Мрачна картина рисуват досегашните констатации, резултат от три кръга на онлайн проучването „Живот, работа и COVID-19“ на Eurofound. Тъй като почти всеки аспект от нашия трудов и семеен живот се е променил, целта на проучването е да се анализира бързата промяна, която продължава, изтъкват от агенцията.
През пролетта на 2021 г. психическото състояние е достигнало най-ниското си ниво във всички възрастови групи от началото на пандемията, като най-неблагоприятно са засегнати младите хора и тези без работа, констатират авторите на изследванията.
Проучването също така показва, че над половината (55%) от младите хора са били изложени на риск от депресия по време на ранните етапи на блокиране в целия ЕС, като младежите в Европа страдат непропорционално от социалната изолация и затруднените възможности за образование и заетост.
Междувременно е установено, че доверието в институциите е спаднало, като в националните правителства във всички държави-членки на ЕС е по-ниско, отколкото в началото на пандемията.
Макар жените да изглеждат по-устойчиви от мъжете по отношение на здравните резултати, това не е така, когато става въпрос за икономически и социални последици. Мерките, предприети от правителствата за контрол на разпространението на вируса, са задълбочили различията между половете по отношение на безработицата, домашния труд и финансовата сигурност, при което жените са в неблагоприятно положение. Конфликтът между професионалния и личния живот е ескалирал за много хора, работещи от вкъщи, като майките на малки деца често носят тежестта на въздействието.
В същото време, макар случилото се да е опустошително за мнозина, се появяват възможности за бъдещето. Изследването на Eurofound подчертава, че COVID-19 може да бъде катализатор за фундаментална промяна, която ще определи бъдещето на Европа, и че вместо да се „възстановяваме“ от криза, както направихме преди десетилетие, можем да пренастроим очакванията си за живота и да променим разбирането си за това какво можем да постигнем в сътрудничество; от изграждането на нашите здравни и социални системи, до приемане на смислени и амбициозни политики за справяне с изменението на климата.
COVID-19 може да е оставил много сектори и бизнеси в латентно състояние, но е направил революция в други аспекти на трудовия живот, като явлението хоум офис, все повече поставящо под въпрос старите парадигми.
Предварителните данни показват, че работната сила се колебае за връщане в офиса и макар да съществува допълнителният натиск от изолацията, които могат да възникнат в резултат на работата от вкъщи, мнозина не са склонни да подновят дългите пътувания и времето далеч от близките. Допълнителното напомняне за неравния пазар на труда са и тези, които нямат възможност да работят от дома си.
Сред темите, върху които Eurofound ще акцентира в своите изследвания, е как блокирането е променило пазара на труда, как дигитализацията е променила работното място, как COVID-19 е повлиял на ритъма на бизнеса и как кризите влияят върху равенството и сближаването в Европа.
Избухването на COVID-19 в Европа може би постепенно навлиза в историята, но дългосрочното въздействие на пандемията върху работата и живота ни едва започва, изтъкват още от агенциата.
