България е европейски шампион по неравенство и това не само влошава икономическото развитие, но и унищожава националните перспективи

Когато данните говорят, дори пазарните богове трябва да замълчат: България в Европейския съюз е едновременно и най-бедната страна, и с най-високо неравенство. Дали пък случайно между тези две „първи“ места няма връзка? Определено има, но преди да го докажем с примери от спорта и семейния дизайн, нека се запознаем със статистиката. Наистина ли българското общество е чак толкова неравно?

1% национална гордост
Данните на Евростат за 2018 г. показват, че в най-горния 1% от подоходната пирамида в България се концентрират 9.6% от националния доход. Средно за ЕС, Единият процент прибира 5.2% от дохода. Този дял в отделните европейски страни варира от 2.4% в Словакия до 6.4% в Германия, след което идва България. Действително е така: българите с най-високи доходи отхапват най-голямо парче от националната баница по сравнение с останалите европейски държави.

Съществуват много измерители на неравенството – и по всички България се нарежда първа, по изключение втора, в ЕС. Начело сме по коефициента на неравенство Джини: 39.6 пункта у нас, 30.6 пункта средно за ЕС, 26.8 пункта за страна с наследствена аристокрация като Австрия. Водим и по коефициента „80/20“, който изразява разликата в доходите на 20-те процента от населението с най-високи спрямо 20-те процента с най-ниски доходи: 7.7 пъти у нас при 4.2 пъти за Франция, например.

Може да се каже, че поляризацията на доходите в България е почти двойно по-изразена, отколкото в една типична западноевропейска държава. Нека стане ясно: общество с абсолютно равенство е невъзможно, а дори и да беше възможно, щеше да е антиутопия.

Защо аз, който съм полагал добросъвестни усилия в течение на години, да печеля толкова, колкото и мързеливецът, който се подиграва на усърдието ми?

Неравенството е силен мотивиращ фактор: стремежът да се справиш по-добре от другите движи напред обществото и икономиката. Но както лекарството се превръща в отрова, когато се превиши дозата, така и неравенството задушава икономиката и човешките отношения, ако се премине точката на търпимост. Не е ли именно това положението в България в момента?

Разкази за успели спортисти
„Различните общества се различават по толерантността си спрямо неравенството (особено ако то е следствие от върхови постижения), но винаги има точка, след която неравното разпределяне на наградите вече не изглежда легитимно. Когато хората чувстват, че не получават честния си дял, те започват да оттеглят своето сътрудничество“. Това твърди в книга от 2016 г. Питър Турчин, един от най-влиятелните изследователи на новото научно направление културна еволюция.

Какво се случва, когато хората „оттеглят сътрудничеството си“? Стремят се да избегнат плащането на данъци, например. Не използват кофите за разделно събиране на отпадъци. Не дават мигач, когато завиват с колата. Не гласуват на избори. Гледат да се скатаят от работа. Общо взето, помислете за България и ще добиете представа за общество, в което сътрудничеството е на ниско равнище. Това не е следствие от „природната лошотия“ на българина, а от високото неравенство в страната.

Ярко потвърждение, че високото социално неравенство вреди на икономическите резултати, намираме в необичайна сфера – екипния спорт. Ясно е, че в един отбор има по-добри и по-посредствени спортисти и по-добрите заслужават по-големи награди. Но колко по-големи? А и за какво да се дават награди – за лично постижение в отбелязани голове, точки и т.н., или за крайната победа на отбора? Спортист, който е награждаван само в лично качество, ще предпочете да стреля към вратата дори с малък шанс да вкара гол, вместо да подаде – и отборът му да спечели.

Двама изследователи през 2003 г. правят статистически анализ на резултатите във висшата бейзболна лига на САЩ за десетилетие. Разделят отборите в четири категории според това каква е разликата в заплащането между най-скъпо платените и останалите спортисти. Оказва се, че отборите, в които има най-голямо равенство в заплащането, печелят средно осем мача на сезон повече от тези с най-голямо неравенство.

Изводът, че отборите, в които „звездите“ обират по-голямата част от бюджета за заплати, се представят по-лошо, е потвърден през 2012 г. от анализ на резултатите на футболни клубове в Италия и Япония. Да вземем и примера с Детройтските Тигри – прочутият бейзболен отбор през 1996 г. дава 60% от парите за заплати на само двама свои играчи. Резултатът в началото на сезона е малко повече продадени клубни сувенири, а в края – загуба на две трети от мачовете.

Конкурирай се, но извън къщи
Живеем в общество, в което парите се превръщат в мерило за всички неща. Може би спортните резултати щяха да изглеждат различно, ако „наградите“ на звездите се връчваха не само под формата на чекове, а и като някаква форма на обществено признание, например обяд с кмета или честта да тренираш всяка събота с млади таланти. Така или иначе, не може да се оспори, че общество (спортен отбор, фирма, ловна дружинка и т.н.), в което неравенството на доходите е много високо, страда от липса на сътрудничество. А там, където няма сътрудничество, е надвиснал провал.

Обяснението защо става така е близко до ума, но изводите на културната еволюция могат да задълбочат разбирането по този въпрос. През почти цялата човешка история условията за живот са били ужасни, конкуренцията за ресурси е била жестока и са оцелявали само най-подготвените – място за идеализъм в еволюционната теория няма. Само че „оцеляването“ е проблем не толкова на индивида, колкото на групата. Фирма, отбор или страна, където цари сътрудничество, има много по-добър еволюционен шанс. 

От десетилетия, бизнес мениджмънтът проповядва друго: колкото по-остра е конкуренцията в групата, толкова по-добри ще са резултатите. „Най-бързо се напредва, като стъпваш върху главите на тези под тебе“. Да, има такива общества и фирми, но в еволюционен план тяхната стратегия не е устойчива и при голямо предизвикателство на средата те измират или фалират. За да се конкурираш най-добре, трябва да изградиш дух на сътрудничество и равнопоставеност в групата си.

Жената – най-голямата награда
Така стигаме до моногамията: идеята, че мъжът трябва да се ограничи до една съпруга и жената – до един съпруг. Тя е сравнително нова: в Стария завет, например, на евреите все още е позволено да имат много жени. Поразително е, но забрана за многоженство в Китай и Индия е въведена чак през 1950-те, в Турция през 1926 г., в Япония през 1880 г. Със сигурност тези страни са имитирали модела на по-успешните западни общества, където моногамията, тръгваща от класическата гръцка и римска култура и потвърдена от християнството, действа от хилядолетия.

Но има и друг, социално-икономически, мотив за моногамия. Очевидно е, че ако един мъж има повече жени, за останалите мъже ще останат по-малко нежни половинки.

Моногамията намалява конкуренцията за намиране на партньор и повишава равенството между мъжете

Турчин

Затова в моногамните общества има по-малко престъпления, включително изнасилвания, убийства и грабежи. Също и равнопоставеността между половете е по-силно изразена. 

Вместо да харчат парите си, за да завоюват и поддържат нови и нови жени, мъжете в моногамното общество могат да инвестират повече в децата си, или да спестяват. Харвардският професор Джо Хенрих твърди, че моногамията увеличава инвестициите и производителността на труда в националната икономика.

Темата е деликатна и носи на хумор – какво да кажем например за „серийната моногамия“? Но учените са подходили съвсем сериозно към нея и статистически е доказано, че в тропическите страни моногамните общества имат средно три пъти по-висок БВП на човек от населението по сравнение с полигамните. В Буркина Фасо, например, половината от жените живеят в полигамни семейства – и БВП на човек е 10 пъти по-нисък по сравнение с Ботсуана, където полигамията е забранена.

Секси данъци
Безплодна задача е да се спори с дълбоко убедени хора – почитателите на Айн Ранд няма да повярват в ползата от сътрудничеството, дори да им го каже глас от небето. Все пак мнозинството няма да оспори научното заключение, че за да е трайно успешна в безмилостната световна надпревара, една страна трябва да избягва патогенните форми на неравенство. А най-надеждното лекарство срещу неравенство са данъците.

Темата е голяма и тук отново ще се връщаме към нея, а засега да обобщим. Докато гледа упражненията на стегнатите младежи в спортната зала, някоя дама може и да прокълне нашата вехта моногамна традиция. По същия начин, нещо ще бодне сърцето на бизнесмена, когато разбере размера на дължимия корпоративен данък. Добре ги разбираме и двамата – знаем, че е неприятно. Но нещата, които причиняват известни неудобства на индивидите, често са същите тези неща, които обясняват дали тяхната страна или фирма е затънала в бедност и омраза, или просперира.