Лятото на 2022 г. ни припомня, че климатичните промени, причинени от емисиите на парникови газове, действително са в ход и че е наложително наистина да се заемем с енергийния преход, за който говорим от толкова дълго време. Но докъде стигнахме с него, задава въпроса Грег де Темерман, доктор по експериментална физика и генерален директор на мозъчния тръст Zenon Research, в коментар за Capital.fr*…
Тазгодишното издание на BP Statistical Review of World Energy предоставя задълбочен поглед върху енергийната статистика и нейното развитие. Първо, да започнем с това като си припомним за какво става дума. Енергията характеризира нашата способност да преобразуваме света. Най-добрият начин да илюстрираме това е като разгледаме въздействието на използването на суровините в световната икономика. През 2021 г. човечеството е използвало 100 милиарда тона суровини – следователно около 13,4 тона на човек (очевидно те не са равномерно разпределени). Половината от тази маса идва от минерали като пясък, глина, различни скали. Биомасата представлява около 25 милиарда тона, което включва селскостопанското производство и дърводобива.
За сведение, световното производство на зърнени култури през 2018 г. е 2,7 милиарда тона. Металните руди (от които се извличат металите) представляват приблизително 10 милиарда тона скална маса. Сред металите желязото (основна съставна част на стоманата) представлява 94% от общото количество. Около 12% от енергията в света се използва за производството на метали и цимент.
За да илюстрираме въздействието на човека, трябва да отбележим, че през 2020 г. антропогенната маса (възникнала в резултат на човешката дейност) надхвърли общото количество на биомасата на Земята. Тази антропогенна маса се определя като съвкупност от всички произведени предмети и включва по-специално металите, строителните материали, цимента, дървото, стъклото и пластмасата. Смята се, че биомасата на Земята е около 1 100 млрд тона. Ако съберем общата маса на сградите и изградените инфраструктурни обекти след 1900 г. стигаме до същата цифра. Тя се удвоява на всеки 20 години от 1900 г. насам и тази тенденция се ускорява след 2000 година.
Твърде отноистелен енергиен преход
Да се върнем към енергийния баланс от 2021 г. Потреблението през годината е 595 екзаджаула, което е с 1,3% повече в сравнение с 2019 г. Като изключим спорадичните спадове поради войни или кризи (последната е тази, свързана с Ковид-19 през 2020 г.), световното енергийно потребление показва тенденция на непрекъснато нарастване през последните 200 години. То се е увеличило 26 пъти от 1820 г. и почти 6 пъти от 1950 година. На петрола се падат 31% от произведената енергия, на газа – 24%, а на въглищата – 27% – т.е. 82% идват от изкопаеми енергийни суровини. Това представлява 15,1 милиарда тона изкопаеми горива, т.е. близо 2 тона на земен жител… Този дял на изкопаемите горива е бил 83% през 2019 г. и 85% през 2016 г. Това е лоша новина, защото не се вижда тенденция на постепенен спад на техния дял в общия енергиен микс на човечеството.
Ако погледнем в абсолютни стойности обаче, тенденциите са твърде различни. През последните 20 години потреблението на изкопаеми горива се е увеличило рязко: +20% за петрола (като имаме предвид, че търсенето през 2021 г. все още не се е върнало на нивото си от преди Ковид пандемията), +68% за въглищата и +62% за газа. Това означава, че сме много далеч от декарбонизацията и използваме все повече изкопаеми горива. И така, ние отделяме все повече CO2: емисиите нарастват с темп от 1,7% годишно през периода 2010-2019 г. (и 2,7% годишно през предходното десетилетие). Резкият спад (около 6%), свързан с Ковид-пандемията, вече беше компенсиран в края на 2021 година.
Вярно е, че възобновяемите енергийни източници се развиват много бързо. От 2015 г. инсталираната мощност на фотоволтаичните паркове е нараствала с 26% годишно, а на ветрогенераторните паркове – с 13% годишно. Между 2019 г. и 2021 г. спадът в потреблението на петрол (-8 екзаджаула) е бил компенсиран от въглищата (+3) и газа (+5), което означава, че увеличеното търсене се удовлетворява главно от възобновяеми енергийни източници. Този извод е относителен и трябва да се постави в контекста на спадането на търсенето на петрол през 2021 г. заради Ковид-пндемията.
Но това показва парадокса на енергийния преход: да, нисковъглеродните енергии се развиват бързо (макар и все още недостатъчно), но потреблението на изкопаеми горива не намалява. А за да ограничим глобалното затопляне до 1,5 градуса, трябва да намалим емисиите (и следователно потреблението на изкопаеми горива) с почти 50% до 2030 г. Погледнато от друг ъгъл, това означава, че 89% от запасите на въглища и почти 60% от запасите на газ и нефт не трябва да бъдат добивани и потребявани. Защото, колкото и да е парадоксално, запасите непрекъснато намаляват и със сигурност не са неизчерпаеми, но са абсолютно достатъчни за климатичните промени.
Както посочи Междуправителствената експертна група по климатичните промени в своя доклад от април, решенията за значително намаляване на емисиите през следващото десетилетие съществуват, но те трябва да бъдат масово прилагани. Въпреки това и необходимостта от спешни мерки в областта на климата и енергетиката, дискусиите относно решенията, които трябва да бъдат взети (например споровете относно електрическите автомобили или възобновяемите енергийни източници) ни карат да бъдем скептични относно бързото намаляване на използването на изкопаеми горива.
*Превод Георги Саулов
