fbpx

Глобалното затопляне е новата реална заплаха за икономиката

Северното полукълбо продължава да се задъхва от поредица засушавания и пожари в различни точки на планетата. Тази глобална гореща вълна подчертава размаха на икономическите щети, причинени от изменението на климата, коментира RFI*.

Настоящата суша в Италия, най-лошата от 70 години, може да намали селскостопанската продукция с 30%. Спадането на нивото на река По, която напоява цялата северна част на страната, възпрепятства работата на водноелектрическите централи. Това намаление на производството на електроенергия в разгара на енергийната криза, разбира се, има отрицателен ефект върху цените и доставките на енергия.

В Германия спадът на Рейн е това, което тревожи цялата индустрия, тъй като реката е основен път за транспорт на суровини и полуфабрикати до фабриките в региона. Но когато нивото е твърде ниско, корабите вече не могат да плават, което за месец означава спад с 1% на промишленото производство. Във Франция атомните електроцентрали работят на забавен ход и търговците в опустошения от пожари югозапад знаят, че туристическият сезон вече е сериозно компрометиран.

Могат ли да бъдат трайни икономическите проблеми, предизвикани от високите горещини?

По принцип фермерите компенсират загубите от един лош сезон с печалбите от следващите. Но когато сушите се повтарят твърде често, икономиката вече не може да си поеме дъх. Това се случва в Мароко. Нейните водни ресурси са в постоянен спад от 60-те години. Днес страната е в ситуация на структурна водна криза.

Световната банка алармира миналата седмица: растежът на Мароко ще бъде драстично намален тази година, до едва 1,3% срещу почти 8% през 2021 г., годината на възстановяването след Covid. Това частично се дължи на глобалното затопляне. Пожарите също имат много дългосрочни последици. Необходими са двадесет до тридесет години, за да се възстанови една гора и следователно дейностите, които зависят от нея. В Югозападна Франция дузина дървопреработвателни предприятия бяха принудени да спрат работа. В Гърция, на остров Евия, опустошен миналата година от жесток пожар, реколтата от боров мед ще може да се възстанови едва след тридесет години.

Превърна ли се климатът в риск за икономиката?

Данни на презастрахователя SwissRe сочат, че това дори е голяма заплаха за нашето бъдеще, много по-тревожна от пандемията. В Европа горещата вълна и нейните драматични последици, пожарите и сушата, ще ускорят рецесията, смятат много анализатори. Горещите вълни имат също отрицателно въздействие върху здравето и производителността. Когато термометърът доближава 40°C, е много трудно да се работи.

Бурният икономически растеж на Запада, базиран на въглеводородите, ускори глобалното затопляне на планетата. Сега тя се оказва една от първите жертви. Процесите в тази насока са познати на експертите доста време преди безпрецедентната гореща вълна от 2022 година. В доклад, публикуван миналата година, Европейската централна банка прави заключението, че еврозоната може да загуби 4% от икономическия си растеж до 2030 г. поради глобалното затопляне.

Как да избегнем този катастрофичен сценарий?

Като инвестираме в адаптирането. Например в превенцията от пожари. Европейските страни от средиземноморието отделят 80% от бюджета, предвиден за противопжарна защита за борба с пламъците и само 20% за превенция. Трябва също така да адаптираме градовете, къщите, така че жегата да бъде поносима. Потреблението на вода също трябва да бъде преразгледано. Италия регистрира загуба от 30% на водните си ресурси при средно за Европа от 5% до 8%. И разбира се, ускоряване на енергийния преход. Но войната в Украйна измести на заден план това, което трябва да бъде приоритет на приоритетите.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"