На фона на това обаче прогнозите са, че след 3,5% свиване на БВП на страната, САЩ ще започне да се възстановява с умерени темпове и ще достигне стойности до 5,7% през 2021 година. Това ще позволи на американската икономика да се върне към стойностите, отчетени преди коронакризата, още в средата на тази година, изпреварвайки най-напредналите икономики.

Изтъква се, че с наближаването на 100-тния ден от управлението на новия американски президент Джо Байдън, този мощен подем на икономиката на САЩ се дължи от части на безпрецедентния фискален отговор на кризата. Приетият през март 2021 г. пакет от мерки за подкрепа на икономиката възлиза на 1,9 трилиона щатски долара, като той ще доведе до общ фискален отговор, равняващ се на 27% от БВП на САЩ – повече от всяка друга развита икономика.

След шока от кризата с COVID-19, поредната голяма промяна в макроикономическия баланс е на път да се осъществи с въвеждането на „Американски закон за спасителен план“. Приет през м. март 2021, той включва разходи от близо 1,9 трилиона щатски долара (равняващи се на 9% от БВП на САЩ), от които една трета ще бъдат усвоени директно от американската икономика през 2021 г., в допълнение към близо 4 трилиона щатски долара, одобрени от Конгреса през 2020 г.

Управителят на Кофас България, Пламен Димитров, обръща внимание на бързото внедряване на ваксината срещу COVID-19 в САЩ (повече от една четвърт от населението е получило поне една доза до края на март). Поради това наблюдателите очакват силно възстановяване на частичното потребление, което ще тласне растежа до 5,7% през 2021 г. след свиване от 3,5% през изминалата година.

Очаква се „бум“ на потреблението в САЩ, което разбира се ще повиши търсенето на вносни стоки“, изтъква Пламен Димитров.

Най-голямото въздействие на осемгодишния план за инвестиции в инфраструктура на стойност 2 трилиона щатски долара, представен миналата седмица от Белия дом, ще се прояви едва след 2021 г. Въпреки това данъчните увеличения, с които ще се финансира програмата, ще бъдат разпределени за 15 години. Това ще увеличи федералния бюджетен дефицит през следващите години, което ще доведе и до покачване на търговския дефицит.

Материалът САЩ излизат от ковид кризата с плана „Байдън“ и очакван „бум“ на потреблението е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новата американска администрация е на власт почти два месеца, като не е далеч символичната граница от 100 дни и това е добър повод да оценим, какво в екипа на Джо Байдън се получава и какво не съвсем, заявява Захарова.

Припомняме, по-рано днес президентът Байдън заяви в прав текст, че смята Владимир Путин за убиец, който скоро ще си плати за насочването на опитите да се повлияе в полза на Доналд Тръмп на президентските избори през 2020 г.

От думите на Захарова се разбира, че за Русия е важно да се определи как може да бъдат коригирани намиращите се в тежко състояние руско-американски връзки, които в последните години Вашингтон е довел до задънена улица.

Ние сме заинтересовани да не допуснем необратимата им деградация, ако американците осъзнават свързаните с това рискове, заявява още Захарова.

В края лаконично се изтъква, че руският посланик във Вашингтон ще проведе консултации както във външното министерство в Москва, така и в други „специализирани ведомства“.

Материалът И Русия втвърди тона, привика посланика си от Вашингтон е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публикуваме изявлението им без редакция:

„Съединените щати и България имат стабилни и нарастващи отношения, например в рамките на НАТО, които като цяло са най-силни, когато почиват на споделени демократични ценности. Бихме искали да видим, че тази връзка продължава да се развива, особено по отношение на споделените цели в областта на сигурността и енергетиката, но постоянната корупция, намаляването на медийната свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България.

България е с най-ниски резултати в Европейския съюз както по индекса за възприемане на корупцията на Transparency International за 2019 г., така и по световния индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“. Тази класация подчертава широтата на предизвикателствата, пред които е изправена България. Българското правителство и съдебна система трябва да работят за поддържане на върховенството на закона за всички, а не само за някои, а медиите трябва да имат свободата да съобщават истината, без да се сблъскват с тормоз, насилие или наказание.

В продължение на почти осем месеца, в непрекъснати протести, хората в България призоваха за прекратяване на корупцията и зачитането на върховенството на закона и демократичните ценности. С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности. И в духа на дългогодишните ни отношения, САЩ трябва да подкрепят тези призиви и да подпомогнат България в борбата с корупцията, възстановяването на независима медия и насърчаването на върховенството на закона. Стъпките, които България предприема, за да се справи с тези проблеми, ще служат само за допълнително укрепване на нашите отношения.“

Материалът Сенатори от САЩ с критика към корумпирана България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Избраният президент планира да подпише десетки заповеди и да изпрати обширни законопроекти до Конгреса през първите си дни на поста, с цел да отмени някои от политиките на Доналд Тръмп за имиграцията и изменението на климата, като същевременно предприеме действия за засилване на реакцията на правителството срещу коронавирусната криза.

Климат
Връщане на  САЩ в Парижкото споразумение за климата.( Тръмп обеща през 2016 г. да изтегли Съединените щати от споразумението, изпълнявайки това обещание през ноември 2020 г.)

Повторно въвеждане на ограничения за замърсяване с метан за нови и съществуващи нефтени и газови операции, отменени от Тръмп.

Използването на федералната правителствена система за обществени поръчки – която харчи 500 милиарда долара всяка година – за съоръженията по-зависими от чиста енергия и закупуване на превозни средства с нулеви емисии.

Забрана на нови разрешителни за петрол и газ върху обществени земи и води, включително Арктическия национален резерват за диви животни.

Отмяна на разрешителното за тръбопровода Keystone XL, който ще транспортира петрол от Канада до САЩ.

COVID-19
1,9 трилиона долара, насочени към ускоряване разпространението на коронавирусните ваксини, като същевременно се предоставя икономическо облекчение на милиони американци, пострадали от пандемията.

Изискване за носене на маска за всички федерални имоти, самолети и автобуси.

Удължаване облекчението при плащанията на федерални студентски заеми.

Заповед, която ще помогне на училищата и бизнеса да отворят безопасно, разширява тестовете за коронавирус и установява по-ясни стандарти за обществено здраве.

Федералните агенции да предприемат незабавни действия за осигуряване на икономическо облекчаване на работещите семейства, носещи тежестта на кризата.

Връщане на САЩ в Световната здравна организация. (Тръмп оттегли страната от агенцията, като заяви, че не е успяла да контролира правилно пандемията COVID-19).

Имиграция
Отмяна на забраната за пътувания от някои държави с мюсюлманско население.

Внасяне в Конгреса на обширен имиграционен законопроект, който да легализира милиони имигранти, живеещи незаконно в САЩ.

Възстановяване на програмата, която позволява на „Мечтателите“ – хора, доведени незаконно в САЩ като деца, да останат в страната.

Преобръщане политиката на Тръмп, която разделя родителите имигранти от децата им на границата, включително прекратяване на съдебното преследване на родителите за леки нарушения на имиграцията. Приоритет за обхващане на всички деца, които все още са разделени от семействата си.

Промяна на ограничителните политики за убежище на Тръмп, като например допълнителните ограничения на всеки, който пътува през Мексико или Гватемала и се опитва да попречи на жертвите на бандите и домашно насилие да получат убежище.

Прекратяване националната декларация за извънредни ситуации на Тръмп, която му позволи да прехвърли федерални средства от Министерството на отбраната, за да изгради стена по границата на САЩ с Мексико.

Незабавен преглед на временния защитен статут (TPS) за уязвими групи от населението, които не могат да намерят безопасност в своите страни, разкъсвани от насилие или бедствия.

Материалът Прогноза за първите управленски инициативи на Джо Байдън е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщение на фейсбук страницата на американското посолство у нас за посещение на посланик Хоро Мустафа в Козлодуй. Там тя се е срещнала и разговаряла с ръководството на АЕЦ-а.

„Като продължение на Меморандума за разбирателство в областта на ядрената енергия за граждански цели, подписан между САЩ и България на 23 октомври, посланик Мустафа посети АЕЦ „Козлодуй“, за да проучи възможността за партньорство при разработване на решение за бъдещите енергийни нужди на България“, информира текстът, публикуван във фейсбук.

Става ясно, че посланикът и ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ са обсъдили как Козлодуй да се възползва от предимствата в инфраструктурата и човешкия капитал, които трябва да го превърнат в център на българската ядрена енергетика за следващите поколения.

„Двете страни обсъдиха хибридно решение, което максимално да използва оборудването, което България е закупила преди за проекта „Белене“, допълнено от най-добрите в класа технологии от редица западни доставчици“, се казва в съобщенето.

Коментира се, че такъв проект би бил по-устойчив от финансова гледна точка спрямо други опции и би се възползвал от вече съществуващите големи технически, екологични и сеизмични предимства на Козлодуй, висококвалифициран персонал, център за обучение, мерки за безопасност и сигурност и инфраструктура за пренос на електроенергия.

В края на съобщението от посолството уверяват, че успешният хибриден проект в Козлодуй би гарантирал голям обем от безопасна, надеждна, безвъглеродна енергия за българските граждани, като същевременно укрепва енергийната независимост и сигурност на България.

Материалът САЩ ни предлагат „хибридно решение“ за АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Представител на компанията коментира, че след като Държавният департамент е публикувал новото приложение към закона „За защита енергетичната сигурност на Европа“, от компанията са преценили, че попадат под ударите му и прекратяват работата по проекта.

DNV GL се занимава с проверка на документацията и строителните работи за спазване на стандартите. Тя е осъществявала и мониторинг на тестването и подготовката на оборудването, използвано за прокарване на тръбопровода.
Освен това компанията е трябвало да издаде сертификат за съответствие след завършването на строежа.

В същото време, тъй като недостроеният участък е в датски териториални води, според правилника на Датската енергийна агенция (DEA), компанията оператор на газопровода Nord Stream 2 AG е в правото си да наеме всяка една трета страна, която може да предостави въпросния сертификат.

Материалът Сертификаторът на „Северен поток – 2“ напусна проекта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причината за това решение е „разграждането на адхезивната връзка“ поради липсата на грунд върху конструкцията. Досега дефектът не е причинил инциденти, но „отделянето на тапицерията от превозното средство по време на шофиране може да бъде опасно за шофьорите.

Tesla също така е подала заявка за изтегляне на около 400 електрически превозни средства от модел 2020 поради недостатъчни болтове между предното горно рамо и кормилната коляно, предаде Ройтерс. Дефектът може да доведе до разхлабване на тези части една от друга. Компанията е научила за три подобни случая, при тях не е имало инциденти.

Материалът Tesla изтегля 9,5 хиляди автомобила в САЩ заради дефекти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Писмото е изпратено от Източния комитет на германската икономика до председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси, както и до влиятелни членове на Демократическата партия.

Източният комитет на германската икономика (OAOEV) изпрати писмо до председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси, както и до редица влиятелни членове на Демократическата партия, призовавайки ги да бъдат оттеглени санкциите срещу компании, свързани със строителството на „Северен поток 2“.

Това съобщи в петък вестник „Handelsblatt“, който разполага с текста на писмото.

Президентът Тръмп се смята а един от най-яростните противници на газопровода и след избирането на неговия наследник Джо Байдън се възродиха надеждите за продъжаването на строителството на тръбата.

Преди два дена журналистът от германското издание Bild Юлиан Рьопке обаче призова Германия да се подготви за „погребението“ на газопровода „Северен поток 2“, след като демократът Джоузеф Байдън дойде на власт в САЩ.

Според Рьопке това ще се случи поради намерението на американските власти да наложат санкции срещу застрахователни и сертифициращи компании, които осигуряват работата на руските кораби по полагането на тръбите от газопровода.

Журналистът се позовава на мнението на бившия съветник на президента Барак Обама Бенджамин Шмит, който твърди, че демократите и републиканците са еднакво негативно настроени към завършването на „Северен поток“.

Материалът Германският бизнес призова САЩ да се откажат от санкции срещу „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той бе изваден от експлоатация след две фатални катастрофи в Индонезия и Етиопия, при които загинаха 346 души в рамките на пет месеца през 2018 и 2019 г.

Boeing призна, че и в двата случая е имало неизправност в системата за подобряване на маневреността на борда на самолета, преди да се разбият. След това много страни, включително Русия, САЩ и ЕС, спряха експлоатацията на самолети от тази серия от съображения за сигурност.

Това съсипаха лидерството на САЩ в глобалната авиация и струваха на Boeing около 20 милиарда долара.

Най-продаваният самолет на американския производител на самолети ще възобнови търговското обслужване, изправяйки се срещу силен вятър от възраждащата се пандемия на коронавируса, нови европейски търговски тарифи и недоверие към една от най-проверяваните марки в авиацията.

Регулаторът ще премахне ограничението, след като бъдат направени промени в програмите за обучение на пилоти за тези лайнери и ще бъде извършена допълнителна техническа проверка на тези самолети.

737 MAX е преработена надстройка на самолет, представен за първи път през 60-те години. Едноколесните самолети като 737 MAX и конкурентният Airbus A320 доминират в световния флот и осигуряват основен източник на печалба в индустрията.

Водещите регулатори в Европа, Бразилия и Китай също трябва да издадат одобрения за своите авиокомпании след независими прегледи.

Материалът Въздушният регулатор на САЩ разреши на Boeing 737 MAX отново да лети е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Въпросителните относно функционирането на американската демокрация съпровождаха цялото управление на Тръмп. Като се започне с широко практикувания от него подход за управление с президентски укази, заобикалящи Конгреса и се премине през опитите да се сложи контрол върху върховната съдебна власт. За да се стигне до избухването на масовите расови вълнения и протести, които продемонстрираха наличието на „ендемичен расизъм“ в САЩ (определението е на върховния комисар по правата на човека Мишел Бачелет), широко разпространен в обществените нагласи под повърхността на политически коректното говорене.

Но основните притеснения дойдоха от предизборното поведение на Тръмп: предварителната дискредитация на утвърдени правила и механизми на гласуване (в конкретния случай – гласуването по пощата), всяване на съмнение в безпристрастността на институциите, отговорни за изборния процес и най-вече – в отбягване на категорично заявление, че резултатите от изборите ще бъдат признати (половинчатият ангажимент, поет в тази посока, беше обвързан с толкова условности, че звучеше като „ще ги призная, ако аз победя“).

Всичко това предизвика широка реакция не само в САЩ, но и в Европа, като опасенията се свързваха не просто с възможното дестабилизиране на САЩ, но преди всичко с отражението, което това може да даде по целия свят. Не случайно бившият германски външен министър предупреди, че евентуалното непризнаване на резултатите от изборите от страна на Тръмп би подкопало самите устои и идеята за демокрация и би създало опасен прецедент, който да позволи на други авторитарни и популистки лидери по света да се възползват от този пример.

Частично този риск бе минимизиран от сериозната разлика в броя на електорите, която Байдън успя да постигне. Това до голяма степен отне от енергията както в редовете на Републиканската партия, така и сред привържениците на Тръмп в страната, за агресивно оспорване победата на Байдън. То силно лимитира и едно от възможните полета за прехвърляне на следизборната борба – това на електорите. Тъй като тези 538 електора, които трябва на 14 декември да изберат новия американски президент не във всички щати са обвързани със задължението да гласуват за победителя в съответния щат, при по-малка разлика се спекулираше с възможността да се появят т.нар. „нелоялни електори“, които да обърнат изборните резултати. Това би било скандално и с оглед резултатите – практически неработещо. Същевременно Тръмп очевидно ще се опита да пренесе борбата от урните в други две полета – в съдебните зали и по площадите. Макар и хаотично, със завеждането на разнопосочни дела в различните щати, но процесът на съдебно оспорване на резултатите вече тече. Като евентуално на места ще има повторно преброяване (вече такова тече в Джорджия), ще се препятства вместването на процеса в законовите срокове, за да се търсят юридически основания за оспорване и т.н. – т.е. вероятно ще се стигне до оспорване във Върховния съд, където с последните назначения Тръмп си осигури необходимото мнозинство. И въпреки, че всичко това изглежда по-скоро като реакция за защита на собственото его, отколкото като реална борба за втори мандат, този подход носи несигурност – с всички произтичащи от това негативни последици.

Сериозната подкрепа, която Тръмп получи на изборите въпреки загубата (намерила отражение и във факта, че републиканците спечелиха допълнителни места и съкратиха разликата с демократите в Камарата на представителите, най-вероятно ще запазят мнозинството си в Сената и увеличиха броя на щатските си губернатори) поставя и друг сериозен въпрос: дали Тръмп е следствие или причина за популистката вълна. Очевидно става дума за по-дълбоки процеси, свързани с процесите на глобализация на капитализма, появилите се сериозни дефицити на сигурност (персонална и най-вече – социална), справедливост (при рязко нарастващи неравенства и потъване на средната класа) и доверие (в управляващите като цяло). В този смисъл Тръмп е по-скоро резултат от, но и катализатор на обективни процеси, като същевременно доведе до тяхното екстремизиране. Всичко това имаше като резултат едно дълбоко разделено, партизирано общество, където почти не останаха мостове за диалог и дори ежедневието бе доминирано от партийните пристрастия (превръщайки носенето или не-носенето на маска срещу Ковид-19 в демонстрация на партийна лоялност).

Парадоксален елемент от тази конфронтация стана и основната съдържателна битка по време на кампанията – избирателите бяха изправени пред избора „хляб или здраве“. Тръмп залагаше на успехите в сферата на икономиката през първите три години на мандата си, докато Байдън критикуваше администрацията за провала в борбата с пандемията, довела до близо 250 хиляди жертви в САЩ. Като кампанията в крайна сметка не даде еднозначен отговор на този въпрос.

Външната политика на САЩ след изборите беше въпросът, който най-много вълнуваше света – и който изцяло отсъстваше по време на кампанията. Победата на Байдън естествено предизвиква очаквания за сериозни промени. Следва обаче да се има предвид, че по своите цели американската външна политика винаги е следвала една и съща линия – независимо от смяната на президентите, а именно: световно лидерство, разбирано често като хегемония. За сметка на това очевидно ще се променят инструментите, подходите и механизмите за осъществяването на тази цел.

Първата и най-очаквана промяна, която вероятно ще настъпи, е в отношението към международните институции, на първо място ООН. Тръмп ерозира следвоенния световен ред, отказвайки се от мултилатерализма (т.е. многостранната дипломация и международните споразумения) за сметка на двустранните отношения. А това е поле, на което нито една държава в света няма предимство спрямо САЩ. Това, естествено, подкрепено с инструментите на директен натиск (несъобразяване с международните правила, отказ от съществуващи споразумения, санкции и т.н.) в повечето случаи носеше успех. Но и обединяваше – за противодействие срещу тази политика. Байдън направи заявката, че ще се стреми към възвръщане на американското лидерство заедно и с помощта на партньорите на САЩ – преди всичко от Европа. Един променен американски подход към международните организации вероятно ще включва връщане на САЩ в Световната здравна организация, деблокиране дейността на арбитража на Световната търговска организация, повторно присъединяване към Парижкото споразумение за климата.

Със сигурност може да се прогнозира, че ще настъпи затопляне на трансатлантическото партньорство и активно, дори показно активизиране на сътрудничеството. Големият въпрос тук не е каква част от загубеното доверие и партньорство е възстановимо в периода пост-Тръмп, а до каква степен настъпилото охлаждане се дължи на обективно разминаване на интересите. Твърде вероятно е да се направи нов опит за договаряне в сферата на търговските отношения (след провала на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции), но проблемите с разминаването в стандартите и съдебната юрисдикция остават, а към тях следва да се добави и амбицията на ЕС да наложи единно таксуване върху транснационалните корпорации и дигиталните платформа (което пряко удря американските интереси). Всичко това, при условие, че се постигне договаряне за отказ от вече наложени санкции и заплахата с такива – а това не е никак лесно изпълнимо, като се има предвид политиката на САЩ срещу енергийните проекти в Европа с Русия или сътрудничеството на европейски фирми с Иран. Едва ли може да се говори за пълно възстановяване и на сътрудничеството в сферата на сигурността на ниво „до-Тръмп“. Взаимодействието в рамките на НАТО ще стане много по-безпроблемно, но Европа вече направи редица стъпки за изграждане на собствена система за сигурност, особено в сферата на научните изследвания и военното производство. Не на последно място ЕС ще трябва да формулира в новите условия стратегията си за постигане на стратегическа автономия, което наред с всичко друго означава и политическа еманципация от САЩ (наред с търговско-икономическата такава от Китай и ресурсната от Русия). Като еманципация не означава конфронтация, а сътрудничество, но без едностранни зависимости.

Съперничеството с Китай ще остане водеща тенденция – и във външната политика на САЩ, и като световен процес. Защото става дума за глобалното лидерство. Пандемията рязко ескалира противопоставянето, като то вече не е само в сферата на икономиката, търговията и инвестициите, но стана всеобхватно: и в политиката, и в международните организации, и в сферата на сигурността. И тази изострена конфронтация е дългосрочна и до голяма степен ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия.

Едва ли може да се очаква някакво затопляне и на отношенията с Русия. За демократите антируската политика се превърна в ключов вътрешнополитически инструмент в борбата срещу Тръмп и Байдън не би могъл да си позволи рязък завой. Евентуално завръщане към диалога може да се очаква единствено в сферата на контрола върху въоръжаването, като вече има индикации, че може да бъде постигнато съгласие за продължаване с още пет години действието на изтичащия през следващата година договор за стратегическите ядрени оръжия „Нов СТАРТ“.

Вероятно ще има динамика и по отношение на договорката за развитието на ядрените технологии от Иран, въпреки че едва ли може да се очаква директно завръщане на САЩ към договора, който те напуснаха при Тръмп. Първо, защото САЩ формулираха редица искания, от които едва ли ще се откажат, и второ, поради силния натиск от страна на Израел и неговото лоби в американската администрация. По-скоро ще се търсят поемане на допълнителни ангажименти и гаранции от страна на Иран по някои конкретни въпроси, като тук е вероятно Байдън да си осигури и европейска подкрепа.

Не може да се очаква съществена промяна и на американската политика на Балканите. Както и досега, интересите на САЩ тук съсредоточени в сферата на сигурността с акцент върху възпиране влиянието на другите глобални играчи, основно Русия (политическо, а и като енергийни проекти), като към нея постепенно ще се добавят Китай и евентуално Турция. Двустранните българо-американски отношения ще запазят своя позитивен характер, като обаче ще се ситуират в новия глобален контекст.

***
Авторът е Директор на Института за икономика и международни отношения

Материалът Светът при Америка на Байдън: какво ще се промени? е публикуван за пръв път на Икономически живот.