Индустриалният възход на Китай през последните години оказва съществено влияние върху икономиката на еврозоната и Европейския съюз. Разширяването на китайския износ се дължи на значителен ръст на производителността, технологичен напредък и засилено присъствие в отрасли с висока добавена стойност, като електрониката и автомобилостроенето. Това води до по-ниски цени на китайските стоки и засилва конкурентния натиск върху европейските производители, изтъква анализ на експертки от Европейската централна банка, публикуван на сайта на институцията.
Ефектът върху икономиката на ЕС е двупосочен. От една страна, по-евтиният внос от Китай намалява разходите за европейските предприятия, особено когато става дума за междинни стоки и компоненти, използвани в производството. Това подпомага конкурентоспособността на някои отрасли и стимулира индустриалното производство. Емпиричните оценки показват, че по-голямото използване на китайски междинни стоки е свързано с ускоряване на растежа на промишленото производство в ЕС с около 0,6 процентни пункта годишно.
От друга страна обаче, когато китайският внос се състои основно от крайни потребителски стоки, той засилва конкуренцията на европейския пазар и измества местното производство. Средногодишното увеличение на вноса на крайни стоки от Китай се свързва със спад на индустриалното производство в ЕС с около 1 процентен пункт. Най-засегнати са отрасли като мебелната, текстилната и металопреработващата промишленост, докато секторите на високите технологии могат да извлекат ползи от по-евтините суровини и компоненти.
Моделните симулации на ЕЦБ показват, че положителните шокове в производителността в Китай имат като цяло благоприятен ефект върху БВП на ЕС. По-ниските цени на вносните стоки увеличават реалните доходи на домакинствата, стимулират потреблението и понижават инфлацията. Дезинфлационният ефект е особено силен при поевтиняване на технологично напреднали китайски продукти, които се използват като производствени ресурси в европейската икономика.
Подобни резултати се наблюдават и при сценарий, в който конкурентоспособността на Китай се засилва чрез държавни субсидии, а не чрез ръст на производителността. И в двата случая ЕС печели от по-евтин внос, но традиционните европейски отрасли остават под натиск.
Въпреки положителните краткосрочни ефекти върху БВП и инфлацията, общата оценка е по-предпазлива. Индустриалният възход на Китай съвпада със слабо търсене на европейски стоки в Китай и със загуба на пазарни позиции за европейските износители. Освен това съществуват дългосрочни рискове, свързани с изместване на производството, деиндустриализация и стратегическа зависимост от китайски доставки. Следователно въздействието на Китай върху икономиката на еврозоната е едновременно източник на краткосрочни ползи и на сериозни структурни предизвикателства.
