Пандемията от Ковид-19 промени общоприетите норми в оперната индустрия. Но докато се борят с това предизвикателство, някои оперни театри са намерили нови начини за справяне с друга криза с потенциално по-широки последици: изменението на климата, разказва Ню Йорк Таймс.
Една от тях е La Scala в Милано, която ще инсталира слънчеви панели на покрива на новата си офис сграда до края на 2022 г., като същевременно ще дигитализира дейностите си, за да намали потреблението на хартия с приблизително 10 тона годишно. От 2010 г. насам операта е намалила въглеродните емисии с над 630 тона чрез партньорство с енергийната компания Edison, която осветява театъра от 1883 г. и сега предлага LED крушки и интелигентно осветление.
Тези инициативи са част от нарастващо движение в музикалната индустрия.
Операта в Сидни, Австралия, е фаворит в международен план, като вече е постигнала целта си да стане неутрална спрямо въглерода. През 2019 г. построява изкуствен риф до морската стена на сградата (където оттогава са идентифицирани осем нови морски вида).
Операта в Лион, Франция, е намалила потреблението си на електроенергия с 40 процента от 2010 г. насам и е обединила усилията си с шведската опера „Гьотеборг“, с операта в Тунис и с четири специализирани организации, за да проучи производствените методи в съответствие с принципите на кръговата икономика.
Във Великобритания, Opera North в Лийдс, център на културни инициативи за борба с климатичната криза, работи за намаляване на своя въглероден отпечатък от 2018 г. Сега управлява отпадъците си чрез местна компания, която работи с камиони с ниски емисии и ще премахне използването на природен газ в новото си ресторантско пространство, което ще отвори врати през октомври. Театърът планира да представи постановката „Alcina“ на Хендел с декори, създадени изцяло от рециклирани материали.
Пандемията направи екологичното мислене спешен въпрос. Алисън Тикел, основател и главен изпълнителен директор на лондонската благотворителна организация Julie’s Bicycle, която насърчава действията в културния сектор срещу климатичните промени, заявява, че сега има „много по-малко апетит за пищни прекомерни преживявания“, с които оперната публика беше свикнала.
„Средствата, които се изразходват и идеята за спектакъла трябва да се променят“, казва тя.
Затварянето по време на пандемията също са принудили оперните компании да потърсят нестандартни идеи. През март La Scala излъчи изпълнението на Weill „Die sieben Todsünden“ (Седемте смъртни гряха) в специална постановка на Ирина Брук, която включваше остров от пластмасови бутилки.
Доминик Майер, който беше назначен за художествен директор и главен изпълнителен директор на „La Scala“ през март 2020 г., изтъква, че като „флагман“ в италианската култура, тя трябва да играе важна роля в привличането на по-младото поколение. „Всички наблюдават какво прави или не прави „ La Scala “, отбелязва той.
La Scala си партнира с компанията за минерална вода Ferrarelle, която има собствена сертифицирана система за рециклиране на пластмаса, както и с компанията за кафе Borbone, която използва рециклирани филтри.
Операта от 2017 г. е домакин на наградите Green Carpet Fashion Awards и следва същата програма в своя отдел за костюми, като моли дизайнерите да работят с рециклируем плат. Също така, от 2016 г. си партнира с BMW, за да направи придвижването по-екологична с автопарк от три електрически автомобила BMW i3.
Екологично устойчивата инфраструктура също може да бъде икономически изгодна, като се даде възможност за икономия на енергия и ресурси.
Джейми Сайе, старши техник в Opera North и съосновател на базирания в Лийдс консорциум SAIL, който обединява организации в целия град с цел да създаде бъдеще с нулеви въглеродни емисии за своя културен сектор, коментира, че свързаните с пандемията ограничения на изминалата година са принудили оперната компания да стане „по-новаторска“.
„Защо не го направихме преди години?“ – чуди се той.
Opera North ще инсталира слънчеви панели тази година и работи за намаляване на въглеродните емисии, като предлага на служителите намалени пътувания с автобуси и данъчни облекчения, ако пътуват до работа с велосипед.
Въпросът за наемането на местни художници също е гореща тема, като се имат предвид както ефектите от излизането на Великобритания от Европейския съюз, така и нарастващата осведоменост за климата. Сайе изтъква, че докато оперните компании „съществуват, за да привлекат най-добрия талант“, една възможна стратегия може да включва разпределяне на „въглероден бюджет“ за конкретна продукция, така че ако гостуващ артист трябва да бъде докаран със самолет, вредните емисии ще бъдат намалени в друга област.
На по-абстрактно ниво новите сценични произведения повишават осведомеността.
През 2015 г. „Ла Скала“ направи премиера на операта „CO2“ на Джорджо Батистели, сюрреалистична приказка за климатолог на име Дейвид Адамсън („син на Адам“), която намери своето вдъхновение в документалния филм на Ал Гор „Неудобна истина“. Четири години по-късно Шотландската опера в Глазгоу представи „Антропоцен“, изследвайки настоящата, ориентирана към човека, геоложка епоха чрез историята на заледен експедиционен кораб.
За Алисън Тикел създаването на изкуство за екологичната криза е „също толкова важно, колкото предприемането на практически действия“.
„По този начин вдъхваме живот на нещо, което много често може да бъде научно или технократично“, казва тя.
Джейми Сайе също вярва, че културната сфера трябва да играе водеща роля, като помага на хората да открият „емоционална връзка с промените в климата“. Като пример той посочва изображението на морска костенурка с пластмасова сламка, залепнала в ноздрата й по време на епизод от телевизионния документален филм „Синята планета II“ през 2018 г., който инициира движение за забрана на пластмасовите сламки.
Opera North е осигурила „обучение за въглеродна грамотност“ на своите служители и ще започне да предлага семинарите на широката публика като онлайн курсове. Темите включват целите на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове.
