fbpx

Сериозни разногласията между „бедния юг“ и „богатия север“

Трети ден в Брюксел лидерите на ЕС обсъждат плановете за финансиране на икономиката след пандемията. Все още са сериозни разногласията между държавите от бедния юг на Европа, чиито интереси са представени от Италия и Унгария, и богатия север, сред които най-твърда е позицията на Дания и Холандия.

Пленарната сесия се отлагаше няколко пъти днес. По четири проблема няма консенсус: не е решен въпросът с размера и структурата на фонда за рестартиране на икономиката след пандемията, колко пари от него ще бъдат предоставени като безвъзмездни субсидии и колко като заеми. Няма решение и по въпроса за създаване на механизъм за контрол, който ще позволи на богатите страни донори да контролират използването на средствата за възстановяване от страните получатели.

България напълно подкрепя изискването европейските средства да се обвържат със спазването на върховенството на закона, заяви министър-председателят Бойко Борисов в Брюксел, предаде пресслужбата на МС.

В рамките на провеждащия се там Европейски съвет премиерът проведе среща с лидерите на страните от т.нар. „пестелива четворка“ както и с премиера на Финландия Сана Марин и румънския президент Клаус Йоханис.

По време на срещата Борисов подчерта, че въпреки намаления като цяло европейски бюджет, настоява средствата за селскостопанската и за кохезионната политика за България да бъдат запазени на същите нива. Той посочи и желанието на страната ни да участва в разпределението на подкрепата за по-слабо разбитите региони. Борисов обсъди с „пестеливата четворка“ приемлив за всички изход.

Фондът за възстановяване след пандемията трябва да е с ресурс от 750 млрд. евро. Цялата тази сума трябва да бъде събрана под формата на заеми от международни и европейски банки и финансови организации със задължение държавите от ЕС да ги изплащат преди края на 2056 г.

Европейската комисия предложи да предостави на страните да подкрепят икономиката си 500 милиарда евро безвъзмездни средства и 250 милиарда евро като нисколихвени кредити. Много държави донори не са съгласни с това и смятат, че кредитният компонент трябва да бъде много по-голям, за да се увеличи отговорността на държавите, които ще получават пари от този фонд.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"