Както и при други неща в този свят, проблемът на бюджетния дефицит не е, че съществува, а за какво се употребява…
Тези дни има свръх-предлагане на критики по отношение на бюджета на държавата за 2021 г., с който управляващите се опитват да си купят предстоящите избори. Икономисти изричат силни думи против планираните публични разходи, като прибягват до добре познатите от последния четвърт век формули „харчене без реформи“, „обременяване на бъдещите поколения с дългове“ и „дефицитите се превръщат в структурни“.
Какво ли е станало с обучението по икономика в университетите, след като коментаторите вече явно не познават идейното наследство на Джон Мейнард Кейнс? Кейнс, наричан „най-голям икономист на XX век“ и основна фигура на Бретън-Удската конференция, положила основите на днешния икономически ред, доказа още преди близо век, че в общия случай дефицитите не са болест, а лекарство.
Един от най-важните уроци в модерната икономика е, че дефицитът на държавата е излишък за бизнеса и потребителите. И обратното. Разбира се, при едно недобросъвестно правителство, дефицитът е гаранция за бъдещи икономически трудности. Но нека бъде ясно: ако правителството е недобросъвестно, не само дефицитите, но и излишъците, а дори и балансираният бюджет вещаят беди.
Важни хора в тази страна неведнъж са давали да се разбере, че макроикономическото управление на България се гради на религиозни убеждения[i], а не на аргументи и факти. Но все пак ще положа усилия да се чуе и другата позиция.
Има една държава, която до 1989 г. беше потънала до уши в блатото на комунистически режим, а после я разкъсваха инфлация и емиграция. Но политиките, които тя възприе през последните две десетилетия, ѝ позволиха през 2018 г. да се нареди – първа от бившия соцлагер – в списъка на развитите страни. Да, това е Полша, успяла да утрои БВП на човек от населението през последните тридесет години. Единствената икономика в ЕС, която продължаваше да расте дори по време на Голямата рецесия.
От началото на XXI век, през всяка една година Полша има бюджетен дефицит. Средният годишен дефицит по държавния бюджет на Полша за последните 20 години е -3.8% от БВП, като най-голям е той през 2010 г.: минус 7.4% от БВП.
Какъв ужас! Сигурно публичният дълг на Полша е минал всички разумни граници? Не точно. Равнището на държавния дълг на тази славянска страна към края на 2019 г. е 46% от БВП: всъщност по-ниско, отколкото през 1995 г.
Няма никакъв таен полски трик: това е закономерен процес, познат и от други примери в икономическата история. Поддържайки умерени бюджетни дефицити, макроикономическото управление на Полша успява да стимулира икономиката – която нараства дотам, че теглените за покриване на дефицитите заеми започват да изглеждат малки.
Това е същото, както когато кавалер полага усилия да завоюва сърцето на прекрасна дама – но когато дамата веднъж бъде „спечелена“, радостите за кавалера са тъй големи, че първоначалните мъки при ухажването вече нямат значение.
Дори по-ярко изразен, виждаме същия процес в икономическата история на Британия през XIX и XX век.[ii] За това рядко се говори, но към 1810 г. публичният дълг на Англия надхвърля 180% от БВП, и остава над 100% от БВП чак до средата на XIX век. Разбира се, държавните дългове не са плод на разточителство: те са наложителни, за да може страната да спечели Наполеоновите войни. По същия начин, заради огромното усилие във Втората световна война, държавният дълг на Великобритания през 1950 г. достига нечуваните 230% от БВП.
След като Лондон – с помощта на големи дефицити – пречупва злите намерения на Наполеон и Хитлер, гарантирайки си по този начин специално положение в следвоенния свят, страната постига икономическа експанзия в такъв мащаб, че нивата на икономическо задлъжняване, които първоначално изглеждат много високи, стават пренебрежими, съотнесени с новото ниво на БВП.
Някой вероятно ще възрази, че Великобритания, а дори и Полша са твърде високи летви, за да се мери България с тях. Така да е, но кога и северните ни съседи станаха висока топка? Румъния все още не е развита страна, но от 2018 г., заедно с Аржентина и Виетнам – и за разлика от България – е включена в списъка на нововъзникващите икономики, които имат потенциал да се превърнат в развити. И знаете ли какво? През нито една година, за последните 20 години, Румъния не е пропускала да отбележи бюджетен дефицит, като средно за периода той възлиза на -3.25% от БВП годишно.
А сега, само за пример, да погледнем към статистиката за България. През точно 10 от последните 20 години, страната ни е формирала бюджетен излишък. Нали помните: излишъкът за държавния бюджет означава дефицит за бизнеса и потребителите. С други думи, поне от две десетилетия насам българското правителство изземва финансов ресурс от икономиката, за сметка на хората и фирмите.
Средният за разглеждания 20-годишен период публичен бюджет на България е почти балансиран: -0.285% от БВП годишно. Но значи ли това, че България дава добър пример за икономическо развитие? Най-малкото, означава ли балансираният бюджет по-малък риск по държавния дълг?
Съвсем не: кредитният рейтинг на Полша е значително по-висок от българския (A2 според Moody’s), независимо че Полша трупа дефицити, а България – излишъци. И обяснението за този „парадокс“ е ясно на всички, освен на българските икономисти: определящо е не показното благоразумие, а реалното здраве на икономиката.
Ако излишъкът по бюджета се постига с политики, които увреждат дългосрочната демографска структура на страната, оказва се, че бюджетният излишък всъщност влошава дългосрочния кредитен рейтинг.
Вижте и това: през последните 4 години (2016-2019 г.) по данни на Евростат в България са отчетени бюджетни излишъци в размер на общо 5.68 млрд. лв, или 2.9 млрд. евро. Къде са тези пари сега? Защо не ни спестиха необходимостта да теглим през септември т.г. външен заем от 2.5 млрд. евро?
А ако правителството не беше иззело тези 5.7 млрд. лв. от икономиката със своите бюджетни излишъци, а беше оставило средствата да се въртят и умножават, да насърчават откриването на нови фирми и нови работни места, нямаше ли икономиката, демографията и обществото ни днес да са в много по-добра форма?
Приведените тук аргументи в подкрепа на разумните бюджетни дефицити не дават индулгенция на третото правителство „Борисов“. Публичните финансови политики в България заслужават сурови критики – но трябва да е ясно с какво са ги заслужили.
Защото, ако разчиташе на благоразумието на икономисти като днешните български, британското правителство още щеше да си стои свито в дупката, а по света щяха да шестват диктатори.
[i] „За нас това е религиозен въпрос“. Димитър Радев, управител на БНБ, по повод на валутния борд.
[ii] Piketty, T. 2014. Capital in the XXI Century. Belknap Press, Harvard. p. 126, 129-131.
