Към скъпите но некачествени магистрали, безсмислените газопроводи от типа на „Балкански поток“, ремонта на свлачищата по пътищата и на язовирите и възстановяването на културни забележителности, можем да добавим и изградената и работеща от началото на 2019 година прословутата тол система в България, чийто икономически ефект се оказва пълен провал.
През първата година от своя живот финансовите приходи от тази система са били 392 млн. лв., и то само от такси за електронни винетки. Явно това е границата за самоиздържане на системата и оттук натам приходите е трябвало да се повишават, като по спомен от изказванията на някои политически лица те биха достигнали над 1 млрд. лв. Е ДА, ама НЕ. Две години и половина след старта на системата нищо от предвижданията не е такова, каквото би трябвало да бъде. Подобно на болшинството реализирани проекти в България и този се оказва дълбоко опорочен и неефективен.
Подробностите за неразбориите в системата бяха оповестени на специална пресконференция, дадена в в МРРБ от служебния регионален министър Виолета Комитова и на двамата й заместници Захари Христов и Тодор Анастасов.
Според първоначалните параметри договорът с австрийския консорциум „Капш трафик солюшънс“ ДЗЗД и Агенция пътна инфраструктура (АПИ) е бил за 180 млн. лв. Срещу тази сума фирмата изпълнител е трябвало да въведе електронна система за платено преминаване през републиканската мрежа на автомобили над 3.5 тона на база изминато разстояние.
Само седем месеца след сключване на договора, бива сключен анекс, с който „Капш трафик солюшънс“ ДЗЗД е освободен от извършване на някои скъпи дейности, като изграждане на оптични връзки до най-натоварените гранични контролно-пропускателни пунктове, дооборудването на по-малко от предвидените 320 контролни рамки, както и изграждането на едва 7 от предвидените 30 мобилни „глобяващи офиси“. В допълнение биват променени срокът на договора и начинът на плащане. Въпреки променените параметри, цената на договора остава същата. Тоест за по-малко дейности се запазва цената.
През август 2020 г. бива сключен допълнителен договор на стойност малко над 141 млн. лв. за срок от 5 години. Този нов договор е за Проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. Договорът е възложен по познатия вече метод „Ин хаус“, за да бъде избегнато нарушението на закона за обществени поръчки.
През 2020 г. приходите от тол системата падат с 600 хил. лв. спрямо събраните през 2019 г. 392 млн. лв. До месец май 2021г. са събрани едва 205 млн. лв., като според министерството трябва да се съберат още 185 млн. лв. за да се каже, че системата се самоиздържа. Събраният финансов ресурс е факт, въпреки че към винетните такси през 2020 и 2021 г. имаме още две позиции, а именно „маршрутни карти“ и „тол декларации“.
След извършената проверка от служебното правителство биват фиксирани някои фрапиращи констатации. При старта на системата са изградени 295 контролни точки (камери). 212 от тях са до 3.5 тона. След проверка е установено, че от тях функционират между 30 и 70 камери. Иначе казано едва 25-30% от контролните точки работят. Не по-различно е състоянието на работещите контролни точки за товари над 3.5 тона. От 117 контролни точки функционират между 10 и 30 от тях, или около 20%. Като основна причина за неработещите контролни точки е фактът, че изпълнителят е бил длъжен да изгради самообучаващ се софтуер, който да обработва тези контролни точки. Поради факта, че този софтуер не е бил изработен и внедрен данните от тези камери се обработват ръчно. Още по-фрапиращ е фактът, че центровете за данни и камерите са стрували 100 млн. лв., но въпреки това то не е застраховано.
За 12-месечен период назад (юни 2020 – юни 2021г.), поради неработещата в пълен капацитет система, около 200 хил. нарушения не са обработени. Тези нарушения са на приблизителна стойност от 70 млн. лв. И това не е всичко. Проверката е показала още, че в процеса на изграждане на тол системата са възникнали допълнителни 27 договора на обща стойност над 100 хил. лв. И за да е всичко по български вариант, се оказва, че няма звено от АПИ, което да контролира тези договори.
Дотук е видно, че поради неизпълнение задълженията на „Капш трафик солюшънс“ системата не работи на пълен капацитет. Текущото правителство обаче не бе наясно с неустойките за неизпълнение на договора, въобще възможни ли са те, като пряко отказа да поеме ангажимент по въпроса, поради факта, че договорът е изготвян и подписван от друго правителство.
И тук изпъква една основна черта на договорите, създавани и подписвани от страна на държавата ни с така наречените „външни инвеститори“, за които така упорито жадуваме. Дойде ли моментът за санкции поради неизпълнение на договора от страна на инвеститорите, става ясно че такива са невъзможни, или ако си позволим да предприемем стъпки към едностранно прекратяване на договор поради този факт, то ни се налагат огромни или силно ощетяващи неустойки. А персонално отговорни за това няма.
На самата пресконференция бе даден пример за щетите от липсата на контролно звено в състава на АПИ. Ако някой дублира плащане на винетка (пореден бъг в системата), то след подаване на декларация към АПИ парите по едното плащане му се възстановяват. Тъй като обаче АПИ е сключило договор с фирми за дистрибуция на електронните документи и те са фактурирали две плащания, дистрибуторите получават хонорари и за двете плащания. А това е 7% от стойността на електронния документ. Те обаче не възстановяват сумата, получена от сторнираната дублирана винетка.
Същото е и при закупуването на пътни карти от фирми, но тук вече плащанията и съответно загубите достигат милиони левове. Пример за това е фактът, че при превозни средства движещи се с алтернативно гориво (газ и метан), АПИ връща 50% от разходите на превозните средства в тол системата. Ако фирма плати пътни карти за камионите си за 1 млн. лв., АПИ връща 50% на фирмата. Тук дистрибуторите отново не вземат печалбата си само от тези 50%, а от цялата сума. И всички тези неразбории са само защото няма контрол над свързаността между АПИ и дистрибуторите на електронни документи.
Според доклад на Световната банка, за да бъде печеливша тол системата е необходимо в обхвата й да бъдат 16 000 километра пътна мрежа. Още след старта на процеса през 2019 г. с постановление на Министерски съвет обхватът на действие на тол системата е намален до 3 115 км., като от него са премахнати всички пътища втора и трета категория. И тук се появява парадоксът, че превозващите товари транспортни средства не заплащат нито лев за тях, въпреки че те са в основата на разрушаването на тези пътища. Към този факт се прибавя и политическото решение за тройно намаление на цените за товарните автомобили. С това се нарушава основното правило за на тол система, а именно този който руши пътните настилки да плаща повече.
След всички изложени от служебното правителство констатации става ясно, че две години и половина след стартирането на целия проект, за който са изхарчени стотици милиони, имаме една неработеща система и едни постоянно възникващи нови разходи. И дори виновните да са посочени, санкции и наказания няма. Звучи ли ви познато?
