1. Информационно захранване
Процесът на презгранично движение на парични средства във вид на емигрантски преводи в световен план се следи статистически основно и традиционно от Световната банка (СБ). Платежният баланс у нас предоставя относително по-нова подобна информация (примерно за последните десетина години).
Съпоставката на двата информационни източника откроява различия, които е трудно да се обяснят. Така например СБ оценява емигрантските преводи за 2018 г. у нас на 2395 млн. USD (тук), докато оценката на БНБ за същия показател е 1176 млн. EUR (тук). БНБ оценява средногодишния валутен курс BGN/USD за 2018 г. на 1,708, респективно EUR/USD – на 0,873. Този курс не обяснява различията в съответната информация между двата източника.
СБ има значително по-голям опит, следи по-пряко и по-изчерпателно презграничното движение на финансови ресурси, а съществуват и различия в използваните дефиниции и методология. В настоящия материал се използват и двата източника при изрично посочване на конкретния информационен източник.
Оценките на емигрантските преводи (remittances) в сравнителен междустранов план се извършват за деветте страни, които са били членове на бившия СИВ, а понастоящем са членове на ЕС. Това са (в азбучен ред) България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Възприема се условно тяхното означение като страни СИВ-ЕС. Те бяха съпоставими в икономически план преди 90-те години на миналия век, почти заедно трансформираха икономиките си от централно планирани към пазарно ориентирани и се включиха към ЕС.
2. Аналитични оценки
(1) Динамика на емигрантските преводи
Основен показател в специализираната литература, определящ относителната величина на емигрантските преводи, е тяхната абсолютна величина, съотнесена към БВП (в проценти, Фигура 1).
По посочения показател, в рамките на деветте страни, се очертават две групи (по-непосредствено откроени към края на периода). В първата група се включват четири страни – България, Латвия, Литва и Унгария (присъединила се към групата в последните пет години), при които делът на емигрантските преводи е в рамките на 3-4% от БВП. Втората група се състои от останалите пет страни от СИВ-ЕС, при които въпросният дял е в рамките на 1-2%.
Като правило населението е склонно да търси по-добри възможности за препитание в странство тогава, когато съществуват трудности за заработване на приемливи трудови възнаграждения в собствената страна. При три от страните в първа група (Литва, Латвия и България) намалението на населението за периода 2010-2018 г. е най-високо сред 9-те страни (9,9%, 8,2% и 5% съответно, по данни на СБ, тук). Разпространен е битовизъм, според който населението гласува с краката си. Посочените три страни се придържат (придържаха) към еднакъв валутен режим – в България действа паричен съвет, както действаше паричен съвет в Литва и Латвия до приемането им в еврозоната. Съвпадението само по себе си не е достатъчно за формулиране на генерални изводи, но все пак то би следвало да възбуди критично мислене. Четвърта в неприятната класация (по намаление на населението) е Румъния, а на пето място е Унгария. Съпоставката между по-малкия относителен емигрантски поток, от една страна, и високите емигрантски преводи, от друга, за Унгария би могло да се обясни с по-добро пласиране на унгарците (дори традиционно) на задграничния трудов пазар.
Неблагоприятната икономическа ситуация стимулира емиграцията и като следствие и необходимост – нарастват емигрантските преводи.
(2) Тенденция на задържане на относителната величина на емигрантските преводи
Средно за всички девет страни се наблюдава стабилизиране на съотношението около 2% за 2013-2018 г. Икономическата логика подсказва (и практиката го потвръждава), че с повишаването на икономическия стандарт в страните от СИВ-ЕС емигрантските преводи относително ще намаляват.
При България обаче има ясно очертан тренд на нарастване, като в края на разглеждания период България поема лидерството след 9-те страни. Тази статистика противоречи на уверенията на официалните управленски органи за стимулиране и ускоряване на обратния емигрантски процес.
Причините за позитивния тренд на емигратските преводи у нас следва да се търсят в преобладаващата и задълбочаваща се неблагоприятна преценка на българското население на местната икономическа конюнктура, на неудовлетворителните перспективи за постъпателно икономическо развитие в страната, както и на необходимостта за осигуряване на повече финансови ресурси за членове на семейството и близки родственици, останали в България.
(3) Емигрантски преводи и икономическа динамика
През 2017 г. емигрантските преводи в България (по СБ) се оценяват на 3,8% от БВП, а темпът на прираст на БВП в същата година е 3,5% (НСИ). В следващата 2018 г. съответните числа са 3,7% и 3,1%. Предвижданията за 2019 г. са съответно 3,4% (СБ) и 3,3%!
От съпоставката на горните числа се вижда, че емигрантските преводи у нас през последните години осигуряват прираста на БВП с излишък. Местният икономически прираст е за сметка на чистия приток на емигрантски преводи, т.е. ендогенните фактори за икономически растеж в страната не съумяват сами за себе си да осигурят икономически напредък. Подобно състояние не може да продължава дълго и очертаният тренд ще се пречупи (по различни причини). Проблемът е дали местната икономика ще бъде в състояние да преодолее пречупването на тренда, така че да се осигури по-нататъшен устойчив икономически растеж? Отговорът не е еднозначен и поставя на изпитание макроикономическата политика.
(4) Емигрантски преводи и преки чуждестранни инвестиции
На Фигура 2 (данните за 2019 г. са прогнозни, въз основа на информация до м. ноември, 2019 г.) е представена съпоставка между размера на емигрантските преводи, от една страна, и на преките чуждестранни инвестиции, от друга.
Редно е преките чуждестранни инвестиции да превишават емигрантските преводи и това е така до 2017 г. В последните две години обаче се наблюдава обратно съотношение – като финансов ресурс емигрантските преводи превишават преките чуждестранни инвестиции, което е характерно за слабо развитите икономики.
Има различие в характера на двата показателя – преките чуждестранни инвестиции увеличават непосредствено производствените възможности на страната, докато емигрантските преводи се разпределят за потребление, но и за инвестиции. Емигрантите са родени и израснали в България, те са запознати основно с финансовата и икономическа специфика в страната, мислят за евентуалното си репатриране, а заработените от тях доходи в чужбина са значими като финансов ресурс много повече в България, отколкото извън България. Най-пряката инвестиция е във вид на закупен и търгуван недвижим имот в страната, което обяснява в определена степен повишеното вътрешно търсене на строителна продукция при относително слабото им използване.
Подобряването на вътрешни условия за бизнес биха стимулирали местните емигранти да се насочат към стартиране на бизнес начинания в родината си, така че да се повиши инвестиционното използване на емигрантските преводи.
(5) Географска структура на емигрантските преводи
ЕС е основния източник на емигрантски преводи, като е оформен и позитивен тренд (Фигура 3). Ситуацията ще претърпи определена промяна след напускането на ЕС от Обединеното кралство. При всички случаи обаче е видно, че ЕС е средата, в която се генерират основните емигрантските преводи и тази доминация най-вероятно ще продължи и в бъдеще.
Оценката на правните възможности за свободен обмен на трудови ресурси в рамките на ЕС често е нееднозначна. Безусловно обаче, истинските причини за емигрантския поток следва да се търсят в неудовлетворителните вътрешни условия за труд и икономически прогрес. Благоприятните ендогенни бизнес условия подтискат емиграцията и обратно.
3. Послеслов
Глобализацията облекчи процеса на свободно движение на хора и стоки. Констатацията се отнася с много по-голяма сила за страните от ЕС. Освен че дава възможност на хората да обменят активно опит и да разширяват кръгозора си, освободеното презгранично движение на хора смекчава икономическите несгоди. Населението търси най-добро приложение на своя труд и чрез видими и невидими канали съдейства за повсеместното повишаване на икономическата ефективност. Свободното движение на хора предоставя възможност на икономическите емигранти да подпомагат финансово членове от семейството и близките си в родната страна.
Всеки макроикономически показател има своята познавателна стойност, подсказва за характера и същността на определени икономически процеси и следва да се използва за формиране и коригиране на конкретни управленски въздействия. В противен случай неблагоприятните социално-икономически ефекти се случват „изненадващо“ и „неочаквано“ и изправят управлението пред своеобразна „непредвидена“ кризисна ситуация.
