На 27 април 2017 г. Върховната административна прокуратура (ВАП) протестира пред Административен съд София – град решение № Ц-6/7.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което се изменят, считано от 07.04.2017 г., пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия на десетки топлофикационни и газови  дружества в страната.

С цитираното решение  КЕВР повишава с повече от 25 % цените на топлинната енергия.

Аргументите на ВАП за оспорването са, първо, че КЕВР няма компетентност да издаде протестираното решение, тъй като конкретно при поставяне на началото на административното производство за изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, редакцията на тогава действащата Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия не съдържа норма, даваща възможност на комисията да стартира действия с предмет образуване на такива цени.

Освен това е установено, че към датата на започване на административното производство по собствена инициатива на КЕВР все още не са били утвърдени нови цени на природния газ, а точно това е посочено от комисията като довод за повишение на въпросните цени. Въпреки това е проведено административно производство и са определени нови по-високи цени, като стореното е без основание.

ВАС е уважил доводите на прокуратурата и отменя решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР.

„Дневник“ допълва, че пресцентърът на комисията не отговаря на позвънявания, но ведомството е обявило, цитирано от „24 часа“, че първо ще се запознае с решението и след това ще обяви какво да направи с цените отпреди 3 години.

Какво ще е последствието от решението на съда в момента и юристи не се ангажират да прогнозират. Изданието цитира адвокат по административно право, който предполага, че едва ли ще последва нещо пряко за потребителите на енергия. Според него всеки може да претендира пред съда да му бъде върната разликата от незаконното увеличение на цените. Дали обаче съдът ще се произнася в полза на потребители, не е известно, защото всеки от тях ще трябва в индивидуално дело да докаже надплатеното.

Материалът Съдът обяви за незаконни цените на тока и парното от 2017 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

167 354 тона, което с 17,4% повече от 2019 г., са произведени през 2020 г. Наблюдава се увеличение при реколтираните площи, а така и на средния добив с 16,3%.

В резултат от увеличеното производство в ЕС, пазарът там е с нарушен баланс, което понижава цените.

През летните месеци потреблението у нас се увеличи, но не достатъчно, за да покрие липсата на търсене от хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга.

В момента е нарушен балансът между търсенето и предлагането. Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е 3706, 62 лв./ха. Тя включва директни плащания, държавни помощи, както и извънредни мерки за преодоляване на последствията от COVID кризата.

От тази ставка допълнителните средства заради пандемията са приблизително 1000 лв./ха. За сравнение, държавите членки, които произвеждат и внасят картофи в България, са предоставили по-малки помощи за сектора, дори не всички от тях имат предвидена извънредна подкрепа заради кризата.

Това стана ясно от парламентарен отговор на министъра на замеделието, храните и горите Десислава Танева.

Като директните плащания за т.г. производителите на картофи получават 1 856,62 лв./ха. за първите 30 ха и 1 252,02 лв./ха за по-големите площи.

Регистрираните стопани, отглеждащи картофи, са получили обвързано подпомагане от 1 402,15 лв./ха за първите 30 ха и 934,77 лв./ха за над 30 ха.

Тази година субсидиите на са 194,58 лв., за зелени плащания -122,67 лв./ха и за преразпределително плащане – 137,22 лв./ха за първите 30 ха.

Материалът Голямо производство на картофи в ЕС сваля цените и на българската стока е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това мнение изрази Международната агенция за енергетика (МАЕ), която понижи прогнозите си за търсенето през настоящата и в началото на следващата година.

„Лошите перспективи за търсенето и нарастващото производство в някои страни предполагат, че настоящите фундаменти са твърде слаби, за да предлагат твърда подкрепа за цените на петрола“, допълва енергийната организация, цитирана от БНР.

МАЕ понижи допълнително очаквания спад в търсенето за 2020 г. с нови 400 хил. барела на ден до общо 8,8 млн. барела дневно, което означава дневно потребление от 91,3 млн. барела.

Тази прогноза е по-слаба от оценката за петролните пазари на ОПЕК, която картелът представи в сряда.

Агенцията също така намали прогнозите си за търсенето на петрол през третото и четвъртото тримесечие на 2020 г., както и за първото тримесечие на 2021 г., като същевременно очаква увеличение на предлагането с над един милион барела на ден през ноември.

Либийските доставки се възстановяват от продължилата месеци блокада на износа, докато петролното производството в САЩ се възстановява след серията принудителни спирания заради ураганите през октомври.

През миналия месец производството в САЩ е спаднало със 7% прямо негово средно ниво за 2019 г.

За цялата следваща година агенцията очаква увеличение на търсенето с 5,8 млн. барела на ден, което е с повече от предишна прогноза за повишение с 5,5 млн. барела.

Занижените прогнози на МАЕ ограничиха сутрешното поредно поскъпване на петролните фючърси.

Петрол Брент с доставка през януари се търгува по-ниско с 0,32% към $43,65, след като търговията стартира с нарастване до $44,26 за барел.

Фючърсите на американския лек суров петрол WTI с доставка през декември също заличиха сутрешното си поредно поскъпване до близо $42,00 за барел, като вече се търгува с понижение от 0,36% към $41,30 за барел.

Въпреки това от началото на седмицата петролът Брент поскъпна с над 11%, а американският лек суров петрол с близо 12%.

Материалът Ваксините едва ли ще увеличат сериозно търсенето на петрол е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-много поскъпват зърнените култури, захарта, млечните продукти и растителните масла.

През октомври 2020 г. средната стойност на индекса на цените на храните на ФАО, е 100,9 пункта, което е с 3,1% по-високо от септември и 6,0% над октомври 2019 г.

Индексът на цените на зърнените култури е нараснал със 7,2% спрямо предходния месец и 16,5% спрямо октомври 2019 г.

Цените на пшеницата показаха най-значителни ръстове, породени от спад в експортните доставки, неблагоприятни метеорологични условия в Аржентина и продължаващ дефицит на валежи, което се отразява негативно на зимната пшеница в части от Европа, Северна Америка и Черноморския регион.

Цените на царевица, фуражен ечемик и сорго също показаха възходяща тенденция през октомври, докато на ориза леко спаднаха.

Индексът на цените на растителните масла на ФАО се повиши с 1,8% през последния месец, достигайки деветмесечен връх, главно обусловен от по-високите цени на палмовите и соевите масла.

В същото време цените на рапичното масло леко паднаха в резултат на нарастващата несигурност в търсенето в Европейския съюз поради обострянето на пандемията COVID-19 в региона.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО е нараснал с 2,2% в сравнение със септември, като най-значително поскъпване има при сирене, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и масло. Повишаването през октомври се дължи на известно напрежение в доставките в краткосрочен план поради силното търсене на внос в Азия и Близкия изток.

Индексът на цените на захарта на ФАО се е увеличил със 7,6% в сравнение със септември, главно в резултат на очакваното свиване на производството както в Бразилия, така и в Индия, двете най-големи страни производителки на захар.

Октомврийската стойност на индекса на цените на месото на ФАО беше с 0,5 процента по-ниска от тази през септември и се дължи на спада в котировките за свинско месо от Германия под влияние на ограниченията за износ в Китай.

Спадът продължава деветия месец от януари насам. Цените на говеждо и птиче месо също спаднаха, докато на агнешкото се повишиха на фона на силното вътрешно търсене и ниското предлагане на износ.

Материалът Храните в света поскъпват пети пореден месец е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според агенцията, декемврийските цени за доставки за Азия са намалени с 10 цента за барел за Arab Light. За американския пазар цените са понижени с 20 цента. За Европа обаче са са увеличени с $1.

Saudi Aramco е реализирала близо две трети от износа си на петрол в Азия или САЩ миналия месец.

Според прогнозата на компанията цената на петрола Brent ще остане от порядъка на 38-43 долара за барел, което е по-ниско от стойностите, изисквани от страните от ОПЕК + за балансиране на ситуацията.

Източници казаха пред ТАСС, че страните от ОПЕК + все още не са започнали да обсъждат възможни отговори на влошената ситуация на петролния пазар, въпреки че опцията за удължаване на сегашното ниво на съкращения на производството вече има поддръжници.

Но все още не е дошъл моментът за решения за производствените нива за 2021 година.

Материалът Saudi Aramco понижи цените на петрола за Азия и САЩ, увеличи ги за Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Големите вериги са свикнали на високи цени. Това е техен стандарт и никога няма да ги намалят“, коментира той. Пропан-бутанът върви около 0.78 ст. за литър на малките обекти, а при големите достига 0.82 ст. за литър. Поевтиняването на бензина на годишна база до октомври 2020 г. е с близо 19% спрямо същия период на миналата година. При дизела намалението на цените е с около 21%, посочи Симо Симов.  

Цените на петрола на световните пазари се задържат стабилни и няма големи аномалии. Драстични промени не се очакват до края на годината. Пазарът ще остане стабилен, което е добре за икономиката, подчерта Симов.

Консумацията на горива в света не се покачва. Най-големите потребители са транспортът и туризмът, които са най-засегнати от кризата и работят изключително ограничено. 

Котировките на петрола на международните пазари се понижиха с повече от 3% вчера поради опасения, че ограниченията заради Covid-19 в цяла Европа ще отслабят търсенето на гориво. В същото време търговците се подготвят за възможни сътресения на цените на горивата в световен мащаб и заради президентските избори в САЩ.  

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия намалиха добива с около 7,7 млн. барела на ден, за да подкрепят цените. Организацията ще обсъди ситуацията на среща на 30 ноември и 1 декември и вероятно ще вземе решение за забавяне на планираното увеличение на производството с 2 млн. барела на ден през януари. 

Материалът В малките бензиностанции горивото е с 20 ст. по-евтино е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на петрола паднаха драстично в ранните етапи на COVID-19 и само частично възвърнаха нивата си преди пандемията. В същото време цените на металите спаднаха сравнително умерено и се върнаха на позиции, предшестващи шока.

„Въздействието на COVID-19 върху суровините е неравномерно и може да има трайни последици за енергийните пазари“, казва Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Групата на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции.

Когато спадовете в цените на суровините са краткотрайни, стимулите могат да са буфери. Когато обаче цените останат депресирани за продължителен период, политиците трябва да намерят решения, така че техните икономики да могат да се приспособят плавно към новото нормално положение.

В света след COVID, развиващите се страни износителки на петрол трябва да бъдат по-агресивни в политики за намаляване на зависимостта си от приходите от тази суровина.

Очаква се цените на петрола да достигнат средно $44 за барел през 2021 г., в сравнение с около $41 за барел през 2020 г. Прогнозата е, че търсенето ще расте бавно, тъй като туризмът и пътуванията продължават да бъдат ограничавани от здравни проблеми.

Цените на енергията, включително природен газ и въглища, се очаква да се възстановят през 2021 г., след голелия спад през 2020 г.

Втората вълна на пандемията, която води до повече блокировки и по-малко потребление, както забавянето на ваксини, може да доведе до по-ниски цени на енергията от прогнозните, смята Световната банка.

При металите може да има умерено поскъпване през 2021 г., подкрепено от продължаващото възстановяване на световната икономика особено в Китай.

Цените на селскостопанските продукти ще нараснат леко през 2021 г., след прогнозно увеличение от 3% през 2020 г. заради известния недостиг на хранителни масла.

Загрижеността относно несигурността на храните остава актуална в няколко нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Тези опасения се дължат на удари по доходите, които нанесе световната рецесия, тесни места в наличността на храни на местно ниво и гранични ограничения, които възпрепятстват предлагането на работна ръка.

Материалът Леко поскъпване на металите и храните през 2021 г., петролът остава под нивата преди кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Увеличението се дължи изцяло на ръст на цените – с 1.9%, докато обемите на произведените количества спрямо 2018 г. са намелели с 1.4%, сочат данни на НСИ.

Растениевъдната продукция в стойност се равнява на 5 639.1 млн. лв. и представлява 66.3% от цялата селскостопанската продукция. В сравнение с 2018 г. тя е по-ниска с 2.3%, което е в резултат на понижение на цените – с 1.6%, и намаление на обемите – с 0.7%.

Преобладаващата част от продукцията в растениевъдството (82.7%) през 2019 г. е от зърнени и технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 2 933.3 млн. лв. и 1 728.1 млн. лева.

Животновъдната продукция е 2 174.4 млн. лв., или 25.6% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2018 г. е отбелязано увеличение с 9.3%, което е в резултат на повишение на цените – с 11.9%, докато произведените обеми намаляват с 2.6%.

Важен фактор за повишението на базисните цени е увеличението на субсидиите за животновъдството с 46.6% спрямо 2018 година.

Създадената през 2019 г. брутна добавена стойност в селското стопанство (по базисни цени) се равнява на 3 727.2 млн. лв. и е с 1.7% повече спрямо 2018 година. Увеличението се дължи на повишение на цените – с 2.0%, което не може да бъде повлияно от понижението в обемите – с 0.3%.

Стойността на вложените в селското стопанство през 2019 г. средства за текущо потребление се равнява на 4 777.4 млн. лв., което е с 0.3% по-ниско спрямо предходната година. Понижението се дължи на спад в обемите – с 2.2%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в цените – с 1.9%.

Материалът Положителният резултат в земеделието заради повишени цени и субсидии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя запази прогнозата за спада на търсенето на петрол в света през 2020 г. на 8,4 милиона барела дневно, до 91,7 милиона.

Според оценките на агенцията търсенето на петрол през юли 2020 г. е нараснало с 3,4 милиона барела на ден на фона на подобряване на епидемиологичната ситуация и отмяна на ограничителни мерки по целия свят.

„Втората вълна от болести на COVID-19 и новите карантини обаче забавят растежа на търсенето“, се казва в доклад, цитиран от ТАСС.

Поради новите ограничителни мерки IEA влоши оценката за възстановяване на търсенето през третото тримесечие на 2020 г. с 200 хиляди барела на ден.

Несигурността на инвеститорите при по-нататъшното намаляване на резервите се отразява на физическия пазар, поради което цените на петрола падат, отбелязва IEA.

Прогнозата за спад в търсенето с 8,4 милиона барела на ден за тази година е от значение ,само ако OPEC + напълно се съобрази с условията на сделката за намаляване на производството и световните резерви се свият с 4 милиона барела през четвъртото тримесечие.

„Въпреки това, с планираното възстановяване на добива на петрол в ОПЕК + с 1,9 милиона барела дневно от 1 януари 2021 г., способността на пазара да усвоява резервите за следващите няколко месеца става още по-ограничена“, твърдят експертите на агенцията. Към това те добавят риска темпът на възстановяване на търсенето да се забави поради нарастващия брой случаи на коронавирус в света.

Актуализираното споразумение ОПЕК + влезе в сила на 1 май, то предполага намаляване на производството от страните от алианса с 9,7 милиона барела на ден през май-юли.

Русия и Саудитска Арабия намаляват добива с равни дялове – 2,5 милиона барела на ден от базовото ниво от 11 милиона барела.

Споразуменията ще бъдат в сила две години, но от август до декември 2020 г. в рамките на алианса, вече се изрязват 7,7 милиона барела на ден, а от януари 2021 до края на април 2022 – 5,8 милиона барела. Параметрите на сделката могат да бъдат преразгледани през декември 2021 г.

Материалът Цените на петрола остават под 50 долара за барел до 2023 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цената на суровия нефт WTI е намалена с 3,55% – до 39,16 долара за барел.

Това се дължи на възобновяването на производството на петрол в Либия , отслабването на урагана Делта и края на стачката на работниците от този бранш в Норвегия.

Много петролни платформи в Мексиканския залив са възобновили работата си след отслабването на урагана.

Националната петролна корпорация на Либия пък е отменила, наложените форсмажорни обстоятелства върху западното находище на Аш Шарара и е инструктирала своя оператор да възобнови производството, информира Bloomberg.

Първоначално полето ще изпомпва 40 000 барела суров на ден, преди да достигне капацитета си от почти 300 000 барела до 10 дни.

Това приблизително би удвоило общия добив на Либия до около 600 000 барела на ден.

„Обновеното производство след урагана в Мексиканския залив, очевидно рестартиране през уикенда на най-голямото петролно находище в Либия и днешната сила на щатския долар увеличават възможността за спад на цената на WTI до минимумите от началото на октомври“, казва Джим Ритербуш, президент на Ritterbusch.

Материалът Петролът започна седмицата с намаление на цените е публикуван за пръв път на Икономически живот.