Докато Москва е обвинявана, че използва енергиен „шантаж“, след като завъртя газовото кранче на България и Полша, нов доклад на един независим изследователски център, публикуван днес, разкрива, че Русия е извлякла огромни печалби от износа на енергосуровини след началото на войната в Украйна. И то най-вече благодарение на Европа, пише Franece24.
По време на войната сделките продължават. И за Русия износът на енергосуровини се оказа твърде доходоносен, въпреки лавината от международни санкции, според доклад от Изследователския център по енергетика и чист въздух (CREA), базиран във Финландия.
В действителност, след 24 февруари, датата, на която руските войски предприеха настъплението си в Украйна, Москва е спечелила 63 млрд. евро от продажбата на газ, петрол и въглища, според експертите на CREA.
Приходите са два пъти повече отколкото през миналата година
Европейските страни, като започнем от Германия, оглавяват класацията на разходите направени за внос на въглеводороди от Русия, като изпреварват значително Китай и Турция. „Страните от Европейския съюз са платили 44 млрд. евро (само Германия повече от 9 млрд. евро) на Москва през първите два месеца на войната, което е два пъти повече, отколкото през същия период на миналата година“, подчертава Лаури Миливирта, главен анализатор в CREA и автор на доклада, озаглавен: „Финансирането на войната на Путин в Европа: износът на руска енергия след 24 февруари“.
Тези данни са според оценки, „базирани на анализа на движението на руските кораби, натоварени с въглеводороди и на публичните данни за продажбите на енергия“, уточнява ексепертът от финландския изследователски център. Невъзможно е обаче да знаем, точния размер на приходите от този износ, защото някои от цените са фиксирани в дългосрочни договори, които не са публично достояние поради търговска тайна. Но „на основата на модела, който прилагаме и данните, с които разполагаме, считаме, че тези оценки са възможно най-близки до действителността“, твърди Лаури Миливирта.
Докладът хвърля ярка светлина върху действителния ефект от санкциите и заплахата от тях срещу Русия. Той констатира, че руският износ на енергийни суровини се е сринал след началото на войната. От тази гледна точка санкциите работят. „Бяхме изненадани от размера на спада като се има предвид, че в някои страни ембаргото върху руския петрол и газ все още не е влязло в сила, а в други – като ЕС – все още става дума само за заплаха (като изключим ембаргото върху въглищата)“, признава Лаури Миливирта.
За него това е знак, че търговците на енергия вървят по-бързо и са отишли по-далече от правителствата, в стремежа им да се справят без руския газ и петрол. Те предвидиха задаващите се санкции и предпочетоха да скъсат връзките си с Москва преди да бъдат заставени насила да го направят.
Но откъде тогава идват рекордните приходи от износа на руски въглевородороди? Парадоксално, това частично е резултат от санкциите. Те лишиха пазара от значителни количества суровини, което предизвика ръст на цените за малкото, което остана в наличност. Това „позволи на Москва да компенсира спада в износа“, счита Лаури Миливирта.
Намаляващ износ, растящи цени
Някои от главните действащи лица на пазара се спуснаха към руското черно злато, газа и въглищата от страх, че поради санкциите няма да имат повече достъп до тях. „Ако вземем за пример Европа, има увеличаване на вноса на руски въглища, защото ЕС предупреди в аванс, че ембаргото върху тях ще влезе в сила от началото на август“, се подчертава в анализа на CREA.
Русия направи всичко възможно да намери нови купувачи. Анализът на движението на руските кораби е доказателство за този неистов стремеж. „Констатирахме значително увеличаване на броя на руските танкери, натоварени с въглеводороди в открити води без ясна крайна дестинация с надеждата да намерят купувач по пътя“, отбелязва финландският учен. Но значителна част от тях не успяват в това се начинание.
Много страни като Индия, Египет и Китай увеличиха вноса или започнаха да внасят въглеводороди от Русия. Данните показват увеличаване с 210% на износа на втечнен природен газ за Китай… нещо, което обаче не е трудно като се има предвид, че преди конфликта в Украйна Пекин не купуваше почти никакви количества.
Но „това не е достатъчно да се компенсира загубата на клиентите от Европа. Особено като имаме предвид, че Русия не може да диверсифицира до безкрай клиентелата си“. Една от причините е, че броят на страните, готови да се пригодят към руския петрол е ограничен. „Всеки суров петрол има своите специфики, а европейският, който е произвеждан в Русия, изисква специфична технология на преработка. А не всички страни са готови да я използват“, уточнява експертът. Това изисква инвестиции в нови мощности, които повечето страни не са склонни да направят.
Освен това износът на газ и петрол към Индия, Индонезия и Китай не е толкова лесен, колкото този към Европа, където въглеводородите се пренасят посредством тръбопроводи. Транспортът към тези страни е по-дълъг и скъп, което ги прави много по-малко привлекателни за Москва.
Докладът е доказателство за парадокса, който представляват санкциите срещу износа на руски въглеводороди. Те работят, но не носят толкова вреди на руския портфейл, колкото биха могли поради зависимостта на европейците от енергосуровините “made in Russia”. CREA съветва да се ускори енергийният преход в Европа. А докато чакаме да дойде времето, когато ще можем да се справяме без руския внос, да „потребяваме по-малко енергия“. Перспектива, която не радва особено европейските домакинства и която изисква „активни мерки от страна на държавите“ (енергийни помощи, субсидии за изолация на жилищата), за да може да се прескочи тази летва“, смята Лаури Миливирта.
Превод Георги Саулов
