Това се казва в писмо на председателя на БСК Радосвет Радев до министър председателя.

То е по повод предстоящото обсъждане в Съвета на ЕС на предложението на Европейската комисия за приемане на рамкова директива за минималните работни заплати и колективното договаряне.

Всяка инициатива в ЕС относно минималните работни заплати трябва да зачита изцяло националната компетентност на отговорните държавни органи и автономността на социалните партньори при определянето на заплатите – принцип, регламентиран по ясен и недвусмислен начин от Договора за функциониране на ЕС, се казва още в писмото.

Приемането на европейска директива сваля необходимата гарантирана защита на автономията на националните социални партньори при определянето на заплатите.

Самото приемане на подобен правно обвързващ текст означава, че държавите-членки ще трябва да транспонират директивата на национално равнище и че Съдът на ЕС ще придобие компетентност по изцяло национални и браншови колективни договори.

 По този начин се накърнява основна характеристика на социалния диалог в Европа – независимото колективно договаряне между представителните организации на работниците и служителите, и работодателите.

Европейските предприятия са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да оцелеят в ситуацията на криза, причинена от Covid-19. Вместо подпомагане на икономиката на ЕС за бързо и мащабно възстановяване, подобна директива на ЕС ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в икономически депресивни райони и на най-уязвимите социални групи, както и повишаването на продуктивността, пишат от работодателската организация.

Механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и  използвани като инструмент на социалното подпомагане. Заплатата е предназначена да възмезди положения труд за получените резултати и качество, като е определено в Конституцията на Република България.

От БСК настояват премиерът Борисов да заяви и да отстоява по категоричен начин национално отговорната позиция – ЕС да избере по-подходящи начини за справяне с този чувствителен въпрос за бизнеса и хората на труда, конкретно чрез приемане на Препоръка на Съвета.

Материалът БСК против евродиректива за минимална заплата и колективно договаряне е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Българското правителство ще може да ги използва, за да субсидира работни заплати. Средствата ще са достъпни през следващите 18 месеца. Заемът ще се връща до 15 години.

Предстои Комисията да набере средствата на международните капиталови пазари и да ги предостави като заеми.

Средствата ще помогнат да се финансира сериозното увеличение на публичните разходи, направено след 1-ви февруари в резултат на  национални схеми за запазване на заетостта.

Инструментът SURE беше създаден за осигуряване на временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на епидемията от COVID-19.

С инструмента се дава възможност Съюзът да предоставя финансова помощ на държава-членка за финансирането на мерки, предназначени за защита на служителите и самостоятелно заетите лица и за намаляване на безработицата и загубата на доходи.

България поиска финансова подкрепа за две от мерките срещу кризата. Това е схемата 60:40 и допълващата мярка, приета на 3 юли 2020 година.

Материалът Съветът на ЕС одобри 87,4 млрд. евро за подкрепа на заетостта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите не могат да разрешат различията в структурата и подробностите за мащабния фонд за възстановяване, който трябва да помогне на Европа да се възстанови от най-лошата рецесия след войната. Преговорите трябва да се възобновят от 17 часа днес.

„Тежките преговори току-що приключиха и можем да бъдем много доволни от днешния резултат. Ще продължим този следобед“, заяви канцлерът на Австрия Себастиан Курц.

Рюте каза, че преговорите са близо до неуспех, но председателят на Европейския съвет Шарл Мишел работи по ново компромисно предложение на ЕС.

„Не сме се договорили все още, всичко може да се разпадне. Но изглежда малко по-обнадеждаващо от снощи, когато реших, че всичко е приключило “, каза Рюте пред репортери в Брюксел.

Залогът е план за 1,8 трилиона евро (2,06 трилиона долара), който включва нов дългосрочен бюджет на ЕС и фонд за възстановяване на икономиката.

Материалът Има напредък по дебата между лидерите на ЕС в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пленарната сесия се отлагаше няколко пъти днес. По четири проблема няма консенсус: не е решен въпросът с размера и структурата на фонда за рестартиране на икономиката след пандемията, колко пари от него ще бъдат предоставени като безвъзмездни субсидии и колко като заеми. Няма решение и по въпроса за създаване на механизъм за контрол, който ще позволи на богатите страни донори да контролират използването на средствата за възстановяване от страните получатели.

България напълно подкрепя изискването европейските средства да се обвържат със спазването на върховенството на закона, заяви министър-председателят Бойко Борисов в Брюксел, предаде пресслужбата на МС.

В рамките на провеждащия се там Европейски съвет премиерът проведе среща с лидерите на страните от т.нар. „пестелива четворка“ както и с премиера на Финландия Сана Марин и румънския президент Клаус Йоханис.

По време на срещата Борисов подчерта, че въпреки намаления като цяло европейски бюджет, настоява средствата за селскостопанската и за кохезионната политика за България да бъдат запазени на същите нива. Той посочи и желанието на страната ни да участва в разпределението на подкрепата за по-слабо разбитите региони. Борисов обсъди с „пестеливата четворка“ приемлив за всички изход.

Фондът за възстановяване след пандемията трябва да е с ресурс от 750 млрд. евро. Цялата тази сума трябва да бъде събрана под формата на заеми от международни и европейски банки и финансови организации със задължение държавите от ЕС да ги изплащат преди края на 2056 г.

Европейската комисия предложи да предостави на страните да подкрепят икономиката си 500 милиарда евро безвъзмездни средства и 250 милиарда евро като нисколихвени кредити. Много държави донори не са съгласни с това и смятат, че кредитният компонент трябва да бъде много по-голям, за да се увеличи отговорността на държавите, които ще получават пари от този фонд.

Материалът Сериозни разногласията между „бедния юг“ и „богатия север“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Компромисно предложение е направил председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, според което безвъзмездните субсидии във фонда за възстановяване трябва да бъдат намалени с 50 милиарда евро и средствата да бъдат прехвърлени към заемите.

Сред новите предложения е и сериозно орязване на парите по Общата селскостопанска политика с 5 млрд. евро.

Председателят на Европейския съвет предлага и сериозно намаление – от 30,3 млрд. евро на 11,5 млрд на програмата InvestEU, която трябва да даде тласък на инвестициите, иновациите и създаването на работни места.

Първият кръг от консултации се проведоха между лидерите на Дания, Австрия, Нидерландия, Финландия и Швеция от една страна и Франция, Германия, Италия, Испания и Португалия от друга. Това са двата основни лагера.

След първия ден от преговорите стана ясно че има сериозни разминавания за съотношението на безвъзмездни средства и заеми във фонда за възстановяване между Нидерландия,  Австрия, Швеция и Дания и страните от Източна и Южна Европа

Четворката настоява предвидените 500 милиарда евро помощи да бъдат орязани най-малко с 200 милиарда.

Полският премиер Матеуш Моравецки написа в Туитър тази сутрин „има една група от държави, която ние наричаме скъперници, а те се обявяват като пестеливи“.

„Погрешно е да считаме, че сме в края на пандемията. Нито имаме ваксина, нито имаме лекарство“, подчерта премиерът Борисов преди старта на днешните дискусии, съобщи правителственият пресцентър.

Според българския министър-председател е ключово да бъдат подкрепени медицинските работници, медицинските центрове и като цяло медицинската страна на пандемията и да има единен медицински протокол за всички европейски държави, например за маските, дистанцията, училищата, ресторантите.

Като втори акцент премиерът Борисов изведе европейската солидарност. По думите му е важно да има безвъзмездна помощ за социално слабите, за хората, останали без работа заради пандемията и да бъдат подкрепени мерките за запазване на заетостта.

Според Борисов ЕС трябва да се концертира върху следващите 6 месеца до една година,  когато се счита че ситуацията ще бъде най-тежка в социално икономически план.

Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар.  „четворка на спестовниците“.

Същевременно Борисов изтъкна, че  в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и за инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН.

Материалът Трудни преговори за помощите и бюджета в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург.

Позицията на България е, че трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане.

Обвързаната подкрепа и преходната национална помощ са взаимно свързани. Това са схеми, които гарантират социалната и икономическа устойчивост на земеделските стопани в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“.

Позицията на България до момента е била в полза на доброволното прилагане на екосхемите. Земеделският министър обясни, че бихме могли да проявим гъвкавост и да подкрепим задължителността на екосхемите за държавите членки. Целта е постигането на екологична устойчивост, но настояваме и за достигане на по-амбициозен компромис по въпросите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева е категорична, че за България е важно да се запази съществуващият подход малките ферми да бъдат изключени от контрола по условността.

Материалът България иска повече евросубсидии за животни, плодове и зеленчуци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Двете страни са приели необходимите реформи за изпълнение на поетите от тях ангажименти за подобряване до края на 2018 г. на рамките им за данъчната политика. Следователно ОАЕ вече спазват всички ангажименти за сътрудничество в областта на данъчното облагане и могат да бъдат премахнати от списъка.

Маршаловите острови ще бъдат преместени от приложение I към заключенията в приложение II, тъй като ангажиментите на държавата по обмена на информация при поискване продължават да бъдат наблюдавани от Съвета.

Албания, Коста Рика, Мавриций, Сърбия и Швейцария първоначално влизаха в списъка с данъчните убежища, но решиха да съдействат на европейските власти и да гарантират повече прозрачност. Те са изпълнили преди крайния срок всички необходими реформи за спазване на принципите на ЕС на доброто управление в областта на данъчното облагане. Тези държави ще бъдат премахнати от приложение II към заключенията.

Съветът постигна съгласие, че мрежата от споразумения наСАЩ за обмен на информация е достатъчно широка, за да обхване всички държави — членки на ЕС, което на практика позволява както обмен на информация при поискване, така и автоматичен обмен на информация в съответствие с международните стандарти и съответните нужди на двете страни.

Списъкът на ЕС е част от усилията за предотвратяване на избягването на данъци и утвърждаването на принципи на доброто управление като данъчна прозрачност, справедливо данъчно облагане или международни стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Списъкът беше създаден през декември 2017 г. и се съдържа в приложение I към заключенията, приети от Съвета.

В списъка остават девет юрисдикции, които не окават съдействие: Американска Самоа, Белиз, Фиджи, Гуам, Оман, Самоа, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Вануату.

Материалът ЕС вади още две държави от „черния списък“ за данъчни убежища е публикуван за пръв път на Икономически живот.