Системата ще бъде изградена по проект на МРРБ, финансиран от Оперативна програма „Добро управление”, като срокът на проекта е до края на месец юни 2023 г.

Целта е да се обединят всички съществуващи към момента регистри за имотите – държавна и общинска собственост, които се поддържат от различните институции на централно, областно и общинско ниво с изключение на тези с гриф за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Очакванията са, че по този начин ще се подобри качеството, пълнотата и сигурността на данните, както и ще се оптимизира цялостната организация.

Детайлният регистър ще включва и хронология по управлението и измененията в собствеността за всеки имот. Чрез обединяването на регистрите ще се подобри и служебният обмен на информация между администрациите.

Предвижда се за имотите да се съдържат и данни за данъчна оценка, данни за предоставените права за управление, концесии, договори за наем, продажба, замяна, делба, учредени ограничени вещни права, както и за лицето, придобило права, включително и актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна/общинска собственост.

Съставянето на нови актове за изключителна, публична, частна държавна и общинска собственост съгласно действащото законодателство е друга функционалност, която ще предлага системата. Чрез нея ще могат да осъществяват и всички операции, свързани с управлението на държавната и общинска собственост. Ще могат да се извличат данни, подпомагащи вземането на решения относно управлението и разпореждането с имоти с цел по-голяма прозрачност и проследимост на процеса по управление и разпореждане.

Ще бъде разработено електронно ръководство за работа и наръчник за администраторите. Заложени са и специализирани обучения на минимум 700 служители за работа със системата и регистъра.

По проекта ще бъде изготвен и анализ на нормативната уредба и ще се изготвят проекти за изменения на приложимите нормативни актове, във връзка с функционирането на единния регистър и системата, със съответната обосновка и оценка за въздействието. Планиран е и цялостен анализ на текущото състояние на регистрите, поддържани в 28-те областни администрации, първостепенните разпоредители с бюджет и 265-те общини, както и работните процеси и връзки с други информационни системи, включително нивото на тяхната електронизация.

Материалът Вкарват всички имоти държавна и общинска собственост в единна Е-система за управление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

78 км пътища са изградени от началото на мандата, в момента се работи по 172 км нови участъци. Ремонтираните за същия период отсечки са общо 2070 км, по други 986 км се работи.

3 млрд. лв. са предвидените средства за енергийната ефективност на жилищни, обществени и промишлени сгради и за интелигентно външно осветление в Плана за възстановяване и устойчивост, който в момента е на обществено обсъждане.

1,728 млрд. лв. са заложени за повишаване на енергийната ефективност на жилищния сграден фонд, от които над 90% – за многофамилни жилищни сгради. За първи път е предвидено да се санират и еднофамилни къщи.

Разработват се 4 варианта за осигуряване на съфинансиране, така че собствениците да не доплащат за извършваните дейности и да не се стигне до стопиране на програмата. Залага се и на интелигенти системи за енергийна ефективност за достигане на енергиен клас А и В след санирането.

Новата програма ще започне с блоковете, за които има сключени договори с общини и документи за тях са подадени в Българската банка за развитие, но не са получили финансиране.

Чакащи има и по Оперативна програма „Региони в растеж“. Със средствата от Плана за възстановяване и устойчивост и Оперативна програма „Развитие на регионите“ за следващия програмен период се предвижда да бъдат санирани над 3000 обекта.

Материалът 110 млн. лв. повече за ремонт и поддръжка на пътища през 2021 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Близо 20 млн. лв. ще бъдат отпуснати за тази цел от програмата, управлявана от регионалното министерство.

За  първи път у нас ще бъде въведена  24-часово осигуряване на въздушен транспорт на пациенти в спешни състояния до приемно лечебно заведение, както и за нуждите на трансплантацията в страната.

Проектното предложение предвижда и окомплектоване с необходимото медицинско оборудване и електронни системи за  комуникация, навигация и управление. Екипажът и медицинските екипи ще бъдат обучени за работа във въздуха.

С осигуряването на съвременни санитарни превозни средства за транспорт по въздух ще се осигури възможност за навременна диагностика, наблюдение и лечение в случаите, когато за осъществяването на земен транспорт са необходими повече от 30 минути.

В момента с  финансиране от ОП „Региони в растеж“се изпълнява и голям проект за ремонт на всичките спешни центрове в страната и доставка на 400 нови линейки.

Материалът 20 млн. лева за въздушни линейки, ще са на разположение 24 часа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предвижда се да бъдат обновени 63 многофамилни жилищни сгради, две училища и една административна сграда в Берковица, Свиленград, Севлиево, Сандански, Поморие, Троян, Белоградчик, Никопол, Нова Загора, Попово и Козлодуй.

Седем от населените места попадат в Северозападна и Северна Централна България, които са по-изостанали.

С новите средства жилищата на още 2055 домакинства ще преминат в по-горен клас на енергопотребление чрез подобряване на енергийната ефективност на сградите.

В рамките на процедурата бяха подадени 71 проекта. Те се оценяваха на два етапа – за административно съответствие и допустимост, след което беше извършена техническа и финансова оценка.

Работата на Оценителната комисия приключи на 30 юли т.г.  Предстои сключване на договори за безвъзмездна помощ с кандидатите, чиито проекти са предложени за финансиране.

„Енергийна ефективност в периферните райони-3“ е продължение на процедурите „Енергийна ефективност в периферните райони“ и „Енергийна ефективност в периферните райони-2, по които бяха сключени 202 договора за общо 188 млн. лв.

С тях се очаква да се подобри енергийната ефективност на 683 обекта, от които 482 многофамилни жилищни сгради с 5907 домакинства и 201 публични сгради на местните централни власти в общините. Вече са реновирани 276 жилищни сгради с 3818 домакинства в общо 28 малки и средни градове.

Материалът Реновират сгради в страната за още 29 милиона лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата се осигуряват от Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 г. 

Мярката е приоритетна в настоящия програмен период за МРРБ.

Бизнесът в граничния район ще получи европейски средства за модернизация на производството. Целта е да се повиши конкурентоспособността като се стимулира растежът на нови и съществуващи фирми чрез разширяване на икономическата им дейност до нови пазари и продукти.

В рамките на поканата за набиране на проектни предложения, обявена преди близо година, са  получени 55 проекта. 36 от тях отговарят на условията и са одобрени да получат финансирането. Стойността на отделните проекти е между 300 000 и 600 000 евро, от които 65% е субсидията и 35% е собственият принос на кандидатите. 

Заедно ссъс съфинансирането, общата сума на проектите ще достигне близо 19 млн. евро.  Първоначално обявеният бюджет на поканата беше 10 млн. евро.

От българска страна участват само малки и средни предприятия, регистрирани в областите Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково.

Финансирани са проекти на фирми в областта на производството на хранителни продукти, тъкани, компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, строителни изделия от неметални минерални суровини, събиране и рециклиране на материали, устойчив туризъм, култура, спорт, развлечения и здравеопазване.

Максималната продължителност на проектите е 3 години.

Материалът Над 12,2 млн. евро за фирми от граничната зона на България и Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на парламентарния контрол.

Обществената поръчка за технически проект на разширение на трасето с обща дължина 18,7 км е обявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ през октомври 2019 г.

То включва участъка от второкласния път Пловдив – Асеновград на територията на гр. Пловдив и участъка от връзката му с първокласния път Пазарджик – Пловдив в посока п. в. „Царацово“ на АМ „Тракия“.

За трите обособени позиции, на които е разделена процедурата, са подадени общо 17 оферти. Те са отворени на 10 декември 2019 г.

Заради въведеното извънредно положение в страната, насроченото на 18 март заседание за отваряне на ценовите предложения на допуснатите участници е отложено за 15 април, обясни министърът.

Когато станат готови проектите, трябва да се пристъпи към отчуждителни процедури.

Материалът В края на юни избират проектант на околовръстния път на Пловдив е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Политиките са разписани в Приоритет 9 – „Местно развитие“ на програмата и са публикувани за обсъждане в Портала за обществени консултации.

Повишаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението средно с 15%  във всички шест района на страната и  ръст на икономически активното население в градовете до 2030 г. предвижда още програмата.

Сред очакваните резултати в областта на градското развитие е намаляване на времето, прекарано в задръствания – от 34 часа средно годишно през 2017 г., до 30 часа през 2030 г.

Заложени са и индикатори като намаляване на загубите при доставка на вода до 40%,  както и защита на над 4.7 млн. души от наводнения, свлачища и природни бедствия.

Идеята е големите общини като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин да се развият като  конкурентни на София, разкривайки атрактивни възможности за инвестиции, заетост, образование, отдих, кариера.

Набелязани са и цели за подобряването на качеството на живот в селските райони.

Внимание се обръща и на  управлението на водите и на рисковете от природни бедствия. Предвижда се да продължи изграждането и реконструкцията на ВиК инфраструктура приоритетно в агломерации с над 10 000 еквивалент жители.

Материалът Загубите на вода да се намалят до 40%, предвижда национална програма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До 19 май ведомстдството събира предложения и коментари в рамките на обществена консултация по изготвянето на законопроекта.

Проектът е публикуван в секция „Проекти на нормативни актове“ на интернет страницата на МРРБ и в Портала за обществени консултации.

В момента нормативната уредба за отрасъл ВиК е уредена основно със Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Закона за устройство на територията и техните подзаконови нормативни актове.

Отрасълът функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба и е необходимо тя да бъде променена, за да осигури възможност за развитие на ВиК инфраструктурата и устойчивост при предоставянето на ВиК услугите, са част от мотивите на вносителите.

Предвижда се законопроектът да разглежда въпросите, свързани с политиката за развитие на отрасъла, собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и на ВиК операторите.

Ще се включат и текстове, свързани с функциите на асоциациите по ВиК.

Материалът Предлагат нова Комисия за регулиране на ВиК услугите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отворени са 23 процедури и схеми, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

До момента са сключени 616 договора за 2,685 млрд. лв. Изплатени са над 1,6 млрд. лв. за изпълнени проекти, като 47 млн. лв. от тях са преведени в периода на извънредното положение, което действа от 13 март насам.

Най-много от евросредствата се влагат за обновяване и модернизиране на големите градове, за което са сключени общо 165 договора.

Инвестициите за обновяване на паркове, алеи, изграждане на пешеходни пространства и улици, интегриран градски транспорт, ремонт на образователна, социална и културна инфраструктура, включително театри, музеи, галерии и т.н., надхвърлира 1,376 млрд. лв.

В градовете вече са въведени мерки за енергийна ефективност в 71 обществени сгради, модернизирани са над 1,8 млн. кв. м градски пространства, а подобрените линии на обществения транспорт надхвърлят 30 км.

В 28-те по-малки населени места, бенефициенти на ОП „Региони в растеж“, изпълняват 202 проекта за общо 185 млн. лв. Парите отиват за повишаване на енергийната ефективност в обществени, административни и жилищни сгради. До момента са обновени 432 постройки.

С 470 млн. лв. от програмата са обновени 120 училища, спортни и културни училища, в които се обучават над 68 хил.яди ученици. Ремонтирани са и 13 висши учебни заведения.

Отпуснати са 40,4 млн. лева по новосъздадената процедура „Борба с COVID 19“ за Министерство на здравеопазването. Първите средства вече са преведени.

По проекта са доставени 152 от общо 400 съвременни линейки. Предстои купуването и на хеликоптери за медицинска помощ.

Материалът Пуснаха всичките 3,1 млрд. лева на програма „Региони в растеж“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документите за кандидатстване и приложенията към тях са публикувани на интернет страниците на оперативната програма „Региони в растеж“ и МРРБ, както и в Единния информационен портал за управлението на еврофондовете у нас.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е 19:00 часа на 29.05.2020 г.

Превозните средства ще бъдат използвани при спешни ситуации, при трансплантации, както и за реакции по време на бедствия и аварии.

В проекта са включени също изграждане и ремонт и лицензиране на съпътстващата инфраструктура, необходима за функционирането на въздушните средства. Предвидено е и обучение екипаж и медицински екипи.

С реализацията на проекта ще бъде постигнато цялостно обновяване на спешната помощ чрез допълване на финансирания със средства от ОП „Региони в растеж“ голям проект за ремонт на всичките спешни центрове в страната и доставка на 400 нови линейки.

Материалът Регионалното министерство пусна поръчка за два медицински хеликоптера е публикуван за пръв път на Икономически живот.