Новите акционери на банката са Българска банка за развитие (ББР) с 18.35% и Valea Foundation със 7.87%, съобщават от финансовата институция.

Fibank увеличава своя основен капитал със 195 424 000 лв., като коефициентът на обща капиталова адекватност на банката ще достигне 22.52% в сравнение с 19.57% към 31 март 2020 г.

„Това е нашата първа портфейлна инвестиция в България. Fibank, водеща частна банка с български капитал, има огромен потенциал за растеж и по-нататъшна експанзия на продукти и услуги в банковия сектор“, заяви Пол Шмид, член на Борда на Valea Foundation.

Valea Foundation е семейна фондация на Карел Комарек с многобройни инвестиции в Европа и САЩ.

Чешкият бизнесмен Карел Комарек е един от водещите предприемачи в Централна Европа. От декември 2017 г. е съпредседател на Комитета по изкуства към Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“ във Вашингтон, се казва в официалното съобщение на ПИБ.

Според класации на Forbes той е един от най-богатите чехи с около 3.7 млрд. долара лично богатство.

На 12 юни кабинетът прие решение Българската банка за развитие да придобие 70% от ценните книжа, които банката пуска, за да увеличи своя капитал, или 140 млн. лв. от общо 200 млн. лева.

Тогава стана известно, че има и частен инвеститор, който ще придобие останала част, но не беше оповестено името му.

Министър председателят Бойко Борисов обясни, че банковата сделка е изключително важна за нас, защото така се изпълнява и последното условие за влизането ни в чакалнята на еврозоната.

Карел Комарек е собственик и на най-голямата компания за залози в региона – Sazka. В началото на атаките на прокуратурата избягалият в Дубай хазартен бос Васил Божков съобщи, че миналата есен е водил разговори с Комарек Sazka да придобие 51% от „Националната лотария“. До сделка така и не се е стигнало.

Материалът Чешкият милиардер Карел Комарек е частният инвеститор в ПИБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той сравни числово с доходите и имуществото на 100 хиляди домакинства в България.

Това е доход, който няма да бъде произведен и съответно няма да бъде потребен, ще има свиване на стопанската дейност, на приходите в бюджета, защото основното, което поддържа бюджета, е ДДС, т.е. потреблението, обясни Станчев.

Той прогнозира около 3 млрд. лева дупка в бюджета само от свиване на стопанската дейност, а отделно ще има и дефицити, които ще бъдат заради „не доброто управление на парите на данъкоплатците тази година“.

Според икономиста репресивното затваряне на икономиката през март, което беше не само в България, доведе до много дълбок спад в стопанската дейност. Сега се наблюдава, че повече хора започват работа, отколкото се регистрират безработни, което обаче се дължи на сезонен фактор.

Станчев очаква и втора вълна от безрабоица, която не е задължително да е заради пандемията.

„Не виждам защо трябва да става такова купуване на акции на цена, която е 92% над пазарната цена. Почти двойно по-висока цена от тази, която би се получила на борсата“, коментира Красен Станчев придобиването на близо 19% от акциите на Първа инвестиционна банка от държавата.

Материалът Страната ни пропуска 7 млрд. лева доход заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Недоумявайки, слушам решението на кабинета от днес:
„Кабинетът одобрява участието на ББР в ПИБ да се извърши при пазарни условия и до 70% от записаните и заплатени акции.“

„Важно е да се подчертае, че след това ще бъдат изкупени от банката акциите, на цени с лихви и Българската банка за развитие и държавата няма да загубят нищо. Това трябва да бъде записано, изрично“, обърнал се Борисов към финансовия министър Владислав Горанов, според медиите.

Въпроси:

– как така ББР ще купи 70% от акциите, като съгласно съобщеното вчера единият участник купува 98.2%, другият – 1.8% от акциите, но никой не купува 70%?

– как така „при пазарни условия“, като ги купуват на цена 5 лв., а на борсата са на цена 2.64 лв.?

– ако в пакет с ББР още някой участва в изкупуването на 98.2% от новопредложените права, този някой придобива дял също над 3% от ПИБ и трябва да има предварително одобрение от БНБ. Има ли?

– как така ПИБ ще изкупува обратно акциите, като сега те се плащат на мажоритарните собственици, не на ПИБ? Логично мажоритарните собственици трябва да ги изкупят обратно „с лихвите“, не ПИБ.

– как точно Борисов и Горанов гарантират, че това ще стане? Защото никой не може да задължи нито ПИБ, нито мажоритарните собственици да изкупят обратно акции, които сега продават, че и „с лихвите“.

– кога точно ще стане това обратно изкупуване, защото не е без значение? Да не се окаже през 22 век.

Мога да продължа с въпросите до безкрай. Нашите управляващи не изненадват никого.

Въпросът е ЕК наистина ли ще приеме да участва в подобна схема?

Защото ако и техните институции са такива, се питам какъв е смисълът от ЕС.

Материалът ЕК наистина ли ще приеме да участва в подобна схема (акциите на ПИБ)? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това стана ясно от съобщение на пресцентъра на Министерски съвет, в което се информира, че днес министрите се събират на извънредно заседание за обсъждане „Проект на протоколно решение относно предприети от „Българска банка за развитие“ АД действия по придобиване на акции от увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД“.

По-късно, по време на заседанието, се разбра, че държавата влиза с до 70% от предложените акции или на практика със 140 милиона лева, които ще й дадат контрол малко над 18% от банката. Премиерът Борисов коментира, че „след това“, вероятно след влизането ни в ERM II, ПИБ ще изкупи обратно акциите с лихва и няма да има щета за ББР.

Борисов прекъсна финансовия министър, започнал да чете пред колегите си проекта, с довода, че не всички министри имат необходимата компетенция. Затова той самият разясни, че ББР се е намесила, защото било много важно влизането ни в „чакалнята“, след което Горанов изчете само финала на документа и Борисов обяви край на заседанието.

На пресконференция след правителственото заседание министрите Горанов и Караниколов изразиха мнението си, че действията на ББР няма да се разглеждат от ЕК като държавна помощ, защото било спазено изискването за 30-процентно участие в аукциона и на частен инвеститор, което било факт.

Финансовият министър коментира още, че се очаква след влизането ни в механизма ERM II цената на активите на банките да се покачи, както това вероятно ще се случи и с кредитния ни рейтинг. Тогава, ако се появи голям външен инвеститор, ББР ще може да излезе от тази инвестиция, реализирайки доходност.

ЕК наистина ли ще приеме да участва в подобна схема?

Георги Кадиев

Горанов информира, че след разговори между ПИБ и ББР, спазвайки изискванията на закона, банката за развитие ще вземе подобаващо участие в управлението на ПИБ, на базата на придобития дял. Това щяло да е знак за още по-голяма стабилност на първа инвестиционна.

Припомняме, капитализацията на ПИБ бе последното неизпълнено изискване за приемането ни в механизма ERM II.

Седмицата преди аукциона интересът към 110-те млн. книжа, които дават право за участие в процедурата по набиране на 200 млн. лв., бе нулев. Развръзката се случи в последния момент в сряда.

Коментарите на наблюдателите са, че сега правителството ще трябва убедително да обясни на ЕК за действията си, тъй като се нуждае от разрешение от Брюксел за сделката, която представлява държавна помощ.

Материалът Очаквано, ББР е спасила капитализацията на ПИБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Капитализирането на ПИБ е и последният неизпълнен ангажимент за приемане на страната ни в механизма ERM II.

Последният шанс бе днешния аукцион, на чийто финал бяха продадени всичките 110 млн. книжа, които дават право за участие в процедурата по набиране на 200 млн. лв.

Те са прехвърлени в две сделки, като с една от тях е придобита почти цялата емисия – 108 млн. права, съобщава „Капитал“, цитиран от „Сега“.

Последният етап е плащането и ако до 25 юни неизвестният купувач плати емисионната им цена, която е над 196 млн. лева, то той ще се сдобие с 26.18 % от капитала на банката.

Коментира се, че няма формално изискване да се разкрива кой е инвеститорът, но името му със сигурност ще стане известно след евентуалното записване на акциите, тъй като ще притежава над 5% в публична компания.

Още преди днешния аукцион се спекулираше, че държавата в краен случай може да се намеси, най-вероятно чрез ББР. Но при този сценарии ще трябва добре да се обоснове защо влиза в инвестиция при условия, които практически не се харесват на нито един частен инвеститор.

„Капитал“ припомня, че причината за липсата на интерес от пазара бе цената на новите акции – 5 лв., която е около два пъти над борсовата.

Отбелязва се, че новият инвеститор ще има малко над 26%. Ако това е държавата или нейно дружество, би трябвало да се получи и одобрение за държавна помощ от Европейската комисия.

Няколко часа по-късно министърът на икономиката Караниколов призна, че държавата е е участвала в увеличението на капитала на ПИБ.

Пред бТВ, цитирана от „Дневник“, министърът подчерта, че стъпката е предприета само, за да бъде изпълнено последното условие за присъединяване на страната към чакалнята на еврозоната.

По думите му държавата е изчаквала и е запазвала конфиденциалност, за да даде възможност на частния сектор да участва, но добави, че ситуацията в бизнеса е трудна заради пандемията на коронавируса, няма много инвеститори, а „сроковете ни притискат“.

В петък ще стане известно какъв е делът на държавата в банката, каза министърът и добави, че е имало и частен инвеститор.

Материалът „Конфиденциално“ държавата спаси капитализацията на ПИБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Този въпрос става актуален, след като от Българската фондова борса обявиха, че досега не е записана нито една нова акция от течащото увеличение на капитала на ПИБ с до 200 млн. лв.

Уточнява се, че всичките 110 млн. права ще бъдат предложени на аукцион в сряда. Това реално ще е и последният шанс за участие в увеличението, пише „Свободна Европа“, цитирайки информация от „Капитал“.

Припомняме, това е последният неизпълнен ангажимент на България за влизане в „чакалнята“.

Изданието определя очаквано слабия интерес към увеличението като „предизвестена апатия“. Уточнява се, че новите акции се предлагат по емисионна цена 5 лв., докато на БФБ книжата на банката се търгуват в последните седмици на нива 2.50-2.80 лв.

Нов евентуален неуспех вероятно ще доведе до негативна оценка от Европейската централна банка. Именно тя миналото лято констатира 263 млн. евро капиталов недостиг в ПИБ, припомня „Капитал“, цитиран от „Свободна Европа“.

Коментира се още, че при негативно развитие на аукциона в сряда може да се намеси държавата чрез ББР, но ще е трудно да мотивира това свое действие.

Материалът Под въпрос влизането ни в ЕRM II, капитализирането на ПИБ не върви по план е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обяснява се, че новата емисия акции ще позволи на ПИБ да привлече свеж финансов ресурс и същевременно капитал от най-високо качество до 200 млн. лв. Банката възнамерява да използва увеличението на капитала, за да осигури изпълнението на стратегията си за разширяване на пазарното присъствие в банкирането на дребно и кредитирането на малки и средни предприятия.

От ПИБ изтъкват, че с пласирането на новата емисия банката ще изпълни на 100% и последната препоръка на Европейската централна банка. Присъединяването на България към Европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II ще предостави на страната едновременно финансовата сигурност на стриктния контрол на ЕЦБ, и достъп до привилегии и облекчения, достъпни за държавите- членки на еврозоната.

Припомняме, преди дни на брифинг в МС премиерът Борисов и финансовият министър Горанов обявиха подновяване на работата по присъединяването ни в механизма ERM II. Борисов заяви, че има сериозните уверения от ЕЦБ и Еврокомисията, че на това наше желание се гледа позитивно. От своя страна финансовият министър посочи, че страната ни има за отстраняване само на още една пречка – установения от ЕЦБ миналото лято недостиг от 263 млн. евро – като Горанов обяви, че планът по увеличението на капитала е изпълнен на 70%.

След емитирането на новите акции общият размер на акционерния капитал ще нарасне от 110 млн. лева на 135 млн. лева. Към 31 март 2020 г. регулаторният собствен капитал на банката е в размер на 1,365 млн. лв.

Емисионната цена е определена след комплексен анализ, отчитащ интересите на всички акционери на банката, който включва:

• Основен фактор за определената цена е балансовата стойност на една акция;
• Пазарни данни и оценки на скорошни сделки по придобиване на други банки в България;
• Финансови показатели, пазарна позиция и големина на банката;
• Очаквано развитие с отчитане на иновативния профил на банката;
• Рисковите фактори и взетите мерки за елиминирането им;
• Отличното състояние на българската банковата система като цяло и положителната перспектива от предстоящото членство в ERM II.

Балансовата стойност на акцията на банката е базирана на одитираните финансови отчети към края на 2019 г. и е в размер на 8.57 лв. за една акция на индивидуална основа и 8.87 лв. за една акция на консолидирана основа. С цел привличане на по-широк интерес сред инвеститорите предлаганата емисионна цена на новите акции включва 10% отстъпка спрямо балансовата стойност на акция на консолидирана база. Към края на месец март счетоводната стойност на акциите на банката нараства допълнително до 8.63 лв. за една акция на индивидуална основа и 8.90 лв. за една акция на консолидирана основа. Реализираният доход на акция през 2019 г. е в размер на 1.25 лв. Увеличението на капитала ще се счита за успешно, ако бъдат записани и платени поне 2 500 000 акции.

В изпълнение на стратегията си за диверсифициране на набора от инструменти за привличане на средства, в края на миналата годината Първа инвестиционна банка успешно пласира емисия облигации в размер на 30 млн. евро. Краткият срок, в който бе реализирана емисията, показа, че интересът сред инвестиционната общност към банката е голям. Инвестирането в една от най-големите банки в страната е най-прекият вход към българската икономика, която показва устойчивост и е на прага към присъединяването си в еврозоната. В същото време банката премина през миналата година цялостен преглед на качеството на активите си и стрестестове според критериите на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Материалът ПИБ емитира нови акции, напът е да изпълни препоръките на ЕЦБ за „чакалнята“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.