Китай и САЩ, двата най-големи замърсители в света, обявиха в съвместна декларация, че са постигнали споразумение в рамките на Конференцията на ООН за климата в Глазгоу. Двете страни се ангажират да засилят усилията си в борбата срещу глобалното затопляне. Генералният секретар на ООН характеризира споразумението като „важна стъпка в правилната посока“.
Изненадата дойде от Вашингтон и Пекин. Само два дни преди края на този изключително важен за климата форум двете страни, на които се пада най-голямото количество отделени парникови газове, обявиха, че са постигнали споразумение, което поражда надежди в целия свят, пише в своя репортаж France 24.
Китай и САЩ направиха своето изявление, малко след като домакинът на конференцията в Глазгоу британският министър-председател Борис Джонсън беше отправил призив за по-голяма конструктивност в дискусиите и беше предупредил, че за провала „няма да има извинение“.
„Този документ съдържа важни декларации, основани на тревожните проучвания на учените, свързани с намаляването на въглеродните емисии и с нуждата от ускоряване на спешните действия за постигането на успех“, заяви пред журналисти специалният пратеник на САЩ Джон Кери. „Споразумението предвижда поредица от важни мерки още през това десетилетие, когато те са най-неотложни“.
„Всички ние трябва да се ангажираме по пътя на устойчивото екологично развитие с ниски въглеродни емисии“, заяви от своя страна китайският президент Си Дзипин по време на виртуалната среща на върха на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Apec), без да отбелязва изрично конкретното споразумение.
В съвместната си декларация двете главни световни сили, чието съперничество през последните месеци се пренесе на полето на климатичната дипломация, поемат задължението да положат допълнителни усилия в битката срещу затоплянето, последствията от което се усещат във все по-голяма степен в целия свят: засушавания, наводнения, огромни пожари и съпътстващото ги увеличение на жертвите и щетите.
Без да стигат до детайли, те обещават да „предприемат по-строги мерки още през 20-те години“ като потвърждават, че ще се придържат към осъществавеното на целите от Паржикото споразумение за ограничаването на затоплянето под 20С в сравнение с прединдустриалната ера и, ако е възможно – до 1,50С.
Според ООН светът все още върви по „катастрофалната“ траектория към затопляне с 2,70С и на COP26 се гледа като на ключов форум за връщането на климатичната борба върху верния път.
Пекин и Вашингтон ще работят съвместно в Глазгоу за намиране на „изход, който е едновременно амбициозен и балансиран за снижаване на емисиите, адаптиране и финансова подкрепа за бедните страни“.
Противоречиви реакции
Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш оценява споразумението като „важна стъпка в правилната посока“.
Еврокомисарят Франс Тимерманс, който отговаря за „Зелената сделка“ на Европейския съюз, каза, че сделката между САЩ и Китай „дава място на надеждата“.
Късно вечерта в сряда британското председателство на СОР разпространи първоначален проект за обща декларация, който призовава всички страни да засилят и ускорят темповете на действията си в областта на запазването на климата с оглед потигането на целите на Парижкото споразумение.
Този текст предизвика смесени реакции, по-специално сред по-бедните страни, които настояват богатите да удържат обещанието си за предоставяне на помощ.
Проектът, който ще бъде тема на още преговори и може да претърпи промени до края на Конференцията (тя трябва да приключи в петък, но може да бъде продължена), призова сраните да „засилят и преразгледат“ още от 2022 г. „националните си планове по опазване на климата“ (NDC), които определят краткосрочните им задължения.
Парижкото споразумение предвижда преразглеждането им на всеки пет години, но много страни настояват това да става по-често.
Проектът насърчава също така страните „за намаляване на използването на въглища и финансирането на изкопаемите горива“.
Такова изрично посочване на изкопаемите горива, на които се дължат в най-голяма степен вредните емисии, не се съдържа в Парижкото споразумение. То ще бъде силно оспорвано до подписването на окончателния текст, най-вече от страните производителки.
По горещата тема с финансирането текстът „констатира със съжаление“ неуспеха на развитите страни да спазят обещанието си да осигурат след 2020 г. 100 млрд долара годишно за подпомагане на бедните срани за справяне с климатичните промени.
Постигането на поставените цели е далеч
Текстът не дава конкретно решение по въпроса за финансирането, но призовава за засилване на мерките за „адаптиране“ към ефектите от климатичните промени.
На адаптирането се падат около ¼ от тази помощ, срещу 75% за намаляването на емисиите. Бедните страни настояват за най-малко 50:50.
Що се отнася до другия твърде оспорван въпрос – за вече понесените „загуби и щети“ от най-засегнатите страни, тексът признава наличието на проблема и неотложния характер на неговото разрешаване. Но тук също не се посочват конкретни действия.
Групата на бедните страни в преговорите изрази почти единодушно безпокойството си по враме на срещата, организирана за събиране на първите реакции относно текста.
От страна на научните среди Джоери Роджел, член на групата експерти на ООН по климата, приветства „постигнатия прогрес“, но подчертава, че поетите към днешна дата ангажименти са „далече от целите, поставени от Парижкото споразумание“.
***
превод Георги Саулов
