- Постановка
В края на януари т.г. хърватската потребителска платформа „Ало, инспекторе“ започна кампания, насърчавайки купувачите, разочаровани от покачването на цените на основните хранителни продукти, да се откажат от пазаруване, за да накарат търговците на дребно да намалят цените. Началото бе в петък, 24-ти януари 2025 г., а бойкотът продължи и в следващите два петъка. Разпространиха се призиви и за по-нататъшни действия.
Инициативата се разпространи и в други страни от Балканите и като че ли завладя всички балкански страни. Все пак в Словения (която словенците не считат за балканска страна) действията останаха символични, както и в Румъния. Нямаше реакции и в Турция.
Бойкотът нямаше последователи в други европейски страни. Появи се официална загриженост за ценовите динамики (по специално за хранителни стоки) в някои страни от Източна Европа, но организирани действия не последваха.
- Релевантна информация
В Таблица 1 е представена динамиката на ценовите равнища за последните 10 години, по групи страни. Цялата първична информация е по Eurostat.
Страните условно са групирани по следния начин: Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора); Източна Европа в ЕС (Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Чехия). Групирането е на регионален принцип, макар че вътре в отделните региони има немалка диференциация (например сред балканските страни).
Балканите са най-бедният регион сред страните от ЕС, респ. общото равнище на потребителските цени на Балканите е най-ниско.
Средното ценово равнище на потребителските стоки и услуги в балканските страни към 2023 г. (налична актуална информация към момента) е малко над 60% от средното ценово равнище в ЕС. То е най-високо в Гърция (86%) и най-ниско в Турция (43%). Ние гравитираме към средата.
В страните от Източна Европа, които не са членки на еврозоната (Полша, Унгария и Чехия) средното равнище на потребителските цени се доближава до 80% от средната им стойност в ЕС.
В четирите страни от Източна Европа, които вече са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия), ценовото равнище е с десетина процентни пункта по-висок от този в трите страни, които не са членки на еврозоната (Полша, Унгария и Чехия).
За сравнение в Таблица 1 е включена и Австрия, която е най-близо до Балканите от Западна Европа и там потребителските цени са чувствително по-високи.
Заслужават интерес промените през последната декада. Балканите гравитират най-бавно и мудно към европейските равнища, докато небалканските страни в Източна Европа, които са членки на ЕС, съумяват ускорено да гравитират към европейските реалности.
- Възможно обяснение
В съвременния глобализиращ се свят ефектите се преливат на принципа на скачените съдове. Логичното бъдеще на цените в балканските страни е във все по-плътното прилепване към европейските цени. Подобен тип конвергенция задължително следва да е съпроводена с подобряване на производителността на труда, респективно с гравитацията на БВП на човек от населението към европейските равнища. Практиката е категорична – по-ниският производствен стандарт предполага и по-ниски ценови равнища. Проблемът е в степента на ценово изоставане при изоставаща икономика.
Процесът на ценово изравняване между отделните страни се ускорява с членството в еврозоната. В този случай се премахват всякакви явни и неявни, видими и невидими ограничения и спънки на обмен на стоки, хора и идеи и ценовата конвергенция се засилва. При такава ситуация нововключилата се страна в еврозоната следва да притежава потенциал да абсорбира безболезнено ценовите прирасти, при избягване на разстройващи социални вълнения.
Специфика на ценовите промени е, че цените на хранителните стоки са най-чувствителни към социално-политико-икономическите изменения и практиката го потвръждава безусловно. Те първи реагират на новите условия, докато цените на други стоки и услуги са по-инертни, те реагират със закъснение.
Хърватия се включи към еврозоната през 2024 г., а една година преди това (2023 г.) цените на потребителските стоки се оценяваха на 75% от средноевропейските (в ЕС), а БВП на човек от населението – на 52% от средното в ЕС. Непосредствено след включването на страната в еврозоната стартира и неограниченото преливане на ефекти. В конкретния случай то се свързва с повишения интерес на европейски туристи, които преоткриват Хърватия като близка, евтина и привлекателна дестинация. Сравнението с най-близката й страна – Австрия, показва, че през 2023 г. цените на потребителските стоки в Хърватия са с една трета по-ниски от тези в Австрия, докато БВП на човек от населението в Австрия е 2,5 пъти по-високо от това в Хърватия. Стартира процес на ускорена гравитация на цените в Хърватия към средноевропейските, който предизвика нежелани социални вълнения.
- Уроци за България
През 2023 г. потребителските цени у нас се оценяват на 59% от средноевропейските, а БВП на човек от населението – на 39% от средноевропейското. Степента на реална конвергенция на страната ни към европейските структури е много по-ниска от тази на Хърватия, т.е. страната ни би била много по-пряко и по-неблагоприятно засегната от непосредствено включване към еврозоната.
Нека разиграем един хипотетичен (макар и вероятен) сценарий:
България се включва в еврозоната при слаба степен на реална конвергенция. Задействат се механизмите на преливане на ефекти, които водят до ускорена ценова конвергенция към европейските равнища. Засилва се социалното напрежение. Набързо се обединяват различни патрЕотични и националистични организации и партии със съмнителен произход и финансиране, които алармират с подходящ апломб за причините за наблюдаваните неблагополучия, а именно: масираният приток на чуждестранни туристи в прекрасната ни родина, наводняването на местния пазар с вносни стоки, грабителската еврозона, както и ненавистния, егоистичен и зловреден ЕС.
Трасираният път е ясен: (1) Не на чуждестранните туристи; (2) Не на подбиващия местното производство европейски внос; (3) България за българите; (4) Не на еврозоната; (5) Не на ЕС. От там нататък посоката е една – в прегръдките на яката руска мечка, от която няма да има отърваване в продължение на десетилетия. Ще караме „Москвич“ (може и „Запорожец“), ще строим и ще живеем в панелки, ще се въведат изходни визи, ще слушаме руски песни на поразия и ще гледаме на корем руски филми. Да, ще се появи и нещо като „Кореком“ – за правоверните правоимащи.
Степента на вътрешна подкрепа на подобен вид сценарий никак не е за пренебрегване и не е редно да се неглижира.
- Заключение
Гравитацията на цените в страните от периферията на Европа и на ЕС към европейските е нормален и неизбежен процес.
Въпросът не е дали у нас цените ще растат изпреварващо спрямо европейските, а с каква скорост ще растат и как това ще се понесе от населението. Както и кога ще се убере ценовия луфт – преди или след включване към еврозоната?
Безболезното приемане на реалностите е възможно единствено и само чрез своевременно повишаване на степента на реална конвергенция (далеч не само монетарна) към европейските структури преди неотменимото включване към монетарния съюз. Извън еврозоната вътрешното макроикономическо управление има по-голяма свобода за манипулиране и преустройство.
Административният ценови контрол не е и не може да бъде решение на проблема. Практиката и финансово-икономическата теория го доказват безусловно. Ангажираното осмисляне на променящата се ситуация предлага единственото ефективно и адекватно решение – осигуряване на безусловно действаща конкуренция между участниците на пазара. Практиката показва, че в това отношение у нас процесите са твърде далеч от приемливи. Цените на хранителните стоки се набиват на очи, но тихомълком се приема и се загърбва явното ограбване на населението от страна на банковата система, както и например от фармацевтичната индустрия.
