На първо място е това, че законопроектът предвижда ВиК оператори да бъдат само „публични предприятия“, като изключва възможностите за участие на частния сектор в предоставяне на ВиК услугите, както и за възлагане на оперирането на ВиК услугите постредством концесия или друг механизъм за публично частно партньорство на частни дружества.

Дори в случай на законодателно решение да не се възлагат концесии за ВиК услуги и да се предостави статут на ВиК оператор единствено на публични предприятия, не следва цялостно да се затваря пазара за частния сектор. Това би имало дългосрочен негативен ефект върху повишаване на ключовите показатели за качество и подобряване на нивото и ефективността на предоставяните на гражданите услуги поради препятстване на достъпа до специфична експертиза, ресурси и способности, които може да предостави частният сектор, допринасяйки до глобалното подобряване на водния сектор, коментират от АИКБ.

Работодателите изтъкват, че форми за сътрудничество между публичните предприятия ВиК оператори и дружества от частния сектор с високо ниво на опит и експертиза в сектора биха могли да са например прилаганите широко в Европа и по света договори за техническо обслужване и поддръжка или изпълнителски договори за постигане на ефективност, при които частният оператор обследва, прави препоръки и осъществява мерки за повишаване на ефективността и качеството при реализиране на икономии и спестяване на разходи.

В тази връзка от АИКБ предлагат да се премахне ограничението ВиК оператори да са само публични предприятия и изрично се предвиди възможността за ПЧП чрез сключване на договори с частни дружества за опериране и поддръжка с постигане на конкретни резултати на повишаване на ефективността.

Следващ недостатък на законопроекта е, че той не предвижда състезателна процедура за възлагане на изключителните права по предоставяне на ВиК услугите на дадена обособена територия на публичното предприятие ВиК оператор.

В становището се посочва, че на публичните предприятия се предоставят специални и изключителни права да осъществяват ВиК услугите без провеждане на търг или конкурс, нито при условията на възлагане на Услуга от общ икономически интерес (УОИИ) съгласно правилата на конкуренцията и държавните помощи на Европейския съюз.

Бизнесът вижда проблем и при определяна органа, който създава наредбата за дългосрочните нива на показателите за качество на ВиК услугите.

Според проекта това е делегирано на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което влиза в конфликт с факта, че принципал (упражняващ правата на държавата като едноличен или мажоритарен собственик) на по-голямата част от ВиК операторите е министърът на регионалното развитие и благоустройството. От АИКБ считат, че по-удачно решение е регулаторът на ВиК услугите като независим орган да определя ключовите показатели за качество, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.

Материалът Законопроект „затваря“ ВиК услугите за частния сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цената на водата ще се смята социално поносима, когато е определена на база минимално месечно потребление от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област.

Това предвижда изготвеният от Министерството на регионалното развитие и благоустройството проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, който е публикуван за обществено обсъждане.

Въвежда се изискването във всяка обособена територия да има по един ВиК оператор. Сега консолидирането на ВиК операторите е на доброволен принцип и все още на териториите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч има общини, които отказват да членуват в областната асоциация по ВиК, като по този начин запазват фрагментираното предоставяне на услуги.

Част от малките дружества не успяват да акумулират нужните средства за покриване на оперативните си разходи и да правят инвестиции. Тъй като не изпълняват условията за регионален подход на стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК инфраструктурата и предоставяне на ВиК услугите, те нямат достъп и до средствата от европейските и структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно предлагания проект, 28-те обособени територии на предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите в страната ще съвпадат със съществуващите административни области.

С окрупняването на дружествата ще се реши и проблемът с осигуряване на квалифициран персонал.

Детайлно се регламентират отношенията между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите. Асоциациите по водоснабдяване и канализация управляват ВиК системите, които са публична собственост на държавата и общините на територията на съответната административна област. Асоциациите вземат решение за сключване на договор с ВиК оператор, който експлоатира мрежата и предоставя услуги. От своя страна ВиК операторът изготвя петгодишен бизнес план, който се съгласува с асоциацията и се одобрява от водния регулатор.

Досега договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК дружествата бяха 15-годишни. Новият закон предвижда удължаването им на 30 години. Това е заради големите проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, за които е нужен по-дълъг период на възвръщаемост на инвестициите.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие по смисъла на Закона за публичните предприятие ще се упражняват от „Българския ВиК холдинг“ ЕАД. Той ще подпомага оздравяването на ВиК операторите, така че да могат да предоставят качествени услуги на потребителите. Инвестициите във ВиК инфраструктура ще бъдат една от основните му задачи.

От 2000 до 10 000 лв. ще е глобата за физически или юридически лица, които експлоатират или изграждат ВиК системи без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания, предвижда още проектът.

Новият закон предвижда санкция от 500 до 5000 лв., ако се установи, че потребителят е повредил ВиК мрежата или е нарушил правилната й експлоатация. А ако не се изпълняват предписанията на контролните органи, санкцията е от 1000 до 5000 лв. Когато нарушенията в експлоатацията на ВиК системите са при строителни дейности, глобата е от 10 000 до 25 000 лв.

Включени са и механизми за подобряване на събираемостта от гражданите и фирмите. Вземанията на ВиК дружествата към 31 декември 2019 г. са близо 131 млн. лв.

Предвижда се потребителите – неизправни длъжници, да носят отговорност за задълженията си, като ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението.

Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление, а не на искова молба и цели да бъдат събрани вземанията по бърз и опростен ред.

Материалът Комисия за регулиране на ВиК услугите ще одобрява цената на водата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предупредиха от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Преди дни депутатите приеха единодушно на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите.

Автори на предложението са депутати от „Обединени патриоти”, които твърдят, че България е останала единствената държава в ЕС, в която все още няма законова възможност за фалит на физически лица.

Според вносителите, в момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хиляди семейства.

С новите текстове се дава възможност човек да се освободи от своите изискуеми задължения след изтичане на определен период от време, за да се премахне фигурата на вечния длъжник.

В момента 10-годишна абсолютна давност важи само за задълженията на гражданите към бюджета.

ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирана икономика на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация.

Акционери в нея са 68 държави и 2 междудържавни институции – Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР възлиза на 30 млрд. евро. Република България участва в капитала на ЕБВР с 237,11 млн. евро, равняващи се на 23 711 акции, всяка с номинал 10 000 евро и има 0,79% от правата на глас.

Материалът ЕБВР предупреди, че е опасна 10-годишната погасителна давност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Тя разрушава много баланси в данъчната система и подсказва, че този бизнес е в сивия сектор. Ако той беше на светло, щеше да е заинтересован да възстановява данъчен кредит“, коментира Костов пред БНР.

В края на миналата седмица депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха проект за промяна на Закона за ДДС, с които се предвижда налогът да падне от 20 на 9% за ресторантьори и хотелиери, а покрай тях също за книги и учебници.

Запитан защо точно на този „нередовен и сив сектор“ се дават тези облекчения Костов предположи, че решението е резултат на натиск, на който правителството не е трябвало да се подава.

Иван Костов смята, че в България трябва да се върне данъчният модел с прогресивни ставки за доходите и за данъка върху печалбата.

Спорен него не е уместно да се променя данъчната система в средата на годината, защото няма да може да се отчете отражението на кризата върху бюджетните приходи, което пречи на планирането.

Няма да паднат цените в ресторанти и заведенията заради намаляване на ДДС в сектора, заяви депутатът от ГЕРБ и съвносител на занопроекта Тома Биков пред БНТ.

Той обясни, че това е антикризисна мярка, която цели изсветляване на сектора.

20% в момента е ДДС, но ако не го плащаш, плащаш на счетоводители, за да го укрият. Изведнъж ти кажат 9%, може да се окаже, че е по-лесно да го платиш, обясни Биков.

Натискът от тук нататък да се търсят нови и нови облекчения и преференции, ще бъде огромен, което в средносрочен план ще натовари фиска, а от там нататък ще доведе до допълнителен натиск за увеличаване на други данъци или на общата ставка по ДДС.

Т.е. дават се 10 преференции, а ставката се увеличава на 22 или 23%, прогнозира анализаторът Калоян Стайков.

Материалът Икономисти не мислят, че намаленият ДДС ще изсветли бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До 19 май ведомстдството събира предложения и коментари в рамките на обществена консултация по изготвянето на законопроекта.

Проектът е публикуван в секция „Проекти на нормативни актове“ на интернет страницата на МРРБ и в Портала за обществени консултации.

В момента нормативната уредба за отрасъл ВиК е уредена основно със Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Закона за устройство на територията и техните подзаконови нормативни актове.

Отрасълът функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба и е необходимо тя да бъде променена, за да осигури възможност за развитие на ВиК инфраструктурата и устойчивост при предоставянето на ВиК услугите, са част от мотивите на вносителите.

Предвижда се законопроектът да разглежда въпросите, свързани с политиката за развитие на отрасъла, собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и на ВиК операторите.

Ще се включат и текстове, свързани с функциите на асоциациите по ВиК.

Материалът Предлагат нова Комисия за регулиране на ВиК услугите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето са предвидени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тези предложения нямат нищо общо с изпълнението на противоепидемичните мерки в страната и не кореспондират по никакъв друг начин със Закона за здравето, твърдят от асоциацията.

Още повече предложенията, направени в параграфи 18,19 и 20 от преходните и заключителни разпоредби, не са обсъждани по никакъв начин с бранша.

Ако параграфите 18 и 19 не отпаднат от преходните и заключителни разпоредби и бъдат гласувани от народните представители, част от петролния бизнес ще бъде задължен да закупува и монтира нови измервателни уреди в една изключително тежка за целия бранш ситуация.

Параграф 20 пък предвижда ускорено изграждане на видеонаблюдение в данъчните складове. Камерите трябва да са поставени в най-кратки срокове – през есента на тази година. Това е още една значителна инвестиция за петролния бранш.

В момента пазарът на горива търпи огромни загуби в условията на постоянно падащи обороти и при обезценяващи се петролни продукти.

В същото време браншът е един от най-големите работодатели и данъкоплатци в страната.

Затова Българската петролна и газова асоциация призовава вносителя на законопроекта да изтегли текстовете, които целят промени в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Ако правителството смята, че изменения на изискванията към данъчните складове са наложителни, това би трябвало да стане само след широка дискусия със засегнатите оператори и при пълна прозрачност, настояват от асоциацията.

Материалът Петролният бранш недоволен от нови изисквания към данъчните складове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Решихме да запазим всички мерки, които имат отражение върху социално икономическия живот и дават възможност за по-плавно преминаване през епидемиологичната обстановка. Предложението е тези мерки да действат още два месеца, съобщи финансовият министър Владислав Горанов на извънреден брифинг тази вечер.

Това ще важи включително за мярката 60:40, по която държавата поема част от заплатите на работещите. Остават и голяма част от социалните мерки, в данъчното законодателство, в областта на туризма.

Предвиждат се изменения и допълнения на Закона за здравето. По предложение на държавния здравен инспектор ще се определи извънредна епидемична обстановка.

Министърът на здравеопазването с наредба да определя условията и реда за задължителна изолация на заразени и болни лица, карантина на контактните и влизащите в страната.

Освен допълнителни правомощия на здравния министър, продължават и мерките, насочени към стопанския живот. Всички ще действат и след отмяната на извънредното положение в различни срокове, указани в закона.

След 13 май се възобновява работата на правосъдната система, ще се възобнови разглеждането не само на спешни дела, съобщи министърът на правосъдието Данаил Кирилов.

Единствени ограничения остават за частните съдебни изпълнители, които няма да могат да налагат запори и принудителни мерки за събиране на задължения.

Остава 14-дневната карантина за пристигащите в България.

Материалът Пада извънредното положение, мерките още два месеца, без изпити за 4-и и 10-и клас е публикуван за пръв път на Икономически живот.