Данните са част от проучването на Евростат за 2020 година относно използването на ИКТ в домакинствата и от отделни лица.

Онлайн здравната информация е най-популярна във Финландия и Холандия, а най-малко в Румъния и България.

Делът на хората, търсещи здравна информация онлайн за лични цели, варира в различните държави-членки на ЕС. През 2020 г. най-висок дял е регистриран във Финландия, където 77% от хората на възраст 16-74 години търсят онлайн теми, свързани със здравето, следвани от Холандия (76%), Дания (72% ) и Германия (70%).

За разлика от тях, най-ниски дялове са наблюдавани в Румъния (28%), България (29%), Италия (35%; данни за 2019 г.) и Полша (43%).

През последното десетилетие делът на лицата, търсещи здравна информация онлайн, се е увеличил в голяма част от държавите-членки на ЕС. Най-голям ръст е регистриран в Чехия (+41 п.п.) и Кипър (+40 п.п.), следвани от Испания (+34 п.п.), Ирландия и Хърватия (и двете + 33 п.п.).

Ръстът на България е 16 п.п.

От проучването става ясно, че 20% от гражданите на ЕС са уговорили среща с практикуващ лекар по интернет. По-малко (13%) са имали достъп до други здравни услуги чрез уебсайт или приложение, вместо да посещават лично болница или лекар, докато 11% от гражданите са имали достъп до личните си здравни досиета онлайн.

Материалът Румънци и българи в ЕС най-рядко търсят онлайн здравна информация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В Съединените щати най-малко 308,6 милиона домакинства са се абонирали през пандемичната 2020 г. за онлайн видео услуги, което представлява увеличение с 32% на годишна база.

Международният пазар на домашни/мобилни развлечения е донесъл глобални приходи от 68,8 милиарда долара, което е растеж от 23% в сравнение с 2019 г. САЩ допринесоха към тези приходи с 30 милиарда долара през 2020 г.

Нарастването на търсенето на онлайн стрийминг услуги помогна да компенсира финансовите удари, които понесоха филмовите бокс офиси поради коронавирусната пандемия.

Материалът 26% ръст на абонатите на онлайн стрийминг услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В живота има и по-ценни неща от времето, прекарано пред екрана. Затова е добре да помислим за дигитален детокс и почивка. И не, това не означава да спрем да използваме компютъра си съвсем, никой не би могъл да го очаква от нас в днешно време. Можем да си го представим като вид диета, в която заменяме лошите навици с по-здравословни такива, позволявайки ни да намерим време за силно необходима почивка от технологиите.

„Има много какво да се прави онлайн, но както и във всеки друг аспект от живота, трябва да подходим с умереност“, казва Джийн Твенге, професор по психология в Университета в Сан Диего, цитиран от коментар на Ню Йорк Таймс. Прекаленото време, прекарано пред екрана, може да се отрази върху менталното ни здраве, отнемайки ни от времето за сън и изпълнението на други, по-продуктивни задачи, предупреждават експертите.

Създаване на план

Не цялото време, прекарано пред екрана, е лошо – много ученици и студенти използват видео разговори, за да присъстват в час и голяма част от нашата работа се върши пред компютъра. Първата стъпка към детокс е да оценим коя част от времето пред екрана е излишна и ни кара да се чувстваме зле. Това може да е четенето на новини или прекарването на много време във Фейсбук и Туитър.

Втората стъпка е създаването на реалистичен план за намаляване на времето, прекарано излишно онлайн. Целите, които си поставяме, може да са скромни – например, 20-минутен дневен лимит за четене на новини през уикенда. Ако това за нас е лесно постижимо, можем да намалим този лимит и да персонализираме целта си. Постигането на тези цели ще ни помогне за създаването на нови, по-полезни навици.

Това е по-лесно на теория, отколкото на практика. Неврологът Адам Газалей препоръчва да планираме абсолютно всичко, включително и времето, прекарано онлайн, и почивките от интернет. Той казва, че това помага за създаването на структура в нашия ден. Най-важното е да третираме времето пред екрана като сладки, които си позволяваме да ядем само за десерт. Не трябва да го приемаме като почивка, защото много често времето в интернет всъщност ни прави по-напрегнати.

Създаване на зона без телефони

Всяка вечер нашите телефони имат нужда от зареждане, но това не означава, че те трябва да са до нас, докато спим. Според д-р Твенге много научни изследвания показват, че хората, които държат телефона си в спалнята, спят по-зле. Телефоните вредят на съня ни по много различни начини. Синята светлина от екраните може да накара нашите мозъци да си мислят, че е ден. Също така, някои от сайтовете, които посещаваме, например новините, могат да ни стимулират на психологическо ниво и да ни държат будни. Затова е най-добре да не използваме телефона си поне един час преди лягане. Освен това, близостта на телефона може да ни изкуши да го използваме посред нощ. „Моят съвет е да не държим телефоните в спалнята“, казва д-р Твенге. „Вместо това, те могат да се зареждат в някоя друга стая“.

Можем да създадем зони без телефон и извън спалнята, например на масата за хранене. Това дава възможност на семействата да се откъснат от екраните за поне 30 минути и да говорят помежду си.

Устояване на изкушението

Технологичните продукти в днешно време са екипирани с механизми, които не ни позволяват да се откъснем от екраните. Адам Алтър, професор по маркетинг в Бизнес училището Стърн към Университета в Ню Йорк, казва, че компаниите използват техники от психологията на поведението, за да ни накарат да се пристрастим към техните продукти. Той акцентира върху две основни „закачки“:

• Фалшиви цели – Социалните мрежи, подобно на видео игрите, създават цели, за да накарат потребителите да прекарват повече време в тях. Това включва броят харесвания и последователи. Какъв е проблемът с това? Че тези цели никога не могат да бъдат постигнати.
• Медии без спирка – Например, YouTube автоматично включва следващо видео, след като сме приключили с предишното. „Преди имаше естествен край на всичко, като прочитането на последната страница от книга. Едно от най-големите постижения на технологичните компании, е да премахнат този край“, казва д-р Алтър.

Как можем да се справим с тях? Като начало, можем да устоим на тези закачки, като не позволяваме на телефона да ни разсейва. Можем да изключим известията от всички приложения, които не са ни важни за работа и контакт с хората, на които най-много държим. Ако се чувстваме много зависими от телефона, можем да пробваме да го включим на черно-бял режим, предлага д-р Алтър.

Има и по-просто упражнение – може от време на време да си припомняме, че извън работата много от нещата, които правим онлайн, нямат смисъл и времето, прекарано в социалните мрежи може да бъде използвано за други цели. „В края на краищата, разликата между 10 и 20 харесвания е абсолютно незначителна“, казва д-р Алтър.

Материалът Време е за дигитален детокс е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според резултатите от проучването за 2020 г. 1 на всеки 2 души на възраст между 16-74 години отказва да разреши използването на лични данни в интернет за рекламни цели.

Тук данните варират в държавите-членки на ЕС. Най-висок дял се наблюдава в Холандия (73%), Финландия (70%), Дания и Германия (и двете 63%) и Испания (62%).

На другия край е България, последна в ЕС, с едва 10%, в компанията на Румъния (20%), Гърция (29%), Словакия (30%) и Латвия (32%).

46% споделят, че разрешават само ограничен достъп до географското си местоположение или изцяло отказват достъп до тази информация.

По-малко (40%) граждани на ЕС четат декларациите относно политиката за поверителност, преди да предоставят лични данни. 40% пък ограничават достъпа до своите профили или съдържание до сайтове за социални мрежи или споделено онлайн хранилище.

Едва 33% са проверили дали уебсайтът, на който са предоставили личните си данни, е защитен.

Материалът Българите най-скептични в ЕС за предоставяне на лични данни в нета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инвестициите в пътища са перлата в короната на управляващата партия. Българската пътна инфраструктура със сигурност има нужда от изграждане и подобряване, но най-вече от редовна поддръжка. Регионалните измерения са също важни. Данните към 2019 г. показват следното:

• Гъстотата на пътната мрежа (дължина на пътната мрежа в км на 100 кв. км. територия) е 17,9 средно за страната, като най-голяма гъстота има в област Габрово (24,9). Промяна в този показател не се отчита в последните 8 години от НСИ.
• Дял на автомагистралите и първокласните пътища – средно за страната показателят е със стойност 18,6% за 2019 г., като областта с най-голям дял е Шумен (36,4%).
• Качество на пътната настилка – 41,4% от пътищата средно за страната са в „добро състояние“, като област Сливен е с най-добър показател (79,4%).
• Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 75,1%  е средната за страната стойност, като в последните години има значително подобрение. Областта с най-висока стойност на показателя е столицата с 83%.

Пандемията и преминаването на много работещи онлайн намали трафика, въздухът стана по-чист в големите градове, а градският транспорт трябваше да бъде допълнително финансиран, особено в големите градове, с цел покриване на загуби от непродадени билети.

Всичко това поставя на друга плоскост разсъжденията и плановете за изграждане на пътна инфраструктура. Различни проучвания по света показват, че поне 30% от бизнеса е онлайн през 2020 г. и след пандемията поне половината от работещите в тези компании ще останат да работят извън офиса.

Наскоро публикувано изследване[1] на Глейсър и Потерба посочва следните предизвикателства, свързани с пандемията:

1. Преминаването в онлайн режим поставя големи предизвикателства и изисквания за инвестиции в дигиталната инфраструктура.
2. Общественият транспорт е изправен пред огромни трудности – хората не използват метро и градски транспорт, но той не може просто да спре и се налага допълнително редовно финансиране, за да продължи да работи.
3. Платените пътища/магистрали неминуемо ще имат по-малко приходи заради намалелия трафик, което също отваря бюджетна дупка и налага преразглеждане на плановете за нови и за вече сключените концесии, както и за изграждане на нови пътища изобщо.

Добре е администрацията у нас също да има предвид тези развития. В България, за съжаление, инфраструктурните проекти са бавни, скъпи и с високо усещане за корупционни практики в обществените поръчки. Планът за възстановяване и развитие по всичко изглежда залага големи инфраструктурни проекти и колкото повече грешки в планирането избегнем, толкова по-добре.

******
[1] Виж тук – https://www.nber.org/system/files/working_papers/w28215/w28215.pdf.

Материалът Инфраструктура – пътна, дигитална или нещо друго е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Административната електронна услуга „Издаване на удостоверение на прекратени осигурители, които нямат правоприемник и които са имали наети лица по трудово правоотношение“ е достъпна през Единния портал за достъп до електронни административни услуги на Държавна агенция „Електронно управление“.

До програмния продукт може да се стигне и през интернет страницата на НОИ. В раздел „За потребителя“/„Процедури“/“Процедури, свързани с дейността на осигурителния архив“/„Издаване на удостоверение за прекратяване (заличаване) дейността на осигурител“ са публикувани както пряка връзка с единния портал за достъп, така и кратки указания за заявяване на услугата по електронен път.

Материалът Фирми с прекратена дейност подават декларации в НОИ онлайн е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Десетките водещи фирми, които в момента търсят кадри в областта на икономиката, финансите, маркетинга, човешките ресурси и обслужването на клиенти, ще могат да се срещнат с кандидатите онлайн.

Виртуалният форум отново ще се осъществи на Brazen Technologies –  платформа за онлайн кариерни форуми в света.

Само през тази година JobTiger проведе три успешни виртуални форума, използвайки именно тази платформа. Обратната връзка от участниците в онлайн форматите сочи, че работата с нея е лесна и интуитивна.

Който търси стаж или работа в областта на икономиката, финансите, маркетинга, човешките ресурси и обслужването на клиенти, може да участва във форума на 1 декември от всяка точка на света. Необходими са само устройство с добра интернет връзка и напълно безплатна предварителна регистрация.

Кандидатите, търсещи работа или стаж, може да посетят виртуалния щанд на всяка компания, която ги интересува. Вече има възможност и самите работодатели да се свържат с кандидата, ако им допадне CV-то. Профилът се създава бързо след регистрация за участие във форума.

Материалът JobTiger прави последния кариерен форум онлайн на 1 декември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Водещото кариерно експо за квалифицирани кадри Career Show 2020 събира рекорден брой кандидати, търсещи работа и възможности за развитие.

Онлайн събитието предоставя напълно ново и модерно решение чрез иновативна платформа за видео интервюта, която ще се използва за първи път в България.

Чрез нея работодатели и кандидати ще се свържат с помощта на специална мачмейкинг технология, предоставяща максимално ефективно изживяване за участниците.

Срещите между търсещи и предлагащи работа ще са придружени от професионална програма – изцяло онлайн. Лектори като журналистът и преподавател по публична реч Анна Цолова, продуцентите Иван и Андрей, основателят на ARC Academy Антони Иванов, психологът Ани Владимирова и други професионалисти в различни сфери ще споделят онлайн своя опит.

Компаниите ще могат да филтрират кандидати и да се свързват само с тези, чийто профил отговаря на търсения от тях. Освен среща с кандидати, компаниите ще могат да получат базата от 5000+ CV-та на предварително селектирани кандидати.

Участието в събитието е напълно безплатно, но регистрацията е задължителна на https://careershow.bg/regis.

Материалът Над 5000 кандидати се срещат с топ работодатели на Career Show 2020 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези, които не са изпратили заявка за участие в онлайн преброяването, ще бъдат посетени от анкетьори, което ще стане от 19 септември до 18 декември 2020 г.

Информацията ще бъде събирана чрез интервю със стопанина или управителя на стопанството. Анкетирането ще се извършва чрез попълване на въпросник на хартиен носител или чрез онлайн въвеждане с помощта на преносимо електронно устройство.

Анкетьорите ще имат възможност да се свържат предварително по телефона и да си уговорят среща в удобно за стопанина време. Те ще могат да оставят известие за посещение, ако срещата не се е провела, за насрочване на нова.

Целта на преброяването е да се получи обобщена и изчерпателна информация за броя, типа и размера на земеделските стопанства. Фермерите ще трябва да посочат броя на отглежданите култури и селскостопански животни, както и колко работници са наети в стопанството.

Наличието на статистически данни, съпоставими с тези на останалите държави членки, за структурата на земеделските стопанства, е важно за определяне развитието на Общата селскостопанската политика. То ще спомогне да се определят насоките за развитие на българското.

От земеделските стопани няма да се изискват документи за доказване на предоставените сведения. Ще бъдат ползвани данни, налични в административните регистри.

Материалът Започна онлайн преброяване на земеделските стопанста е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Нейната валидност е фиксирана и влиза в сила от 12:00 часа в петък и продължава до 23:59 часа в неделя, а цената е 10 лева. Това напълно покрива времевата рамка на голяма част от пътуващите у нас особено през летния сезон, смятат от„Интелигентни трафик системи“

Други гъвкави варианти са седмичната винетка, която струва 15 лева, месечната е 30 лева, тримесечната се предлага за 54 лева.

Най-удобно се заплащат електронните винетки онлайн на Vinetki.bg и дигиталната платформа Tollpass.bg. Пътните такси могат да се заплащат по всяко време и от мобилните телефони – чрез двете мобилни версии.

В брой винетка се плаща в магазините на А1, в бензиностанциите на ОМВ, Еко, Ромпетрол, Газпром, Бенита и Круиз, на касите на ИзиПей, в клоновете на Български пощи, в сервизните центрове на Тахо Венци.

Материалът Уикенд винетката е удобна особено за летния сезон е публикуван за пръв път на Икономически живот.