С няколко свои коментара колумнистът на ИЖ Емил Брандийски още преди повече от два месеца изрази опасенията си и доста точно прогнозира голямата каша, която в момента се бърка около цените на топлоенергията и това широко прокламирано връщане на пари на крайния потребител. Не сме щастливи, че Емил позна, тъй като домакинствата ни са подложени на пореден „стрес тест“ за издръжливост и стоицизъм.
Настоящият анализ цели да внесе максимална яснота около това, което се случва и да даде няколко полезни практически съвета на потребителите на топлоенергия в тяхната все по-обречена „борба“ с топлофикации и прочие монополни образувания…
На страха очите са големи. Аз бих преиначил тази поговорка в „на глада очите са големи“. Така изглежда от седмица ситуацията с връщането на пари от изравнителните фактури от Топлофикация София. Всеки помни прословутите думи на Премиера, че той заедно с правителството са постигнали историческо намаление на цената на газа с 40 %, в следствие на което сметките за парно през последният отчетен сезон ще паднат драстично. И народът запомни точно това. И сега, когато започна връщането на парите се оказа, че онези 40 % не са онова, което са.
Сегашното недоволство на хората, които вече реално получават крайния резултат от взаимоотношенията им с Топлофикациите за изминалия сезон, за това дали и колко ще им връщат (защото така са си мислели) останаха попарени. Първо, защото не им връщат крупни суми, та дори и чрез приспадане и второ, защото се оказва, че на някои от тях въобще няма да им връщат пари, дори ще трябва да доплащат за продадената им от топлофикациите топлинна енергия за последния сезон.
Тези, а и многото други проблеми, за които вече писах преди месец, а и преди два, бяха заложени още през този период. Ще се опитам да разгранича проблемите, дължащи се на действията на Топлофикация София (като пример), от тези, които са следствие на неразбирането на хората на сметките им и това колко пари в действителност трябва да им връщат.
Първи проблем: Какви суми трябва да бъдат възстановени на потребителите като следствие от намалението на цената на топлоенергията със задна дата – за месеците от юли 2019г. до края на март 2020г.
Отговорът на този въпрос е – Точно 11.05% от сумата, която те са платили за горепосочения период. Нито повече, нито по-малко. Ето един конкретен и лесен пример, който ще даде отговор на този въпрос и заради който Топлофикация София се опитва вече 2 месеца да направи калкулатор на сайта си, вместо да го обясни в три прости изречения.
Та, примерът. Топлофикация ми е фактурирала, а аз съм платил топлоенергия за месеците от от юли 2019 г. до края на март 2020г., на стойност 500 лв. Цената на топлоенергията за този период беше 114.768лв. за MWh, но следствие на решение на КЕВР тя бе намалена на 102.084лв. за MWh. И Топлофикация София започва да смята:
500 лв. / 114.768лв.=4.35662 MWh – фактурирана топлоенергия
Тази топлоенергия от 4.35662 MWh * 102.084лв. = 444.74 лв.
Сумата за връщане е 500 лв. – 444.74 лв. = 55.26 лв. Това са 11.05 % от дадените за този период 500 лв. Толкоз.
Всеки може да вземе своите фактури за периода на намаление на цената, да пресметне каква сума е платил и да разбере колко пари трябва да му бъдат върнати. Процентът е винаги един и същ, а стойността ще зависи единствено от фактурираната сума. Процентът на намаление на сметките за целия отоплителен сезон пада до около 9%, когато към него се прибавят и сумите от месеците май и юни 2019г. и април 2020г. Но това си е математическа обусловеност.
Важно е да се знае, че тази сума (11.05%) е следствие на намалението на цената на топлоенергията. Тя е неизменно дължима от Топлофикация, но НЯМА НИЩО ОБЩО С ИЗРАВНИТЕЛНИТЕ ФАКТУРИ, които се изготвят от Фирмите за дялово разпределение (топлинни счетоводители). Изравнителните сметки, изготвяни от ФДР отразяват разпределението на реално продадената ни от Топлофикация енергия. Те се изготвят както и до сега, и при това изравняване потребителите или додават, или им връщат суми.
Втори проблем: Имаше и една друга поговорка – „Бързата кучка – слепи ги ражда“. Така най-общо казано мога да определя действията на Топлофикация, отнасящи се до методологията за връщането на сумите от намалението. Като истински монополист, Топлофикация София взе решение сумите от намалението да не бъдат връщани „на ръка“, а с тях да бъдат прихващани сметки от месеците юни, юли и т.н. до покриване на задълженията към потребителите. Това решение се оказва до някъде незаконно (след приетите последни промени в Закона за енергетиката от тази година), но не това е основният проблем. Проблемът е, че решението е първо – ненавременно и второ не се прилага в пълна сила към всички потребители.
Ненавременно е защото е прибързано. Големият калабалък идва от това, че има краен срок на промяна в изравнителните сметки, който макар и съкратен до 31 август все още не е изтекъл. Така потребителите до него, а и след това няма как да знаят какво наистина е положението им относно последния отчетен период – ще им връщат ли пари, ще трябва да додават ли? А можеше със специално решение да се изчака да отмине този период и след това да приспадат, каквото е нужно. Така, ако не друго – щеше да е ясно какъв е резултатът от изравняването на ФДР и на база този резултат да се направят изчисленията за крайното формиране на задълженията.
Но за да бъде калабалъкът пълен, Топлофикация София (ТС) си позволи да действа с различен аршин спрямо потребителите си и „се оплете като пиле в кълчища“.
Решението бе от сметките за юни да бъдат прихващани сумите от намалението на цената на топлоенергията. Например – ТС ти дължи 80 лв. Приспада ти 30 лв. от сметката за юни/тоест не я плащаш/, а с останалата сума ти приспада от сметката за юли и евентуално за август ….. ако има какво. Незнайно защо обаче Топлофикация не приложи това свое решение към част от своите потребители. Иначе казано, тя им изпрати фактури за месец юни, в които не им приспадна нищо. Това е донякъде причината за взривеното недоволство и същите тези потребители да се наредят на опашка пред касите на ТС и с право да си искат парите.
Трети проблем: Той се състои в явната липса на комуникация между Топлофикация София и топлинните счетоводители. Няма единна стратегия за представяне на изравнителните сметки и влиянието върху тях от приспадането на суми от спада на цената на топлоенергията. Топлинните счетоводители си извършват корекцията и правят своите изчисления за изравняването, но понякога не включват приспадането на сумите от намалението на цената на топлоенергията, тъй като решението на ТС е последващо. Топлофикация обаче си мисли, че приемайки решението за приспадане на суми от сметките за юни, юли и т. н. не засяга изравнителните сметки на топлинните счетоводители. Добавяйки факта, че освен изравнителните сметки има и корекция на тези изравнителни сметки, заради крайния срок 31 август – кашата е пълна и поне още два месеца истериите около изравнителните сметки ще продължат.
Четвърти проблем: Все още част от потребителите (и моя милост в това число) не са получили своите изравнителни сметки. Крайният срок за оспорване на тези изравнителни сметки реално е днес, макар и официално той да е 31 август 2020г. Въпросът е как точно аз, или който и да е друг в моето положение, ще оспори законно изравнителната си сметка, ако все още не съм я получил? И колко ли още потребители са в това положение? Топлинните счетоводители мълчат невдигайки телефоните си, а Топлофикация София не дискутира тази тема, тъй като това не е неин проблем.
Този проблем обаче е реален.
В резултат, след като към всички тези проблеми се добави неразбирането на сметките от потребителите, последният сезон на Топлофикация заприличва на екслотарията на Божков. Може и да спечелиш, но накрая не е ясно какво ще получиш.
Какво обаче трябва да се знае в края на краищата за сметките от последния отчетен период 2019-2020 г.?
1. Те ще бъдат по-ниски спрямо предходния отчетен период.
2. Топлофикация София ще възстанови 11.05% от взетите суми за периода юли 2019г. до края на март 2020г.
3. Изравняването, извършвано от топлинните счетоводители е същото както и в предходните години и няма нищо общо с връщането на пари от ТС.
4. Правилото при изравнителните сметки е – ако си плащал по-малко през годишния период (ниско прогнозно потребление) – додаваш, а ако си плащал високи суми (голямо прогнозно потребление) ще ти връщат определена сума.
5. След като всеки получи крайната си изравнителна сметка – той или ще доплаща, или топлофикация ще му възстановява суми по някакъв начин. Събирайки резултата от изравнителната сметка и резултата на топлинния счетоводител, всеки потребител ще може сам да калкулира за себе си крайния резултат.
