да е автоматична. Оставена на самотек (от гледна точка на целенасочено позитивно макроикономическо въздействие) икономическата машина започва да буксува, надделява стремежът за изживяване, целенасочените ангажирани дългосрочни инвестиционни решения отстъпват на усилията за екстраполация на съществуващи и налични дадености.

Макроикономиката има свои функции и задачи, които следва отговорно да изпълнява.

Материалът Eвропейска икономическа прогноза, зима 2021: Изводи за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на виртуална среща на Световния икономически форум китайският президент е изтъкнал, че глобалното възстановяване от пандемията е „доста нестабилно“ и перспективите остават несигурни.

Материалът Си Дзинпин призова към глобален икономически отговор на коронакризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дискусията между следовниците на двата основни вида макроикономическа политика  – монетарна и фискална, се разграничава ясно и отчетливо в икономическа теория и практика. Привържениците на фискалната политика, които в своята цялост са последователи на Кейнс, се придържат към максимата, че чрез фискалната политика може да се оказва съществено влияние върху хода на протичане на социално-икономическите процеси. Привържениците на монетарната политика (последователи на монетаризма) преценяват, че регулирането на паричното обращение стои в основата на ефективното макроикономическо управление.

Икономическата история познава ярко открояващи се периоди, в които двете поляризирани системи от виждания за макроикономическо управление са доминирали и са давали категорично позитивни резултати, както и такива, в които са се проваляли. В крайна сметка, в своите търсения, анализаторите достигат до определена форма на симбиоза между двата вида макроикономическа политика – нещо, което е характерно, дори типично, за действието на икономическите теорeтични постановки. Последните се сменят в усилията си да обяснят колкото се може по-добре и по-пълно наблюдаваните обществено-икономически процеси, които са перманентно динамични, т.е. непрекъснато променящи се. Още от времето на Хегел битува разбирането, че промяната е единственото постоянно нещо в живота. Практиката показва, че нерядко една или друга теория съумява да обясни задоволително протичането на наблюдаваните социално-икономически процеси и да доминира за определен период, след което новите реалности изискват нов тип обяснения и теория. Принципите остават, но детайлите се видоизменят.

В икономическата теория се счита, че основен критерий за валидността на едно от двете основни системи виждания, е поведението на скоростта на парично обращение[1]. Ако оборотът на парите е относително постоянен, тогава монетаристките предписания водят до позитивни резултати. Ако обаче скоростта на парично обращение се променя с времето, тогава монетарната политика не съумява да доведе до желаните резултати и настава време за активно използване на фискалната политика. 

2. Статистическа специфика

Скоростта на паричното обращение се оценява статистически като съотношение между номиналната величина на БВП (числител) и наличната парична база (знаменател). В монетарната теория има няколко дефиниции на парична база, които се следят от Централните банки. Първата, най-тясна дефиниция, се материализира чрез паричния агрегат „Банкноти и монети в обращение“ (означение „Пари М0“). Той представя всички парични знаци, отпечатани от Централната банка (БНБ) и напуснали сградата на Централната банка. Втората, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат, условно наречен „Пари М1“. Той се представя като сума от: (1) Парите извън парично-финансовите институции и (2) Oвърнайт-депозити, т.е. безсрочните депозити. Следващата, по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М2“. Той се формира от парите М1 и т.нар. квазипари, които представят срочни депозити с договорен матуритет до две години, както и депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца. Следващата, още по-широка дефиниция, е за паричен агрегат „Пари М3“ – т.нар. „Широки пари“. Той обхваща парите М2 с добавка още и на т.нар. търгуеми инструменти (издадени дългови ценни книжа, както и дялове и акции на фондовете на паричния пазар).  

Съвременната монетарна теория и практика използва и по-широки парични агрегати, но БНБ следи само описаните по-горе парични агрегати.

Логиката на формиране на различните парични агрегати е движение от ликвидни към по-слабо ликвидни форми на пари.

Първият, най-ликвиден паричен агрегат („Пари М0“), най-добре съответства на теоретичните монетарни постановки. Той е своеобразна първопричина за динамиката на паричните агрегати, които са по определен начин, явно и неявно, свързани с него. Това е причината по-нататък да се следи и оценява скоростта на парично обращение на този агрегат (пари М0).

3. Аналитична оценка

На Фигура 1 е представена динамиката на скоростта на обращение на паричния агрегат М0 за последната декада. Видимо паричното обращение променя скоростта си, по-специално намалява във времето. Иначе казано, монетите и банкнотите в обращение растат по-бързо от номиналната величина на БВП.

Причините за намаляването на скоростта на парично обращение могат да бъдат разнообразни.

Първо, населението и икономическите агенти предпочитат да натрупват и да боравят с пари в брой поради практикуването на нерегламентирани икономически дейности, т.нар. икономика в сянка. Този аргумент стои в основата на метод за оценка на величината на икономиката в сянка.
Второ, намаляваща привлекателност на поддържането на парични авоари в банковата система поради неблагоприятна лихвена конюнктура. Величината на номиналните лихви корелира с наблюдаваната инфлация, поради което на Фигура 1 е представена и средногодишната динамика на потребителските цени. Директната съпоставка на двете криви води до извода, че няма пряка връзка между тях – лихвените равнища зависят от оценката на дългосрочната инфлация (а не от стойностите й в краткосрочен план), поради което скоростта на парично обращение не следва инфлационната динамика.
Трето, доверие в местната валута. В България действа паричен съвет от почти четвърт век, поради което доверието в местната валута се свързва с доверието в еврото. В съответствие с широко известният закон на Грешам лошите пари изтласкват добрите пари, т.е. населението и икономическите агенти съхраняват добрите пари и гледат да се освобождават от лошите пари.
Четвърто, по-пълна интеграция в европейските икономически структури.

Интересното в случая е непостоянството на скоростта на парите в обращение. Тя е характерна за страните в света за разглеждания период. Подобно намаляване на скоростта на парично обращение се наблюдава повсеместно в страните в дерогация (извън еврозоната), при това в по-изразителна форма. Конкретната икономическа конюнктура съдейства и предполага подобна динамика.

Непостоянството на скоростта на парите в обращение намалява ефективността на монетарната политика и увеличава въздействието на фискалната политика.

Действащият паричен съвет в България елиминира реалните възможности на БНБ да практикува определена монетарна политика. България обаче чувства и абсорбира явно или неявно монетарната политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ). Експанзионистичната монетарна политика на ЕЦБ би следвало да противодейства на тенденциите за икономическа рецесия в еврозоната, но динамиката на паричното обращение показва, че резултатите се отклоняват от желаните.  

При описаните условия фискалната политика (специално в България) е необходимо да поеме ролята на активен регулатор на социално-икономическите процеси. Такава е ситуацията в страните от еврозоната, поради което бюджетните им дефицити превишават (нерядко чувствително) изискуемите норми. Писаните и неписани усилия на правителствата у нас през последните десетина години обаче регламентират фактическия отказ от фискална политика. Надделява преразпределянето на акумулираните финансови ресурси в интерес на комфорта на управленските структури. Планираните публични инвестиции, колкото и да са недостатъчни за подобряване на незадоволителното състояние на различните видове инфраструктура в страната (пътна, образователна, здравна, спортна, културна), хронически се недоизпълняват, а и тези, които се усвояват, са насочени много повече към поддържане на прогресивно остаряващата база за осигуряване на публични услуги, отколкото за изграждане на съвременна такава.

4. Заключение

 Съвременната икономика е изключително динамична. При такава ситуация робуването на каквито и да са разбирания за придържане към определени стандартни и перманентно действащи макроуправленски похвати не е добро решение. То е много повече бягство от отговорност и стремеж за осигуряване на безлични оправдания. Реалностите следва да се оценяват непрекъснато и ангажирано, с оглед на прилагане на ефективни форми на макроикономическо управление. Проблемът не опира до т.нар. fine tuning, а до активно професионално оценяване и вникване в същностната специфика на изживяваната житейска действителност. Спокойствието на управленския елит не се вписва в  движението в европейския строй, което изисква винаги широко отворени очи и непрекъснато работеща мисъл. По думите на германо-британския социолог Н. Елиас „движението може да се обясни само чрез движение, промяната – само чрез промяна“.

Безусловно активната фискална политика предполага качествено функциониращи институции. Желаният прогрес не е възможно да се осъществи при „равни други условия“. В конкретните условия макроикономическите инструменти могат да дадат позитивни резултати единствено и само тогава, когато социално-икономическото управление се усъвършенства по целия фронт на възможни въздействия, без допускане на пробойни за изтичане на обществени ресурси. Последното предполага, в съответствие с предписанията на школата за обществения избор, високо качество най-вече на субективния фактор.

[1] Общоприетият термин на английски език е „Velocity of money”.

Материалът Фискална VS. монетарна политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Реалната ситуация изисква и предполага полагането на максимални усилия за по-добро и по-пълно осмисляне на процесите, проектиране на възможните и вероятни напрежения, както и поемане на конкретни рискове, свързани с установяването на национално спокойствие, недопускане на катастрофални сривове и максимално стимулиране на икономическата и инвестиционна активност. Такъв би бил шансът на едно отговорно правителство в този критичен за страната период.

Текущото правителство обаче избра вариант на максимално осигуряване на собственото си спокойствие и на управленския си комфорт.

1. Формално средносрочно проектиране на икономическото развитие

Нашата установена практика се придържа към формално изпълнение на изискването за средносрочно проектиране на икономическото развитие. На този момент нееднократно е акцентирано в различни по характер специализирани научни изследвания. В конкретния проект на бюджет 2021 се отива в крайност с използването на макроикономическата прогноза за свои собствени управленски цели.

В Таблица 1 са представени оценки на различни институции за темповете на икономически растеж така, както са цитирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. на Министерството на финансите (МФ). Специфика на предвижданията е, че по-голямото свиване на икономиката през текущата година предполага относително по-голям прираст за следващата година и обратно. Прогнозата на МФ предвижда най-нисък спад на БВП за 2020 г. и най-нисък прираст за 2021 г.!

Аргументация и основания за заложената от МФ динамика практически отсъства. Дребната хитрост е в заложения по величина прираст на БВП за следващата година – по-малкият прираст е по-спокоен, по-високият прираст е по-напрегнат, а може дори да е и твърде напрегнат. Какъвто и да е спадът на БВП през 2020 г. (а той видимо ще бъде не по-малко от 5%), числата в бюджета са съобразени с прираст на БВП за 2021 г. у нас от 2,5%?! Същевременно темповете на прираст на БВП в обкръжаващия ни свят за 2021 г. са поне два пъти по-високи!

Странно е заложеното съотношение между средногодишна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени, ХИПЦ), от една страна, и дефлатора на БВП, от друга (таблица I-2 от АСБП). За отчетните 2018-2019 г. дефлаторът на БВП е примерно два пъти по-висок от ХИПЦ, за текущата година очакваното съотношение е 2,5% срещу 1,4% (отново по-висок дефлатор), а за следващите три години е заложено обратното съотношение при твърд фиксиран дефлатор от 2%?! Проблемът е в свързването на номиналния размер на БВП с очаквания ХИПЦ. ХИПЦ е по-надеждно прогнозируема величина, която въздейства върху номиналната величина на БВП. Ако се следват статистически наблюдаваните величини и съотношения, номиналният БВП през следващата година следва да е по-висок дори и при заложения темп на прираст, което означава, че очакваните данъчни приходи следва да са по-високи, което не е в интерес на спокойствието на МФ. В такъв случай МФ си наглася желаните стойности.

Съществува пълна неразбория при предвиждане на пропорциите в платежния баланс. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в БВП например е фиксиран твърдо на 2,9% за 2020-2023 г. (таблица I-2 от АСБП), при условие, че е средно 2,5% за отчетните 2018-2019 г. Отсъстват каквите и да са аргументи и съображения в подкрепа на заложения твърд относителен приток на ПЧИ.

Що се касае до съотношенията в паричния сектор – те съществуват като пълнеж на таблицата без никакво съдържателно обяснение и въздействие.

Като цяло читателят-анализатор не може да се освободи от чувството на доминиращ волунтаризъм при определяне на възлови макроикономически показатели, които стоят в основата на определянето на бюджетните пропорции. Той е подчинен на минимизирането на управленските трудности и напрежения на макроикономическия елит в ущърб на националния просперитет.

1.  Без мисъл за стимулиране на средносрочното и дългосрочно икономическо развитие

МФ е отделило т.2.18 в АСБП за спецификата на „Икономическа и финансова политика“. В този раздел т.2.18.1 е предвидена за „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност“. Тя се вмества на 158-159 стр. от АСБП (39 машинописни реда и една табличка от един ред, докато АСБП съдържа 253 стр.!). Изрично се декларира, че „… политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ – амбициозно изявление, което остава без покритие.

Във въпросните 39 реда на т.2.18.1 се отделя внимание единствено на притока на ПЧИ и на нищо друго. При това данните за ПЧИ (като дял в БВП) в неномерираната табличка на 159 стр. противоречат на същите данни, показани на таблица I-2 (2,9% и 3,5% съответно), без никакви обяснения за различието.

Остават зад кадър и незасегнати проблемът за величината и характера на публичните инвестиции (демонстративно подценяване на ефекта от капиталовите разходи), за ограничаване масираното изтичане на местни капитали в чужбина, за състоянието на инфлационните процеси и въздействието им върху протичането на социално-икономическите процеси, за преливането на ефекти в рамките на европейския монетарен съюз, както и за редица други, които формират същностните елементи на фискалната политика. В действителност, фискалната политика е елиминирана, а бюджетът се ангажира и изпълнява единствено счетоводни функции по разпределение на акумулирани финансови ресурси на принципа „за всекиго по нещо“.

Недооценява се влиянието на публичните инвестиции за стимулиране на частната инвестиционна активност, респ. икономическата динамика. Предвижда се срив на инвестициите общо за 2020-2021 г. с повече от 15% (!), но се проявява пълна пасивност като държавна реакция, в противовес на изводите във финансово-икономическата теория. Предвидените капиталови разходи се използват като своеобразен буфер, а не по тяхното същностно предназначение. В АСБП (част IV, 180 стр.) изрично се заявява, че „… със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи“. Остава открит въпросът какъв тип разходи могат да бъдат тези „други целеви разходи“, т.е. предоставя се пълна свобода за използване на заделените във вид на капиталови средства за всякакъв вид разходи.

Недооценява се ефектът от помощите, предоставяни от ЕС (част V, т.5). В таблица V-3 на АСБП се привеждат оценки за „Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС“, които остават недоказани и субективно-волунтаристични. Въздействието на европейските помощи върху прираста на БВП за проектирания 3-годишен период се оценява общо на 5%, при условие, че тъкмо в този период се очаква масирано използване на европейските помощи поради лошо планиране и действащи корупционни практики. Същевременно аргументирани оценки показват чувствително по-високо въздействие.

Но дори и да се приеме занижената оценка от 5%, остават висящи немалко въпроси, свързани с характера на макроикономическата политика. В съответствие с проекта се очаква общ прираст на БВП за 2021-2023 г. от около 9%. Ако се приспадне оцененото влияние на европейските помощи, то вътрешните за страната ресурси се очаква да осигурят средногодишен прираст на БВП за 3-годишния период от 1,2%! Няма никакъв коментар за този нищожен и символичен растеж, който правителството приема за възможно да осигури чрез използване на вътрешни ресурси.

В проекта са предвидени т.нар. „Разходни COVID-19 мерки“ (АСБП, Таблица II-1) в размер на 2,8 млрд.лв. за 2021 г. Немалка част от тях обаче не са свързани пряко с разпространената пандемия, а се използват по усмотрение за покриване на разходи от значително по-различно естество.

• Заключение

Най-вероятно съществуващите както обективни, така и допуснати субективни неясноти и съзнателно поддържани луфтове в проекта за държавен бюджет за 2021 г. ще наложат неговата текуща актуализация. Толкова повече, че в целия бюджет прозира загриженост единствено за предстоящите през следващата година парламентарни избори. То по никакъв начин не оневинява настоящето правителство и не редуцира неговата отговорност за социално-икономическото изоставане на страната в семейството от държавите-членки на ЕС.

При формирането на бюджета се игнорира основната му задача, функция и предназначение – провеждането на целенасочена и ангажирана фискална политика. Тя е толкова по-необходима при условията на действащ паричен съвет и практическото отсъствие на монетарна политика. Настоящите архитекти на държавния бюджет го възприемат единствено като счетоводно разпределение на акумулирани финансови ресурси в интерес на благото и спокойствието на управленските структури.

Показателно е, че никъде и по никакъв начин не се анализира, оценява и съпоставя икономическото състояние на България в сравнение със страните от бившия СИВ, които понастоящем са членки на ЕС, с които тръгнахме заедно преди три десетилетия и от които повсеместно изостанахме и продължаваме да изоставаме.

Настоящата управленска практика затвърдява опашкарската икономическа позиция на България в ЕС без визия за промяна на тази утвърждаваща се незавидна (а и срамна!) национална характеристика.

Материалът Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Състояние на икономиката на София
Столична община приютява най-голямата икономика в страната. Според последните налични данни за 2018 г. обемът на икономиката на столицата достига 44,4 млрд. лв., или 40,4% от общия брутен вътрешен продукт на страната. В периода 2010-2018 г. делът на икономиката на София е традиционно в рамките на около 40%, като по-отчетлив ръст се наблюдава именно през 2018 г. Преди 2010 г. този дял е чувствително по-нисък – 37-38% през 2007-2009 г. и дори 29-31% в периода 2002-2005 г. Като цяло, тенденцията е към концентрация на икономическата активност в София, но този процес е особено силен преди 2010 г. и по-умерен след 2010 г.

Концентрацията на икономическа активност в София е подкрепена от постоянния приток на хора в столицата, която устойчиво увеличава своето население на фона на спада на населението в страната.

Ръстът на БВП на София е отчетлив след 2015 г. След години на нисък растеж в рамките на 1-2% (2012-2014 г.), икономиката на София расте номинално с 7-9% след 2015 г. През 2018 г. се наблюдава забързване на номиналния растеж, който достига 8,7% спрямо 7,2% за страната. Подобни са били най-вероятно и процесите през 2019 г., която също беше година на солиден икономически подем. По-неясна е динамиката в икономическата криза, настъпила в началото на 2020 г., но ако съдим по възстановяването на столичната икономика след предишната икономическа криза, много  вероятно  изглежда  тя  да  се  върне  към  растеж  по-бързо  от останалата част от страната.

Брутната добавена стойност в София достига 38,5 млрд. лв. през 2018 г. Икономиката на столицата е силно концентрирана в сектора на услугите. Над 34 млрд. лв. или 89% от добавената стойност на икономиката на София е в сектора на услугите. Това е и най-динамично развиващ се сектор в столицата, като неговият дял се е увеличил с над 10 процентни пункта за последните 10 години. Други 4,4 млрд. лв. или 11% от брутната добавена стойност в София се пада на индустрията. Селското стопанство има пренебрежим дял в икономиката на столицата.

Отнесено спрямо данните за страната, София допринася за 51% от брутната добавена стойност в услугите и 18% от тази в индустрията. Големият дял на услугите е очакван за столицата, като се води от концентрацията в търговията, транспорта и далекосъобщенията, административните и професионални  дейности,  както  и  бурно  развиващият  се  сектор  на  информационните технологии и услуги. По-ниският дял на индустрията в столицата се обяснява както с по-равномерното разпределение на индустриалното производство в страната и наличието на други силно индустриализирани райони, така и с териториалните особености на Столична община. Голя част от индустриалните терени в непосредствена близост до столицата на практика са в територията на съседни общини.

Профил на столичната икономика
През 2018 г. столичната икономика е произвела продукция за 67 млрд. лв., или 37% от общата продукция на нефинансовите предприятия в страната. Икономиката на София е силно доминирана от сектора на услугите, като в нея се концентрира произведената продукция на 59% от търговията на едно и дребно, 40% от транспорта, 93% от далекосъобщенията, 85% от информационните технологии и услуги, 72% от професионалните дейности и 66% от административните дейности в страната. В същото време преработващата промишленост в София носи около 14% от произведената продукция в промишлеността в страната.

Развитието на произведената продукция в столицата ясно показва най-динамичните отрасли в последните години. За последните две години, за които има налични данни, произведената продукция в София се е увеличила с 11,4 млрд. лв. или с 21% (2018 спрямо 2016 г.). Този ръст е концентриран в търговията на едро и дребно – ръст от 2,2 млрд. лв. или с 18%, транспорт – ръст от 1 млрд. лв. или с 19%, професионални и административни услуги – ръст от 1,5 млрд. лв. или с 21%, преработваща промишленост – ръст от 1,6 млрд. лв. или с 22%, строителството – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 29%, информационни технологии и услуги – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 44% и операции с недвижими имоти – ръст от 900млн. лв. или с 52%.

Ефект на коронавируса върху икономиката на София
Коронавирусът донесе безпрецедентен спад в икономиката на страната през второто тримесечие на 2020 г. Няма регион в България, който да не беше тежко засегнат от пандемията и в който да не се наблюдава сериозен ръст на безработицата. Разнообразната икономика на София, която е доминирана от услугите и в която преобладава работата в офис, беше своеобразен плюс за столицата в условията на извънредното положение, тъй като позволи голяма част от работната сила да премине към дистанционна работа. Някои от големите компании в сферата на информационните технологии и аутсорсинга вече обявиха запазване на този модел на работа поне до края на 2020 г. Практически пълното блокиране на международните пътувания и липсата на чуждестранни туристи, както и тежките ограничения пред обичайния градски живот обаче оказаха своя отпечатък върху ключови сектори на столицата – транспорт, хотели и ресторанти, търговия на дребно бяха засегнати непосредствено от извънредното положение. Социалните сфери – здравеопазване, образование и социални услуги също понесоха тежък удар, който се пренесе директно или в по-малко приходи (например от такса за детски градини) или в по-високи разходи (например за здравни мерки и социални услуги) в бюджета на Столична община. В тази част се разглежда ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета.

Ефект върху заетостта
Ефектът на коронавируса и извънредното положение върху икономиката на София е най-непосредствено видим през данните за регистрираните безработни в бюрата по труда. В периода 2 март – 24 май 2020 г. броят на регистрираните в бюрата в труда в столицата нараства с 17 896 души. Това са 12 седмици, в които ясно се откроява ударът на коронавируса върху икономиката на София и неизменно се губят работни места.

Ефектът на коронавируса върху пазара на труда в столицата се вижда още от средата на месец март. В седмицата след обявяването на извънредното положение – това е седмицата 16-22 март, вече се отчита ръст на новорегистрираните безработни и спад в постъпилите на работа. В следващите седмици се наблюдава сериозно влошаване, като пикът се достига в седмицата 6-12 април, когато 4 495 души се регистрират в столичните бюра по труда, а едва 172 души постъпват на работа. Ситуацията се нормализира след средата на месец май, когато новорегистрираните безработни падат под границата от 1 000 души на седмица и се изравняват с постъпилите на работа.

В сравнителен план, ударът по заетостта в София е по-лек спрямо други райони в страната. Въпреки това, загубата на близо 18 хил. работни места ще даде своето отражение върху столичната икономика през 2020 г. Въпреки лекото възстановяване на работни места в края на лятото, този процес е все още плах и очакванията са по-продължителен период на възстановяване на пазара на труда. Загубените работни места едва ли ще бъдат възстановени преди втората половина на 2021 г., при това с уговорката, че няма нови тежки карантинни мерки в края на 2020 г. или началото на 2021 г.

Ефект върху туризма
Негативният ефект на коронавируса върху икономиката на София е особено отчетливо видим и в туризма. Данните за пренощувалите лица и реализираните нощувки в столицата показват почти пълно зануляване в рамките на извънредното положение. През месеците януари и февруари пренощувалите лица в София са по над 80 хил. на месец, като близо 46 хил. от тях са чуждестранни граждани. През месец април, който е изцяло обхванат от извънредното положение, броят на пренощувалите лица в столицата е малко над 4 хил. души, като чуждестранните лица са под 1 000.

Един от ключовите фактори са въведените силно рестриктивни ограничения пред пътуванията зад граница в повечето европейски страни, както и практически пълното приземяване на гражданските полети на редица големи авиокомпании. Така например, по данни от Airports Council International, обслужените пътници на европейските летища през април и май са с 98% по-малко от същите месеци на 2019 г., като въпреки възстановяването на пътуванията, спадът през август е над 67% на годишна основа. По данни от Летище София, обслужените пътници спадат с над 94% през април и близо 88% през май, като след юни започва възстановяване; въпреки благоприятните тенденции, през август пътниците са с 57,1% по-малко от същия месец на 2019 г.

Постепенно възстановяването на туризма през лятото на 2020 г. е добра новина, но трябва да се отчита, че то остава много далеч от обичайните нива за столицата. Традиционно през летните месеци, броят на пренощувалите лица в София е над 100 хил. души на месец, като близо 80 хил. са чужденци. На практика, през месец юли 2020 г. броят на чужденците остава около 8 пъти по-малко спрямо очакванията за лятото на 2020 г. отпреди коронавируса. Към настоящият момент не можем да очакваме рязко възстановяване на пътуванията, особено на фона на нова вълна от случаи на заболявания в Европа. В базовия сценарий, който предвижда запазване на по-леките мерки, най-вероятно ще се наблюдава постепенно възстановяване на туризма, но все пак на нива далеч от обичайните. Това неизбежно ще повлияе на приходите от туристически данък, които обаче далеч не са основен приходоизточник за бюджета на Столична община.

Ефект върху строителната активност и сделките с имоти
Текущ индикатор за инвестиционна активност, потребителско доверие и очаквана динамика в строителството е броят на вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията. За второто тримесечие на 2020 г. в покупко-продажбите в София са със 17% по-малко от същия период на 2019 г., но спадът е значително по-малък от средния за страната от 28%. Броят на договорните ипотеки намалява с 15% (при 27% общо за страната), а на даренията и замените – съответно с 37% и 33%. По предварителни месечни данни от Агенцията по вписванията, през юли се отчита спад от 5,3% на годишна основа, а през август – близо 10%. Възможно обяснение е фактът, че спадът в София в месеците на тежките ограничителни мерки беше сравнително по-ограничен.

Положителните тенденции в икономическия растеж, заетостта и доходите, както и все по-благоприятните условия за достъп до кредит обусловиха нарастването на интереса към ново строителство в София. Столицата отчита ръст на годишна основа при издадените разрешения за строеж на жилища от 27% през 2017 г. и 69% през 2018 г. според разгърнатата застроена площ. При административните сгради динамиката е доста по-разнопосочна, като през 2017 г. се отчита спад от 29%, докато през 2018 г. – ръст от 178%. Инвестиционната активност в София допринася за 40% от площта в разрешенията за строеж на жилища в страната и 86% от тази в административните сгради през 2018 г. През 2019 г. се наблюдава спад в издадените разрешения с 15% при жилищните и 74% при административните сгради. През първото тримесечие на 2020 г. спадът в площта на разрешенията за нови жилищни сгради е 7%, но през второто тримесечие достига 42%. Започнатото ново строителство е индикатор, който следва с известно забавяне динамиката на издадените разрешения за строеж. През 2019 г. започнатото строителство на жилища според разгърнатата застроена площ нараства с 11% спрямо 2018 г.. Негативната динамика се запазва и в началото на 2020 г. още преди пандемията, като през първото тримесечие се отчита спад при жилищните сгради от 3% на годишна основа, който се задълбочава до на 26% през второто тримесечие.

Ефект на пандемията върху бюджета на Столична община
В края на месец април 2020 г. Столичният общински съвет прие актуализация на бюджета на Столична община, която отрази непосредствения ефект от коронавируса и извънредното положение върху финансите на столицата. Тази актуализация дава ясна картина за състоянието на приходната част на бюджета на столицата към края на месец април. Актуализацията в приходната част се равнява на намаление на приходите с 23,4 млн. лв., като 12,1 млн. лв. е намалението на данъчните приходи и 11,3 млн. лв. на неданъчните приходи. Важно е да се отбележи, че най-вероятно предстои втора актуализация на бюджета за 2020 г., която да отрази картината към края на лятото.

Материалът (Д)ефектите на коронакризата върху икономиката в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Благодаря най-сърдечно за възможността да присъствам на откриването на новата учебна година в УНСС. Тази учебна година съвпада със забележителния 100-годишен юбилей на нашия университет. Това е добър повод още веднъж да изразим нашата признателност към поколенията преподаватели, студенти, администратори, към всички онези, които превърнаха УНСС в това, което е днес – най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.

Настоящата година е уникална и по не толкова положителни причини, включително здравната криза, прераснала в икономическа, и сложната политическа ситуация. Тези развития ни поставят пред много трудни предизвикателства, истинският отговор на които трябва да бъде институционален. В този смисъл днешната ситуация е тест за институциите. Когато говоря за институции, имам предвид целия спектър – от политиката, здравния и образователния сектор и икономиката до публичните финанси и банките. Колкото по-здрави са институциите, толкова по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в състояние да дадем адекватен институционален отговор, ефектите могат да бъдат разрушителни.

Ще се спра на това, което става в банковия сектор в отговор на кризата, а също така и в по-широк стратегически план.

Банките влязоха в настоящата криза добре подготвени поради направеното през последните години. Ще посоча само безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете, проведени от БНБ и Европейската централна банка. Една от техните основни цели беше да се подготвят банките за най-лоши макроикономически сценарии, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато вече сме в тези „невъзможни“ сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция.

Тази добра подготовка помогна още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки с цел засилване на капиталовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9.3 млрд. лв.

Пакетът от мерки не беше насочен самоцелно и единствено към банките. По-скоро неговата цел беше да се създадат условия в банковия сектор така, че той да може да предприеме стъпки за облекчаване последствията от кризата за бизнеса и населението. Основният инструмент, който беше използван за тази цел и който все още е в сила, е т.нар. „частен мораториум“ върху плащанията по кредити. До момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хил. предприятия и над 93 хил. домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата.

Кризата постави по-актуално на дневен ред и въпроса с условията за външно финансиране. Знаете, че в резултат на кризата започна акумулирането на дефицити, които трябва да се финансират, а също така и да се поддържат необходимите финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от допълнителен знак за пазарите и за инвеститорите, че България стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка и беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Искам да посоча нещо много важно – констатацията за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока.

Всички предприети дотук стъпки по отношение на банковия сектор, които смятам, че бяха успешни и навременни, по никакъв начин не намаляват нашата загриженост за това, което става и което предстои да стане в следващите месеци. Съществува голяма неяснота по отношение на това как ще се развие здравната криза, свързаната с това икономическа криза, и как ще се развие политическата ситуация.

Поради тази причина Българската народна банка остава, както вероятно сте видели от наскоро публикуваните от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия растеж, при това с твърде широк диапазон на допусканията. В момента работим по нова, актуализирана оценка за ситуацията за тази година и за това, което очакваме през следващата година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври. Следим също внимателно развитията на икономическата ситуация и в еврозоната, която има решаващо значение, основно по линия на външното търсене, но не само, за това как и колко бързо ще се възстанови нашата икономика. Споделяме оценката на Европейската централна банка, представена само преди няколко дни. Тя най-накратко е следната: има ясни признаци на икономическо възстановяване, но несигурността по отношение на пандемията и на начина, по който тя ще бъде овладяна, е все още голяма. В зависимост от развитията както в страната, така и в еврозоната, ние в БНБ сме готови при необходимост да активираме допълнителни мерки.

Извън контекста на конкретните мерки, свързани с кризата, през настоящата година постигнахме и развитие с огромно стратегическо значение, което все по-силно ще се оценява в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединяване на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз. Това е първата стъпка към пълното интегриране на България към еврозоната, т.е. към ядрото на Европейския съюз, акт, чието значение далече надхвърля границите на банковия и финансовия сектор.

След броени дни, на 1 октомври, Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната – Единният надзорен механизъм. Това, наред с другото, е забележителен пример на институционално развитие. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери. Това ще даде възможност да се справим не само с предизвикателствата на днешния, а и на утрешния ден.

Позволете ми да спра дотук, да Ви благодаря най-сърдечно за привилегията да бъда на този ден с Вас и да Ви пожелая успешна учебна година.

Материалът Тестовите „невъзможни“ сценарии за банките ни вече са реалност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Популярно е схващането у нас, че за да забогатее българинът и да настигне средностатистическия европеец, е необходим значително по-висок темп на икономически растеж. Не в рамките на 3-4% на година, а поне два пъти по-бързо. Защо не като Китай от първото десетилетие на 21 век, когато растежът там беше в рамките на 10% на година? Подобно схващане е валидно, но то пропуска нещо изключително важно. Устойчивото забогатяване и настигане на средностатистическия европеец изисква не просто ускорен растеж, но и липсата за дълъг период от време на голям макроикономически провал. В исторически план България се е препъвала не толкова в ниския растеж, колкото в поредицата от макроикономически провали.

Последното е особено вярно за годините на прехода. Това, което характеризира целия преход, не беше бавният растеж, а огромният макроикономически провал през 90-те години. Нещо, което не се наблюдава в други страни в Централна и Източна Европа и сега те са доста по-напред. Последните 20 години, от друга страна, показват, че подемът е устойчив тогава, когато се натрупат години на макроикономическа стабилност и сравнително постоянен растеж. Средният ръст на икономиката на България за тези 20 години е именно в рамките на 3-4%, което доведе до реално удвояване на икономиката на страната. Да, преди 2008 г. имаше и години с над 6% ръст, но те бяха коригирани от Голямата рецесия. Това, което е важно е, че за последните 20 години имаме 19 години на икономически растеж.

Неведнъж сме посочвали, че този устойчив растеж е възможен поради наличието на някои макроикономически котви. Двете основни са стабилните пари (валутен борд) и разумната фискална политика (без големи дефицити). И двете котви изискват постоянна защита от всякакви популисти и фискални илюзионисти. Въпреки това те са в сила вече 20 години. Може да се спори за ефективността на една или друга бюджетна програма, да се коментират най-различни примери за тотално прахосване на средства, но фискалната макро котва се държи и това дава резултат. Ефектът на макро стабилността бие дори прахосването на родната администрация.

Има обаче и една трета макро котва, която не винаги се споменава, тъй като е съвсем базова. Това е конституционната уредба в страната, върху която стъпва цялата нормативна рамка на стопанския живот. Свободата на стопанска инициатива, неприкосновеността на частната собственост и закрилата на инвестициите са само част от текстовете в Конституцията, които дават основата на стопанските отношения у нас. Държавният бюджет също стъпва на конституционни текстове – там например е записано, че училищното обучение е задължително, а основното и средно образование в държавните и общинските училища е безплатно. Това не е политика на дадена партия, а конституционен текст. 

През годините е имало множество дискусии за евентуални промени в Конституцията на страната. Текстовете, които касаят стопанските отношения или бюджетните ангажименти на държавата, по-скоро са оставали встрани от тези дебати. Каква да е ролята на президента, допуска ли се нарушение в принципа на разделение на властите чрез политическа обвързаност на съда и прокуратурата или какъв да е броят на депутатите са изключително важни въпроси, но те не променят конституционната уредба на стопанския живот или на бюджета на страната. От гледна точка на рамката на стопанския живот Конституцията по всичко личи си работи. Мнения може да има по различни теми, но те са по конкретни текстове и подлежат на промяна и от обикновено Народно събрание. Написването на нова конституция обаче поставя всичко на масата.

Ключов момент тук е, че ако бъдат внесени промени в конкретни текстове на Конституцията – например за съдебната власт, и се свика Велико народно събрание, то би следвало да се занимава само с тези текстове. Всички други текстове следва да бъдат неприкосновени. Сега имаме предложение за уж нова конституция, което означава, че в рамките на Велико народно събрание всичко ще подлежи на предложения, обсъждане, търгуване и т.н. Можем само да си представим какви безумни икономически и бюджетни текстове ще започнат да се предлагат. Защо например висшето образование да не е безплатно? Гаранция, че някой ще го предложи. Трябва просто да се махнат три думи от чл.53, ал.3 от Конституцията и безплатното висше образование ще е факт.

Ясно е, че никой няма да премахне частната собственост или нещо такова от основния закон. Дори и дребни редакции на текстове обаче могат да доведат до сериозни промени в стопанската среда. Ето например в момента държавата не може да отнеме парите на гражданите от втория пенсионен стълб и да ги използва за социални цели. Защото са лични – разбирай неприкосновени, и защото „съвременната конституционна държава не допуска социалната държава да се развива за сметка и в ущърб на правовата държава”. Последното е препратка към преамбюла на действащата Конституцията и е цитат от решението на Конституционния съд от 2011 г., когато бяха отнети лични спестявания от професионалните пенсионни фондове. Никой не може да гарантира, че в една нова конституция това ще е така. Ако например се пренапише чл. 51 от настоящата и общественото осигуряване стане от право в задължение, и се направи препратка към уреждане на това задължение със закон – дали конституционната защита на личните партиди ще е същата?

Макроикономическата стабилност, която е факт през последните 20 години, не беше сериозно разклатена нито от последната голяма финансова криза, нито от фалита на КТБ и политическата нестабилност, нито сега от коронавируса. Малко са ходовете, които можем да направим, за да си разклатим макро котвите сами. Свикването на Велико народно събрание и писането на нова конституция безспорно е едно от тях. Протести, оставки, служебни кабинети, избори – всичко това сме го гледали и то носи по-скоро ограничени рискове върху макро котвите. Обикновено при служебен кабинет големият фокус е върху бюджета и, общо взето, досега всички се справиха. „Нова” конституция е друг филм – там всичко е на карта и подлежи на търгуване. Икономиката няма нужда от подобни безумия.

Материалът „Нова” конституция е голям макро риск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Хайлбронер го казва точно: Икономическата теория е идеологическа теория. Механизмите на макроикономиката са политически и всяка икономическа наука е най-напред политическа. Норт доказва, че действащите политически правила водят до създаването на икономически правила, въпреки че връзката е двупосочна.

Политиката предлага изкушения, които я превръщат в инвестиция за доходен безрисков бизнес и политиците не се колебаят да я експлоатират. Макроикономическата политика е материализирана икономическа идеология. Тя може да е писана и неписана. Писаната идеология е формално пропагандна и провокативна, т.е. фалшива. Неписаната идеология е реално действащата.

Доминиращата неписана партийна икономическа идеология в България е следната: Ние сме потенциално корумпирани, нашите поддръжници копнеят за лесни доходи. Ако съкратим възможностите за нерегламентирано изтичане на финансови ресурси към партийните структури, ще загубим партийната подкрепа и ще бъдем изместени от власт. Това не трябва да се допуска.

За предотвратяване на катастрофи от прекомерни кражби се въвеждат и поддържат формални параметрични ограничители. Подобен тип ограничители са паричният съвет, антидефицитният радикализъм, свиването на емисиите на правителствен дълг с оглед ограничаване на лобистки обществени поръчки. При наличието на такива ограничителни рамки икономиката се развива по необходимост и автоматично, а политическите кражби се вписват в гратис-схема (free rider). Въведените параметрични ограничители спъват икономическата динамика, но осигуряват простор за безнаказани злоупотреби с влияние и власт, респ. ревностна и солидна партийна подкрепа. Общото благосъстояние се жертва в интерес на партийното благосъстояние. Политическото поведение се предопределя от неполитически детерминанти.

Преразпределителните възможности на държавния бюджет се оказват недостатъчни за набъбващата маса от ожаднели политикани. При това сенчестата икономика у нас е най-висока сред страните СИВ-ЕС. Разширява се скритото нелегитимно преразпределение на национални ресурси във формата на нескончаем икономически парламентарен регулативизъм, нерегламентиран лобизъм, съзнателно формиране на некачествено законодателство, което да удовлетворява индивидуални и групови интереси, както и пряко неспазване на законите от изпълнителната власт. Промъкващата се в медиите информация доказва, че мащабите на този вид преразпределение са впечатляващи.

Корупцията у нас е най-висока в последните десетина години сред страните от бившия СИВ, които сега са членове на ЕС (9 на брой, според Transperancy International). Тя и свързаните с нея злокачествени икономически процеси са преди всичко и най-вече политически проблем. Корупцията е заразна и се възпроизвежда! Тя поражда определени трайни норми на поведение. Те постулират наличието на своеобразен вид закон на Грешъм в социалните взаимодействия, в съответствие с който корумпираното политическо поведение измества добросъвестните политически практики и почти несъзнателно тласка общата политическа маса към преднамерено и изпреварващо удовлетворяване на собствените си егоистични интереси. По думите на Кинделбергер няма нищо по смущаващо за благосъстоянието на човека от несправедливото обогатяване на недостойния му съсед.

При анализирането на макроуправленската специфика се разграничават два вида единоборства: (1) Битка за интереси и (2) Битка за идеи. Ако се прехвърлим към съвременната макроикономическа ситуация в България ще констатираме, че на политическия макроикономически пазар битка за идеи няма, а и смислени управленски идеи не могат да се разграничат. Това, което единствено съществува и е достатъчно лесно да се идентифицира, е ожесточената битка на икономически интереси – както лични, така и колективни. Често използваната аналогия със спорта при изборния процес не отива до край, който е: „Ние спечелихме (изборите), ние сме победители, идва време за разпределение на наградния фонд!“. Несметният (поне шестцифрен)награден фонд се плаща от данъкоплатците. Идеите, доколкото съществуват, са в сферата на елементарното междупартийно противопоставяне.

Неподредеността и лутането в политическата сфера създава пречки пред икономическата активност независимо от това дали то се оценява или не a priori.

Политическото противопоставяне се материализира най-вече чрез използването на институциите в колективен и личностен интерес. Всичко се подчинява на волята на т.нар. управленски елит. Изборът на представители на възлови управленски позиции на различните етажи на властта се извършва избирателно, от партийни позиции, без действието на конкурентно състезателно експертно начало. Там, където все пак се обявяват конкурси, те са формални и неефективни. Важното е кандидатът да удовлетворява партийни критерии, да е партийно лоялен, да е „допринесъл“ (?) за партийната победа (!), а експертното равнище остава на заден план. Това е причината за наличието на многобройни „калинки”, успели удачно да прескочат съществуващите ценностни бариери благодарение на партийна ракета-носител. Резултатът рефлектира в изкривяване на мотивационната скàла при новоизрастващите кадри с всички произтичащи от това негативни последствия за ефективността на непосредственото управление.

Законодателството се формира в Народното събрание и процесите там индуцират разнородни сигнали с негативно икономическо въздействие. Възлови закони за икономическата и социалната практика се променят прекалено често и видимо с лека ръка. Проследяването на честотата на промените показва, че изменения и допълнения на действащи важни икономически закони се извършват средно на около стотина дена веднаж. При това има драстични случаи. В рамките на два или дори три последователни броя на Държавен вестник се публикуват поправки на един и същи закон. Надделява усещането, че законодателното тяло се превръща в играчка в ръцете на корумпирани лобисти, на събития и на моментни настроения.

Честите и хаотични промени на действащото законодателство за ядрото от закони, свързани с управлението на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес. Възникващата и поддържана неопределеност в стопанската среда парализира инвестиционната активност и ограничава един от движещите мотиви на инвеститора – формулираният от Кейнс инвеститорски „животински дух” и вроден инстинкт към икономически просперитет. Фирменият мениджмънт се стреми към адаптиране не към пазарните флуктоации, а към приумиците на законодателите. Мениджмънтът е ангажиран не с оценка на възможните изменения на пазара, а с предвиждания за предстоящите и бъдещи непредвидими законодателни промени.

Заключение

Елементарно и тривиално е да се мисли, че желаната икономическата и инвестиционна активност може да се постигне и да се стимулира единствено и само с промяна на числови управленски параметри. Практиката недвусмислено показва (и теорията обобщава), че когато цял кръг от политически фактори не съответстват и не са в хармония със стандартите за доверие, прозрачност, справедливост, честност, политическа обоснованост, тогава преките икономически лостове за постигане на икономически просперитет престават да действат.

Постъпателният растеж на общественото благосъстояние се крепи на два основни стълба: (1) Икономическа и инвестиционна активност на населението; (2) Комплекс от неикономически предпоставки, системи и разбирания. Нехармоничното израстване на двата стълба нарушава социалното равновесие и води до социално напрежение, нерядко разрушително. Развитието на обществото съвсем не е безлична, самодействаща и автоматизирана трансформация.  

Илюзия е да се мисли, че икономиката е автономна човешка дейност, която се движи от свои собствени изолирани закономерности, без да се влияе от всичко онова, което е прието да се нарича „надстройка”.

Макроикономическото управление следва да се съобразява с действието на фактическите обществено-икономически взаимодействия.

Обществото като цяло трябва да осъзнае своята собствена роля и отговорност за постигането на значим социално-икономически просперитет в своята собствена страна.

В противен случай за България ще бъде невъзможно да се откъсне от трайната си позиция на твърд икономически опашкар в ЕС.

Материалът Политически ограничители на икономическия растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството очаквано предлага актуализация на държавния бюджет за 2020 г. с дефицит и възможност за нов дълг. При почти внезапен икономически шок, причинен както от вътрешни забрани и ограничения, така и, дори в много по-голяма степен, практическото блокиране на европейската икономика, това не е изненада. Накратко, приходите ще са по-малко от предвиденото, разходите ще са повече и ще има увеличение на държавния дълг за финансиране на бюджетния дефицит. Добрата новина е, че стартовата позиция на България е благоприятна – рекордно ниска безработица, ниво на държавния дълг от около 20% от БВП (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планирания бюджет и фискален резерв от около 10 млрд. лева. Страните, които в период на бърз икономически растеж поддържат балансиран бюджет или дори излишъци имат буфер, или т.нар. „фискално пространство“, да финансират мерки и да поемат негативни въздействия при рязко влошаване на стопанската активност. Лошата новина е, че никой не може да каже колко дълбока и колко продължителна ще е кризата в света, Европа и у нас. Какво точно се променя в бюджета:

• Приходите ще са с 2,44 млрд. лв. малко от планираните, което отразява очакван спад в потребление, заетост и печалби. Намалението е с около 1,1 млрд. лв. при данъка върху добавената стойност, 430 млн. лв. по-малко приходи от осигуровки, по около 300 млн. лв. по-малко приходи от данъци върху печалбите и доходите на физическите лица и около 200 млн. лв. по-малко акцизи.
• Разходите се увеличават с 1 млрд. лв., като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката „60/40“. Останалите допълнителни разходи, които бяха многократно оповестявани и коментирани през последните дни, се извършват за сметка на намаление на други разходни пера – т.е. свиват се едни харчове за сметка на други.
• Таванът за нов дълг се увеличава от 2,2 до 10 милиарда лева. Правителството засега очаква 3,5 млрд. дефицит , а още 700 млн. лева се насочват в увеличение на капитала на Българска банка за развитие. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при допълнителен буфер от 3,6 млрд. лв., който може и да не бъде използван.

Цялото взиране в точните числа обаче е подвеждащо, и според мен съвсем скоро ще се окаже отдалечено от действителността. Никой не се наема да каже кога пандемията ще бъде овладяна в глобален мащаб и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани икономиките на основните търговски партньори на България. Същото, разбира се, важи и за вътрешната обстановка в страната. Никой не може да предвиди и кога ще бъдат отворени границите, кога ще има пак полети, ще има ли изобщо летни почивки, и т.н. Затова опитите за прогнози на нивото на БВП, на заетостта, на потреблението , на износа, на инвестициите, изобщо на всичко, което сме свикнали да наричаме „макрорамка на бюджета“, са изключително несигурни.

На пръв поглед, сценарият, послужил като основа за актуализацията, е доста стряскащ – спад на БВП за цялата година с 3% , свиване на туризма и международен транспорт – с 26% и износа на стоки – с 13%, спад на броя на заетите с 4-5 % за 6 месечен период и увеличение на коефициента на безработица с 2,2 процентни пункта. Кризата обаче е с „отворен край“ и често повтаряните от анализатори и политици, и до голяма степен базирани на опита на Китай, очаквания за тримесечни мерки и последващ рестарт на стопанската активност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнозите са за икономически спад в еврозоната от над 10%, включително в Германия , която е основна експортна дестинация за българската промишленост. 

И така, какво конкретно може да се обърка в сметките на финансовия министър?
От една страна, спадът на приходите може да е много по-сериозен. Засега разчетът е освободените от работа в идните две тримесечия да достигнат 120-130 хиляди лица и още в края на годината заетостта да започне отново да расте. Това предполага справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възстановяването в другите европейски икономики и в голяма степен успех на мярката „60/40“. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идните месеци и по-важно – ако уволненията продължат и не се случи оживление през есента, то ще имаме повече разходи за обезщетения за безработни и едновременно с това – по-ниски постъпления от социални и здравни осигуровки и данък върху дохода. Не е ясно и дали правителството ще удължи субсидирането на заетостта при запазване на ситуацията без промяна след 3 месеца, но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разходи за обезщетения.

Заедно с това, продължителната криза, в съчетание с по-голяма загуба на работни места, създава допълнителна несигурност в домакинствата, които неминуемо ще станат по-предпазливи в покупките си, дори тези, които не са загубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от ДДС заради намаляло потребление.

Значителното свиване на пътуванията – както за лични цели, така и за превоз на товари заради спад в дейността – може да доведе до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на глобалните пазари цените на ключови суровини спадат, като петролът достига нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и домакинствата поевтиняването е добра новина, то носи по-ниски приходи от ДДС за бюджета. Не е ясно и как ще се поддържа събираемостта на приходите – на теория данъкоплатците не би следвало да се опитват да се финансират чрез забавяне на вноски заради високите наказателни лихви, а и именно за да се избегне това се разработват мерки за достъп до ликвидност през търговските банки. Ако кризата изглежда кратка и се вижда „светлина в края на тунела“, подобна логика ще работи, иначе – няма как да знаем  

Затова е важно големите страни в ЕС да се справят, за да започнат да отварят заводите, а ограниченията за придвижване лека-полека да се облекчат. Това ще е и първа индикация за относително по-оптимистичния сценарий – в който кризата се овладява бързо и следва активизация на социалния живот, потреблението и производството. Ако азиатските икономики (Китай, но не само) се възстановяват бързо, това също дава някакъв обозрим хоризонт. Голяма част от предприемачите и домакинствата базират решенията си за инвестиции и разходи върху очакванията си за бъдещето. При усещане за краткосрочен срив, но с перспектива за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отложи нови проекти, вероятно и потреблението може да бъде поддържано дори за сметка на спестявания – нали затова всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да доведе до сериозен, но краткосрочен спад, който да е свързан с ограничени съкращения на работни места само в пряко засегнатите отрасли. Ако възстановяването стартира бързо, може да има и известно компенсиращо потребление след няколко месеца, което пък ще доведе до повече данъчни приходи.

Изглежда тази обща неизвестност е мотивирала финансовия министър да поиска увеличение на тавана на дълга, значително надхвърлящо предложения (към момента) дефицит. Ползата от ниския дълг е, че държавата няма значителни погашения по стари заеми – но все пак има падежи от малко над 300 млн. през юли  и още 800 млн. в началото на 2021 г., за които трябва да се планира ресурс. Но в крайна сметка, никой не задължава правителството да поеме максимума на разрешения дълг – ако дефицитът е в тези рамки, това няма да се наложи.

Същевременно, правителството може да съкрати разходи със съмнителна полза, част от тях финансирани с европейски средства. В добрите години беше лесно такива проекти да минават, особено ако носеха популярност – всичко от стадиони, грандиозни ремонти на площади или паркове, празни велоалеи и други подобни.

Материалът Трудната актуализация: без макрорамка при криза с „отворен край“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По своя характер правителствените макроикономически прогнози трябва да се доближават повече до правителствена програма. Те са (и трябва да бъдат) много по-различни от прогнозите на МВФ, или на Световната банка, или дори на ЕС. Съществената разлика е в това, че правителството може да влияе върху хода на националната икономика, а не е прост наблюдател на случващото се вътре в страната.

В правителствените прогнози съществуват елементи, върху чиято динамика правителството не може да въздейства. Такива са например курсът на USD, цените на основни ресурси на световните пазари, темпът на прираст на БВП на водещите световни икономики и други екзогенни величини. Вътрешната икономическа и инвестиционна активност е подвластна на ендогенната управленска политика. Правителството следва да проектира управленските си въздействия в средносрочна перспектива и в рамката на очертаните проекции да конкретизира фискалната си програма за първата година от периода. Приетите средносрочни правителствени ангажименти следва да бъдат ясно разписани и контролируеми от Народното събрание, както и от гражданските организации.

Изискването за съставяне на бюджетна прогноза е в съответствие с практиката в развитите страни. Идеята е МФ да подчини формирането на държавния бюджет за следващата година на предначертаната средносрочна перспектива с оглед да не се допусне злоупотреба с текущото разпределение на държавните финансови ресурси в ущърб на перспективата (особено и най-вече в предизборни години). Идеята е добра, но нейното приложение в наши условия е побългарено.

Побългаряването е свързано с формалното изпълнение на задачите за формиране на макроикономическите проекции:

1. МФ не се ангажира с разписана методология за съставянето на макроикономическите си прогнози. Привеждат се откъслечни данни за отделни макроикономически показатели, без да се дискутира тяхната балансираност. Данните от последната отчетна година оказват определящо влияние върху правителствените проекции. Те са нерядко във вид на равномерно екстраполиране с наложени леки немотивирани трендове. Остава впечатлението за волунтаристично заложени динамики. Ролята на МФ се свежда до елементарен фиксатор на явления, които евентуално предстои да се случат, а бюджетът се предвижда да решава управленски проблеми на вътрешно-правителствено финансово преразпределение при отчитане и подтискане на социални напрежения. Тази логика се променя в крачка при възникване на трудно преодолим социален натиск.

2. Отсъстват оценки на въздействието на възприеманата фискална политика върху текущата и перспективна икономическа и инвестиционна динамика. Инвестиционната активност в страната е на неприемливо ниско равнище. МФ предлага екстраполационна оценка на ПЧИ като дял от БВП и не дискутира другите елементи от финансовата сметка на платежния баланс. Информацията от платежния баланс показва съществено и нарастващо изтичане на национален капитал в чужбина. Остава открит въпросът дали и доколко фискалната политика може да смекчи неблагоприятната тенденция, а МФ тотално игнорира този тип взаимодействия.

3. Почти напълно отсъстват елементи на възприеманата фискална политика, особено в перспектива. Следи се изпълнението на изискванията, заложени в Закона за публичните финанси от 2014 г., по-специално за структурния дефицит (не повече от половин процент от БВП, чл.23, при достатъчно размити и разтегливи условия), за дефицита по консолидираната фискална програма (не повече от 2% от БВП, чл.27), за разходите по консолидираната програма (не повече от 40% от БВП, чл.27), за държавния дълг (не повече от 60% от БВП, чл.29). Следват се сляпо определени изживели времето си догми, като например нулевия бюджетен дефицит (наричан в германския институт DIW „черна нула”). Не се преценява, че в условията на монетарен съюз (еврозона, към която България принадлежи de facto поради паричния си съвет) печеливша политика е придържането към златната среда. Ангажименти се поемат единствено по отношение на данъчната политика, като правило декларативно и без солидна мотивировка и обичайно само за първата година на периода.

4. България е член на ЕС и нейното място е в семейството на страните от ЕС. Почти единствените сравнения и съпоставки са с икономическата динамика на ЕС-28. Сравнителните равнища на абсолютните икономически показатели остават напълно загърбени. Съпоставката на агрегирани темпове на прираст на българската икономика, от една страна, и на ЕС-28 като цяло, от друга, е неправомерна и подвеждаща. Сравнението на икономическата динамика на България със съпоставими на нея страни, по-точно с бившите страни от СИВ, които са вече членове ЕС (общо девет на брой), демонстрира качествено различна картина – трайно изоставане на България. МФ не се ангажира с оценка на динамиката на тези различия, както и с усилия за промяна на опашкарската позиция на страната в ЕС.

5. Грижливо се избягват всякакви елементи, които биха могли да послужат като репер за оценка на правилността на избраната фискална политика. Правителствените прогнози не включват елементи за оценка на способността на МФ и на правителството да се придържат към последователна фискална политика с ясно поети ангажименти по отношение на достигане на определено икономическо равнище, най-вече в рамките на ЕС. Периодично се правят корекции на отделни числа в правителствените прогнози, които се приписват на екзогенни външни въздействия. Не съществуват показатели, чрез които да се оценят позитивите (респ. негативите) по линия на директно поети ангажименти за достигане на определени социално-икономически цели, най-вече в сравним с ЕС план, т.е. за оценка на проектираното действие на ендогенните управленски фактори.

В заключение, ако всички ние искаме да се откъснем от срамната ни национална позиция на твърди опашкари в ЕС, трябва да се научим да изискваме от нашите управници да правят това, което са длъжни да правят, както и да се научим да ги контролираме и да ги санкционираме.

Материалът „Побългарените“ световни практики за макроикономически прогнози е публикуван за пръв път на Икономически живот.