fbpx

Бизнесът отказва преговори и отново иска отмяна на минималните осигурителни доходи

Работодателските организации от АОБР отказват да участват в преговорите за размера на минималните осигурителни доходи (МОД) през 2022 г.

Това става ясно от тяхно писмо до вицепремиера и социален министър Гълъб Донове по повод отправена им покана. Изтъква се, че вече шест години национално представителните работодателски организации (НПРО) последователно се обявяват за отмяната на „анахроничния и вреден чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на така наречените „минимални осигурителни доходи“ (МОД)“

За да не възникват спекулации и тенденциозни обвинения, бизнесът напомня, че:

         1. Национално представителните работодателски организации от АОБР – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), заедно с петата представителна работодателска организация – Съюза за стопанска инициатива (ССИ), продължават да декларират своята подкрепа за развиване, разширяване на обхвата и задълбочаване на сътрудничеството в рамките на колективното трудово договаряне, особено що се отнася до заплащането на труда и условията на труд. Подкрепяме изцяло актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции в случай на постигане на договореност в колективен трудов договор (КТД) на нива отделно предприятие и бранш / отрасъл, които да са валидни за взаимно договарящите се страни.

         2. Още от времето на кризата от 2009 г., а още повече сега, след като навлизаме в третата година на пандемията от коронавирус, административно определяните прагове на МОД са в конфликт с икономическите реалности в много икономически дейности и предприятия, като не отговарят на динамиката на заетостта, на общата и на секторната производителност на труда. Години на ред, административно определяните прагови на МОД не отговаряха по никакъв начин и на ръста на цените.

         3. Национално представителните работодателски организации не са изменили позициите си, че този подход увеличава обхвата на сивия сектор, оказва натиск върху заетостта в определени региони, икономически дейности, отделни предприятия в депресивно състояние, върху уязвимите социални групи с ниско квалификационно равнище и намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Няма да се уморим да напомняме, че тези аргументи са излагани многократно в една или друга форма и от Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

         4. Практиката на определяне на „осигурителни прагове“ или на „минимални осигурителни доходи“ (МОД) в момента се прилага единствено в България. Преговори с подобен смисъл и механизъм няма в нито една от останалите държави – членки на ЕС.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"