Припомняме, вчера премиерът Борисов коментира, че се прави компромис само за образованието с връщането в училищата по определена схема на децата от 5 до 12 клас от 4 февруари.

За затворените бизнеси ще се решава на 31 януари, но вероятно падане на локдауна за ресторанти, фитнеси и молове ще има след 18 февруари.

Ресторантьорите вече обявиха подготовката за гражданско неподчинение и отваряне на всички заведения на 1 февруари.

Българската наргиле асоциация, Националният Борд по Туризъм и Обединени земеделски производители подкрепиха Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България.

В декларацията си Националният Борд по Туризъм заявява, че изразява пълна съпричастност към притесненията и затрудненията на партньорите си от ресторантьорския бранш.

Без съмнение липсата на предсказуемост относно предстоящите решения създава огромно напрежение за всички, както в професионален, така и в личен план, се казва още в декларацията.

Обръща се и внимание за необходимостта от конкретни ангажименти за спасяване на бизнеса, тъй като различните мерки, които бяха предприети са в по-голямата си част социални и не особено логични и ефективни, в резултат на което нито „отворените“ дейности от туристическия сектор работят нормално, нито „затворените“ биват адекватно компенсирани.

Още по-остри са от Българската наргиле асоциация, които обвиняват властта в неправилно управление на пандемията, което им е отнело правото на труд и препитание. „Отново сме изправени до стената, след като месеци наред бяхме заблуждавани с подвеждаща информация“, се казва в декларацията.

„Цената, която плащаме е прекалено висока – фалити, разорени семейства и повече болни хора, защото здравеопазването в България е платено!“, заявяват още от Българската наргиле асоциация.

Материалът „Бунтът“ на ресторантьорите печели популярност и подкрепа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него в новия бюджет имало много социални мерки, които помагали, но нямало достатъчно за бизнеса. Това липсва в България, но го има в Европа и в САЩ.

Трябва да се дадат от 3 до 5 милиарда лева допълнително от предвиденото в Бюджет 2021 в помощ на икономиката. А мярката 60/40 да се измени още сега, защото работодателите няма откъде да вземат тези 40%. В Чехия, Словакия, Унгария минават на друго съотношение – 90/10, 85/15, обясни Дянков.

Да се увеличат процентите, с готовност от следващата година, при 3-а и 4-а вълна да се стигне до безвъзмездна 100% помощ. Иначе просто работните места в някои сектори ще изчезнат.

Симеон Дянков смята, че следващото правителство през пролетта на 2021 г. ще трябва да променя бюджета веднага. По думите му обаче бюджетът така е направен сякаш криза няма да има.

Бившият финансов министър недоумява защо правителството харчи за сектор „Отбрана“. С кого ще водим войни? Тези пари трябва да влязат за справяне с кризата. Милиард или два ни трябват още, добави Дянков.

Той отбеляза, че в момента страната ни няма проекти, за да може да разчита на европейските фондове. А средствата от ЕС може да дойдат още в началото на следващата година.

Материалът 2021 г. ще е по-трудна, трябват повече пари за бизнеса, смята Симеон Дянков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в позиция на АИКБ в контекста на дискусията около проекта на постановление на МС, свързано с компенсациите. Работодателската организация прилага и подробни изчисления на базата, на които прави своите предложения.

От Асоциацията са категорични, че за малкия и средния бизнес, в който са заети три 75 на сто от работещите българи и бюджетите им стигат от месец за месец, няма достатъчно резерви, за да прилагат подобна мярка за неизвестен период от време.

В този контекст АИКБ предлага кабинетът да одобри постановлението, което е най-доброто в момента, с оглед на приетия Закон за извънредното положение. Мерките трябва да стартират в този вариант, но да важат само за първия месец, а веднага след това да се направи промяна на Закона, тъй като в настоящия си вид те ще имат много малък ефект за икономиката на България.

От Асоциацията предлагат от 1 април компаниите и служителите да получат осигурителна ваканция за периода на извънредното положение, като държавата да получава единствено данъка върху доходите на физическите лица. По този начин всеки месец предприятията ще подават декларации, в които посочват спада в размер на продажбите и броя служителите, които са запазили със съответните заплати.  Държавата от своя страна ще има ангажимента да заплаща 40-50% от осигурителния доход, а фирмите добавят още около 20%. Мярката предвижда още от 1 юни предприятията да започнат постепенно да увеличават процента, който заплащат, но все още и те и работниците да са освободени от плащане на осигуровки.

От АИКБ предлагат тази схема да работи до края на август или септември, като смятат, че тя е лесна за изпълнение, спазен е принципът, че не може този, който не работи да получи наравно с този който работи, предприятието, което е приело тази формула, показва, че вярва във възможността да възстанови дейността си в рамките на един разумен срок.

Изчисленията от приложението показват, че при брутна заплата от 1008 лв. работодателят прави общ разход в размер на 1 203,75 лв. В този общ разход влиза и осигуровка за сметка на работодателя в размер на 195,75 лв., докато осигурителните и данъчни плащания, които дължи работникът са в размер на 225,81 лв. По този начин, държавата си получава обратно 421,56 лв. Ако дадена компания реши да се възползва от държавната помощ, която е обявен, че е в пропорция 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183,23 лв., което представлява едва 23%, а не 60 на сто.

Материалът Компенсациите 60:40 без ефект за фирмите в криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.