Анализът на Зорница Славова и Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика
Въпреки че и през 2021 г. в по-голяма част от общините се наблюдава повишение на местните данъци, броят на случаите на намалени данъци е рекорден.
Данните за местните данъци се събират ежегодно от ИПИ чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната и допълнително онлайн проучване във връзка с мащабното регионално изследване „Регионални профили: показатели за развитие”. Базата вече включва набор от данни за десет поредни години за четири от ключовите местни данъци:
- данък върху недвижимите имоти – нежилищни имоти на юридически лица;
- данък за прехвърляне на собственост;
- данък върху превозните средства – с мощност от 74 kW – 110 kW;
- годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м търговска площ.
Проследяването на данните по години показва причините за увеличенията и намаленията. От една страна, увеличенията са свързани с ясната тенденция за задържане на нивата на местните данъци в изборна година и последващото силно наваксване. През 2015 г. и 2019 г. – в годините на местни избори – данъците се променят съвсем слабо, но в последващите две години се увеличават в голяма част от общините. През 2020 г. отчитаме повишаване на данъците в най-много общини, следвана от 2021 година. От друга страна, 2021 г. е и годината с най-много намаления на местните данъци за последните десет години. Причина за това може да се търси в опита на местните власти да ограничат данъчната тежест в условията на пандемията и икономическата криза. През 2020 г. в голяма част от общините плащанията на местните данъци бяха отложени (обикновено до края на месец юни), а в някои бяха намалени и по размер. Продължаващата извънредна епидемична обстановка в началото на 2021 г. се вижда и в рекордния брой намалени данъци в общини, въпреки че те все пак не могат да вземат превес над случаите на увеличения.
През 2021 г. най-голям брой увеличенията има при данъка върху недвижимите имоти (34), а най-много намаления – при данъка върху превозните средства (23).
Интерактивните карти позволяват да се видят и сравнят размерите както на общата данъчна тежест, така и на всеки от разглежданите местни данъци за всички 265 български общини. На областно ниво със значително по-ниско ниво на усреднените местни данъци са Видин и Монтана, а с най-високо – столицата. Сред общините най-ниска е усреднената данъчна тежест в Грамада (Видинско), Сатовча (Благоевградско), Георги Дамяново (Монтанско), а най-висока – в Созопол, София, Пловдив и Бургас [1].
Интерактивни карти за всеки разглеждан данък:
- Размер на данъчна ставка за данък върху недвижими имоти на юридически лица, 2021 г.
- Размер на данъчна ставка за данък върху възмездно придобиване на имущество, 2021 г.
- Размер на данъчна ставка за данък върху превозни средства с мощност 74 kW-110 kW, 2021 г.
- Размер на данъчна ставка за годишeн патентен данък за търговия на дребно, 2021 г.
- Размер на данъчна ставка за данък върху таксиметровия превоз на пътници, 2021 г.
Като цяло увеличенията в местните данъци в българските общини всяка година са повече на брой от намаленията. Задържането на нивото на данъчната тежест в изборните години е ясно видимо, както и последващото повсеместно повишаване. В по-големите общини местните данъци са по-високи. Увеличенията на местните данъци обаче не водят до осезаемо повишаване на капацитета за генериране на приходи и финансите на общините остават силно зависими от трансферите от централния бюджет. Конкуренцията между общинските власти в опит за осигуряване на добра бизнес среда и висок стандарт на живот на гражданите може да стане факт само при финансова децентрализация.
[1] Картата представя композитен индекс на данъчната тежест в 265-те общини в страната. Равнищата на петте наблюдавани от ИПИ местни данъци са нормализирани и усреднени за всяка община и поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската местна данъчна тежест в страната, 100 – най-високата.
