Той е убеден, че страните от ЕС разбират това и подкрепят проекта, поради което той ще бъде завършен.

От 1 януари в сила е новият военен бюджет на САЩ, който включва разширени санкции срещу „Северен поток 2“ и „Турски поток“ Два дни след това норвежката компанията, сертифицираща газопровода – Det Norske Veritas, обяви, че се оттегля, докато са в сила санкциите.

Новак изтъква още, че се надява строителството да завърши скоро, без да дава точна прогноза за срокове. „Мисля, че въпросът е за времето – той е технически и трябва да бъде задаван на компаниите, които пряко се занимават с реализиране на проекта“, добавя руският вицепремиер.

Той подчертава, че за Европа „Северен поток 2“ е възможност за получаване на евтин екологичен ресурс, в дългосрочна перспектива и гарантирани обеми на доставките.

Материалът Страните от ЕС подкрепят „Северен поток 2“, спокойни в Москва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Отказ от Северен поток 2 е просто самоубийство. Недостатъкът в енергетиката е огромен и газопроводът няма да може да компенсира потребностите на Германия в енергетиката. А представете си, ако не го пуснем?“, коментира в интервю Гердт, цитиран от „Новости“.

Междувременно стана ясно, че норвежката компания Det Norske Veritas (DNV) GL се отказва да сертифицира газопровода Северен поток 2, съобщава „Новости“. Това става само два дни, след като Сенатът на САЩ отхвърли ветото на президента Тръмп и прие военния бюджет на САЩ, в който са включени новите санкции срещу „Северен поток 2“ и „Турски поток“.

В изявление на компанията се казва, че „DNV GL прекратява всички дейности в съответствие със санкциите, до момента, в който те остават в сила“. Добавя се, че компанията вече е започнала работа по разваляне на договора.

DNV GL е партньор в двата газопровода – Северен поток и Северен поток 2 и от 2012 година ежегодно сертифицира първия проект. Проверките й трябва да минимизират риска за околната среда, сигурността на хората и имуществото.

Скоро датският участък от Северен поток 2 ще има нужда от сертифициране, тъй като се планира дейностите по него да започнат в средата на януари. Датската страна заявява по този повод, че сертифицирането може да бъде поето от всяка една трета страна.

България също би трябвало да следи как се развиват събитията около американските санкции, тъй като от САЩ многократно са изтъквали, че за тях „Балкански поток“, всъщност си е „Турски поток“. На първи януари сутринта потекоха първите количества руски газ към Сърбия именно по българското трасе на „Балкански поток“, транзитиращо газ от Турция към западната ни съседка и Унгария.

Материалът Отказът от Северен поток 2 е самоубийство, убеден германски депутат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сръбският президент Вучич даде тази сутрин начало на функционирането на газопровода „Балкански поток“ (продължение на „Турски поток“) на територията на Сърбия и по този начин западната ни съседка започна да получава природен газ от Русия през България. Това стана възможно след усилената работа по строежа на газопровода на българска територия.

В същото време премиерът Борисов, придружен от азерския посланик у нас Наргиз Гурбанова, от министър Теменужка Петкова и от газови шефове, бе в Петрич, където през компресорната станция „Петрич“ минаха първите доставки на газ от Азербайджан за България.

До 1 октомври 2021 г., по уверение на правителство, доставките ще се реализират по настоящия временен маршрут до входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа, след което с изграждането на интерконектора Гърция-България доставките ще продължат по точката на свързване между TAP и IGB – Комотини, Гърция. Затова и в момента няма да можем да получаваме пълния обем от договорените 1 млрд. куб. метра газ.

Сериозното забавяне строежа на интерконектора е обяснявано с пречки, породени от пандемията, което се приема резервирано от енергийни експерти. Задават се въпроси защо „Балкански поток“ изпревари връзката с Гърция. „Сега“ припомня, че за частта, която минава през България, правителството на Борисов е платило над 3 милиарда лева. Газ от този газопровод на наша територия не остава, „Булгартрансгаз“ ще печели само транзитни такси.

На събитието в Петрич премиерът се е въздържал от коментари за стартираните доставки на газ за Сърбия. Припомняме, Държавният департамент на САЩнеколкократно обяви, че възприема „Балкански поток“ като „Турски поток“ и заплаши със санкции участвалите в строежа му.

„Имаме ново ниво на сигурност на доставките на природен газ. Правим огромни инвестиции в енергийната сфера, за да бъдем геостратегическа държава, да можем да транзитираме всякакъв газ през 100% българска инфраструктура и да има пълна диверсификация за поколения напред„, е изтъкнал Борисов пред посланик Гурбанова и останалите официални лица.

Материалът Пуснахме руския газ за Сърбия и приехме първите доставки на азерски е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докато европейските институции си мислят, че са създали добри правила за либерализация в енергетиката и конкурентен газов пазар, “Газпром” намери начин да влезе в играта с белязани карти, като овладее България и Балканите. Продължението на руския газопровод “Турски поток“ през територията на България, наречено „Балкански поток“, а после преименувано от премиера Бойко Борисов като разширение на националната газопреносна мрежа, е само върхът на айсберга, забелязан от САЩ.

Под носа на ЕК и наглед сякаш изцяло по правилата на либерализацията на пазара Газпром превзе най-важните гранични точки на българските транзитни газопроводи, без да е необходимо да плаща милиарди евро за строителство и без да придобива собственост върху тръбите.

Милиардите за “Балкански поток“ ги дава България, а превземането е станало чрез дългосрочни договори на Газпром с българския държавен оператор “Булгаргрансгаз” за резервиране на почти всички гранични капацитети, става ясно от данни на Европейската мрежа на газовите оператори (ENTSO-G).

Почти 100% от синьото гориво в страната се внася. Вносът и износът, цялата търговска циркулация на природния газ зависи от капацитета на входно-изходните точки по трансграничните газопроводи на България. Те са седем. Преглед на резервираните досега дългосрочни капацитети показва, че “Газпром” вече е сложил ръка върху всички ключови изходи на страната по стратегическото южно направление към Турция, Гърция и Македония, както и на запад към Сърбия.

Как се движи руският газ в България?

До края на 2019 г. Газпром доставяше синьото гориво по така нареченото южно направление в Европа през Украйна и Румъния за България, Турция, Гърция и Македония.

От 1 януари 2020 г. транзитът беше пренасочен през Турция по втората тръба на новоизградения “Турски поток“. Старото трасе през Украйна вече не се използва, но “Газпром” продължава да държи капацитета му. Продължава да държи и входа на системата на Негру Вода II и III, както и изхода на българо-турската граница Странджа I – Малкочлар.

По новия маршрут горивото от “Газпром” влиза през българо-турската граница на вход Странджа II – Малкочлар, който свързва руската тръба на “Турски поток“ с българската национална газопреносна мрежа. Капацитетът е резервиран над 90% от Газпром и свързаната с него швейцарска компания МЕТ дългосрочно до 2039 г. Всъщност в случая дори процентите нямат значение, тъй като физически тази тръба няма връзка с никоя друга – газът в нея пристига директно от руската компресорна станция край Анапа на северния бряг на Черно море. Физически друг няма достъп до този газов вход.

След като влезе в България, движението на руския газ продължава. Една част отива към националната газопреносна мрежа на България за вътрешните нужди на страната, а останалата част продължавва транзитно към Гърция и Македония. С изграждането на “Балкански поток“ като продължение на „Турски поток“ в страната руският газ ще поеме по ново направление на запад към Сърбия.

Материалът Как България даде на “Газпром” ключовете на Балканите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Макар в разговора на няколко пъти сам той да нарича проекта „Балкански поток“, в един момент се обърна към Малинов с репликата – „За да няма никакви спекулации, вече си го наричаме инфраструктура газова на България.“

Припомняме, преди дни се появиха информации, че САЩ могат да наложат санкции както на фирмите, участващи в проекта „Северен поток“, така и на тези, строящи „Турски поток 2“, за чието продължение е възможно да се приеме и „Балкански поток“.

По думите на Борисов, „България ще бъде диверсифицирана и ще има възможност да получава и азерски, и американски, катарски, израелски и всякакъв друг газ“.

Според експерти фактът, че в един момент газопроводът може да бъде резервиран и за други източници на суровината, го прави независим от „Турски поток“.

Материалът Борисов преименува „Балкански поток“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На 15 юли Държавният департамент на САЩ заплаши с нови санкции компаниите, участващи в “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” (наричан у нас “Балкански поток”). Изложените причини се основаваха на обичайната реторика, според която тези проекти подкопават енергийната сигурност на Европа, защитават монопола на “Газпром” на стария континент и омаловажават транзита на газ през Украйна – твърдения, които очевидно са подвеждащи.

Много беше казано за потенциалните политически последствия от тези заплахи и как те отразяват отслабналите трансатлантически отношения. Може би по-проблематичен е фактът, че те също така предполагат умишлено погрешно тълкуване на европейския пазар на газ и покровителствения възглед “Америка знае най-добре” как европейците трябва да управляват търговията си с енергия.

Съобщението, което предоставя нови насоки за федерален закон, приет през 2017 г., който налага санкции на Иран, Северна Корея и Русия, наречен  “закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции” или CAATSA, съдържа редица твърдения, които са озадачаващи и дори неточни за запознатите с европейския пазар на газ.

Да започнем от допускането, че един единствен средноголям газопровод може да подкопае десетилетия работа по развиване на пазара и инвестициите на Брюксел.

Реалността е, че ЕС – както във връзка с инфраструктурата, така и с доставките – вече има разнообразно портфолио по отношение на природния газ, включително тръбопровод, газ от Норвегия и Близкия изток, втечнен природен газ от САЩ и Катар и други доставки.

Огромен брой тръбопроводи и терминали за регазификация са финансирани с пари на ЕС и платени от европейските граждани. Например от 2014 до 2020 г. Брюксел отдели 5.85 милиарда евро за трансевропейска енергийна инфраструктура. Част от тази инфраструктура доставя газ и от САЩ, като терминалите за втечнен природен газ в Литва и Полша са изградени с помощта на ЕС, което демонстрира ангажимента на ЕС към диверсификацията.

Германия допринася значително за тези усилия; нейният дял от европейския бюджет е в размер на 21%, което означава, че германските данъкоплатци покриват поне една пета от средствата на ЕС, предназначени за диверсификация на енергийните доставки. Повечето от тези проекти са разположени в източната част на Съюза. Поради тези причини критиките към липсата на енергийна диверсификация в Европа или политиките на Германия, за които се твърди, че подкопават европейското единство, са до голяма степен неоснователни.

Друг аргумент срещу газопровода е, че той ще застраши енергийната сигурност на Украйна. През декември 2019 г. обаче беше подписано ново транзитно споразумение между “Газпром” и “Нафтогаз”, което гарантира запазването на приходите от транзит на газ от Украйна поне до края на 2024 г. и гарантира на Украйна приходи от 7 милиарда долара.

Освен това Украйна вече не купува гориво от “Газпром”, а внася газа си от ЕС. Като единствен транзитен маршрут с резервен капацитет, тръбопроводната система на Украйна ще бъде ценна дълго след пускането на “Северен поток 2″. Въпреки че съществуването на “Северен поток 2” може да намали монопола на украинския транзит, новият тръбопровод трябва да осигури достатъчно газ за Европа на конкурентни цени, което трябва да e крайната цел на всяка газова инфраструктура.

Освен това през май 2018 г. Европейската комисия наложи правнообвързващи задължения на “Газпром” в отговор на тревогите на ЕК по отношение на конкуренцията и в защита на европейските потребители и бизнес. Те предвиждат, че клиентите на “Газпром” могат да препродават своя газ свободно на конкурентни пазарни цени.

Ако “Газпром”  наруши условията, може да бъде глобен с 10% от оборота си, без да е необходимо да се доказва нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Решението на “Газпром” да обезщети украинския “Нафтогаз” и полския PGNiG по отношение на завишените цени на доставката на газ демонстрира ангажираността с тези условия.

Важно е също така да се отбележи, че действията на САЩ могат да бъдат мотивирани от собствените им лични интереси за защита и засилване на пазара на втечнен природен газ в САЩ, който беше засегнат от икономическия спад. Изследване на WoodMackenzie изчисли, че “положителното решение (за санкциите) ще доведе до допълнителни 5 милиарда долара за американските производители на газ и ще проправи пътя за бъдещото развитие на американски втечнен природен”. Ясно е, че това решение не е изцяло мотивирано от опасения за европейската енергийна сигурност.

И накрая, икономическите връзки на Европа и отношенията с Москва не пречат на силните критики към външната и вътрешната политика на Русия от други европейски столици, особено Берлин. Крис Милър, асистент по международна история във висшето училище по право и дипломация “Флетчър”, отбеляза, че германската политика днес е “толкова твърда спрямо Русия, колкото във всеки един момент след Студената война”. Страните могат, и често имат, продуктивни разногласия по въпросите на външната политика.

До голяма степен Европа реагира негативно на заплахите от санкции от САЩ, а ЕС и неговите държави членки отговориха на най-високо ниво. Канцлерът Меркел посочи: “Екстериториалните санкции… не съответстват на нашето разбиране на закона… ние вярваме, че завършването на този проект е правилно и действаме съответно тези разбирания”.

Германският външен министър Хайко Маас подчерта, че американската администрация пренебрегва правото и суверенитета на Европа да решава самa откъде и как да захранва енергетиката си.

Заместник-председателят на Европейската комисия Борел изказа позиция, че американските санкции “срещу европейски компании…, които извършват законни дейности” са неприемливи, противоречат на международното право и отслабват трансатлантическото единство. Жан Бизе, председател на Комитета по въпросите на ЕС във френския сенат, също призова Европа да действа: “Време е Европа да утвърди своята позиция. Европа не може да толерира подобно нападение върху своя енергиен суверенитет. Трябва да започнем задълбочен диалог и да обмислим среща с членовете на Американския конгрес, защото Европа не е враг на Съединените щати”.

В отговор на предложените санкции, Европейската комисия планира да въведе механизъм за подобряване на “устойчивостта на Европа към ефектите на екстериториалните санкции, наложени от трети страни”.

Въпреки цялата си критика към “Северен поток 2”, датското правителство ясно изрази възражението си да използва американските екстериториални санкции като довод за спиране на проекта. Елиът Енгел, председателят на Комитета по външни работи, призова колегите си да се противопоставят на поправката, тъй като тя е насочена “срещу нашите съюзници и срещу германските компании, както и много американски”. За съжаление, тази позиция не се споделя от мнозина във Вашингтон.

Силната реакция на европейските политици показва важността да се позволи на Европа да взема своите собствени решения относно енергийната си инфраструктура. Тъй като много европейци смятат “Северен поток 2” за необходим и важен търговски проект за Европа, усилията на САЩ да го блокират ще доведат само до допълнителни търкания с Европа в момент на крехки евроатлантически взаимооотношения.

***
Заглавието е на ИЖ

Материалът Дали “Америка знае най-добре” как европейците да управляват търговията си с енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Експертът е категоричен, че „Балкански поток“ не е продължение на „Турски поток“. Той дори е притеснен, че подобни новини и свързаните с тях интерпретации вредят на проекта, който се развива в България и на територията на Сърбия.

Коментарът му е във връзка със заявеното от САЩ намерение да наложи санкции на всички компании, работещи по проектите „Турски поток 2“ и „Северен поток“.

По думите на Темелков в момента текат преговори с банки за финансиране и санкциите срещу „Турски поток“ вредят на „Балкански поток“, който се реализира изцяло на търговски принцип.

В нито един документ „Балкански поток“ не е дефиниран като продължение на „Турски поток“ и зависим от него, аргументира се още Кирил Темелков.

Той посочи, че в дългосрочен план газопроводът на българска територия може да бъде резервиран и от други източници на природен газ – от Румъния, Азербайджан, втечнен газ от терминала в Гърция. Това в още по-голяма степен е доказателство, че „Балкански поток“ не е продължение и не е в зависимост от „Турски поток“, коментира Темелков.

Материалът „Балкански поток“ е независим от „Турски поток“, убеждава експерт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това обяви в сряда държавният секретар на САЩ Майк Помпео, говорейки пред репортери в американското външно министерство. Според него „Северен поток – 2“ и „Турски поток“ не са търговски проекти.

„Те са основните инструменти на Кремъл за експлоатация и разширяване на зависимостта на Европа от руската енергия, инструменти, които подкопават Украйна чрез блокиране на транзита на газ през тази критична демократична страна, инструмент, който в крайна сметка подкопава трансатлантическата сигурност. Съединените щати винаги са готови да помогнат на нашите европейски приятели да удовлетворят техните енергийни нужди „, заяви държавният секретар.

Американски санкции срещу „Турски поток“, наричан „Балкански поток“ през нашата територия, вероятно са били основна тема на вчерашната среща между премиера Бойко Борисов и американския посланик Херо Мустафа.

Преди заседанието на кабинета днес Борисов обяви, че заради политическата обстановка има опасност да бъдат спрени големите газови проекти.

Материалът САЩ готвят санкции за „Северен поток 2“ и „Турски поток“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви директорът на „Сърбиягаз” Душан Баятович, цитиран от БГНЕС.

На територията на Сърбия са положени всички 403 километра тръби и трябва да бъдат завършени необходимите блок-станции и четири измервателни станции, както и три „изхода” в Чуприя, Белград и Господинци.

По график всичко ще бъде изпълнено най-късно до 1 октомври, но трябва да е готова и инфраструктурата у нас, за да стане връзката.

Затова съседите предлагат техника и заварчици.

Според Душан Баятович, България се намира под натиск, но има амбиции да получи газ и от Румъния и Гърция.

„По-рано смятахме, че ще има нова версия на „Южен поток” и ето, че се появи „Турски поток”, както и че икономическите интереси ще надделеят над политическите. Това ще се случи и сега”, каза Баятович.

Според него унгарците вече са резервирали капацитет, българите вече са продали 100% от капацитета, също както и Сърбия.

В Сърбия ще влязат около 12,5 или 13,88 милиарда кубически метра газ, като страната ще може да използва и газопровода „Северен поток 2“.

„Всичко е представено в Агенцията по енергетика, която изготви съответните актове. Очакваме те да бъдат сертифицирани до края на март и първата част да бъде завършена до май, а компресорната станция – най-късно до 1 октомври “, каза директорът на „Сърбиягаз.

Материалът Сърбия ни предлага помощ за строежа на „Турски поток” е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Трасето се разглежда от Щатите като геостратегически проект на Русия. Това пред БНР заместник държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл, който е №3 в Държавния департамент на страната.

Той трябваше да води американската делегация за първия кръг от консултации в рамките на Стратегическия диалог между България и САЩ, който се проведе на 8 януари в София. Не дойде заради напрежението в Близкия изток.

„Съзнаваме, че енергийната сигурност е много важна за Европа и разбираме, че когато нашите съюзници имат сигурен достъп до енергоизточници, те са по-силни, по-благонадеждни съюзници“.

„Проблемът е, че Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“ са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа. Те дестабилизират Украйна, защото Русия получава възможност да заобиколи тръбопроводите на украинска територия“, каза още Дейвид Хейл.

Той допълни, че САЩ ще продължат подкрепата си за модернизацията на българската армия, за изграждане на защитена от 5G комуникационна мрежа и за укрепване на върховенството на закона в страната ни.

Наскоро е било договорено да се проведе съвместен диалог за реформа в конституцията и отчетност на съдебната власт.

На 8 януари руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган определиха “Турски поток” като исторически проект по време на официалното откриване на газопровода в Истанбул.

В церемонията участваха също министър-председателят на България Бойко Борисов и държавният глава на Сърбия Александър Вучич.

Според Борисов проект е важен за Балканите. Неслучайно наричаме тръбата през България „Балкански поток“. 90% от капацитета е резервиран от „Газпром“.

Материалът САЩ против „Балкански поток“, бил геостратегически проект на Русия е публикуван за пръв път на Икономически живот.