Това се вижда от последния барометър на Световната търговска организация, публикуван на 20 ноември.

Въпреки това има много съмнения, че растежът може да се запази до края на годината.

СТО отчете скок на индекса на глобалната търговия със стоки (Goods Trade Barometer) до 100,7 пункта след рекордното дъно от 84,5 пункта през август.

Рязкото покачване на индекса на барометъра се дължи на нарастването на поръчките за износ, но смесените показания на други компоненти и възраждането на COVID-19 може да оказаж натиск върху търговията през следващите месеци.

Отчетеното силно възстановяване на търговията през третото тримесечие се дължи на намалените блокировки в държавите.

Но растежът вероятно ще се забави през четвъртото тримесечие, тъй като възстановяването на запасите е завършено.

Несигурността, свързана с търговията, остава висока. Втора вълна от инфекция с COVID-19 вече е заляла Европа и Северна Америка, което води до нови ограничения, а те могат да предизвикат нов кръг от затваряне на бизнеси и съответно – финансов стрес.

Все пак СТО гледа положително на напредъка в разработването на ваксина. Кога обаче тя ще бъде използвана, все още не е известно.

Барометърът за търговия със стоки е предназначен да измерва тенденциите и да идентифицира повратни точки в растежа на глобалната търговия в реално време.

Материалът СТО отбеляза силен ръст на търговията, но е съмнително, че възходът ще продължи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на транспорта Росен Желязков по време на видеоконференция на министрите на транспорта на държавите от ЕС. Темата на форума бе „Иновативен железопътен транспорт – свързващ, устойчив и цифров“

„България се присъединява към Берлинската декларация за укрепването на функционирането на железопътните товарни коридори“, каза още министър Желязков. По думите му, включването на конкретни текстове, които регламентират координацията между всички товарни коридори, би допринесло за допълнително подобряване и разгръщане на потенциала на европейския железопътен товарен сектор.

Той допълни, че страната ни подкрепя инициативата за въвеждане на цифровото автоматично свързване.

Материалът Товарният жп транспорт с ръст от 17% по време на пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В понеделник Националното статистическо бюро заяви, че печалбите на китайските промишлени предприятия през юни са се повишили с 11,5% до 666,55 милиарда юана (95,27 милиарда долара), което е най-бързият растеж от март 2019 г.

През май беше отбеляза и първият ръст на приходите в сектора от ноември преди избухването на пандемията на коронавирус, съобщи Ройтерс.

Междувременно няколкостотин полета бяха отменени днес в Североизточен Китай в опит за справяне с ново увеличение на броя на заразените с коронавирус.

Англоезичният китайски вестник „Глоубъл таймс“ съобщи, че тази сутрин са отменени общо 412 полета от и до град Далян в провинция Ляонин, което представлява близо 80 процента от въздушния трафик на града.

Китай съобщи, че са регистрирани 61 нови случая на коронавирус.

Материалът Промишлените печалби в Китай с най-бърз растеж от година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сравнение с 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%.

Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 г. е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Нашият износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. – 33.9 млрд. щ.д. и така страната ни вече е на 60-о място в света, през 2018 г. бяхме на 64-о място.

Непосредствено сме след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%).

В ЕС сме на 20-о място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС преди нас са Словения – с износ от 46 млрд. щ.д., Финландия – със 73 млрд. щ.д., Словакия – с 91 млрд. щ.д., Дания – със 110 млрд. щ.д., Ирландия – със 170 млрд. щ.д.

Според данните на НСИ, ръстът в лева 2019/2018 е 4%. Разликата се дължи на промените във валутните курсове през годината.

С най-голям износ са стоките в областта на електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, защото НСИ третира тази информация като конфиденциална.

По експертна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д.

За 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 – за1.2 млрд. щ.д.

Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2015-2019 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос (над 1 млрд. щ.д.)

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%.

Износът на машини и апарати бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%.

Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции, за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти отбелязва сериозен спад с 20%.

Експортът на зърно заема пета позиция. С над 1 милиард щ.д. са продажбите навън на автомобилната индустрия и велосипедите, фармацията, пластмасовите изделия.

Суровините и енергоносителите формират 31-32% от износа.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла – 1,263 млрд. щ.д., което е 21% ръст спрямо предишната година.

Страната ни е изнесла леки нефтени масла за 1,208 млрд. щ.д., което е ръст 11% за година, катодната мед – 1 млрд. щ.д., при спад с 20% в стойност и 15% в количество, пшеница – за 944 млн. щ.д., което е ръст от 11%, медикаменти – за 806 млн. щ.д. с 5% ръст.

Следва анодната мед с 794 млн. щ.д., спад 26% в стойност и 27% в количество, концентрати на благородни метали – 594 млн. щ.д. с 47% ръст, електроапаратура 524 млн. щ.д. и 19% ръст, царевица за 468 млн. щ.д. и ръст 77%, биодизел за 450 млн. щ.д. с нарастване от 20%. Тези 10 стоки формират 23,8% от износа.

Най-големи потребители на български средни и тежки нефтени масла са Турция. На леки нефтени масла – Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за този продукт – 618 $/тон, и Египет.

Катодната мед се търгува най-вече в Китай, там продаваме на една от най-високите цени – 6187 $/тон.

88% от концентратите на благородни метали изнасяме за Германия и 10% – за Канада. Пшеница – в Испания и Гърция при цена около 200$/тон.

Биодизел продаваме в Румъния за 896 $/т, а в Холандия – за 1038 $/т. Търгуваме електроенергия в 15 държави, но най-много за Словения и Чехия на цена 52-56 $/MWh.

Нито една от двете държави не отчита внос на електроенергия от България.

Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за 2019 г. най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележат: машини за обработка на информация 1114%, биодизел 869%, медицински инструменти и апарати 232%, електрически табла 162%, тръбопроводи от каучук 126%, царевица 124%, апарати за безжични мрежи 115%, концентрати на благородни метали 113%, медни пръти и профили 107%.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.

С какво сме най-успешни?

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месингът на плочи и ленти -15.9%, рапицата – 14.4%, концентратите на благородни метали – 13.5%, спирачните маркучи – 13.2%, прясното патешко месо – 12.6%, семената от кориандър – 12.2%.

Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока

Кои са нашите партньори?

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. Най-важният пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард щ.д.

Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5.

Тези 10 държави са пазар за 59.6% от износа ни. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 млн. щ.д..

Най-голям отрицателен баланс е с Русия – 3,146 млрд. щ.д. при общ търговски дефицит на България от 3,937 млрд. щ.д.

Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет

Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения, в резултат на кризата, породена от COVID 19.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми.

Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат.

От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, са част от изводите в доклада.

Материалът Българският износ нараснал с 33% за 5 години, сочи анализ на БСК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Паневропейският индекс STOXX 600 нарасна с 0,46%.

Чувствителните за Китай индекси за добив и автомобили са се повишили съответно с 1,06% и 1,21%, съобщи Ройтерс.

Японските акции показаха рекордно еднодневно увеличение за повече от едногодишен период, тъй като настроението на инвеститорите се подобри, след решението на Китай.

Индексът Nikkei нарасна с 2,4%, това е най-високото ниво от края на декември 2018 г., като затвори на двуседмичен пик при 23,873.59 пункта.

В същото време по-широкият индекс на Topix добави 2.1% до 1.736.98 пункта, като също така показва рекордно еднодневно покачване за период от 13 месеца.

Китай заяви в четвъртък, че планира да намали наполовина митата върху някои американски продукти. Това би могло да помогне за подобряване на условията на „втората фаза“ на търговската сделка между Вашингтон и Пекин.

Материалът Акциите с рекорден ръст, след като Китай намали митата на стоки от САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в януарския доклад на Световната банка „Перспективи за развитието на световната икономика“.

Тази година документът е озаглавен „Ниски темпове на икономически растеж, политически проблеми“.

„През 2020 г. глобалният икономически растеж ще се ускори леко и ще достигне 2,5% на фона на постепенно възстановяване на инвестициите и търговията след значителен спад през предходната година. Но рисковете от спад на тези показатели остават“, отбелязват авторите на доклада.

Лек растеж ще настъпи и на фона на увеличаване на нивата на дълга и забавяне на растежа на производителността. В същото време банката влоши прогнозата си за растеж на световния БВП през 2020 и 2021 г. с 0,2 процентни пункта в сравнение с прогнозата си от юни (2,7% през 2020 г., 2,8% през 2021 г.) ,

Очаква се растежът в групата на развитите икономики да се забави от 1,6% през 2019 г. до 1,4% през 2020 г.

Темпът на растеж на американската икономика през тази година ще се забави от 2,3% през 2019 г. до 1,8%, което ще бъде „отражение на негативните последици от по-ранното вдигане на митата и повишаване на несигурността.

Прогнозата за икономически растеж в еврозоната беше коригирана надолу – от 1,1% през 2019 г. до 1% заради ниска активност в индустрията.

В същото време темпът на икономически растеж в развиващите се страни ще се увеличи от 3,5% през 2019 г. до 4,1% през 2020 г.

Причина ще е очакваното подобрение в малък брой големи страни, някои от които преживяват значителна рецесия в близкото минало. В около една трета от развиващите се страни се очаква растежът да се забави през тази година поради по-ниските от очакваните, показатели за износ и инвестиции.

Според Световната банка редица рискове  могат да забавят световната икономика. Тук са включени ново влошаване на търговското напрежение и несигурността на търговската политика, по-рязка от очакваната рецесия в големите икономики и финансови сътресения в развиващите се страни.

Според директора на отдела за проучване на перспективите за икономическо развитие на Световната банка Айхан Косе ниските лихви в света са слаба защита срещу финансовите кризи.

Материалът Световната банка прогнозира слаб растеж на глобалната икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Когато данните говорят, дори пазарните богове трябва да замълчат: България в Европейския съюз е едновременно и най-бедната страна, и с най-високо неравенство. Дали пък случайно между тези две „първи“ места няма връзка? Определено има, но преди да го докажем с примери от спорта и семейния дизайн, нека се запознаем със статистиката. Наистина ли българското общество е чак толкова неравно?

1% национална гордост
Данните на Евростат за 2018 г. показват, че в най-горния 1% от подоходната пирамида в България се концентрират 9.6% от националния доход. Средно за ЕС, Единият процент прибира 5.2% от дохода. Този дял в отделните европейски страни варира от 2.4% в Словакия до 6.4% в Германия, след което идва България. Действително е така: българите с най-високи доходи отхапват най-голямо парче от националната баница по сравнение с останалите европейски държави.

Съществуват много измерители на неравенството – и по всички България се нарежда първа, по изключение втора, в ЕС. Начело сме по коефициента на неравенство Джини: 39.6 пункта у нас, 30.6 пункта средно за ЕС, 26.8 пункта за страна с наследствена аристокрация като Австрия. Водим и по коефициента „80/20“, който изразява разликата в доходите на 20-те процента от населението с най-високи спрямо 20-те процента с най-ниски доходи: 7.7 пъти у нас при 4.2 пъти за Франция, например.

Може да се каже, че поляризацията на доходите в България е почти двойно по-изразена, отколкото в една типична западноевропейска държава. Нека стане ясно: общество с абсолютно равенство е невъзможно, а дори и да беше възможно, щеше да е антиутопия.

Защо аз, който съм полагал добросъвестни усилия в течение на години, да печеля толкова, колкото и мързеливецът, който се подиграва на усърдието ми?

Неравенството е силен мотивиращ фактор: стремежът да се справиш по-добре от другите движи напред обществото и икономиката. Но както лекарството се превръща в отрова, когато се превиши дозата, така и неравенството задушава икономиката и човешките отношения, ако се премине точката на търпимост. Не е ли именно това положението в България в момента?

Разкази за успели спортисти
„Различните общества се различават по толерантността си спрямо неравенството (особено ако то е следствие от върхови постижения), но винаги има точка, след която неравното разпределяне на наградите вече не изглежда легитимно. Когато хората чувстват, че не получават честния си дял, те започват да оттеглят своето сътрудничество“. Това твърди в книга от 2016 г. Питър Турчин, един от най-влиятелните изследователи на новото научно направление културна еволюция.

Какво се случва, когато хората „оттеглят сътрудничеството си“? Стремят се да избегнат плащането на данъци, например. Не използват кофите за разделно събиране на отпадъци. Не дават мигач, когато завиват с колата. Не гласуват на избори. Гледат да се скатаят от работа. Общо взето, помислете за България и ще добиете представа за общество, в което сътрудничеството е на ниско равнище. Това не е следствие от „природната лошотия“ на българина, а от високото неравенство в страната.

Ярко потвърждение, че високото социално неравенство вреди на икономическите резултати, намираме в необичайна сфера – екипния спорт. Ясно е, че в един отбор има по-добри и по-посредствени спортисти и по-добрите заслужават по-големи награди. Но колко по-големи? А и за какво да се дават награди – за лично постижение в отбелязани голове, точки и т.н., или за крайната победа на отбора? Спортист, който е награждаван само в лично качество, ще предпочете да стреля към вратата дори с малък шанс да вкара гол, вместо да подаде – и отборът му да спечели.

Двама изследователи през 2003 г. правят статистически анализ на резултатите във висшата бейзболна лига на САЩ за десетилетие. Разделят отборите в четири категории според това каква е разликата в заплащането между най-скъпо платените и останалите спортисти. Оказва се, че отборите, в които има най-голямо равенство в заплащането, печелят средно осем мача на сезон повече от тези с най-голямо неравенство.

Изводът, че отборите, в които „звездите“ обират по-голямата част от бюджета за заплати, се представят по-лошо, е потвърден през 2012 г. от анализ на резултатите на футболни клубове в Италия и Япония. Да вземем и примера с Детройтските Тигри – прочутият бейзболен отбор през 1996 г. дава 60% от парите за заплати на само двама свои играчи. Резултатът в началото на сезона е малко повече продадени клубни сувенири, а в края – загуба на две трети от мачовете.

Конкурирай се, но извън къщи
Живеем в общество, в което парите се превръщат в мерило за всички неща. Може би спортните резултати щяха да изглеждат различно, ако „наградите“ на звездите се връчваха не само под формата на чекове, а и като някаква форма на обществено признание, например обяд с кмета или честта да тренираш всяка събота с млади таланти. Така или иначе, не може да се оспори, че общество (спортен отбор, фирма, ловна дружинка и т.н.), в което неравенството на доходите е много високо, страда от липса на сътрудничество. А там, където няма сътрудничество, е надвиснал провал.

Обяснението защо става така е близко до ума, но изводите на културната еволюция могат да задълбочат разбирането по този въпрос. През почти цялата човешка история условията за живот са били ужасни, конкуренцията за ресурси е била жестока и са оцелявали само най-подготвените – място за идеализъм в еволюционната теория няма. Само че „оцеляването“ е проблем не толкова на индивида, колкото на групата. Фирма, отбор или страна, където цари сътрудничество, има много по-добър еволюционен шанс. 

От десетилетия, бизнес мениджмънтът проповядва друго: колкото по-остра е конкуренцията в групата, толкова по-добри ще са резултатите. „Най-бързо се напредва, като стъпваш върху главите на тези под тебе“. Да, има такива общества и фирми, но в еволюционен план тяхната стратегия не е устойчива и при голямо предизвикателство на средата те измират или фалират. За да се конкурираш най-добре, трябва да изградиш дух на сътрудничество и равнопоставеност в групата си.

Жената – най-голямата награда
Така стигаме до моногамията: идеята, че мъжът трябва да се ограничи до една съпруга и жената – до един съпруг. Тя е сравнително нова: в Стария завет, например, на евреите все още е позволено да имат много жени. Поразително е, но забрана за многоженство в Китай и Индия е въведена чак през 1950-те, в Турция през 1926 г., в Япония през 1880 г. Със сигурност тези страни са имитирали модела на по-успешните западни общества, където моногамията, тръгваща от класическата гръцка и римска култура и потвърдена от християнството, действа от хилядолетия.

Но има и друг, социално-икономически, мотив за моногамия. Очевидно е, че ако един мъж има повече жени, за останалите мъже ще останат по-малко нежни половинки.

Моногамията намалява конкуренцията за намиране на партньор и повишава равенството между мъжете

Турчин

Затова в моногамните общества има по-малко престъпления, включително изнасилвания, убийства и грабежи. Също и равнопоставеността между половете е по-силно изразена. 

Вместо да харчат парите си, за да завоюват и поддържат нови и нови жени, мъжете в моногамното общество могат да инвестират повече в децата си, или да спестяват. Харвардският професор Джо Хенрих твърди, че моногамията увеличава инвестициите и производителността на труда в националната икономика.

Темата е деликатна и носи на хумор – какво да кажем например за „серийната моногамия“? Но учените са подходили съвсем сериозно към нея и статистически е доказано, че в тропическите страни моногамните общества имат средно три пъти по-висок БВП на човек от населението по сравнение с полигамните. В Буркина Фасо, например, половината от жените живеят в полигамни семейства – и БВП на човек е 10 пъти по-нисък по сравнение с Ботсуана, където полигамията е забранена.

Секси данъци
Безплодна задача е да се спори с дълбоко убедени хора – почитателите на Айн Ранд няма да повярват в ползата от сътрудничеството, дори да им го каже глас от небето. Все пак мнозинството няма да оспори научното заключение, че за да е трайно успешна в безмилостната световна надпревара, една страна трябва да избягва патогенните форми на неравенство. А най-надеждното лекарство срещу неравенство са данъците.

Темата е голяма и тук отново ще се връщаме към нея, а засега да обобщим. Докато гледа упражненията на стегнатите младежи в спортната зала, някоя дама може и да прокълне нашата вехта моногамна традиция. По същия начин, нещо ще бодне сърцето на бизнесмена, когато разбере размера на дължимия корпоративен данък. Добре ги разбираме и двамата – знаем, че е неприятно. Но нещата, които причиняват известни неудобства на индивидите, често са същите тези неща, които обясняват дали тяхната страна или фирма е затънала в бедност и омраза, или просперира.

Материалът За моногамията и икономическия растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Малко над 3 % е и увеличението при млякото и млечните продукти. Подобна е тенденцията и за първите девет месеца на 2019 г. Увеличено производство и износ се наблюдава и при яйцата.

България отчита ръст при износа на селскостопански продукти всяка година, положителното търговско салдо от стокообмена с аграрни стоки е 600 млн. евро. Основен партньор на страната ни остава Европейският съюз с близо 75 % от стокообмена.

Министър Танева връчи и награди в Националния конкурс за най-добра опаковка „Приз Пак“ на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ в София. За разширяване на достъпа до добра храна бяха наградени и проф. Йордан Гогов и шеф Виктор Ангелов.

Тази година в изложенията участват повече от 550 български и чуждестранни фирми, чиито щандове са разположени на площ от над 16 хил. кв. м.

Производители и преработвателни показват храни и напитки, опаковки и опаковъчни системи, нови машини, оборудване, иновации в производствените процеси и технологии за хранително-вкусовата промишленост, търговско оборудване.

Материалът Производството на месо и колбаси с ръст от 6,7% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество той представи пред социалните партньори финансовата рамка за следващите 2 години и проектобюджета за догодина.

Общата задлъжнялост на страната ни ще продължи да намалява догодина и през следващите две години, като няма необходимост да се поема нов дълг с цел подкрепа на икономиката, защото по този начин ще се увеличи дефицитът, заяви министърът:

„Има достатъчно буфери в този бюджет, изпълним, и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата“.

Именно заради това има повече пари за образование и здравеопазване, както и мерки, подкрепящи пазара на труда в следващите три години, каза още Горанов и подчерта, че е постижимо и възможно анонсираното достигане на средна заплата през 2021 година в порядъка между 1400-1500 лева.

Стана ясно, че през бюджета към общините ще бъдат трансферирани над 4,2 млрд. лв. или с 460 млн. лева повече спрямо тази година. За следващата година кабинетът залага ръст на икономиката с 3,3%. Растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4 на сто. Прогнозният брутен вътрешен продукт се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд., а през 2022 г. – 143,3 лв.

Очакванията са в периода 2020-2022 година да намалява безработицата и да стигне до 4%. За сравнение, през тази година тя е около 4,4 на сто.

Нестабилната геополитическа обстановка, по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред нашата икономика. Те могат да повлияят както на износа и на очакваното възстановяване на частните инвестиции.

Финансовият министър потвърди, цитиран от БГНЕС, че за следващата година разходите за персонал ще се вдигнат с 10%. Запазват се данъчните ставки до края на мандата на кабинета. Ще продължат и данъчните облекчения за земеделските стопани.

Материалът Бюджет 2020 има достатъчно буфери срещу криза, успокои Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.