За сравнение очакванията на СБ за растеж на Хърватия са +4,7%, при спад от 8,4 през 2020-та, за Полша 3,3% растеж, при спад 2,7%, за Румъния 4,3% растеж, при спад 3,9 на сто за 2020-та.

Докладът отчита, че икономиката на България е била ударена относително леко от предизвиканата от пандемията криза през 2020 г., тъй като се очаква БВП да се свие с 4,2 процента.

Изтъква се обаче, че въпреки сравнително по-либералните локдауни, заради това, че България отчита най-бавния темп на ваксинация в ЕС – само 4,4% от населението, ваксинирано до 11 март – икономическата активност вероятно няма да се нормализира преди есента на 2021 г.

Като най-голям риск за перспективите са епидемиологията на вируса и правителствената програма за ваксинация, изтъкват от Световната банка. Подчертава се, че последното зависи не само от наличността на ваксини и организирането на активен процес на ваксинация, но и от отношението на населението към ваксинацията. Скептицизмът срещу ваксините остава висок и може да намалее само с по-силна кампания за ваксинация, сочи докладът.

Базовият сценарий според СБ предполага, че ваксинацията в България ще набере скорост през второто и третото тримесечия, което постепенно ще помогне за възстановяване на потреблението и увереността на бизнеса. С очакванията за намален процент на инфекция през лятото и засилване на основния за България пазар – ЕС, външните продажби на стоки вероятно ще се възстановят, но се очаква туризмът да остане под нивата отпреди кризата.

Негативните констатации в доклада продължават с коментара, че въпреки силния растеж от средно 3,6% през петте предпандемични години, реалното сближаване на България към средните нива за Европейския съюз (ЕС) е бавно. Страната остава най-бедният и най-неравен член на Съюза. БВП на глава от населението е само 53% от средното за ЕС, бедността е третата най-висока в ЕС, а коефициентът на Джини* достига 40,8% през 2019 г., илюстрирайки ограниченото преразпределение и неефективните социални политики.

Срещу бързото застаряване и намаляването на населението конвергенцията може да се ускори само ако разликата в производителността с останалата част от ЕС се свие значително.

Отбелязва се, че потенциалът за растеж на България също е подкопан от слабостите в управлението и институциите, както се вижда от ниското обществено доверие в институциите, лошото качество на публичните услуги и намалените притоци на преки чуждестранни инвестиции.

Според СБ пандемията е разкрила недостатъци в редица обществени области, включително здравеопазване, образование, социална защита и административни услуги. Недостатъчността на медицинския персонал, нарастващото разделение в образованието по социално-икономически статус, неадекватни и лошо насочени програми за социално подпомагане и бавна дигитализация на административните услуги са сред предизвикателствата, с които правителството все още трябва да се справя, констатира доклада на СБ.

Световната банка коментира, че във фазата на възстановяване най-голямата задача пред политиците ще бъде да осигурят постепенно оттегляне на мерките за подпомагане на населението и бизнеса и оптимално използване на безпрецедентния размер на средства от ЕС – 29 млрд. евро за 2021-2027 г. В бъдеще ключовото предизвикателство за развитието на страната ще бъде преминаването към по-бърз, по-приобщаващ и по-екологичен път на растеж, включително скъпа декарбонизация на зависимата от въглищата и силно енергоемка икономика.

*Статистически модел за паричната разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество

Материалът С тежки упреци Световната банка намали прогнозата си за растеж на българската икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на петрола паднаха драстично в ранните етапи на COVID-19 и само частично възвърнаха нивата си преди пандемията. В същото време цените на металите спаднаха сравнително умерено и се върнаха на позиции, предшестващи шока.

„Въздействието на COVID-19 върху суровините е неравномерно и може да има трайни последици за енергийните пазари“, казва Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Групата на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции.

Когато спадовете в цените на суровините са краткотрайни, стимулите могат да са буфери. Когато обаче цените останат депресирани за продължителен период, политиците трябва да намерят решения, така че техните икономики да могат да се приспособят плавно към новото нормално положение.

В света след COVID, развиващите се страни износителки на петрол трябва да бъдат по-агресивни в политики за намаляване на зависимостта си от приходите от тази суровина.

Очаква се цените на петрола да достигнат средно $44 за барел през 2021 г., в сравнение с около $41 за барел през 2020 г. Прогнозата е, че търсенето ще расте бавно, тъй като туризмът и пътуванията продължават да бъдат ограничавани от здравни проблеми.

Цените на енергията, включително природен газ и въглища, се очаква да се възстановят през 2021 г., след голелия спад през 2020 г.

Втората вълна на пандемията, която води до повече блокировки и по-малко потребление, както забавянето на ваксини, може да доведе до по-ниски цени на енергията от прогнозните, смята Световната банка.

При металите може да има умерено поскъпване през 2021 г., подкрепено от продължаващото възстановяване на световната икономика особено в Китай.

Цените на селскостопанските продукти ще нараснат леко през 2021 г., след прогнозно увеличение от 3% през 2020 г. заради известния недостиг на хранителни масла.

Загрижеността относно несигурността на храните остава актуална в няколко нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Тези опасения се дължат на удари по доходите, които нанесе световната рецесия, тесни места в наличността на храни на местно ниво и гранични ограничения, които възпрепятстват предлагането на работна ръка.

Материалът Леко поскъпване на металите и храните през 2021 г., петролът остава под нивата преди кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Между 88 милиона и 115 милиона души могат отново да изпаднат в крайна бедност порада щетите, които нанесе пандемията. Очаква се още 23-35 милиона души през 2021 г. да са в изкючително сложна ситуация. Това се посочва в доклад на Световната банка.

През т. г. се очаква бедността да се увеличи за първи път от над 20 години.

Според Световната банка, през т.г. крайната бедност, при която хората живеят с по-малко от 1,90 долара на ден, вероятно ще засегне между 9,1% и 9,4% от населението на света.

Преди да се появи новият коронавирус се очакваше бедните да намалеят до 7,9% тази година. Сега постепенно се връщат към 2017 г., когато 9,2% от световното население или 689 милиона души са живели много трудно.

Според доклада, тези, които са имали средни доходи преди пандемията, ще попаднат в графата на бедни.

Все повече жители на градове попадат в условия на крайна бедност, която традиционно засяга хората в селските райони.

Материалът Още милиони ще изпаднат в крайна бедност, прогнозира Световната банка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очаква се средният доход на глава от населението да падне тази година с 3.6%, което ще потопи милиони хора в крайна бедност.

Най-вероятно на дъното ще се окажат между 70 и 100 милиона души.

Това са част от прогнозите на Световната банка, които се съдържат в юнския доклад „Перспективи за световната икономика“, публикуван в понеделник.

Банката очаква най-лошата глобална икономическа рецесия след Втората световна война.

От институцията предупреждават, че последните й прогнози ще бъдат преразгледани, ако несигурността поради пандемията и бизнес ограниченията продължат по-дълго от очакваното.

Световната банка очаква развитите икономики да спаднат със 7% през 2020 г., докато БВП в развиващите се страни ще се свие с 2,5%.

Според оценките на СБ, икономиката на САЩ ще намалее с 6,1% през тази година. В същото време се очаква икономиката на еврозоната да падне с 9,1%, в Япония намалението ще е с 6,1%, а в Русия – с 6%.

Според новата прогноза щетите за икономиката ще бъдат по-тежки, отколкото прогнозите, публикувани през април от Международния валутен фонд. Фондът очакваше 3% глобален спад през 2020 г.

Средната цена на барел петрол ще бъде 32 долара през 2020 г. и 38 долара през 2021 година, сочи друга прогноза в доклада.

От началото на пандемията 7 милиона души са заразени с коронавирус в света, повече от 400 хиляди са починали.

Материалът 5,2% спад на икономиката и 100 млн. крайно бедни, прогнозира Световната банка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-много ще страдат износителите на петрол.

В новия си доклад за глобални икономически перспективи банката отбеляза, че в една средно развиваща се пазарна страна във финансова криза може да има потенциален спад на производството с 8% за пет години.

В същото време загубите в развиващите се страни, които са износители на петрол, ще свият икономиката с 11 процента.

Тъй като перспективите за растеж вече са се влошили значително, отчасти поради търговския спад, шокът от пандемия може лесно да прерасне в проблем с кредитите за развиващите се пазарни икономики.

Ниските лихвени проценти през последното десетилетие стимулираха растежа на националния и корпоративния дълг на развиващите се страни, ограничавайки регулаторите да реагират на кризата и да устоят на закриването на бизнеси, загуби на работни места, коментира вицепрезидентът на Световната банка Джейла Пазарбасиоглу, цитирана от Ройтерс.

 „Това, което наистина е необходимо в момента, са спешни мерки за ограничаване на щетите и икономическите последици. А също така трябва да се отклоним от политики, които биха могли да доведат до здравна криза, която да се превърне в икономическа, а след това и във финансова“, обобщава Пазарбазиоглу.

Материалът Коронавирусът ще остави дълбоки белези в развиващите се страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В доклада е обхванат широк регион, който включва България, Унгария, Литва и Полша, Сърбия, Беларус, Украйна, Грузия и Казахстан.

Според финансовата институция тези икономики могат да се върнат към стабилен растеж през 2021 година, предаде Ройтерс.

В актуализирана прогноза, публикувана в сряда, Световната банка заяви, че широкият диапазон от оценки се дължи на значителна несигурност, свързана с усилията на страните да ограничат разпространението на коронавируса и да смекчат икономическите щети от него.

Според базовия сценарий БВП може да намалее с 2,8% през 2020 г. Но песимистичните очаквания допускат и по-дълбока рецесия, при която икономиката ще се свие с 4,4%.

„Пандемията несъмнено ще подкопае краткосрочните перспективи поради натиска върху вътрешното търсене, ще наруши тясно свързани глобални и регионални вериги за доставки, ще намали броя на пътуванията и туристите, както и ще намали износа от региона“ посочва докладът.

В него се казва, че базовият сценарий става все по-малко вероятен, а отрицателният изглежда по-правдоподобен.

Пандемията се появи в нестабилен момент за региона, смятат аналиаторите от СБ. И отбелязват, че растежът на развиващите се икономики в Европа и Централна Азия вече се забави до 2,2% през 2019 г. в сравнение с 4,3% през 2018 г.

Икономическата активност може значително да се възстанови през 2021 г., когато БВП вероятно ще нарасне в диапазона от 5,6% до 6,1%, но много ще зависи от това кога се предприемат мерките за овладяване на вируса, от скоростта на повишаване на цените на суровините и степента на възстановяване в еврозоната.

Материалът СБ влоши прогнозата за развиващите се пазари от Европа и Централна Азия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата ще отидат за подпомагане на развиващите се страни, за да укрепят здравните си системи, включително да разширят достъпа до медицински услуги.

Пакетът ще осигури грантове и нисколихвени заеми на страни с ниски и средни доходи.

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас каза, че все още има „много неизвестни“ около бързо разпространяващия се вирус и вероятно ще е необходима още по-голяма помощ.

Той призова страните да се координират на регионално и международно равнище. Бързината и обхватът на реакцията ще са решаващи за спасяване на живота на хората.

Инфекцията е обхванала повече от 60 държави в света.

До сега са регистрирани 93 168 заразени, смъртните случаи са 3 203, новите са 39 за денонощието.

Излекуваните са над 50 000 души. 50 792 пациенти са обявени за напълно възстановени и изписани.

В Хърватска има 9  случая, от които 2 са нови, в Гърция са 7. В Румъния са 4в Македония – 1.

В Италия 2500 са болните, жертвите са 79. В Северна Корея има 5328 случаи на коронавирус.

Четвърти смъртен случай е регистриран във Франция. Салонът на книгата в Париж, който трябваше да се проведе от 20 до 23 март, ще бъде отменен заради епидемията, предизвикана от новия коронавирус.

В Германия заразените също се увеличават и вече са 188. Заразата се е разпространила в 13 от 16-те германски провинции, като най-много са в Северен Рейн – Вестфалия.

Девет са починали от инфекцията в САЩ.

Пристигащите у нас от Корея и Иран ще бъдат приложени същите мерки, както и на идващите от Италия – ще бъдат изолирани.

Пробите при нас все още са отрицателни. За изминалото денонощие във ВМА са приети 9 лица. Двама курсанти от военното училище във Велико Търново, които са били на обмен в Торино за около месец, ще бъдат поставени под карантина за 14 дни. Това съобщи началникът на Военно-медицинската академия професор Венцислав Мутафчийски.

Сред приетите е и семейство от София, което е било в близък контакт със семейство от Италия, дигностицирано с вируса.

Японски гражданин е приет с висока температура и грипоподобни симптоми.

Материалът Световната банка отпуска 12 млрд. долара за борба с коронавируса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Процесът на презгранично движение на парични средства във вид на емигрантски преводи в световен план се следи статистически основно и традиционно от Световната банка (СБ). Платежният баланс у нас предоставя относително по-нова подобна информация (примерно за последните десетина години).

Съпоставката на двата информационни източника откроява различия, които е трудно да се обяснят. Така например СБ оценява емигрантските преводи за 2018 г. у нас на 2395 млн. USD (тук), докато оценката на БНБ за същия показател е 1176 млн. EUR (тук). БНБ оценява средногодишния валутен курс BGN/USD за 2018 г. на 1,708, респективно EUR/USD – на 0,873. Този курс не обяснява различията в съответната информация между двата източника.

СБ има значително по-голям опит, следи по-пряко и по-изчерпателно презграничното движение на финансови ресурси, а съществуват и различия в използваните дефиниции и методология. В настоящия материал се използват и двата източника при изрично посочване на конкретния информационен източник.

Оценките на емигрантските преводи (remittances) в сравнителен междустранов план се извършват за деветте страни, които са били членове на бившия СИВ, а понастоящем са членове на ЕС. Това са (в азбучен ред) България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Възприема се условно тяхното означение като страни СИВ-ЕС. Те бяха съпоставими в икономически план преди 90-те години на миналия век, почти заедно трансформираха икономиките си от централно планирани към пазарно ориентирани и се включиха към ЕС.

2. Аналитични оценки

(1) Динамика на емигрантските преводи

Основен показател в специализираната литература, определящ относителната величина на емигрантските преводи, е тяхната абсолютна величина, съотнесена към БВП (в проценти, Фигура 1).

По посочения показател, в рамките на деветте страни, се очертават две групи (по-непосредствено откроени към края на периода). В първата група се включват четири страни – България, Латвия, Литва и Унгария (присъединила се към групата в последните пет години), при които делът на емигрантските преводи е в рамките на 3-4% от БВП. Втората група се състои от останалите пет страни от СИВ-ЕС, при които въпросният дял е в рамките на 1-2%.

Като правило населението е склонно да търси по-добри възможности за препитание в странство тогава, когато съществуват трудности за заработване на приемливи трудови възнаграждения в собствената страна. При три от страните в първа група (Литва, Латвия и България) намалението на населението за периода 2010-2018 г. е най-високо сред 9-те страни (9,9%, 8,2% и 5% съответно, по данни на СБ, тук). Разпространен е битовизъм, според който населението гласува с краката си. Посочените три страни се придържат (придържаха) към еднакъв валутен режим – в България действа паричен съвет, както действаше паричен съвет в Литва и Латвия до приемането им в еврозоната. Съвпадението само по себе си не е достатъчно за формулиране на генерални изводи, но все пак то би следвало да възбуди критично мислене. Четвърта в неприятната класация (по намаление на населението) е Румъния, а на пето място е Унгария. Съпоставката между по-малкия относителен емигрантски поток, от една страна, и високите емигрантски преводи, от друга, за Унгария би могло да се обясни с по-добро пласиране на унгарците (дори традиционно) на задграничния трудов пазар.

Неблагоприятната икономическа ситуация стимулира емиграцията и като следствие и необходимост – нарастват емигрантските преводи.

(2) Тенденция на задържане на относителната величина на емигрантските преводи

Средно за всички девет страни се наблюдава стабилизиране на съотношението около 2% за 2013-2018 г. Икономическата логика подсказва (и практиката го потвръждава), че с повишаването на икономическия стандарт в страните от СИВ-ЕС емигрантските преводи относително ще намаляват.

При България обаче има ясно очертан тренд на нарастване, като в края на разглеждания период България поема лидерството след 9-те страни. Тази статистика противоречи на уверенията на официалните управленски органи за стимулиране и ускоряване на обратния емигрантски процес.

Причините за позитивния тренд на емигратските преводи у нас следва да се търсят в преобладаващата и задълбочаваща се неблагоприятна преценка на българското население на местната икономическа конюнктура, на неудовлетворителните перспективи за постъпателно икономическо развитие в страната, както и на необходимостта за осигуряване на повече финансови ресурси за членове на семейството и близки родственици, останали в България.

(3) Емигрантски преводи и икономическа динамика

През 2017 г. емигрантските преводи в България (по СБ) се оценяват на 3,8% от БВП, а темпът на прираст на БВП в същата година е 3,5% (НСИ). В следващата 2018 г. съответните числа са 3,7% и 3,1%. Предвижданията за 2019 г. са съответно 3,4% (СБ) и 3,3%!

От съпоставката на горните числа се вижда, че емигрантските преводи у нас през последните години осигуряват прираста на БВП с излишък. Местният икономически прираст е за сметка на чистия приток на емигрантски преводи, т.е. ендогенните фактори за икономически растеж в страната не съумяват сами за себе си да осигурят икономически напредък. Подобно състояние не може да продължава дълго и очертаният тренд ще се пречупи (по различни причини). Проблемът е дали местната икономика ще бъде в състояние да преодолее пречупването на тренда, така че да се осигури по-нататъшен устойчив икономически растеж? Отговорът не е еднозначен и поставя на изпитание макроикономическата политика.

(4) Емигрантски преводи и преки чуждестранни инвестиции

На Фигура 2 (данните за 2019 г. са прогнозни, въз основа на информация до м. ноември, 2019 г.) е представена съпоставка между размера на емигрантските преводи, от една страна, и на преките чуждестранни инвестиции, от друга.

Редно е преките чуждестранни инвестиции да превишават емигрантските преводи и това е така до 2017 г. В последните две години обаче се наблюдава обратно съотношение – като финансов ресурс емигрантските преводи превишават преките чуждестранни инвестиции, което е характерно за слабо развитите икономики.

Има различие в характера на двата показателя – преките чуждестранни инвестиции увеличават непосредствено производствените възможности на страната, докато емигрантските преводи се разпределят за потребление, но и за инвестиции. Емигрантите са родени и израснали в България, те са запознати основно с финансовата и икономическа специфика в страната, мислят за евентуалното си репатриране, а заработените от тях доходи в чужбина са значими като финансов ресурс много повече в България, отколкото извън България. Най-пряката инвестиция е във вид на закупен и търгуван недвижим имот в страната, което обяснява в определена степен повишеното вътрешно търсене на строителна продукция при относително слабото им използване.

Подобряването на вътрешни условия за бизнес биха стимулирали местните емигранти да се насочат към стартиране на бизнес начинания в родината си, така че да се повиши инвестиционното използване на емигрантските преводи.

(5) Географска структура на емигрантските преводи

ЕС е основния източник на емигрантски преводи, като е оформен и позитивен тренд (Фигура 3). Ситуацията ще претърпи определена промяна след напускането на ЕС от Обединеното кралство. При всички случаи обаче е видно, че ЕС е средата, в която се генерират основните емигрантските преводи и тази доминация най-вероятно ще продължи и в бъдеще.

Оценката на правните възможности за свободен обмен на трудови ресурси в рамките на ЕС често е нееднозначна. Безусловно обаче, истинските причини за емигрантския поток следва да се търсят в неудовлетворителните вътрешни условия за труд и икономически прогрес. Благоприятните ендогенни бизнес условия подтискат емиграцията и обратно.

3. Послеслов

Глобализацията облекчи процеса на свободно движение на хора и стоки. Констатацията се отнася с много по-голяма сила за страните от ЕС. Освен че дава възможност на хората да обменят активно опит и да разширяват кръгозора си, освободеното презгранично движение на хора смекчава икономическите несгоди. Населението търси най-добро приложение на своя труд и чрез видими и невидими канали съдейства за повсеместното повишаване на икономическата ефективност. Свободното движение на хора предоставя възможност на икономическите емигранти да подпомагат финансово членове от семейството и близките си в родната страна.

Всеки макроикономически показател има своята познавателна стойност, подсказва за характера и същността на определени икономически процеси и следва да се използва за формиране и коригиране на конкретни управленски въздействия. В противен случай неблагоприятните социално-икономически ефекти се случват „изненадващо“ и „неочаквано“ и изправят управлението пред своеобразна „непредвидена“ кризисна ситуация.

Материалът Гласът на емигрантските преводи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в януарския доклад на Световната банка „Перспективи за развитието на световната икономика“.

Тази година документът е озаглавен „Ниски темпове на икономически растеж, политически проблеми“.

„През 2020 г. глобалният икономически растеж ще се ускори леко и ще достигне 2,5% на фона на постепенно възстановяване на инвестициите и търговията след значителен спад през предходната година. Но рисковете от спад на тези показатели остават“, отбелязват авторите на доклада.

Лек растеж ще настъпи и на фона на увеличаване на нивата на дълга и забавяне на растежа на производителността. В същото време банката влоши прогнозата си за растеж на световния БВП през 2020 и 2021 г. с 0,2 процентни пункта в сравнение с прогнозата си от юни (2,7% през 2020 г., 2,8% през 2021 г.) ,

Очаква се растежът в групата на развитите икономики да се забави от 1,6% през 2019 г. до 1,4% през 2020 г.

Темпът на растеж на американската икономика през тази година ще се забави от 2,3% през 2019 г. до 1,8%, което ще бъде „отражение на негативните последици от по-ранното вдигане на митата и повишаване на несигурността.

Прогнозата за икономически растеж в еврозоната беше коригирана надолу – от 1,1% през 2019 г. до 1% заради ниска активност в индустрията.

В същото време темпът на икономически растеж в развиващите се страни ще се увеличи от 3,5% през 2019 г. до 4,1% през 2020 г.

Причина ще е очакваното подобрение в малък брой големи страни, някои от които преживяват значителна рецесия в близкото минало. В около една трета от развиващите се страни се очаква растежът да се забави през тази година поради по-ниските от очакваните, показатели за износ и инвестиции.

Според Световната банка редица рискове  могат да забавят световната икономика. Тук са включени ново влошаване на търговското напрежение и несигурността на търговската политика, по-рязка от очакваната рецесия в големите икономики и финансови сътресения в развиващите се страни.

Според директора на отдела за проучване на перспективите за икономическо развитие на Световната банка Айхан Косе ниските лихви в света са слаба защита срещу финансовите кризи.

Материалът Световната банка прогнозира слаб растеж на глобалната икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Страната ни е 61 място, две по-надолу от заеманото до момента 59-то, като по този начин в световната класация сме между Мексико и Саудитска Арабия, а в регионалната – между Косово и Украйна.

Малка утеха е, че не сме в най-лоша ситуация от Европейския съюз – Гърция е на 79 място, а Малта – 88.

В същото време обаче всички наши регионални съседи са в по-добра позиция – Северна Македония е под номер 17, Турция – 33, Сърбия – 44, Румъния – 55, и дори Косово – 57.

Тази година класацията обхваща 190 държави, а оценката за България е направена, като се прилагат използваните критерии само за София, пише Дневник.

Проектът започва през 2002 година и целта му е проверка регулациите, процедурите, времето и средствата, нужни на една малка или средно голяма компания – от регистрирането до справянето ѝ със затруднения, защита от кредитори или изпадане в несъстоятелност и гарантиране правата на акционерите.

Сред изводите е, че в България продължава да не е лесно да се започне бизнес – 113 място в света сме по този показател.

Влошава се позицията и по показател „Получаване на кредит“ – преде сме били последователно на 42, 60, а в внастоящия доклад заемаме 66 място.

Най-лошият резултат за България е времето, което отнема свързването на складово помещение с мрежата на CEZ в София, по това заемаме 151 място.

В света за най-добрата страна за среден и малък бизнес е обявена Нова Зеландия. Следват Сингапур, Хонконг, Дания, Южна Корея, САЩ, Грузия, Великобритания, Норвегия и Швеция.

Европа се очертава най-добрият район, защото и до място 20 има още 5 европейски държави: Литва, Малайзия, Мавриций, Австралия, Тайван, Китай, Обединени арабски емирства, Северна Македония, Естония, Латвия, Финландия.

Материалът Падаме в класацията на Световната банка „Да правиш бизнес“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.