В Европа, както и навсякъде по света, покупките на електрически автомобили процъфтяват. Все повече се надигат гласове обаче, които поставят под съмнение техния екологичен отпечатък. Не толкова зелена, колкото изглежда, по-мръсна от дизеловата, поглъщаща големи количества редкоземни елементи… Дали електрическата кола не е толкова замърсяваща, колкото термичната, задава въпрос RFI* в свой анализ.
В Европа между 2018 г. и 2021 г. продажбите на електрически автомобили са се увеличили шест пъти, от малко над 200 000 до 1,2 милиона продадени броя само за четири години. Този ръст е предизвикан от развитието на мрежата от станции за зареждане, въвеждането на държавни субсидии за купуването им и от покачването на цените на горивата. Европейският съюз дори реши да забрани продажбата от 2035 г. на коли с двигатели с вътрешно горене.
Тенденцията не е само европейска. В световен мащаб през 2021 г. са продадени три пъти повече електрически автомобили, спрямо 2018-та: 4,8 милиона броя в сравнение с 1,5 милиона. Тези цифри може да изглеждат огромни, но са незначителни в сравнение с продажбите на автомобили с вътрешно горене: над 75 милиона броя през 2021 г. Дали производството и експлоатацията на такова огромно количество нови електрически автомобили ще позволи ефективна борба с екологичните кризи като се имат предвид големите разходи на ресурси и енергия за това? Отговорът е, както често се случва, когато говорим за екология, по-сложен от едно просто да или не.
Оръжие, което е преди всичко ефикасно срещу емисиите
Борбата с глобалното затопляне е само една от многото екологични кризи, които раздират нашата планета, но тя получава най-голямо медийно внимание. Едно от основните средства за намаляването на емисиите на парникови газове е електрифицирането на автомобилите и на транспорта като цяло. Близо една четвърт от глобалните емисии на парникови газове се дължат на транспорта, а от тях малко по-малко от половината идват от сухопътния транспорт. Междуправителствената група експерти по изменение на климата към ООН дори заявява: „Електрическите превозни средства, които са с ниски емисии на парникови газове, крият най-голям потенциал за декарбонизация на наземния транспорт на базата на техния жизнен цикъл“.
Един от хората, които най-добре познават жизнените цикли на електрическите автомобили е Тома Жибон, инженер по индустриална екология в Люксембургския институт за наука и технологии. Това е дисциплина, която оценява въздействието върху околната среда на продукти, услуги и технологии, чийто основен инструмент е анализът на жизнените цикли. „Тя изследва цялата съвкупност от материали, енергия, отпадъци, емисии, които участват пряко или непряко при получаването на един краен продукт, независимо дали това е кола, телевизор или дори територия“, дава ученият своето определение. Това прави възможно да се получи пълна картина на производството на дадена стока и да се разберат последиците от това за околната среда.
През 2017 г., докато германските медии остро критикуваха екологичното въздействие на електрическата кола, правителството на Люксембург възложи на институт за наука и технологии да отговори на въпрос, поставен в парламента относно обосноваността на тези обвинения. Тома Жибон беше натоварен да даде отговора. Това питане направи възможно създаването на уебсайта Climobil, преди всичко интуитивен, който прави възможно сравняването на емисиите на парникови газове между различни модели термични и електрически автомобили, въз основа на жизнения им цикъл.
В по-голямата част от случаите показателите на електрическата кола винаги са по-добри. По-конкретно, главно отделянето на парникови газове в процеса на експлоатация натежава в жизнения цикъл на автомобила с двигател с вътрешно горене, докато за електрическата кола това са емисиите по време на производството, по-специално на батерията. „Това е явление, което наблюдаваме при повечето нови нисковъглеродни технологии: емисиите получени в процеса на производството, са по-големи от емисиите в процеса на експлоатацията. Същото се отнася за вятърните турбини, и за фотоволтаичните панели“, казва инженерът.
Зелено електричество и обратен ефект
Декарбонизацията на произведената електроенергия е голямото предизвикателство: това е параметърът, който определя разликата между електрическите автомобили и автомобилите с вътрешно горене. „Ако зареждате колата си във Франция, по-голямата част от парниковите газове ще бъдат емитирани по време на производството ѝ, тъй като добиването на електроенергия е твърде декарбонизирано в страната. Ако зареждате в Полша, по-голямата част от парниковите газове ще се емитират по време на експлоатацията, както е и при колите с вътрешно горене, тъй като полското електричество се произвежда от електроцентрали, захранвани с въглища“, обобщава Тома Жибон. (Полша и Белгия са единствените две страни в ЕС, които предвиждат над 50% от призведената там електроенергия през 2030 г. да е от ТЕЦ на въглища).
Развитието на електрическата кола също така поражда опасения от получаването на обратен ефект. Тови е принцип, според който икономията, постигната благодарение на подобряването на даден продукт, води до неговото свръхпотребление, което от своя страна зачерква същата тази икономия. При електрическите коли, например, очакваният спад на цените им и ниските им експлоатационни разходи крият риска от увеличаването на изминатите километри от всеки човек и следователно от ликвидиране на екологичната полза от електрификацията.
Изразходване на ресурси
Но борбата с въглеродните емисии далеч не е единственото екологично предизвикателство на този век. Намаляването на биоразнообразието, свързано с влошаването на околната среда, замърсяването на почвата, въздуха и водата, както и недостигът на последната, са кризи, които електрическите автомобили биха могли да задълбочат. Добивът на суровини за производство на батерии е много замърсяваща дейност, дори ако ресурсите, като литий, са огромни. Добивът на кобалт, който се намира главно в Демократична република Конго, повдига въпроси от етична гледна точка.
В този смисъл спешно трябва да се установят норми за добив, които са по-щадящи към околната среда и по-етични. Електрифицирането на автомобилния парк, което е жизненоважно в борбата срещу глобалното затопляне, ще доведе до увеличаване на използването на батерии. Следователно, създаването на ефективни системи за тяхното рециклиране е другото голямо предизвикателство. Това рециклиране може да бъде улеснено с приемането на прости правила, обяснява Тома Жибон. „Трябва да наложим екоконцепция при производството на батериите – те да могат лесно да се демонтират, така че лесно да извличаме от тях различните елементи. Необходимо е да се забрани изхвърлянето на батериите на боклука и те да бъдат задължително рециклирани. Това предполага производителите на батерии да поемат отговорността да ги приемат след края на живота им”, настоява инженерът.
Промяна в начина на мислене
Колата, електрическа или не, винаги ще поставя проблеми, независимо от усилията, направени в отрасъла. Отрицателните въздействия са многобройни: заемане на пространство в градовете и селата, разходи за суровини за производството на пътища, отделяне на фини частици при износването на гумите, изразходване на ресурси, аварии и инциденти. Те са отбелязани и от Орелиен Биго, учен в катедрата за енергия и просперитет в Института Луи-Башелие.
- Заемане на пространство: паркиране, задръствания, въздействие върху биоразнообразието, визуално замърсяване…
- Липса на физическа активност и съответното въздействие върху здравето
- Аварийност
- И в крайна сметка излиза финансово прекалено скъпо
Този учен, специалист по енергийния преход в транспорта, както Тома Жибон, поставя под въпрос доминиращия начин на мислене относно личния автомобил. „Колата е традиция. Само във Франция има милиони хора, които се посвещават изцяло на автомобила си. Така че ще бъде много трудно да се измъкнем от тази зависимост. Много по-лесно е да си зададете въпроса каква кола искам, от това каква мобилност искам“, обяснява рабощещият в Люксембург инженер.
И всичко това, като имате предвид основните принципи на нисковъглеродната мобилност:
1.да живеем без кола, ако е възможно
2.да изберем малко, здраво, икономично превозно средство, което де се ползва от повече хора
3.да изберем електрически автомобил, ако е възможно
В тази борба срещу традицията в разбирането за личния автомобил властите притежават огромна сила. Те могат по-специално да развият обществения транспорт, да увеличат и обезопасят велосипедните алеи, да създадат места за споделено пътуване за стигане до работа, да субсидират масовия транспорт. Решенията са налице, те съществуват. От политиците и гражданите зависи да ги възприемат, а от медиите – да променят масовите нагласи за личния автомобил.
*Превод Георги Саулов
