Няколко основни притеснения изразява Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в свое становище до премиера Борисов във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяването и канализацията.
На първо място е това, че законопроектът предвижда ВиК оператори да бъдат само „публични предприятия“, като изключва възможностите за участие на частния сектор в предоставяне на ВиК услугите, както и за възлагане на оперирането на ВиК услугите постредством концесия или друг механизъм за публично частно партньорство на частни дружества.
Дори в случай на законодателно решение да не се възлагат концесии за ВиК услуги и да се предостави статут на ВиК оператор единствено на публични предприятия, не следва цялостно да се затваря пазара за частния сектор. Това би имало дългосрочен негативен ефект върху повишаване на ключовите показатели за качество и подобряване на нивото и ефективността на предоставяните на гражданите услуги поради препятстване на достъпа до специфична експертиза, ресурси и способности, които може да предостави частният сектор, допринасяйки до глобалното подобряване на водния сектор, коментират от АИКБ.
Работодателите изтъкват, че форми за сътрудничество между публичните предприятия ВиК оператори и дружества от частния сектор с високо ниво на опит и експертиза в сектора биха могли да са например прилаганите широко в Европа и по света договори за техническо обслужване и поддръжка или изпълнителски договори за постигане на ефективност, при които частният оператор обследва, прави препоръки и осъществява мерки за повишаване на ефективността и качеството при реализиране на икономии и спестяване на разходи.
В тази връзка от АИКБ предлагат да се премахне ограничението ВиК оператори да са само публични предприятия и изрично се предвиди възможността за ПЧП чрез сключване на договори с частни дружества за опериране и поддръжка с постигане на конкретни резултати на повишаване на ефективността.
Следващ недостатък на законопроекта е, че той не предвижда състезателна процедура за възлагане на изключителните права по предоставяне на ВиК услугите на дадена обособена територия на публичното предприятие ВиК оператор.
В становището се посочва, че на публичните предприятия се предоставят специални и изключителни права да осъществяват ВиК услугите без провеждане на търг или конкурс, нито при условията на възлагане на Услуга от общ икономически интерес (УОИИ) съгласно правилата на конкуренцията и държавните помощи на Европейския съюз.
Бизнесът вижда проблем и при определяна органа, който създава наредбата за дългосрочните нива на показателите за качество на ВиК услугите.
Според проекта това е делегирано на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което влиза в конфликт с факта, че принципал (упражняващ правата на държавата като едноличен или мажоритарен собственик) на по-голямата част от ВиК операторите е министърът на регионалното развитие и благоустройството. От АИКБ считат, че по-удачно решение е регулаторът на ВиК услугите като независим орган да определя ключовите показатели за качество, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.
