Усещане за икономически растеж. „Растем“ ли на кредит?

Според индекса на потребителските цени, „инфлацията“ в България за октомври нараства с 6% (на годишна основа, т.е. в сравнение с октомври 2025 г.). Обърнете внимание с колко бързи темпове догонваме Литва за спорната чест да си върнем първото място по най-бърз темп на нарастване на цените в еврозоната!*

Не говорим за ефект от цените на горивата. В таблицата няма страна, „пощадена“ от случващото се на енергийните пазари. Ако поскъпването на горивата еднолично пораждаше „инфлация“, щяхме да видим това и в данните за Полша, Чехия, Словакия и Италия, например. Теглото на горивата в изичсляването на хармонизирания индекс на потребителските цени е с над 30% по-голямо, отколкото у нас. Категорията „Електричество, газ и други горива“ има тежест от 6,1% в ХИПЦ за България – спрямо между 8,9 и 9,5% в посочените.

Сред водещите фактори за увеличаването на цените е увеличаването на паричното предлагане от банковата система. Това се случва под формата на кредити, основно за домакинствата. Това е напълно нормално – няма защо бизнесът да тегли кредити, когато се опитва да напусне страната или вече го е направил.

Какво показват последните налични данни на БНБ за септември (на годишна основа):

  • Парично предлагане М2: +19%
  • Новоотпуснати потребителски кредити: +23,4%
  • Новоотпуснати ипотеки: +11% (въпреки спада на сделките!)
  • Новоотпуснати кредити за компаниите извън финансовия сектор: -25%

Новоотпуснатите кредити за домакинствата са инжектирали в икономиката 1,3 млрд. евро само през месец септември!

Предвид това, че производителността на труда и БВП на глава от населението растат в пъти по-бавно, не е преувеличено да се каже, че усещането за икономически растеж се дължи на кредити и правителствени разходи (които отново в немалка част се финансират със заеми). Казано просто, “растем” на кредит.

Говорейки за правителствените разходи, те са още един важен фактор, тласкащ цените. Съществена част от тях представляват плащания, които под една или друга форма (заплати в различните ведомства или като пенсии) допринасят директно за крайното потребление. Не трябва да забравяме, че именно тези разходи се увеличават административно трайно във времето. В сфери като силовите структури имаше шоково изстрелване на заплатите през последните години.

Средната брутна заплата в публичния сектор е по-висока от тази в частния, който на практика го издържа!

Много интересно е да видим какво поскъпва (според НСИ, спрямо октомври миналата година; знаем, че в реалността данните са по-различни):

  • Храни и безалкохолни: +2%
  • Услуги общо: +7,3%

Разбивката надолу става още по-интересна, като изключвам горивата, те са ясни:

  • Поддържане и експлоатация на лични превозни средства: +32,8%
  • Услуги за домакинството и битови услуги: + 24,8%
  • Ветеринарни услуги и грижи за домашните любимци: +22,2%
  • Поправка, шиене и наем на облекло: +24,2%
  • Ремонт и наем на компютърна и комуникационна техника: +18%
  • Услуги за развлечения и отдих: +17,2%
  • Ремонт и монтаж на домакински уреди: +15,7%
  • Ресторанти, кафенета и подобни заведения: +9,7%
  • Услуги на ресторанти и хотели: +9,8%

Усещане за растеж, основан на кредитиране и правителствени разходи, никога не е особено устойчив. Хвалим, че имаме “икономика на услугите”, но самите услуги сякаш също започват да допринасят за неустойчивостта.

*Текстът е от фейсбук профила на икономиста Даниел Василев




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"